Иск за вреди от незаконосъобразно НП

След отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление може да се предяви иск за обезщетение и Иск за вреди от незаконосъобразно НП.

След окончателната отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление засегнатото физическо или юридическо лице може да потърси обезщетение от държавата, когато е претърпяло реални имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконния акт.

Правното основание обикновено е чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – ЗОДОВ, а производството се развива по правилата на Административнопроцесуалния кодекс.

Самата отмяна на наказателното постановление обаче не означава автоматично, че съдът ще присъди обезщетение.

Ищецът трябва да докаже:

1. наличието на отменен незаконосъобразен акт;
2. действително настъпили вреди;
3. размера на претърпените имуществени вреди;
4. интензитета и продължителността на неимуществените вреди;
5. пряка причинна връзка между незаконното наказателно постановление и всяка отделна вреда.

При липса на който и да е от тези елементи искът може да бъде отхвърлен изцяло или частично.

Важно уточнение за адвокатските разноски през 2026 г.

До изменението на ЗАНН през 2019 г. в производството по обжалване на наказателни постановления не съществуваше общ процесуален ред за присъждане на направените адвокатски разноски.

Поради това с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС беше прието, че заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване.

Прието е също, че при отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление може да представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по чл. 4 ЗОДОВ.

Правната уредба впоследствие беше променена.

От 3 декември 2019 г. ЗАНН вече допуска присъждането на разноски в самото производство по обжалване на наказателното постановление.

След цялостното изменение на закона тази възможност е уредена в чл. 63д ЗАНН.

Практическо значение

При действащия през 2026 г. режим при Иск за вреди от незаконосъобразно НП се разглеждат :

• адвокатското възнаграждение за обжалването на наказателното постановление трябва да бъде поискано в самото административнонаказателно производство;
• трябва да бъде представен списък на разноските и доказателства за тяхното извършване;
• съдът по делото за отмяна на НП се произнася и по искането за разноски;
• пропускът да бъдат поискани разноски по правило не може да бъде преодолян чрез последващ иск по ЗОДОВ;
• не може да бъде получено двойно обезщетяване за един и същ адвокатски разход.

Следователно твърдението, че всяко платено адвокатско възнаграждение след отмяна на НП задължително се претендира с отделен иск по ЗОДОВ, вече не е актуално.

Тълкувателното решение от 2017 г. продължава да има значение най-вече за по-стари производства, при които не е съществувал специален процесуален ред за присъждане на разноски.

Каква е правната уредба на отговорността на държавата?

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ се обезщетяват всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали конкретното длъжностно лице е действало виновно.

Отговорността по ЗОДОВ е специална и обективна и най-често това е правната основа за Иск за вреди от незаконосъобразно НП.

За нейното възникване не е необходимо пострадалият да доказва личната вина на полицейския служител, наказващия орган или друго длъжностно лице.

Необходимо е обаче да бъдат доказани незаконността на акта, действителната вреда и причинната връзка между тях.

Кои актове по ЗДвП могат да причинят вреди?

В областта на подготовката на Иск за вреди от незаконосъобразно НП,  става ясно, че вредоносните последици могат да произтичат от различни административни и административнонаказателни актове.

1. Наказателно постановление

С наказателното постановление могат да бъдат наложени:

• глоба;
• имуществена санкция;
• лишаване от право да се управлява моторно превозно средство;
• други предвидени в закона административни наказания.

За да бъде предявен иск за вреди, наказателното постановление трябва да бъде отменено по надлежния съдебен ред и съдебният акт за отмяната му да е влязъл в сила.

2. Електронен фиш

Електронният фиш също подлежи на самостоятелно оспорване по реда, предвиден в ЗДвП и ЗАНН.

Когато електронният фиш е отменен като незаконосъобразен и от него са настъпили доказани преки вреди, може да се обсъжда отговорност на държавата.

Необходимо е обаче да се прецени какъв точно разход или неблагоприятна последица е причинена от фиша и дали законът не предвижда друг специален ред за нейното възстановяване.

3. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка

Принудителните административни мерки – ПАМ – са различни от административните наказания.

Такива могат да бъдат например:

• временно отнемане на свидетелството за управление;
• временно спиране на моторното превозно средство от движение;
• прекратяване на регистрацията на автомобил;
• изземване на регистрационни табели или документи;
• други мерки по чл. 171 ЗДвП.

