Сключване Споразумение с прокуратурата
Напоследък все повече клиенти се обръщат към нас за Сключване Споразумение с прокуратурата.
Споразуменията по чл. 381, ал. 1 НПК предлагат възможност за решаване на делото извън рамките на традиционната съдебна процедура
Тези процедури са съпроводени с редица изисквания и ограничения, които трябва да бъдат взети под внимание:
Ограничения според вида на престъплението:
Чл. 381, ал. 2 НПК изрично изключва възможността за сключване на споразумение за сериозни умишлени престъпления, които са посочени в специфични глави и раздели на НК.
Престъпленията в тези категории изискват съдебно разглеждане по общия ред, което включва пълната съдебна процедура със съдебно следствие.
Ситуации с невъзстановени имуществени вреди:
Споразумението също така не може да бъде сключено, ако от престъплението са произлезли имуществени вреди, които не са възстановени.
В такива случаи, ако пострадалите лица имат интерес от завеждане на граждански иск, Прокуратурата не може да сключи споразумение, и съдът няма да одобри такова.
- Възможности за намаляване на наказанието: Въпреки тези ограничения, когато споразумение е възможно, то може да предложи значителни облекчения
Целта е намаляване на наказанието под минимално предвиденото, особено ако са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, съгласно чл. 55 НК.
Необходимост от правна помощ:
Важно е обвиняемите, изправени пред съдебно производство, да търсят квалифицирана правна помощ.
Ако не наемат адвокат по своя избор, ще им бъде назначен служебен адвокат, тъй като споразуменията изискват участието на защитник.
Тези аспекти подчертават сложността на процеса по сключване на споразумение с Прокуратурата
Това налага задълбочено разбиране и внимание към детайлите в правната рамка на НК.
Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило със споразумение, одобрено от съда по реда на НПК.
Независимо от това, че определението, с което е станало това, има характер на влязла в сила присъда, специфичната процедура, по която е проведено производството, има своето правно значение.
Какво представлява Споразумението ?
Институтът на Споразумението по чл.381 ал.1 НПК, като една от предвидените в закона процедури, е въведена като компромис между два интереса – на обвинението и на обвиняемия/подсъдимия/.
Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение.
Целта е приемайки да бъде наказано с наказание по вид и размер, обвиняемият се договаря с прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съд, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина.
В замяна обвиняемият /подсъдимият/ очаква по-благоприятно наказателноправно третиране.
Като една от формите на такова третиране законодателят предвижда страните по споразумението да могат да определят наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
В процедурата по НПК е налице и специфика на ролята на съда.
Съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл. 301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по НПК
Макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл. 381 ал.5 т.1-6 от НПК и то само в обсега на правомощието му по чл. 382 ал.7 от НПК.
Когато съдът намери, че предложеното между прокурора и защитника на обвиняемия /подсъдимия/ споразумение не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение, без да излага мотиви за това.
Законово допуснатата възможност /единствена/ в НПК да не се изготвят мотиви към съдебния акт не означава, че съдът може да се произнася произволно и в разрез със закона.
При всички положения той извършва проверка и оценъчна дейност с оглед доказателствата по делото, както по отношение на обстоятелствата, включени в обсега на параметрите на споразумението /чл. 381 ал.5 НПК/, така и по отношение на процедурата, която трябва да бъде спазена.
