Tag Archive for: обезщетение

Искове с малък материален интерес

В последните няколко години поради претенции към длъжници в чужбина, значително нарастнаха въпросите към съдебните Искове с малък материален интерес.

В съдебната практика, процедурата по предявяване на Съдебни искове с малък материален интерес се осъществява по Исков формуляр А по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 за европейска процедура за искове с малък материален интерес, съгласно Европейска процедура по Регламент 861/2007г.

В практиката „иск с малък материален интерес“ най-често се свързва с Европейската процедура за искове с малък материален интерес (European Small Claims Procedure) по Регламент (ЕО) № 861/2007, предназначена за трансгранични граждански и търговски спорове в ЕС.

Тя позволява сравнително бързо, основно писмено производство, със стандартни формуляри и улеснено изпълнение в друга държава членка.

Процедура за искове с малък материален интересИскове с малък материален интерес

Процедурата е опростена и ускорена писмена съдебна процедура за трансгранични граждански и търговски дела, като целта е да се намалят разходите и да се улесни изпълнението на решението в друга държава членка.

Паричният праг е до 5000 EUR, като се оценява главницата (в общия случай без лихви/разноски при преценката за прага).

Регламентът е модернизиран с Регламент (ЕС) 2015/2421 и изрично е отразено, че се прилага за искове до 5000 евро.

Внимание: все още се срещат материали, които посочват стар праг 2000 EUR – това е остаряло спрямо действащата уредба след измененията.

Кога има „трансграничен“ спор?

Процедурата е приложима, когато:

  • спорът е граждански/търговски, и

  • има трансграничен елемент (например ищецът и ответникът са в различни държави членки, или изпълнението/доставката/вредоносният резултат е в друга държава).

Процедурата не е „вътрешна“ – тя е за спорове с елемент „през граница“.

Изключения  – за кои спорове НЕ се прилага?

Регламентът изключва редица категории. Сред основните изключения са :Искове с малък материален интерес

  • Съдебни дела за статут/правоспособност;

  • семейни отношения и издръжка; наследяване;

  • несъстоятелност; социално осигуряване;

  • арбитраж; трудово право;

  • наем на недвижими имоти;

  • нарушения на личния живот и права, свързани с личността (вкл. клевета).

Процедура по Регламент 861/2007г. 

Процедурата започва с Формуляр А (стандартен исков формуляр) + приложенията (доказателства).

Ключови срокове по логиката на процедурата (общо описание):

  1. Съдът изпраща иска на ответника в 14-дневен срок от получаване на надлежно попълнения формуляр.

  2. Ответникът разполага с 30 дни да отговори.

  3. След отговора (или след събиране на необходимото), съдът цели да постанови решение в кратки срокове; ако е нужно, може да поиска допълнителна информация, да събира доказателства по най-опростения начин или да насрочи изслушване, включително чрез дистанционни технологии (видео/телеконференция).

Производството е основно писмено; устно изслушване не е „задължително по подразбиране“, а при необходимост.

Съдебни такси и разноски 

По правило се прилагат установените в закона националните такси, събирани от съдилищата, като за България, официалната справка на Европейския портал за електронно правосъдие посочва:

  • Държавна такса: 4% върху цената на иска

  • Ако таксата не се плати при подаване, съдът дава срок за внасяне; при неизпълнение исковата молба се връща и делото се прекратява (по общите правила).

Разноските по делото по принцип се възлагат на загубилата страна, но има принцип за недопускане на ненужни/непропорционални разноски.

Компетентният съд в България

Това е практическата „болна тема“ при искове с малък материален интерес, когато специален материален закон сочи друг съд.

В българското процесуално право има специална норма за тази европейска процедура – чл. 624 ГПК, която урежда родовата подсъдност:

  • първа инстанция – районният съд (по постоянен адрес/седалище на ответника);

  • обжалване – окръжният съд;

  • уредени са и правила за преразглеждане/отмяна и приложимост на общите правила на ГПК, доколкото регламентът не предвижда друго.

Това означава: ако ищецът избере да върви по Регламент 861/2007, много често компетентността в България се „води“ от чл. 624 ГПК, а не от общите правила за съответния вид иск по националния ред.

Самият чл. 96 ЗАПСП действително установява родова подсъдност на споровете по ЗАПСП пред окръжните съдилища.
Но при „европейската малка процедура“ въпросът опира до конкуренция на специални правила за подсъдност и до логиката на чл. 624 ГПК като процесуална норма, „вграждаща“ Регламент 861/2007 в българския процес.