Заповедта за ПАМ е самостоятелен административен акт и се оспорва по отделен ред.

Това разграничение е особено важно, когато лицето претендира вреди от невъзможността да управлява автомобил или да използва превозното средство в търговската си дейност.

Ако ограничението е настъпило по силата на отделна заповед за ПАМ, отмяната само на наказателното постановление може да не бъде достатъчна.

Трябва да бъде установена незаконосъобразността именно на акта, който непосредствено е причинил ограничението.

Предпоставки за успешен иск по ЗОДОВ ?

При случаите на Иск за вреди от незаконосъобразно НП, отговорността на държавата възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки.

1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие

При Иск за вреди от незаконосъобразно НП, неговата незаконосъобразност трябва да е установена с влязъл в сила съдебен акт.

Основание за отмяната могат да бъдат:

• съществено процесуално нарушение;
• неправилно установена фактическа обстановка;
• липса на извършено нарушение;
• неправилна правна квалификация;
• недоказано авторство;
• изтекла давност;
• некомпетентност на наказващия орган;
• нарушение на правото на защита;
• неправилно определено административно наказание;
• други нарушения на материалния или процесуалния закон.

Съдът по иска за обезщетение не разглежда отново въпроса дали наказателното постановление е било законосъобразно.

Той е обвързан от влязлото в сила решение, с което актът е отменен.

2. Издаване на акта при или по повод административна дейност

Наказателните постановления по ЗДвП се издават при упражняване на държавна административнонаказателна дейност.

Съдебната практика приема, че исковете за вреди от отменени наказателни постановления се разглеждат по реда на ЗОДОВ от административните съдилища.

3. Реално настъпила вреда

Не се обезщетяват предполагаеми, хипотетични или бъдещи несигурни вреди.

Ищецът трябва да установи конкретно:

• какво е загубил;
• какъв разход е направил;
• кога е извършен разходът;
• защо разходът е бил необходим;
• как незаконният акт е засегнал личния, професионалния или стопанския му живот;
• какъв е размерът на вредата.

4. Пряка и непосредствена причинна връзка

Вредата трябва да следва нормално и непосредствено от незаконния акт.

Не е достатъчно наказателното постановление да предхожда вредата във времето.

Трябва да бъде доказано, че без издаването и действието на конкретния незаконен акт вредата не би настъпила.

Когато между акта и твърдяната вреда има други самостоятелни причини, съдът може да приеме, че необходимата причинна връзка липсва.

Какви имуществени вреди могат да бъдат претендирани?

Имуществените вреди представляват неблагоприятна промяна в имуществото на пострадалото лице.

Те могат да бъдат под формата на:

• претърпяна загуба;
• направен необходим разход;
• унищожено или повредено имущество;
• доказана пропусната полза;
• загубено трудово или стопанско възнаграждение;
• други финансови последици, които са пряко причинени от незаконния акт.

Адвокатско възнаграждение

За съвременните производства по обжалване на наказателни постановления адвокатският хонорар трябва да бъде претендиран като разноски в самото дело по ЗАНН.

Отделен иск по ЗОДОВ за същия хонорар не следва да се използва като заместител на пропуснатото искане за разноски.

При по-стари производства, за които не е съществувал специален ред за присъждане на разноски, може да намери приложение разрешението на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС.

Във всички случаи плащането на адвокатското възнаграждение трябва да бъде доказано с подходящи документи:

• договор за правна защита и съдействие;
• разписка;
• платежно нареждане;
• банково извлечение;
• фактура, когато е приложимо;
• други доказателства за реално извършено плащане.

Платена глоба

Когато глобата е била платена, а наказателното постановление впоследствие е отменено, първо следва да се прецени приложимият ред за възстановяване на недължимо платената сума.

Платената глоба не трябва автоматично да се смесва с допълнителните вреди по ЗОДОВ.

В зависимост от случая може да бъде необходимо отделно искане до съответния административен или приходен орган или използване на друг приложим реституционен ред.

Допълнителните вреди от незаконния акт се анализират самостоятелно.

Загубени трудови доходи

Възможно е да бъдат претендирани пропуснати трудови доходи, когато например професионален водач е бил лишен от възможността да работи.

