Tag Archive for: облигационно право

Отговорност на превозвача по CMR

Един от най-честите въпроси при извършен транспортен превоз е въпроса за Отговорност на превозвача по CMR.

Отговорност на превозвача възниква винаги когато при автомобилен превоз на товари настъпи цялостна или частична липса, повреда на стоката или забава при доставката.

Това е един от най-често срещаните практически проблеми в транспортното, търговското и застрахователното право, особено при международни превози по CMR/ЧМР Конвенцията.

В практиката на адвокат по застрахователни и транспортни дела често възникват спорове между изпращач, получател, спедитор, превозвач и застраховател относно това кой носи риска за увредената или липсваща стока, какъв е размерът на обезщетението и в какъв срок трябва да бъде предявена рекламация или съдебен иск.

Какво представлява отговорността на превозвача?

Превозвачът отговаря за товара от момента, в който го приеме за превоз, до момента на неговото предаване на получателя.

Тази отговорност се реализира при претенция и Отговорност на превозвача по CMR, като обхваща:

Отговорност на превозвача по CMR

пълна загуба на товара;
частична липса на стоката;
повреда или обезценяване на товара;
забава при доставката;
неправилно изпълнение на дадени транспортни инструкции;
неправилно предаване на товара;
неизпълнение на задължения по товарителницата.

При международен автомобилен превоз основният приложим акт е Конвенцията CMR, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставяне се намират в различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.

Значение на CMR товарителницата

При Отговорност на превозвача по CMR, CMR товарителницата е основният транспортен документ при международен автомобилен превоз на стоки.

Това е така, тъй като тя доказва сключването на договора за превоз, условията на превоза и приемането на товара от превозвача.

В товарителницата следва да бъдат посочени:

изпращач;
превозвач;
получател;
място и дата на приемане на товара;
място на доставка;
описание на стоката;
брой пакети;
маркировки и номера;
бруто тегло или друго количествено изражение;
превозни разноски;
митнически и други документи;
специални инструкции;
обявена стойност на товара, ако има такава;
специален интерес от доставката, ако е уговорен.

Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не унищожава договора за превоз, но може да затрудни доказването на съдържанието на превозното правоотношение.

Какво трябва да провери превозвачът при приемане на товара?

При приемане на товара превозвачът следва да провери видимото състояние на товара и опаковката, както и точността на данните в товарителницата относно броя на пакетите, маркировките и номерата.

Ако превозвачът няма реална възможност да провери тези данни, той трябва да впише мотивирани възражения в товарителницата.

Ако не бъдат вписани възражения, се приема, че товарът и опаковката са били във видимо добро състояние при приемането им за превоз.

Това е изключително важно в бъдещ съдебен спор, защото липсата на възражения в CMR товарителницата често поставя превозвача в по-неблагоприятна доказателствена позиция.

Кога превозвачът носи отговорност?

Превозвачът носи отговорност, когато липсата, повредата или забавата са настъпили между момента на приемане на товара и момента на доставката.

Отговорността на превозвача може да бъде ангажирана при:

изгубена стока;
доставена стока с липси;
доставена повредена стока;
повреда поради неправилно укрепване;
повреда при транспорт;
разваляне на температурно чувствителни стоки;
неправилно предаване на стоката;
забава при доставка;
отказ или невъзможност да се докаже правилно изпълнение на превоза.

Освобождаване на превозвача от отговорност

Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на причина, за която той не отговаря.

Такива основания могат да бъдат:

виновно поведение на изпращача или получателя;
неправилни инструкции от правоимащото лице;
присъщ недостатък на товара;
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне;
последици, които превозвачът не е могъл да предотврати;
недостатъчна или неподходяща опаковка;
товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
особен характер на стоката, водещ до счупване, ръжда, изтичане, разваляне, изсъхване или нормална фира;
недостатъчна маркировка или номерация;
превоз на живи животни;
използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и вписано в товарителницата.

