www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Обжалване наказателно постановление

С наказателните постановления се налагат административни наказания. Те са изявления на държавни органи, с които въз основа на актове за установяване извършването на административни нарушения. Обжалване наказателно постановление

Наказанията, които могат да бъдат наложени са законоустановени и биват три вида:Обжалване наказателно постановление

  • глоба за физическото или санкция за юридическото лице,
  • временно лишаване от права да се упражнява определена професия или дейност
  • обществено порицание.

Обжалването на наказателни постановления обхващат оспорване на постановления за наложени глоби от КАТ, МВР, РИОКОЗ.

Как се обжалва наказателно постановление ?

Обжалване на наказателни постановления включва жалба пред Районен съд срещу Наказателни постановления, издадени за.:

  • Наказателно постановление за превишена скорост
  • Наказателно постановление за говорене по телефона
  • Наказателно постановление за неносене на полица гражданска отговорност
  • Наказателно постановление за липса на винетка
  • Наказателно постановление във връзка с ПТП
  • Наказателно постановление за лишаване от правоуправление на МПС
  • Обжалване на глоби от КАТ – РДВР – Сектор „Пътна полиция
  • Обжалване на наказателни постановления, издадени от органите на НАП;

Административни наказания:Обжалване наказателно постановление

  1. Оспорване на наложени административни санкции
  2. Оспорване на наказателните постановления пред съда
  3. Обжалване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН)

Наказанието е неправилно и е нужно да бъде наложено по – слабо такова или да не бъде налагано административно наказание.

При положение, че има сериозни възражения и аргументи срещу наложеното наказание то може да се обжалва в седемдневен срок от получаването му.

СЪДЕБЕН КОНТРОЛ

Съдебният контрол е контрол  за законосъобразността на издадения акт и е втора фаза от производството по обжалване.

При съдебното обжалване на ревизионния акт съдът решава делото по същество

Ако бъде отменено изцяло или частично ревизионния акт се отменя в обжалваната част, или да отхвърли жалбата.

Срокът за това обжавалне на наказателни постановления пред Административен съд е само 7 (седем) дневен.

Постановлението може да се обжалва в съда независимо дали е обжалване пред административния орган,

 В случай, че постановлението не се обжалва или се обжалва след срока. С aкта се констатира нарушението, като последният има и обвинителна функция.

Издаденият АУАН трябва да бъде предявен на нарушителя.  Когато се издаде наказателно постановление, без нарушителят да е бил уведомен за административно-наказателно производство.

Постановлението ще бъде незаконосъобразно издадено и поглежи на отмяна.

Разминаването между описанието на нарушението и обстоятелствата в издаденото наказателно постановление е основание за отмяна.

Недопустимо е да се разширява обхвана на обвинението чрез въвеждане на нови фактически положения в наказателното постановление.

Това представлява процесуално нарушение и основание за отмяна.

В случай, че актът е съставен в непосредственото присъствие на нарушителя и пред свидетели, често пъти АУАН се съставят в отсъствие на нарушителя.Обжалване наказателно постановление

Необходимо е да знаете, че отказът да подпишете издаденият АУАН, това не води до неговата незаконосъобразност.

В  3 (тридневен) срок от връчването на Акта може да го оспорите като изпратите вашите възражения до горестоящия административен орган.

В резултат на тези ваши действия, наказващият орган може да прецени, че не трябва да бъде издадено наказателно постановление.

Важно АУАН не подлежи на обжалване пред съд, обжалва се само наказателното постановление !!!!

За съжаление издаденото Наказателното постановление влиза в сила, дори да е незаконосъобразно, или дори да е нямало нарушение.

Компетентен да разгледа жалбата в 7 дневният срок за обжалване е съответният Районен съд.

За обжалване на постановленията наказаните лица е необходимо да бъде нает опитен адвокат, за изготвяне на жалби и явяване в съд.

В случай, че съдът отмени Наказателното постановление и наложената глоба “падне“, платени  суми биха могли да бъдат събрани по др. ред, а именно чрез отговорността на държавата за причинение вреди.

