Въззивно обжалване на Решение

Съдебното производство не приключва с постановяване на акта, а често пъти продължава с въззивно обжалване на Решение.

Въззивното обжалване представлява способ за атакуване на порочно решение, което позволява правният спор да бъде разгледан още веднъж по същество.

В предмета на въззивното обжалване стои материалноправният спор

В практика се сочи, че Въззивното обжалване представлява продължение на дейността на първоинстанционния съд.

Това обжалване се означава като втора или т.нар. въззивна инстанция.

Въззивната инстанция продължава разглеждането на спора, въззивната дейност се наслагва върху първоинстанционната.

Какво е въззивно обжалване на решение ?

Общото правило предвижда, че всички първоинстанционни решения подлежат на въззивно обжалване – чл. 258 ал. 1 ГПК.

Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция – пред апелативните съдилища.

Въззивната жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.

Лицето, от името на което се подава въззивната жалба се нарича въззивник, а насрещната страна (ответника по въззивната жалба) – въззиваема страна.

На въззивно обжалване подлежат диспозитивите на решенията на първоинстанционния съд /
районен или окръжен/.

В т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 ОСГК на ВКС по тълк.д. № 1/2000 г. е изяснено, че мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, предвид, че същите не обвързват насрещните страни със сила на пресъдено нещо и щом крайният резултат ги удовлетворява, нямат правен интерес от обжалване.

Логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 236, ал. 1 и ал. 2 ГПК налагат извода, че мотивите не са част от съдържанието на решението, макар и да са материализирани в един и същи документ, а именно писмения акт на решението.

Предвид обстoятелството, че в мотивите се излагат съображенията на съда, обосноваващи решението, а именно, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК следва да се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и направените правни изводи на съд, същите са обект на въззивна дейност при обжалване на решението.

Правото на въззивно обжалване възниква с обявяването на първоинстанционния съдебен акт и връчването му на съответната страна по делото.

То съществува в рамките на един двуседмичен преклузивен срок.

Както и пред първоинстанционният съд, така и на втора съдебна инстанция въззивнаемата страна (ответникът по въззивната жалба) може, освен да подаде отговор на въззивната жалба, да подаде и насрещна такава.

В този случай страните  в производството придобиват по 2 качества в производството пред въззивния съд – на въззивник и на въззиваема страна.

Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което докладва жалбите и отговорите на страните

Събирането на доказателства, става по общите правила, относими за производсвото пред първоинстанционния съд.

Пред въззивната инстанция по начало не се събират отново доказателствата, събрани в първата инстанция.

Въззивният съд може да разпита отново свидетелите и вещите лица, само ако намери за необходимо да ги разпита непосредствено.

В противен случай той преценява събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства въз основа на протоколите от съдебните заседания.

От изключителна важност е обстоятелството, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства

Странитер също така НЕ могат да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

Въззивният съд може да събира и доказателства, когато законодателят е допуснал те да бъдат събрани по инициатива на съда.

До приключване на съдебното дирене обаче, във въззивното производство страните могат да:

– твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;

– твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Извън обхвата на въззивния контрол са също така:

Неприсъствените решения (чл. 239, ал. 4 ГПК). Следва да се има предвид, че в случай на постановяване на неприсъствено решения, страната, срещу която е постановено същото има три възможности:

1. Да подаде в едномесечен срок от датата на връчване на неприсъственото решение молба за отмяната му по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивната инстанция.
2. Да предяви с иск същото право или да го оспори в случай, че се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно (чл. 240, ал. 2 ГПК.

Срокът за предявяване на иска е тримесечен от деня, в който тя е узнала обстоятелството или е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от погасяване на вземането. Срокът е преклузивен.

3. Молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, за отмяна на влезли в сила решения по граждански и търговски дела.

За допълнителна информация за обжалване на Съдебно решение пред въззивния съд, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email office@lawyer-bulgaria.bg