Трябва да се докажат:

• съществувало трудово или гражданско правоотношение;
• размерът на обичайното възнаграждение;
• конкретният период, през който лицето не е могло да работи;
• причината за преустановяване на работата;
• липсата на друг доход през същия период;
• връзката между незаконния акт и загубата на доход.

Необходимо е да се установи и кой акт фактически е възпрепятствал водача – наказателното постановление или отделна заповед за временно отнемане на свидетелството за управление.

Пропуснати ползи от стопанска дейност

Търговец или транспортно дружество може да претендира пропуснати приходи, когато незаконен акт е довел до невъзможност да бъде използван автомобилът.

Тези претенции се доказват значително по-трудно.

Не са достатъчни общи твърдения, че автомобилът „е можел да работи“ или че дружеството „е загубило клиенти“.

Необходими са конкретни доказателства:

• действащи договори;
• приети транспортни заявки;
• отменени курсове;
• счетоводни документи;
• фактури от предходни сравними периоди;
• данни за средна печалба;
• кореспонденция с клиенти;
• доказателства за липса на заместващ автомобил;
• съдебно-счетоводна експертиза.

Пропуснатата полза трябва да бъде сигурна и реално очаквана, а не само възможна.

Разходи за транспорт и заместващ автомобил

Разходи за такси, обществен транспорт, автомобил под наем или друг заместващ транспорт могат да бъдат претендирани, когато са били необходими и са причинени от незаконното ограничаване на правото за управление или използване на автомобила.

Трябва да бъдат представени:

• фактури;
• касови бележки;
• договори за наем;
• билети;
• банкови плащания;
• доказателства за необходимостта от съответните пътувания.

Неимуществени вреди от незаконосъобразно НП

Неимуществените вреди могат да включват отрицателни преживявания, които не се изразяват непосредствено в парична загуба.

В зависимост от конкретния случай могат да бъдат твърдени:

• силен стрес и тревожност;
• продължително чувство за несигурност;
• нарушения на съня;
• страх от загуба на работа;
• притеснения за издръжката на семейството;
• накърняване на професионалната репутация;
• социална изолация;
• влошаване на семейните отношения;
• продължително психическо напрежение;
• здравословни оплаквания, свързани с преживения стрес.

Отмяната на НП не доказва автоматично моралните вреди

Не всяко раздразнение, неудобство или участие в съдебно производство представлява вреда, подлежаща на обезщетяване.

Ищецът трябва да докаже:

• какви конкретни негативни преживявания е претърпял;
• кога са започнали;
• колко дълго са продължили;
• как са се проявили;
• как са повлияли върху ежедневието му;
• дали са довели до здравословни, професионални или семейни последици;
• защо са причинени именно от незаконното наказателно постановление.

Доказателства за неимуществени вреди

Подходящи доказателства могат да бъдат:

• свидетелски показания;
• медицински документи;
• амбулаторни листове;
• рецепти и предписано лечение;
• психологични или психиатрични консултации;
• документи от работодател;
• доказателства за отсъствия от работа;
• служебна кореспонденция;
• експертно заключение;
• други документи, показващи промяна в обичайния начин на живот.

Свидетелите трябва да описват конкретни лично възприети факти, а не да правят общи оценки, че лицето е било „притеснено“ или „ядосано“.

Как съдът определя размера на обезщетението?

При имуществени вреди

Обезщетението се определя съобразно доказания размер на действително претърпяната загуба или сигурната пропусната полза.

Когато се претендира определен разход, трябва да бъде доказано не само плащането, но и необходимостта от извършването му.

При неимуществени вреди

Размерът се определя от съда по справедливост, но не произволно.

Обичайно се преценяват:

• характерът на незаконното обвинение в административно нарушение;
• видът и тежестта на наложеното наказание;
• продължителността на производството;
• периодът, през който лицето е било лишено от право да управлява;
• професията на пострадалия;
• зависимостта на доходите му от свидетелството за управление;
• публичността на случая;
• отражението върху здравето;
• отражението върху семейството и работата;
• поведението на администрацията;
• наличието на други съпътстващи обстоятелства.

В исковата молба следва да бъде посочен конкретен размер на претендираното обезщетение.