Важно е, че превозвачът не може да се освободи от отговорност само с твърдение за техническа неизправност на превозното средство. Доказателствената тежест за освобождаващите обстоятелства е върху превозвача.

Забава при доставяне на товара

Забава е налице, когато товарът не е доставен в уговорения срок. Ако срок за доставка не е уговорен, се преценява дали действителното времетраене на превоза надвишава разумния срок, необходим за добросъвестен и грижлив превозвач при конкретните обстоятелства.

Когато товарът не бъде доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, той може да се счита за изгубен.

Ако срок не е бил уговорен, товарът може да се третира като изгубен след изтичане на 60 дни от приемането му за превоз.

Тези срокове са особено важни при подготовката на рекламация, застрахователна претенция или съдебен иск срещу превозвача.

Размер на обезщетението при отговорност на превозвача

Размерът на обезщетението при липса или повреда на товара се определя според стойността на стоката към мястото и момента на приемането й за превоз.

Обикновено стойността се доказва чрез:

фактура;
договор за покупко-продажба;
борсова цена;
пазарна стойност;
митническа декларация;
складови документи;
експертна оценка;
счетоводни документи;
снимки и приемо-предавателни протоколи.

При вътрешни превози по Закона за автомобилните превози обезщетението за цялостна или частична липса е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.

Разчетната парична единица представлява специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд.

При международни превози по CMR следва да се преценява приложимата редакция на режима на ограничаване на отговорността, включително дали е приложим лимитът от 8,33 SDR/СПТ на килограм липсващо бруто тегло или друг лимит по приложимата CMR уредба.

При цялостна липса се дължи и връщане на превозната цена, митата и другите разноски по превоза.

При частична липса тези суми се връщат пропорционално.

Обявена стойност на товара

Изпращачът може да обяви по-висока стойност на товара в CMR товарителницата срещу допълнително заплащане.

В този случай обявената стойност може да замести стандартния лимит на отговорност.

Това е особено важно при превоз на:

скъпа техника;
автомобили;
медицинско оборудване;
фармацевтични продукти;
електроника;
бързооборотни стоки;
луксозни стоки;
товари с висока стойност при ниско тегло.

При липса на обявена стойност превозвачът често може да се позове на ограничението на отговорността, дори реалната стойност на товара да е значително по-висока.

Специален интерес от доставката

Освен обявена стойност, изпращачът може да впише в товарителницата и специален интерес от доставката. Това има значение при вреди, които надхвърлят стойността на самата стока — например пропуснати търговски срокове, договорни санкции, развалени последващи доставки или загуба на клиент.

За да се претендират такива допълнителни вреди, специалният интерес трябва да бъде ясно посочен в товарителницата.

Обезщетение при забава

При забава превозвачът дължи обезщетение само ако правоимащото лице докаже, че от забавата са настъпили реални вреди.

Обезщетението за забава по правило е ограничено до размера на превозната цена, освен ако е налице специално деклариран интерес или поведение на превозвача, което изключва ограничението на отговорността.

Кога ограниченията на отговорността не се прилагат?

Ограниченията на отговорността на превозвача не се прилагат, когато вредата е причинена умишлено или при поведение, което според приложимото право се приравнява на умисъл.

В практиката това може да включва случаи на:

измама;
съзнателно отклоняване от маршрута;
предаване на товара на неупълномощено лице;
грубо пренебрегване на инструкции;
изоставяне на товара без надзор;
липса на елементарни мерки за сигурност;
манипулиране на документи;
съзнателно укриване на информация за настъпила щета.

В такива случаи превозвачът може да загуби правото да се позовава на лимита на отговорност.

Рекламация при доставка

При доставка получателят трябва незабавно да провери състоянието на товара.

Ако са налице явни липси или видими повреди, възраженията трябва да бъдат направени още при приемането на товара.

При скрити липси или повреди възраженията трябва да бъдат направени писмено в кратък срок след доставката.

При дела за Отговорност на превозвача по CMR, режим срокът за скрити липси и повреди е 7 дни, като неделите и официалните празници не се броят.