Как се обжалва наказателно постановление ?

Обжалването на наказателното постановление става чрез наказващия орган, който го е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава.

В какъв срок се обжалва Наказателното постановление ?

В 7-дневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното наказателно постановление

Ще се гледа ли делото в отсъствие на жалбоподателя ?

Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят, неподалият жалба нарушител или поискалият обезщетение не са били намерени на посоченият от тях адрес

Къде се обжалва Наказателното постановление ?

Издаденото наказателно постановление подлежи на обжалване пред Районен съд, в където е било извършено или довършено нарушението. За нарушения, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд

В какъв срок се обжалва наказателното постановление ?

Когато е издадено Наказателното постановление, както нарушителят и поискалият обезщетението могат да обжалват Наказателното постановление в 7-дневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.

От кой момент тече давност за Наказателното постановление ?

Давността на глобата започва да тече от датата на съставяне на наказателното постановление. От съставянето на акта за извършено нарушение по ЗДвП, от съставянето или от връчването на наказателното постановление на нарушителя започва да тече давностен срок.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Какъв е срокът за административни нарушения ?

Относно влязлото в сила Наказателно постановление, с което е наложено наказание “глоба“, също има давностни срокове. Според закона, наложеното административно наказание „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли 2 години от датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложена.

Колко е абсолютната давност за административни наказания ?

Срокът на абсолютната давност е четири години и половина. В този смисъл независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва след изтичането на този срок.     
Друго много важно, което трябва да се знае е, че изтичането на давността не означава, че не може да ви бъде връчено наказателно постановление или глоба с фиш

Има ли срок за връчване на наказателното постановление ?

Срокът за връчване на издадено вече наказателно постановление е шест  месеца от съставянето на акта. Административно наказващият орган да състави наказателно постановление след изтичането на този срок. Единиственият начин за защита е обжалването пред Районен съд. В закона няма посочен срок за връчване на наказателно постановление. То може да бъде връчено по всяко време. Има такива случаи и начинът за защита е обжалването.

Служебно ли се отменят наложени глоби и наказания ?

Самото описването на глобата не става по служебен път. В тези случаи връчените фишове и наказателни постановления се обжалват пред съда и биват отменяни.

Какъв е срокът за обжалване на електронен фиш ?

В 7-дневен срок от получаването на фиша може да се направи възражение пред директора на съответната структура на МВР. Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата също в седемдневен срок. Електронният фиш може да се обжалва по реда на ЗАНН в 14-дневен срок от получаването му. После в 7-дневен срок пред регионално бщро на МВР се изпраща до местният Районен съд, заедно с доказателствата за обжалвания електронен фиш.

Оспорване актове административен ред

В практиката по администивни дела се стига чести пъти до оспорване актове административен ред.

Самото производство по оспорване актове административен ред, започва  с изготвяне на жалба до горестоящият административен орган.

Детайлно уредено в Административно процесуален кодекс, оспорване актове административен ред започва с писмена жалба чрез органа,издал акта.Оспорване актове административен ред

На оспорване актове административен ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

При подготовката на оспорване актове е нужно да бъде спазен  7 дневен срок, който започва да  тече от получаването на съобщение за издаден административен акт от съответният държавен орган.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта.

Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните, така и за прокуратурата.

Право да оспорване на издаден индивидуален административен акт притежава заинтересована страна с правен интерес.

В повечето случай при оспорване жалбата се подава на основание незаконосъобразност или неправилност.

Право на оспорване има и прокуроратурата. 

За нея правилото за оспорване актове се отнася само за  настъпила незаконосъобразността при издаването на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.оспорване актове административен ред

В съответствие с изискването на закона, легитимирани участници в производството по оспорване на актове са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса  в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган  издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

В производството по оспорване актове освен писмена жалба или протест, следва да се представи и доказатеелства, чрез  органа издал атакувания административен акт до непосредствено по-горестоящия административен орган.