Съдът не е длъжен да присъди пълния претендиран размер.

Кой е ответник по иска?

Искът не се предявява лично срещу полицейския служител или длъжностното лице, издало акта.

Ответник е юридическото лице, представлявано от органа, чийто незаконен акт, действие или бездействие е причинило вредите.

Правилното определяне на ответника изисква проверка:

• кой орган е издал наказателното постановление;
• към коя административна структура принадлежи;
• коя структура притежава самостоятелна правосубектност;
• от кой бюджет се финансира дейността;
• кой юридически субект следва да понесе отговорността.

Неправилното посочване на ответника може да доведе до процесуални усложнения, забавяне или отхвърляне на иска спрямо ненадлежната страна.

Кой съд е компетентен?

Исковете за вреди от отменени наказателни постановления се разглеждат от административните съдилища по реда на ЗОДОВ и АПК.

Местната подсъдност се определя по специалните правила на ЗОДОВ. Искът може да бъде предявен пред съда по:

• мястото, където е настъпило увреждането; или
• настоящия адрес или седалището на увреденото лице.

Конкретният избор трябва да бъде направен след преценка на фактите по делото и актуалните данни за адреса или седалището на ищеца.

В какъв срок се предявява искът?

За вземанията за обезщетение по ЗОДОВ по правило се прилага общата петгодишна погасителна давност.

При вреди от отменяем административен акт началният момент обичайно е влизането в сила на съдебното решение, с което актът е отменен.

Не е препоръчително да се изчаква изтичането на значителна част от давностния срок, защото:

• доказателствата могат да бъдат изгубени;
• свидетелските спомени избледняват;
• документи могат да бъдат унищожени след изтичане на сроковете за съхранение;
• доказването на причинната връзка става по-трудно;
• могат да възникнат допълнителни възражения относно давността на отделни вземания.

При нищожни актове, фактически действия или бездействия началният момент може да се определя по различен начин и изисква индивидуален анализ.

Дължи ли се законна лихва?

При уважаване на иска може да бъде претендирана и законна лихва.

При вреди от отменяем акт началният момент на лихвата по правило се свързва с влизането в сила на съдебния акт, с който незаконният акт е отменен.

Петитумът на исковата молба трябва да бъде формулиран прецизно и да съдържа:

• главницата;
• вида на вредата;
• периода, за който се претендира;
• началната дата на законната лихва;
• искане за лихва до окончателното изплащане;
• искане за съдебните разноски.

Какви документи са необходими?

Подготовката на иска обичайно изисква:

1. наказателното постановление;
2. акта за установяване на административно нарушение;
3. жалбата срещу наказателното постановление;
4. решението на районния съд;
5. касационното решение на административния съд, когато е имало касационно производство;
6. удостоверение или други данни за влизане на решението в сила;
7. договори за правна защита;
8. платежни документи;
9. трудови и граждански договори;
10. документи за получавани доходи;
11. счетоводни документи;
12. медицинска документация;
13. доказателства за транспортни и други допълнителни разходи;
14. кореспонденция с работодатели или клиенти;
15. документи за отделно издадена заповед за ПАМ;
16. решенията по оспорването на заповедта за ПАМ;
17. списък на свидетелите и конкретните факти, които всеки свидетел може да установи.

Въпроси при предявяването на иска

1. Искът се подава преди окончателната отмяна на НП

За вреди от наказателно постановление обичайно е необходимо решението за неговата отмяна да е влязло в сила.

2. Претендира се само адвокатският хонорар, пропуснат в делото по ЗАНН

След въвеждането на специалния ред за разноски това по правило е неправилен процесуален подход.

3. Не се прави разграничение между НП и заповедта за ПАМ

Когато вредата произтича от временно отнетата книжка или прекратената регистрация, трябва да се установи кой точно акт е породил ограничението.

4. Ответникът е посочен неправилно

Не се съди лично длъжностното лице, а съответното юридическо лице по чл. 205 АПК.

5. Неимуществените вреди са описани общо

Изрази като „изпитах стрес“ или „бях притеснен“ не са достатъчни без конкретни факти за проявлението, продължителността и интензитета на преживяванията.

6. Пропуснатите ползи са хипотетични

Трябва да се докаже сигурен доход, който е щял да бъде получен при нормалното развитие на събитията.