При претенции за забава възражението трябва да бъде отправено писмено в срок до 21 дни от момента, в който товарът е бил поставен на разположение на получателя.

Ако получателят приеме товара без забележки и без своевременна рекламация, това може да се използва като доказателство, че стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата.

Какви документи са необходими при рекламация?

При рекламация срещу превозвач е важно да бъдат събрани всички доказателства още в първия момент след установяване на щетата.

Обичайно са необходими:

CMR товарителница;
транспортна заявка;
договор за превоз;
фактура за стоката;
фактура за навло;
опаковъчен лист;
снимков материал;
приемо-предавателен протокол;
протокол за щета;
митнически документи;
кореспонденция с превозвач и спедитор;
GPS данни;
температурни записи при хладилен транспорт;
свидетелски показания;
експертна оценка;
документи от застрахователя.

Колкото по-бързо се съберат доказателствата, толкова по-голям е шансът претенцията да бъде уважена доброволно или в съдебно производство.

Давност за иск срещу превозвач

Исковете, произтичащи от международен автомобилен превоз по CMR, се погасяват с кратка давност.

Общият давностен срок при дела за Отговорност на превозвача по CMR е една година.

При умишлено поведение или поведение, приравнено на умисъл, срокът е три години.

Началният момент на давността е различен според вида на претенцията:

при частична липса, повреда или забава — от датата на доставката;
при цялостна липса — от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок;
ако срок не е уговорен — от шестдесетия ден след приемане на товара от превозвача;
при други претенции — след изтичане на три месеца от сключване на договора за превоз.

Писмената рекламация спира давността до момента, в който превозвачът я отхвърли писмено и върне приложените документи.

След изтичане на давността искът не може да бъде упражнен чрез насрещен иск или прихващане.

Кой съд е компетентен при CMR спор?

При съдебни дела по CMR ищецът може да предяви иска пред съд, определен по споразумение между страните, както и пред съд в държавата, където:

ответникът има обичайно местопребиваване или основно място на стопанска дейност;
се намира клонът или агенцията, чрез която е сключен договорът за превоз;
товарът е бил приет от превозвача;
товарът е трябвало да бъде доставен.

Това дава възможност за избор на съд при международни транспортни спорове, но също така изисква внимателна правна преценка, за да не бъде предявен иск пред некомпетентен съд.

Застраховка „Отговорност на превозвача“

Застраховката „Отговорност на превозвача“ не е идентична със застраховка „Карго“.

Тя покрива отговорността на превозвача, когато такава отговорност действително е възникнала по закон или по договор.

Това означава, че застрахователят може да откаже плащане, ако:

превозвачът не носи отговорност;
липсват доказателства за щета;
не е спазен срокът за рекламация;
щетата попада в изключение по полицата;
няма валидна CMR товарителница;
липсва доказателство за стойността на товара;
липсва доказателство за причинна връзка между превоза и вредата.

Затова при транспортни щети е важно да се анализира не само Конвенцията CMR, но и конкретната застрахователна полица.

Електронна CMR товарителница

В практиката по дела за Отговорност на превозвача по CMR все по-голямо значение придобива електронната CMR товарителница.

Тя улеснява обмена на данни, проследяването на доставките и доказването на превозното правоотношение, когато е въведена и използвана съобразно приложимите правила.

Електронният документ обаче не отменя необходимостта от ясно доказване на приемането на товара, неговото състояние, доставката, възраженията и рекламациите.

Какво да направите при повреден или липсващ товар?

При установена липса, повреда или забава е важно да се действа незабавно.

Практическите стъпки са:

Проверете товара при получаване.
Впишете възражения в CMR товарителницата.
Направете снимки на товара, опаковката и превозното средство.
Съставете протокол за щета.
Уведомете писмено превозвача.
Уведомете спедитора, ако има такъв.
Уведомете застрахователя.
Съберете фактури и документи за стойността на товара.
Изискайте GPS, температурни записи и други транспортни данни.
Консултирайте се с адвокат по транспортно и застрахователно право.