8) Грешки при иск по Регламент 861/2007г.

  1. Подаване по грешна процедура
    Преди да се избере Регламент 861/2007, трябва да е сигурно, че спорът е трансграничен, в рамките на 5000 EUR, и не попада в изключенията.

  2. Грешна подсъдност
    Особено при специални закони (авторско право, конкуренция, интелектуална собственост) – изборът на европейската процедура може да „препрати“ към чл. 624 ГПК (районен съд).

  3. Непълни доказателства още при Формуляр А
    Процедурата е бърза и писмена; слаб старт (липса на договори, фактури, кореспонденция, снимки/скрийншотове, експертни становища) често води до указания и забавяне.

  4. Такси
    В България таксата е 4% ; пропускът да се внесе/докаже плащането води до процесуални последици.

За допълнителни въпроси и нужда от съдействие се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Обезщетение ПТП от НББАЗ

В последните няколко години към нас се обръщат клиенти за Обезщетение ПТП от НББАЗ.

Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) и неговите правомощия съгласно чл. 511 Кодекса на застраховане

Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) е ключов компонент от международната система „Зелена карта“

Тази система улеснява трансграничното уреждане на застрахователни претенции.

Основната му роля е да осигурява защита и обезщетения на пострадали лица в случаи на пътнотранспортни произшествия (ПТП), когато възникнат специфични обстоятелства, предвидени в закона.

Функции на НББАЗ и значението на чл.511 КЗ

Съгласно чл. 511 от Кодекса на застраховането, НББАЗ има две основни функции:

1. Да действа като гарантиращ орган за изплащане на обезщетения в случаите, когато застрахователят на виновния водач не е идентифициран или не е назначил кореспондент в България.

2. Да поема отговорността за компенсиране на пострадалите при определени ситуации, когато застрахователят не изпълни своите задължения в рамките на законоустановените срокове.

Кога НББАЗ изплаща обезщетения ?Обезщетение ПТП от НББАЗ

НББАЗ изпълнява компенсаторната си роля в следните ситуации:
– Неопределен застраховател: Ако в рамките на 2 месеца от датата на ПТП не може да бъде установен застрахователят на виновния водач.
– Неидентифициран виновен водач или МПС: Ако не може да се идентифицира моторното превозно средство (МПС), причинило ПТП.
– Липса на представител на застрахователя: Ако застрахователят на виновния водач няма назначен представител за уреждане на претенции в България.

Условия за получаване на обезщетение от НББАЗ

За да бъде обезщетението изплатено от НББАЗ, трябва да са изпълнени следните условия:
1. Застрахователят по „Гражданска отговорност“ на виновния водач трябва да е регистриран в държава членка на Европейския съюз, различна от България.
2. МПС на виновния водач трябва обичайно да се намира в държава членка, различна от България.
3. ПТП да е настъпило:
– На територията на държава членка на ЕС, различна от България, или
– На територията на трета държава, участваща в системата „Зелена карта“.

Процедури при неизвестен виновен водач или застраховател

Когато виновният водач или неговият застраховател не могат да бъдат идентифицирани:
– Неидентифицирано МПС: Ако произшествието е станало в държава членка, а пострадалото лице е с българска регистрация, НББАЗ поема задължението за изплащане на обезщетение.
– Неустановен застраховател: В случай, че в рамките на 2 месеца от ПТП не може да се определи застрахователят на виновния водач, НББАЗ изплаща обезщетението.

Какво да направят пострадалите лица ?

Увредените лица могат да търсят обезщетение по два начина:
1. Директно от застрахователя на виновния водач: Ако той е идентифициран, пострадалите могат да подадат претенция директно до неговия застраховател.
2. Чрез НББАЗ: В случай на затруднения при установяване на застрахователя или неговия представител, пострадалите имат право да отправят претенция към НББАЗ.

Ако в рамките на 3 месеца застрахователят не изплати обезщетението или даде отказ, увредените лица имат право да търсят своите права в съда.

В случаите на ПТП с международен елемент и неясноти около уреждането на претенции, ролята на НББАЗ е незаменима.

За да бъдат защитени интересите ви, не се колебайте да се консултирате с  адвокат от кантората, която да ви съдейства с професионален съвет и правна подкрепа.