7. Липсват доказателства за плащане

Само договор, в който е посочена сума, невинаги доказва нейното реално заплащане. Формулировката на договора и начинът на плащане трябва да бъдат анализирани конкретно.

8. Претендира се двойно обезщетяване

Един и същ разход не може едновременно да бъде присъден като разноски по ЗАНН и като имуществена вреда по ЗОДОВ.

9. Не се претендира законна лихва

Пропускът в петитума може да лиши ищеца от част от дължимата парична компенсация.

10. Изчаква се изтичането на давностния срок

Искът трябва да бъде подготвен своевременно, особено когато са необходими свидетели, експертизи и значителен брой счетоводни документи.

НАШИЯТ СЪВЕТ

Отмяната на наказателно постановление по ЗДвП може да бъде основание за търсене на обезщетение от държавата, но не поражда автоматично право на определена парична сума.

Успешният иск изисква точна идентификация на незаконния акт, правилно определяне на ответника и подробно доказване на всяка отделна имуществена или неимуществена вреда.

Особено внимание трябва да се обърне на разграничението между:

• наказателното постановление;
• електронния фиш;
• заповедта за принудителна административна мярка;
• разноските по административнонаказателното дело;
• самостоятелните вреди, подлежащи на обезщетяване по ЗОДОВ.

След измененията на ЗАНН адвокатското възнаграждение за обжалване на наказателното постановление трябва своевременно да бъде претендирано в самото административнонаказателно производство.

Искът по ЗОДОВ остава приложим за други доказани преки и непосредствени вреди – загубени доходи, необходими допълнителни разходи, сигурни пропуснати ползи и реално претърпени неимуществени вреди.

Всеки случай изисква индивидуална проверка на административната преписка, съдебните решения, отделните заповеди за ПАМ, причинната връзка и наличните доказателства.

Настоящата публикация има информационен характер и не представлява индивидуална правна консултация.

Мога ли да съдя държавата веднага след издаването на НП?

По правило първо трябва да обжалвате наказателното постановление и да постигнете неговата окончателна отмяна. Едва след това се преценява искът за причинените вреди.

Достатъчно ли е НП да бъде отменено поради процесуално нарушение?

Да, отмяната поради съществено процесуално нарушение установява незаконосъобразността на акта. За обезщетение обаче трябва отделно да бъдат доказани вредата и причинната връзка.

Получавам ли автоматично обезщетение след отмяната?

Не. Отмяната е само една от необходимите предпоставки. Вредите не се предполагат автоматично.

Мога ли да претендирам адвокатския хонорар с иск по ЗОДОВ?

За съвременните производства хонорарът следва да бъде поискан като разноски в делото по обжалване на НП. Иск по ЗОДОВ може да има значение за по-стари производства или за различни вреди, които не се възстановяват по специалния ред.

Мога ли да търся обезщетение за стрес?

Да, но стресът трябва да бъде конкретно описан и доказан. Обичайното неудобство от воденето на дело не е достатъчно във всеки случай.

Мога ли да претендирам загубената си заплата?

Да, когато се докаже, че доходът действително е загубен именно поради незаконния акт, а не по друга причина.

Мога ли да съдя конкретния полицай?

Искът по ЗОДОВ не се предявява лично срещу служителя. Ответник е съответното юридическо лице, към чиято структура принадлежи органът.

Какъв е срокът за иска?

По правило се прилага петгодишна давност, която при отменяем акт започва да тече от влизането в сила на решението за неговата отмяна.

Обжалването на НП и искът за вреди едно дело ли са?

Не. Наказателното постановление се оспорва по реда на ЗАНН пред районния съд. Искът за обезщетение се разглежда отделно от компетентния административен съд.

Какво става, ако вредата е причинена от ПАМ, а не от НП?

Трябва да бъде оспорена и отменена съответната заповед за ПАМ. Отмяната само на наказателното постановление може да се окаже недостатъчна.

Може ли юридическо лице да предяви иск?

Да. Юридическите лица могат да претендират доказани имуществени вреди, включително претърпени загуби и сигурни пропуснати ползи.

Дължи ли се държавна такса?

Да. При подаване на иска се внася държавна такса съобразно специалната тарифа и действащата към датата на подаването нормативна уредба.