Защо е необходим адвокат при отговорност на превозвача?

Споровете за отговорност на превозвача са сложни, защото обединяват транспортно право, търговско право, застрахователно право, международна компетентност, доказателствени правила и кратки давностни срокове.

Адвокат по CMR и транспортни дела може да помогне при:

изготвяне на рекламация;
анализ на CMR товарителница;
преценка на отговорността на превозвача;
изчисляване на обезщетение;
комуникация със застраховател;
подготовка на искова молба;
защита срещу претенции;
водене на дело срещу превозвач, спедитор или застраховател;
оспорване на отказ за изплащане на обезщетение.

Warning: Undefined array key "question" in /home/lawyerbu/public_html/wp-content/plugins/structured-content/templates/shortcodes/multi-faq.php on line 5

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

21.12.2019/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии

Законна лихва

Определяне на законна лихва

Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му.

В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди.

Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута

Често пъти се случва, при неизпълнение на договорно задължение по един договор да се стигне до незпълнение или „забавено изпълнение“.

В повечето търговски и граждански договор задълженията имат финансов характер, а тяхното изпълнение е свързано с изтичането на определен срок. Задълженията по сключените граждански и търговски договор са винаги финансови и за тях се уговаря възнаграждение, което възнаграждение за този договор, представлява изплащане на парична сума.

Легално определение за законна лихва

Забавата за изпълнение на това парично задължение, особено когато има и санционен характер формира и съответната законна лихва има паричен израз.

Терминът , „законна лихва за забава“ е ясно очертан с Директива 2011/7/ЕС. Понятието намира и легално определение в законодателството с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение.

Важното, което е нужно да отбележим, че тази т.нар. Законна лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща обезщетителен характер се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна.

Размер на законната лихва

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 (десет)%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Погасяване на законната лихва

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, всички дължими и изисквуеми вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Същественото в случая е, че погасителната давност НЕ се прилага служебно и повечето хора считат, че след като е изтекъл предвиденият от закона в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, то тази лихва „автоматично“ става недължима, което за съжаление реално НЕ е така.

За да бъде погасена по давност, задължението по тази лихва е нужно длъжникът да се е позовал на изтеклата погасителна давност и писмено да е заявил на своя кредитор, че спрямо него срокът за погасяване на това задължение по чл. 111 ЗЗД е изтекъл и същото това задължение за лихва се счита за погасено.

За повече информация, моля не се колебайте да ни потърсите и на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

21.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News

Давност предварителен договор

В практиката по сделки с недвижим имоти, голяма част от клиентите не са наясно, че сключвайки предварителният договор, каквa e неговата давност предварителен договор.

За да може да упражни правата по него, страните следва да знаят крайният срок за прехвърляне на собствеността.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, може да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на иск по съдебен ред в случай на неизпълнение на задължението на насрещната страна да сключи окончателен договор.

Изисквания за Предварителния договор

С предварителния договор страните, продавач и купувач, придобиват права и поемат насрещни задължения, продавачът да прехвърли право на собственост срещу задължението на купувача да заплати цената на това право на собственост.

При неизпълнение на задълженията по договора за всяка от страните възниква право да иска обявяване на договора в окончателен.

При наличие на неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно основание чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права.

Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно константната практика на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, изразена в решение № 286 от 28.09.2011 г. по т.д. 1055/2010 г. на ВКС, 3 ГО

Съгласно решение на ВКС давностният срок относно иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е петгодишен и на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото като всяка от страните – обещател и приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор.

Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване на окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.

Ако е уговорен друг срок или условие за прехвърляне на собствеността, то от този момент на настъпване на уговорения срок или сбъдване на условието започва да тече давностният срок.

Това е периодът, в който страните могат да обявят договор за окончателен по чл. 19 ЗЗД.

Как се определя давностния срок при Предварителен договор ?

Договорът е съглашение, с което страните уговарят условията за сключване на Нотариалния акт

За целта е нужно да се установи крайният срок за прехвърляне на собствеността пред Нотариус.

Предварителния договор съгласно текста на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, по своята правна същност представлява облигационен и двустранен.

По този вид договор двете страни имат ясно и точни задължения при плащането на съответната уговорена между тях цена, да сключи Нотариален акт за прехвърляне на собствеността

Обявяване Предварителен договор за окончателен

Случва се едната от двете страни по Предварителен договор да откаже да подпише Нотариалния акт за прехвърляне на собствеността

В този случай, другата страна може в 5г. срок от момента, в който Нотариалният акт е трябвало да бъде сключен да предяви иск по чл. 19 ЗЗД за да обяви договора за окончателен.

Съдебно решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД, , който се счита за сключен от момента, в който решението влезе в сила. Т. е. искът по ЗЗД е конститутивен

Производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство.

Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на окръжен съд по местонахождението на имота.

За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е необходимо ищеца да е изпълнил задълженията по Предварителният договор.

В случай, че съгласно предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът следва да постанови Съдебно решение, което замества бъдещият нотариален акт.

В този случай ищецът – купувач трябва да плати цената на имота задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

В противен случай, съдът, по искане на ответника ще обезсили решението.

СЪВЕТ : Давностният срок за иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД е 5 години, от датата на която е трябвало да бъде сключен окончателният договор под формата на Нотариален акт.

Окончателният договор се счита сключен в момента, в който Съдебното решение на компетентният съд влезе в законна сила и към този момент следва да се преценява дали продавачът е собственик на вещта.

Окръжният съд не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени всички разноски по прехвърлянето, заедно с дължимите данъци, такси и други публични задължения на праводателя към държавата, общината по местожителството.

Основна задача на съда е да постанови съдебно Решение, което ще замести сключването на окончателен договор – Нотариален акт.

За повече информация може да се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : info@lawyer-bulgaria.bg

18.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии

Права на свидетел по дело

Всеки може да бъде поканен да стане свидетел по дело, затова е нужно да му бъдат разяснени неговите права на свидетел по дело.

След като получите от призовка писмена призовка много внимателно изчетете целия текст на призовката, с която сте призован за свидетел в съответният съд

Връчената призовка описва предстоящото съдебно производство – кой и къде се намира въпросният Районен, Окръжен или Апелативен съд.

В получената от Вас писмена призовка вероятно е очертано къде точно и кога следва да се явите за да дадете показания, какво е необходимо, със сигурност е изписано не само часът в който трябва да се явите, но допълнително фигурира и номер и вид на Вашето дело, точната дата, час и място на заседанието, за което сте ангажирани като свидетел.
Нашият съвет е да не подлагате на съмнение нуждата от Вашите свидетелски показания.

В качество на свидетел е нужно за установяване на факти по делото, с които съдът не разполага.

След като дойде посоченият в призовката ден и час задължително се явете по делото, за което сте призован/а като свидетел

Работодателят е длъжен да Ви освободи за заседание от служебен ангажимент.

Ако все пак е налице някаква сериозна, неотложна или важна причина, поради която не може да се явите пред съда, сте задължени дали самостоятелно, или чрез адвокат да го уведомите незабавно, като представите писмен документ, удостоверяващ причината, която не Ви позволява да се явите в съда.

Ако въпреки всичко – НЕ СЕ ЯВИТЕ в насроченото заседание, за което сте получили призовка без основателна причина, съдът ще наложи солидна глоба

При повторно неявяване ще постанови дори и Вашето принудително довеждане за заседание.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛО

Основно задължение на всеки свидетел е да даде показания при явяване в открито съдебно заседание

Свидетелят е длъжен да даде показания и информация на съда.

За съда е важно да разясни наказателната отговорност на свидетеля, който ще разкажете истината, доколкото си спомня.

Текстове в Наказателният кодекс предвиждат наказание до 5 години лишаване от свобода за свидетел, който лъжесвидетелства или съзнателно потвърди неистина.

