fbpx

Публикации

Обичайно местопребиваване на дете

Много голяма част от съвременните спорове между партньори и съпрузи относно децата възникват при изясняване на обичайно местопребиваване на дете.

В съдебната практика въпросът се разглежда като обичайно местоживеене или постоянно местопребиваване.

Правната рамка на въпроса се определя от Регламент (ЕО) №2201/27.11.2003г. на ЕС, заменен с Регламент (ЕС) 2019/1111 относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност

Новият Регламент  ЕС) 2019/1111 включва и правни въпроси относно международното отвличане на деца са приложими особени правила за разглеждане на искове пред Районен съд.

Съдът разглежда искове за обичайно местопребиваване между страните, ако

  1. Един от тях все още живее в държаватаОбичайно местопребиваване на дете
  2. Ответникът има обичайно местопребиваване
  3. В случай на обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване
  4. Ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иск;
  5. Ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на държава-членка
  6. Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, чиито граждани са двамата съпрузи
  7. Спорът се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат установен адрес;

Дефиниция за обичайно местопребиваване на дете

За да има обичайно местопребиваване на територията на РБ, според вложения от чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 смисъл, следва лицето, което претендира да е живяло в страната поне 6 (шест)месеца преди предявяване на иска.

Това означава през по – голямата част от времевия период да е установена в страната като местоживеене, месторабота, социални контакти и др. трайно установени факти от личен или професионален характер.

Условие за обичайно местопребиваване на дете

Определящо в настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е „обичайното местопребиваване“ на детето.

Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл.8, пара. 1 Регламент /ЕО/ № 2201/2003,относно мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда.

За целта трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държавата-членка.

В чл.8, параграф 1 от Регламента е установена обща компетентност на съдилищата на държавата-членка, в която детето има местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран.

Съгласно параграф 2 от същата разпоредба, тя се прилага при спазване условията на чл.9, чл.10 и чл.12 от Регламента.Обичайно местопребиваване на дете

Затова е нужно е да се изследват и следните фактори:

А/ причините за преместването на родителя в тази държава,

Б/ гражданството на детето, мястото;

В/ условията за обучение, медицинско обслужване,

Г/лингвистичните познания, както и

Д/семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.

Обичайно местопребиваване на детеНационалната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, най-вече следейки висшия интерес на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.

В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС относно обичайно местопребиваване на дете

Поради изключителната подсъдност на иска за упражняване на родителските права спрямо непълнолетното дете на страните е налице компетентност на чуждия съд.

В този смисъл е и константната Съдебна практика  на ВКС в Определение №53 от 31.01.2018 год. на ВКС по ч. гр. д. №3801/2017 год., IV г.о., ГК

Що се отнася до исковете за издръжка тук пряко приложим е друг нормативен акт.

Това е Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

Тук производството по делото е прекратено поради неподсъдността на предявените искове на българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/ №2201/2003.

Защита при международно отвличане

С оглед на зачестилите случаи на отвеждане на дете от родител в друга държава, възниква нужда от защита при международно отвличане.

При все по-често срещаните бракове и съжителства с чужденци, международното отвличане на дете от родител възникват въпроси

Най-често след развод или раздялата единият родител решава да отведе детето в друга страна

Причина за това е недоволство от съдебното решение за родителски права или режим на лични контакти.

Точна дефиниция за незаконно преместване на дете в друга държава дава чл. 3 на Хагската конвенция.

ДЕФИНИЦИЯ за трансгранично отвличане

А) извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му;

В) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Това засяга спорове между родители относно местопребиваването на деца на територията на държава членка на ЕС.
Защита при международно отвличане

Най-важното условие, при което съдът взема решението си, е защита на висшия интерес на детето

Често пъти децата биват манипулирани от единия родител и когато се взима под внимание тяхното мнение, понякога то не е съвсем обективно.

