Срок за оспорване бащинство

Съществен въпрос, който получаваме редовно от клиенти е относно срок за оспорване бащинство.

Успоредно с това получаваме редовно от клиенти въпроси, свързани с това кой има право да подаде иск, пред кой съд, какви доказателства са необходими и какво се случва, ако срокът бъде пропуснат.

Темата е от изключително практическо значение, защото произходът на детето не е само биологичен въпрос, който има пряко отражение върху:

• вписването в акта за раждане;

• упражняването на родителски права;

• режима на лични отношения;

• издръжката;

• наследствените права;

• гражданското състояние на детето.

Българското семейно право урежда тези отношения в Семейния кодекс, като разпоредбите на чл. 61–63 СК регулират оспорването на презумптивното бащинство, а чл. 69–71 СК уреждат установяването на произход от бащата по исков ред и връзката между двата иска.

Оспорване и установяване на бащинство по Семейния кодекс

Презумпцията за бащинство: кога „съпругът се счита за баща“

Българското право въвежда законова презумпция, че съпругът на майката се смята за баща на детето, когато то е родено по време на брака или преди изтичането на 300 дни от прекратяването му.

Ако обаче детето е родено преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на предходния брак, но майката вече е сключила нов брак, за баща се счита съпругът от новия брак. Законът предвижда и изключение при обявено отсъствие или обявена смърт на съпруга.

Тази презумпция е създадена, за да осигури стабилност на гражданското състояние и яснота в семейните отношения.

На практика обаче често възникват случаи, при които правният баща по презумпция не съвпада с биологичния баща. Именно затова законът допуска оборване на презумпцията, но само по съдебен ред, само от изрично посочени лица и само в строго определени преклузивни срокове.

Оспорване на бащинство по чл. 62 СК: 

Оспорването на бащинство не е свободно допустимо по всяко време. Законът изчерпателно посочва активно легитимираните лица и предвижда строги срокове, които съдът следи служебно. Съгласно чл. 73 СК тези срокове не подлежат на спиране, прекъсване и възстановяване. Това означава, че при пропускането им възможността за иск обикновено се погасява окончателно.

1) Съпругът на майката

Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, ако докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него.

Искът се предявява до изтичането на една година от узнаване на раждането.

Ако обстоятелствата, които опровергават бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да се предяви до една година от узнаването им, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Законът изрично посочва, че съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.

Какъв е извода в този случай :

Това е особено важно в случаите, в които съпругът е узнал за раждането по-късно, живял е трайно в чужбина, бил е фактически разделен с майката или едва впоследствие са се появили обективни данни, че биологичният произход е различен.

2) Майката

Майката също може да оспори, че съпругът ѝ е баща на детето, като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. При нея срокът е по-кратък и по-строг — една година от раждането на детето.

Този срок не тече от узнаване, а директно от раждането, поради което майката следва да действа своевременно. Именно тук често възникват проблеми в практиката, когато страните изчакват доброволно уреждане на отношенията, а впоследствие се оказва, че срокът вече е изтекъл.

3) Детето

Една от най-важните действащи уредби е, че детето може самостоятелно да оспори бащинството от навършване на 14-годишна възраст до една година от навършване на пълнолетие. Това право е уредено в чл. 62, ал. 4 СК в действащата редакция.

Тази възможност дава самостоятелна защита на детето, когато майката или презумптивният баща не са упражнили правото си в срок, а детето има интерес да установи своя действителен произход.

4) Трето лице, което твърди, че е биологичен баща

Съгласно чл. 62, ал. 5 СК трето лице, което твърди, че е биологичен баща, също може да оспори бащинството, но само до изтичане на една година от узнаването на раждането. Законът поставя още едно съществено изискване — този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. И тук съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.

Това не е самостоятелно „абстрактно“ оспорване. Не е достатъчно някой да твърди, че съпругът на майката не е баща. Третото лице трябва едновременно да иска и съдебно установяване, че именно то е баща.

От 2020 г. законът допуска и претендиращият биологичен баща да оспори презумптивното бащинство до 1 година от узнаване на раждането, като този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход (т.е. „не само да се отрече презумпцията, но и да се установи истинският произход“).

Страни по дело и Срок за оспорване бащинство :

Тук съществен е въпросът кого съдът задължително призовава.

При оспорване на бащинство като страни се призовават майката, детето и съпругът.

Ако бащинството се оспорва от втория съпруг (хипотезата на чл. 61, ал. 2), призовава се и първият съпруг.

Законът допуска страна да бъде и лицето, което твърди, че е биологичен баща (в хипотезата на чл. 62, ал. 5).

Доказване: 
Законът формулира критерия като „детето не е могло да бъде заченато“ от презумптивния баща и в реалните дела това обичайно се свежда до:

• • съдебно-медицинска/ДНК експертиза (най-силното доказателство в практиката, когато е допустима и назначена);

  • доказателства за фактическа невъзможност: трайна раздяла, липса на съжителство/контакти в релевантния период, командировки/лишаване от свобода, медицински данни за безплодие и др.;

  • свидетелски показания и писмени доказателства (адресни регистрации, пътувания, кореспонденция), които подпомагат очертаване на периода на зачеване.

Последици от уважен иск по чл. 62 СК: какво се променя
Съдебната логика е, че с уважаването на иска се „разрушава“ правният произход от презумптивния баща, което рефлектира върху гражданското състояние и свързаните права/задължения. ВКС изрично подчертава, че оспорването може да доведе до „неустановеност на произхода по баща“ считано от момента на раждането.
Точно поради този тежък ефект законът въвежда кратки преклузивни срокове и изискване съдът да отчита интереса на детето (изрично посочено при ал. 1 и ал. 5).

Асистирана репродукция: кога оспорване не се допуска
Оспорване на бащинството не се допуска, когато детето е родено при асистирана репродукция и съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването ѝ.

Установяване на произход от баща (чл. 69–71 СК): когато няма припознаване
Когато майката не е в брак с бащата и няма припознаване (или припознаването е оспорено/невъзможно), произходът от баща може да се установи с иск:

• • от майката – в 3-годишен срок от раждането;

  • от детето – в 3-годишен срок от навършване на пълнолетие.

Ключова „процесуална пречка“:

Следва да имате предвид, че иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред вече наличният произход.

Двата иска могат да бъдат съединени.

ако детето е с вписан баща по презумпция (чл. 61), първо трябва да „падне“ тази презумпция (чл. 62), за да може да се установява друг произход (чл. 69), освен ако законът не допуска задължително съединяване (както е при чл. 62, ал. 5).

При уважаване иск за установяване на бащинство

При уважаване на исковете за установяване на произход (вкл. чл. 69), съдът служебно се произнася при кого да живее детето, за мерките относно родителските права, личните отношения и издръжката, като прилага съответно чл. 59 СК

За допълнителни въпроси, обърнете се към нас за информация на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg