Непълноти и грешки в кадастрална карта

В практиката се случва, при издаване на скица да се установи разминаване на имота с документите от Нотариалният акт, за което е необходимо да се извърши процедура по отстраняване непълноти и грешки в кадастрална карта.

Какво представлява отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър одобрената кадастрална карта може да се изменя, когато съдържа непълнота или грешка, а съгласно т. 2 – когато е одобрена при нарушение на закона.

Случаите за изменение на кадастралната карта са изрично посочени в закона (ЗКИР)

За правилното квалифициране на заявлението от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър определя правното основание и валидността на издадения административен акт.

Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е същественият аргумент за промяна на грешки и непълноти в кадастралната карта.

Изрично одобряване на кадастрална карта при нарушение на закона е, когато има нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър.

Това нарушение се изразява в нарушения на самата процедура и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение.

Пример за неспазване на процесуалния закон е, заповедта за откриване на производство за създаване на кадастрална карта или приетата кадастрална карта не са разгласени по предвидения в закона ред.

Не представляват нарушения на закона случаите, в които са нарушени изискванията за точност, актуалност или пълнота на кадастралната карта.

Във всички тези случаи имаме несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта спрямо действителното им състояние.

Кога се предприема процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта ?

В този случай е налице непълнота и грешка на картата – §1, т. 10 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, чиято причина е :

1.Не е отразена нематериализирана имотна граница, която обаче съществува в кадастралния план.

2.  Границата на имота е нанесена в кадастралната карта в отклонение от действителното й положение на място.

3. Не е нанесена изградена в имота сграда.

4. Имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по приложен регулационен план.

5. Имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат отчетени промените от делба, чрез изменение на регулационния план.

6. Границите на имотите откъм улица са нанесени по регулационните линии, без проверка за отчуждаване, заплащане и завземане на част от имота за улична регулация.

Наличието на непълноти и грешки в кадастралната карта е често срещан проблем през последните години,и

Той се решава чрез провеждане на административна процедура или по съдебен ред

Най-общо непълнота на кадастралната карта има, когато даден имот въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта; грешка в кадастралната карта има, когато дадена реална част от поземлен имот е грешно заснета в границите на друг поземлен имот.

Възможни са и други случаи на непълноти и грешки.

Съгласно легалната дефиниция по ЗКИР, изменена с ДВ, бр.57 от 22 юли 2016г., „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Тези непълноти и грешки в кадастрална карта могат да се изменят при следните ситуации : 

• установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;
• непълноти или грешки;
• явна фактическа грешка.

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.

Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

Така, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота.

Съгласно сега действащия чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато се установят непълноти или грешки е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС дава отговор на въпроса

Допустимо ли е да се заведе съдебен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР без предварително да е проведена административна процедура пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър по констатиране на грешка.

Правният спор за материално право е предпоставка за допустимост на иск по чл. 53 ЗКИР, когато е свързан с непълнота или грешка в кадастралната карта.

Когато реална част от поземлен имот е неправилно заснета като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта, е допустим и иск за собственост по чл. 108 ЗС.

Иск по чл. 53 ЗКИР е допустим при следните условия:

А/ Дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и регистри; и

Б/ Дори да не е воден специалния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. ВКС определя, че при иск за собственост съдът трябва да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Това дава възможност на собствениците на имоти, засегнати от непълнотите и грешките да предприемат директни действия за защита на собствеността си.