Децата не са предразполагани така, че да изразят вътрешното си желание за това, при кого биха искали да живеят.

Отношенията между родителите и отношението на всеки от родителите към детето се отразяват върху психическото и емоционалното развитие на детето

Именно поради това доброволното уреждане на спора е най-добрият изход не само за родителите, но и с оглед интересите на детето.

Казусът с отвличане на деца възниква най-често поради неразбирателство между родителите, единият  идва с детето в България и отказва да се върне в страната , в която са живели.

Какво е обичайно местопребиваване ?

Международното отвличане на дете от родител е престъпление почти всички държави. За да е налице трансгранично отвличане на дете е нужно да се дефинира понятието обичайно местопребиваване.

Терминът „обичайно местопребиваване“ определя към кой правен орган трябва да подадете своя иск.

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда.

Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Защита при случай на международно отвличане ?

Докато няма родител с родителски права, грижа за детето упражняват двамата родители или попечител, докато то навърши пълнолетие.

В случай на развод, съдът най-често възлага тези права върху единия родител.Защита при международно отвличане

В случаите , че единият родител отведе детето в чужбина, без да бъдат спазени законовите разпоредби, става въпрос за неправомерно отвеждане или задържане на детето.

Именно тук пряко приложение имат нормите на т.нар. Хагската конвенция за граждански аспекти на международно отвличане на деца от 1980.

Защита в случай на международно отвличане 

Когато е налице незаконно отвеждане или задържане на дете,  говорим за отвличане на дете против неговата воля и упражнена принуда.

Когато е налице отвлечено или задържано дете на територията на Република България, родителят с накърнени права може да иска връщане му в страната по обичайно му местопребиваване по съдебен ред.

В този случай компетентен е Софийски градски съд, независимо, че детето сега може да живее извън София.

ВКС приема, че отвличането не е съставомерно, защото престъплението по чл. 142 от НК задължително включва принудителното преместване на пострадалия без неговото изрично съгласие.

Спрямо малолетното дете не е упражнена принуда и то доброволно е дало съгласие да напусне страната ни и да замине в чуждата държава.

Преценката за нарушени права на отвлечения пострадал се извършва въз основа на фактическото несъгласие на другия родител, а не на правната му валидност. 

В случай на отвличане на дете –  незаконно отвеждане и задържане, следва да се обърнете за помощ към адвокат, международното право.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е възможно отвеждане на дете в друга държава ?

При наличие на разногласие между двамата родители, те могат да предявят иск пред районния съд. Той постановява решение, разрешаващо или забраняващо правото за пътуване на детето в чужбина, в зависимост от конкретната необходимост. Съдът издава заместващо съгласие за детето.

Къде е обичайното местопребиваване на дете ?

Обичайното местопребиваване на детето се определя от няколко критерия, които показват къде детето има най-успешна интеграция в семейната и социалната среда. Сред основните критерии са – посещава ли детето детска градина или училище, дали то владее официалния език в страната и има ли изградени социални връзки.

Кога е налице отвличане на дете в друга държава ?

Ако детето е отведено или задържано на територията на Република Българи, родителят с накърнени права може да иска връщане на детето в страната на обичайното му местопребиваване по съдебен ред,

Кой следва да реши спора при отвличане на дете ?

Компетентен да разгледа спора с незаконно отвличане и задържане на дете е Софийски градски съд, независимо, че детето може да живее извън София.

Кой е документът уреждащ тези въпроси ?

Това е Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане. Тя урежда процедурата за връщане на деца, които са прехвърлени незаконно или задържани незаконно. Конвенцията се прилага само за деца до 16-годишна възраст

Какво се прави при отвличане и задържане на дете ?

Най-добре би било да се обърнете за помощ към адвокат, специализиран в международното право. Той ще молба до Министерството на правосъдието, което от своя страна ще установи връзка със съответния държавен орган в страната, където с намира детето, който от своя страна трябва да сезира съдилищата, които да разгледат спора