Не Ви съветваме да си измисляте факти

Разноски като свидетел по дело

След като сте поканен и редовно призован за свидетел по дело пред Районен, Окръжен или Апелативен съд, извън населеното място, в което живеете, на Вас като свидетел Ви се следват и пътни разноски за явяването

За целта след приключване на разпита, може да поискате от съдебния състав да Ви бъде издаден разходен касов ордер (РКО)

Да бъдат заплатени направените от Вас като свидетел пътни и др. разноски, след документ за това.

Ако все пак се притеснявате и Ви е необходим адвокат се обърнете на 0897 90 43 91 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

17.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News

Какво е придобивна давност ?

Законът за собствеността посочва, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, без да дефинира какво е придобивна давност ?

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост.

Тя е средство да придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя (арг.Р от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о.; Р от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.).

Особености на придобивната давност

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че

А/ претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период – по-дълъг от 10 години,

Б/ фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца

В/ собственикът да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.

Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.

Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

След смъртта на общия наследодател, в случай, че един от наследниците ползва общия имот – фактът на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него.

За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници.

При липса на доказателства право на собственост у едно лице се доказва с изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС.

Това той може да направи, знаейки, че имотът не е негов и има собственик, след изтичането на който срок, същият стане собственик при определени обстоятелства.

Едно от условията е изтичането на 10 (десет) годишната давност.

При извършване на обстоятелствената проверка нотариусът следва да съобрази дали молителят е упражнявал давностно владение в предвидения от закона срок.

Особености на давността

Позоваването на изтекла давност не е част от фактическия състав на придобивната давност.

В тази връзката последното не се явява юридическо действие, а юридическо събитие.

Нормата на чл.79 ЗС, регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение.

Чл. 79 ЗС включва като елементи на придобиването само изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС

Това се случва в хипотезата на чл.79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал. 2 ЗС.

Като правна последица настъпва придобиване на вещното право.

По въпроса е постановено Решение № 4 от 17 декември 2012 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 4 от 2012 г., според което „недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.

Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивно основание по чл. 79 ЗС.“

Всеки съсобственик следва да покаже, че е променил намерението си за владеене, държал е имота и е имал е съзнанието, че имота е само негов, като е демонстрирал и показал явно това

Допълнително условие за фактическият състав на недобросъвестното владение е демонстриране пред останалите съсобственици в сроковете по чл. 79 ЗС.

Намерението да се държи и свои вещта не трябва да прикрито – то трябва да е явно, открито и необезпокоявано

С тези действия е ясно, че този съсобственик упражнява фактическата власт, като отхвърля техните права върху имота и го държи само за себе си.

Може ли да се загуби правото на собственост от неползване ?

ВАЖНО : Правото на собственост не се губи при неупражняване или неизползване на имот

Законодателят поставя основното изискване, че намерението да се „свои“ имот или вещ е нужно да бъде ясно както на нейният собственик, така и на всеки, които претендира за права върху тази вещ.

Това най-често се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си

Тези действия са упражняване на фактическа власт върху имота, заедно с недопускането на собственика вътре в имота.

Какви основания за придобивна давност ?

ВАЖНО : Плащането на данъци не доказва собственост за имот.

Много хора а убедени, че са станали собственици, само защото разполагат са плащали данъци за имот в продължение на години.

Ползването и грижата за имот не е достатъчно условие за придобиването му, Нужно е да са налице намерение за своене и владение.

Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и собственика. Тази страна има намерение, държейки имота превръщайки се от държател във владелец.

Плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот,важен е дали държателя владее целия имот изключително за себе си и от кога ?

Как се придобива недобросъвестно владение ?

Правна форма за придобиване на собственост след изтичане на срока за придобната давност може да се осъществи чрез т.нар. констативен нотариален акт.

За издаване на констативен нотариален акт законът предвижда специални правила и процедури.