С това се предоставя правна възможност издателят на акта да извърши преценка за основателността и евентуално да пререши своевременно въпрос, поставен с жалбата.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма.Оспорване актове административен ред

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за административен контрол или реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство

В този случай жалбата и протеста остави без разглеждане.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение.

В тридневен срок от поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

В случай, че имате въпроси, можете относно  оспорване актове да се обърнете към нас на телефон 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Непълноти и грешки в кадастрална карта

В практиката се случва, при издаване на скица да се установи разминаване на имота с документите от Нотариалният акт, за което е необходимо да се извърши процедура по отстраняване непълноти и грешки в кадастрална карта.

Какво представлява отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър одобрената кадастрална карта може да се изменя, когато съдържа непълнота или грешка, а съгласно т. 2 – когато е одобрена при нарушение на закона.

Непълноти и грешки в кадастрална карта

Случаите за изменение на кадастралната карта са изрично посочени в закона (ЗКИР)

За правилното квалифициране на заявлението от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър определя правното основание и валидността на издадения административен акт.

Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е същественият аргумент за промяна на грешки и непълноти в кадастралната карта.

Изрично одобряване на кадастрална карта при нарушение на закона е, когато има нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър.

Това нарушение се изразява в нарушения на самата процедура и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение.

Пример за неспазване на процесуалния закон е, заповедта за откриване на производство за създаване на кадастрална карта или приетата кадастрална карта не са разгласени по предвидения в закона ред.

Не представляват нарушения на закона случаите, в които са нарушени изискванията за точност, актуалност или пълнота на кадастралната карта.

Във всички тези случаи имаме несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта спрямо действителното им състояние.

Кога се предприема процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта ?

В този случай е налице непълнота и грешка на картата – §1, т. 10 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, чиято причина е :

1.Не е отразена нематериализирана имотна граница, която обаче съществува в кадастралния план.пълнота на кадастралната карта

2.  Границата на имота е нанесена в кадастралната карта в отклонение от действителното й положение на място.

3. Не е нанесена изградена в имота сграда.

4. Имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по приложен регулационен план.

5. Имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат отчетени промените от делба, чрез изменение на регулационния план.

6. Границите на имотите откъм улица са нанесени по регулационните линии, без проверка за отчуждаване, заплащане и завземане на част от имота за улична регулация.

Наличието на непълноти и грешки в кадастралната карта е често срещан проблем през последните години,и

Той се решава чрез провеждане на административна процедура или по съдебен ред

Най-общо непълнота на кадастралната карта има, когато даден имот въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта; грешка в кадастралната карта има, когато дадена реална част от поземлен имот е грешно заснета в границите на друг поземлен имот.

Непълноти, грешки в кадастрална карта

Възможни са и други случаи на непълноти и грешки.

Съгласно легалната дефиниция по ЗКИР, изменена с ДВ, бр.57 от 22 юли 2016г., „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Тези непълноти и грешки в кадастрална карта могат да се изменят при следните ситуации : 

  • установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;
  • непълноти или грешки;
  • явна фактическа грешка.

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.

Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

Така, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота.

Съгласно сега действащия чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато се установят непълноти или грешки е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС дава отговор на въпроса

Допустимо ли е да се заведе съдебен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР без предварително да е проведена административна процедура пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър по констатиране на грешка.Непълноти и грешки в кадастрална карта

Правният спор за материално право е предпоставка за допустимост на иск по чл. 53 ЗКИР, когато е свързан с непълнота или грешка в кадастралната карта.

Когато реална част от поземлен имот е неправилно заснета като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта, е допустим и иск за собственост по чл. 108 ЗС.

Иск по чл. 53 ЗКИР е допустим при следните условия:

А/ Дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и регистри; и

Б/ Дори да не е воден специалния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. ВКС определя, че при иск за собственост съдът трябва да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Това дава възможност на собствениците на имоти, засегнати от непълнотите и грешките да предприемат директни действия за защита на собствеността си.