Ако собственикът на имот няма документ за собственост, може да се снабди след като установи това с доказателства пред нотариус.

Нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност.

Придобиване чрез добросъвестно владение

Възможно е да се придобие имот с кратка 5 годишна придобивна давност. Това обаче се случва без противопоставяне на собственика.

В случай, че правото на собственост е признато, веднага се издава констативен нотариален акт за собственост.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай !

15.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.

В свое съдебно тълкувателно решение № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е 2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

04.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Заверка на предварителния договор

В последните няколко години се установиха различни практики при заверка на предварителния договор.

Масово разпространена е практиката при подписване на предварителен договорда не се прави нотариална заверка.

Заверка не се изисква и според Закона за задълженията и договорите.

В последните няколко години клиентите масово подхождат лековато и неразумно при подписването на предварителен договор

В повечето случаи не търсят правна консултация от адвокат по недвижими имоти.

Осланят се на обещание на брокеа, че ще правят проверка на документи без елементарна съпоставка на данни от отделни документи по сделката.

Предварителните договори се подписват набързо, без да се четат, разчитайки на уверенията на брокери, познати, роднини и съседи

Най нелогичното обяснение е, че това се прави за да се „свали” имота от продажба и да се даде някакво капаро на продавача, а пък после нотариуса ще оправи всичко

Законът по начало не изисква такава нотариална заверка, но възможността на практика да бъде заверен един предварителен договор съществува.

Предпоставки за заверка на Предварителния договор

Голяма част от купувачите на недвижими имоти не си дават сметка, че заверката на добре погтовени написан Предварителен договор.

Тази заверка на предварителния договор ще им даде значителни предимства при евентуални въпроси или неразбирателство между страните, отколкото да водят съдебен процес по смисъла на чл. 362-чл.364 ГПК.

В случай на обявяване на Предварителен договор за окончателен или съдебно производство по разваляне пред съд е необходимо да доказват валидно сключен Предваритен договор.

Кантората работи активно с множество нотариуси в страната.

Препоръчваме заверка на предварителния договор, независимо, разходите, с оглед гаранция на влозенте средстваза придобиване на имот.

Като адвокат по имотни дела ще обърнем внимание, че Нотариусът няма задължение да провери текста на Предварителния договор

Текста на договора не подлежи на заверка, тъй като това е договор между две лица, с права и задължения за двете страни.

Единствено и само проверката и предварителното изготвяне на такъв договор от адвокат би дало гаранция

Заверката пред Нотариус удостоверява само и единствено дата и подпис на страните;

Заверката на предварителния договор пред Нотариус автоматично прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора, както и позоваването на текстове от този Предварителен договор, несъгласувани писмено с двете страни по него.

Неудобството в този случай, при заверка на такъв договор е цената за неговата заверка, която варира в различен диапазон, тъй като се определя от стойността на материалният интерес на Предварителният договор.

Този размер при заверка е изчислен по Тарифа на Нотариусите, към Закона за Нотариусите и Нотариалната дейност, която се определя като процент от посоченият в този Предварителен договор материален интерес за прехвърляне на собствеността върху имотите, или учредяване на съответните вещни права.

Нотариална заверка на предварителния договор

Aргумент за нотариална заверка на Предварителен договор пред Нотариус е възможност за издаване на Изпълнителен лист.

При оспорване на права и съдебно дело срещу неизправна страна, може да извадите изпълнителен лист по ГПК.

В този случай нотариалната заверката ще Ви послужи за извънсъдебно основание за изпълнителен лист.

При покупко-продажбата на недвижими имоти, по законово изискване окончателния договор е в нотариална форма.

От това следва, че предварителния договор при този род сделки, задължително трябва да бъде в писмена форма.

Правната норма не изисква нотариална заверка на предварителния договор, но в действителност страните по сделката почти винаги прибягват до такава.

Това е добра практика, даваща надеждна гаранция за датата на предварителния договор и подписите на страните.

Смисълът е, че вписаният предварителен договор има предимство за обявяването му за окончателен по чл.19, ал.3 от ЗЗД

Причината е, че няма задължително законово изискване за вписване на предварителния договор.

За допълнителна информация се обърнете към нас за съдействие на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Защо е необходима заверка на Предварителен договор ?

Важен разпространената практика е при подписване на предварителни договори да не се прави нотариална заверка. Такава не се изисква и според ЗЗД /Закона за задълженията и договорите, в който е уредена част от материята при сделките с имоти, вкл. и за предварителните договори

Какво в предварителния договор се заверява пред Нотариус ?

Това, което нотариусът гарантира е достоверна датата на подписване на договора, както и удостоверяване самоличността на лицата подписващи се под договора, че са дееспособни и имат представителна власт; прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора;

Какво не проверява Нотариус при заверка на Предварителен Договор ?

Нотариусът няма задължението да проверява текста на договора, дали в него са еднакво балансирани правата и задълженията на двете страни, дали ги предпазва от рискове, дали в договора има недействителни клаузи.

Колко струва заверката на Предварителен Договор ?

Заверката на Предварителен договор не е скъпа услуга, в сравние с таксите по Нотариален акт за прехвърляне на собствеността. Обикновено цената за заверка е в размер на под процент от стойността на самия договор.

Нужно ли е съгласието на двете страни за заверка на Предварителен договор ?

Да, изискването е доброволно съгласие за заверка на подписити и съдържанието на Предварителен Договор при заверка пред Нотариус.

02.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Развод при брак в чужбина

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби.

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

ВИДОВЕ РАЗВОД

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.

Необходимо да е изрично съгласие между съпрузите за прекратяване на брака. Нужно е също и съгласие за последиците на бракоразвода

Страните следва да одобрят задължително съдържание на споразумението. Районен съд следва да утвърди Споразумението за развод и постановява развод. Това Решение не подлежи на обжалване.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове.

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака.

Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда.

В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство.

Искът за развод поради разстройство на брака се предявява се до Районния съд по постоянен адрес на ответника.

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак, сключен в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.

Сключен между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правила за развод …

Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводно дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентност на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.

Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода.

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Телефон за връзка 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

31.03.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Как се делят наследствени имоти ?

Един от често задаваните въпроси в нашата практика е Как се делят наследствени имоти ?

Практиката ни по граждански дела за съдебна делба на недвижим имот е доста разнопосочна в последните няколко години. Като адвокати по наследствени дела отчитаме конкретната специфика на въпроса Как се делят наследствени имоти ?

Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя.

Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.

Какво се случва при делба наследствени имоти ?

При наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода.

Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции.

Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.

Повечето добри адвокати по съдебна делба на наследствен имот и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини.

В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно делбата на наследствени имоти.

От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на делбата на наследствен имот.

В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат за съдебна делба на наследствени имоти и земя.

Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение при подготовката на всички необходими документи и образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.

В повечето случаи, когато се налага образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот , законът ясно и точно дефинира особеностите, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.

Преди да се пристъпи към образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот, съветваме всички наши клиенти си за намиране на най-правилното решение. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.Делба на наследствени имотие

Документи, необходими за съдебна делба

В повечето случаи, най-необходимите документи за образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот са следните:

данъчна оценка на имота;
скица проект за делбата;
удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
нотариален акт за собственост на сънаследниците;
договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.

Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е преди да образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот да намерим адекватно решение на проблема.

Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение

С него ще ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като образуват дело за съдебна делба на недвижим имот.

Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите.

А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.

За съжаление обаче, това не винаги е възможно и затова ни задават въпроса Как се делят наследствени имоти ?.

Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат.

Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА

Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:

за градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;

курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

Консултацията с адвокат по делба на наследствени имоти във връзка с наследствена земя ще Ви помогне за решаването на проблема.

Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:

ниви на части по-малки от 3 декара;
ливади на части по-малки от 2 декара;
лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, за да решите този проблем.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

28.02.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори