Съдебно дело срещу Гаранционен фонд 

Съвсем отделна категория са делата, заведени от пострадали лица срещу държавния „Гаранционен фонд“

Съдебно дело срещу Гаранционен фонд се завежда най-често когато пострадало лице при пътнотранспортно произшествие не може да получи обезщетение от застраховател, тъй като виновният водач няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Това е съвсем отделна категория застрахователни дела, различна от обичайните искове срещу застрахователни дружества.

При стандартно ПТП с валидна застраховка претенцията се насочва към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Когато обаче такава застраховка липсва, законът предвижда възможност увреденото лице да потърси обезщетение от Гаранционен фонд.

Гаранционният фонд е специална институция, която извършва плащания на обезщетения по задължителни застраховки в предвидените от закона случаи, включително при вреди, причинени от незастраховани моторни превозни средства.

Това следва от дейността на фонда, посочена и в официалната информация на самия Гаранционен фонд.

Кога възниква отговорност на Гаранционен фонд?

Отговорността на Гаранционен фонд възниква при наличие на конкретни законови предпоставки.

Най-често това са случаи, при които:

1. е настъпило пътнотранспортно произшествие;
2. произшествието е причинено виновно от водач на МПС;
3. към датата на ПТП виновният водач не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
4. на пострадалото лице са причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
5. има причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди;
6. претенцията попада в обхвата на закона.

В действащия Кодекс за застраховането уредбата относно плащанията от Гаранционния фонд се съдържа основно в разпоредбите относно обезщетенията при вреди, причинени от МПС без валидна „Гражданска отговорност“ или при други специални хипотези.

Старият чл. 288 КЗ е от отменения Кодекс за застраховането, а в действащата уредба ключово значение има чл. 557 КЗ и следващите разпоредби.

Какви обезщетения могат да се търсят от Гаранционен фонд?

При Съдебно дело срещу Гаранционен фонд могат да се претендират различни видове обезщетения според конкретния случай.

1. Обезщетение за неимуществени вреди

При образувано вече Съдебно дело срещу Гаранционен фонд, това са болки, страдания, психически шок, емоционална травма, стрес, страх, трайни последици върху начина на живот и други лични страдания на пострадалия.

При смърт на близък в ПТП неимуществените вреди се изразяват в болки и страдания на близките на починалия.

В този случай съществен въпрос е кой има право да претендира обезщетение.

2. Обезщетение за имуществени вреди

Имуществените вреди при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд могат да включват:

• разходи за лечение;
• разходи за болничен престой;
• медикаменти;
• рехабилитация;
• медицински изделия;
• транспортни разходи;
• пропуснати доходи;
• вреди по моторно превозно средство;
• други реално доказани финансови загуби.

Гаранционният фонд има отделна процедура за разглеждане на претенции за имуществени вреди, като при определено обезщетение сумата се превежда по банков път на увреденото лице или на изрично упълномощено лице.

Обезщетение при смърт на близък 

Един от най-важните въпроси при дела срещу Гаранционен фонд е кръгът на лицата, които могат да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък.

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

По изключение обезщетение може да бъде присъдено и на друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

Това е особено важно при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд когато се предявява претенция на:

• братя и сестри;
• баби и дядовци;
• внуци;
• лица, живели във фактическа семейна близост с починалия;
• други близки, които могат да докажат изключително силна емоционална връзка.

Самото родство не винаги е достатъчно.

Необходимо е да се докаже реалната близост, интензитетът на отношенията и действително претърпените страдания.

Какво трябва да се докаже по делото?

За да бъде уважен искът при Съдебно дело срещу Гаранционен фонд, ищецът трябва да докаже всички правнорелевантни факти.

Това е съществено, защото съдът не присъжда обезщетение само въз основа на твърдения.

Обикновено трябва да се установят следните обстоятелства:

1. Настъпило ПТП

Необходимо е да се докаже датата, мястото и механизмът на пътнотранспортното произшествие.

Това се установява чрез протокол за ПТП, наказателно постановление, досъдебно производство, съдебни актове, свидетелски показания и експертизи.

2. Вина на водача

Трябва да се установи, че конкретният водач е причинил произшествието виновно.

При спор това обикновено се доказва чрез автотехническа експертиза, наказателни материали, свидетелски показания и други доказателства.

3. Липса на застраховка „Гражданска отговорност“

Една от основните предпоставки за ангажиране на Гаранционен фонд е виновният водач да не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на произшествието.

4. Настъпили вреди

Пострадалият трябва да докаже какви вреди е претърпял.

При телесни увреждания това включва медицински документи, епикризи, експертизи, разходни документи и доказателства за отражението върху ежедневието.

5. Причинна връзка

Необходимо е да се докаже, че конкретните вреди са пряка последица от ПТП, а не от друго обстоятелство.

6. Размер на обезщетението

Размерът на обезщетението се определя според характера на вредите, тежестта на уврежданията, продължителността на лечението, възрастта на пострадалия, степента на страданията и доказателствата по делото.

Защо Гаранционният фонд може да откаже плащане?

Гаранционният фонд може да откаже изплащане на обезщетение, когато приеме, че не е налице законово основание за плащане или че представените доказателства са недостатъчни.

Такава възможност е посочена и в официалната информация относно произнасянето по претенции за неимуществени вреди.

На практика отказите често се мотивират с твърдения за:

• липса на доказана вина на водача;
• спорен механизъм на произшествието;
• липса на причинна връзка между ПТП и вредите;
• недоказан размер на претенцията;
• липса на активна материалноправна легитимация на претендиращото лице;
• недостатъчни медицински документи;
• съпричиняване от страна на пострадалия.

Именно поради това консултацията с адвокат по застрахователни дела е важна още преди подписване на споразумение или подаване на претенция.

Опасност от подписване на неизгодно споразумение

В практиката често се случва пострадали лица или наследници на загинал при ПТП да бъдат насочени към подписване на споразумение за изплащане на сравнително ниска сума.

Подписването на подобно споразумение без правна консултация може да доведе до сериозни последици.

Възможно е пострадалото лице да се лиши от възможността да претендира по-високо обезщетение, ако със споразумението е заявило, че няма други претенции.

Затова преди подписване на какъвто и да било документ е препоръчително да се извърши правна преценка:

• дали предложената сума съответства на съдебната практика;
• дали са отчетени всички вреди;
• дали има бъдещи медицински последици;
• дали има основание за по-високо обезщетение;
• дали споразумението съдържа отказ от бъдещи претенции.

Какви документи са необходими?

При претенция или съдебно дело срещу Гаранционен фонд обикновено са необходими следните документи:

• протокол за ПТП;
• данни за виновния водач;
• доказателства за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
• медицински документи;
• епикризи;
• експертни решения, ако има трайно увреждане;
• фактури и касови бележки за лечение;
• документи за доходи при претенция за пропуснати ползи;
• удостоверение за наследници при смърт;
• акт за смърт;
• доказателства за близка емоционална връзка с починалия;
• свидетелски показания;
• снимки, експертизи и други относими доказателства.

Съдебно дело срещу Гаранционен фонд след отказ

Ако Гаранционният фонд откаже плащане или предложи несправедливо ниско обезщетение, пострадалият може да предяви иск пред съда.

В съдебното производство съдът преценява:

• дали са налице предпоставките за отговорност на фонда;
• дали ПТП е причинено от незастрахован водач;
• дали вредите са доказани;
• какъв е справедливият размер на обезщетението;
• дали има съпричиняване;
• дали претендиращото лице има право на обезщетение.

При дела за тежки телесни увреждания или смърт съдът обикновено назначава съдебномедицинска експертиза, а при спор относно механизма на ПТП — съдебно-автотехническа експертиза.

Встъпване на Гаранционния фонд в правата на увредения

След като изплати обезщетение, Гаранционният фонд има право да търси платената сума от виновния водач или от лицето, което носи отговорност за вредите. Това е регресна отговорност.

С други думи, фондът обезщетява пострадалия, но след това може да насочи претенцията си срещу причинителя на вредата.

При стария Кодекс за застраховането това беше уредено в чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, а в действащата правна рамка аналогичната логика се съдържа в уредбата на Гаранционния фонд по действащия Кодекс за застраховането.

Ролята на адвокат при дело срещу Гаранционен фонд

Адвокатът по застрахователни дела има съществена роля при подготовка и водене на дело срещу Гаранционен фонд.

Правната защита включва:

• анализ на ПТП и доказателствата;
• проверка за наличие или липса на „Гражданска отговорност“;
• изчисляване на възможния размер на обезщетението;
• подготовка на претенция до Гаранционния фонд;
• възражение срещу отказ или занижено обезщетение;
• водене на съдебно дело;
• събиране на медицински, технически и свидетелски доказателства;
• защита срещу възражения за съпричиняване;
• процесуално представителство пред съда.

В много случаи именно качествената предварителна подготовка определя изхода на делото.

Чести грешки на пострадалите лица

Най-често срещаните грешки при претенции срещу Гаранционен фонд са:

• подаване на непълни документи;
• подписване на споразумение без адвокат;
• приемане на твърде ниско обезщетение;
• липса на доказателства за реалните болки и страдания;
• пропускане на медицински документи;
• недостатъчно доказване на близка връзка при смърт на роднина;
• забавяне на правни действия;
• неправилно формулирана претенция.

При Съдебно дело срещу Гаранционен фонд тези грешки могат да доведат до отказ, намаляване на обезщетението или загуба на възможност за по-висока компенсация.

Нашият съвет

Съдебното дело срещу Гаранционен фонд е специфична правна процедура, която изисква добро познаване на Кодекса за застраховането, съдебната практика и правилата за доказване на вреди при ПТП.

Когато виновният водач няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалото лице не остава без защита. Законът предвижда възможност обезщетението да бъде потърсено от Гаранционен фонд.

За да бъде уважена претенцията, трябва да се докажат ПТП, вината на водача, липсата на застраховка, настъпилите вреди, причинната връзка и размерът на обезщетението.

При отказ, забавяне или предложение за несправедливо ниска сума е препоръчително незабавно да се потърси съдействие от адвокат по застрахователни дела.

Нуждаете се от адвокат при дело срещу Гаранционен фонд?

Като адвокати по застрахователни дела можем да съдействаме при:

• претенции срещу Гаранционен фонд;
• отказ за изплащане на обезщетение;
• ПТП с незастрахован водач;
• тежки телесни увреждания;
• смърт на близък при катастрофа;
• занижено обезщетение;
• съдебни дела срещу Гаранционен фонд

 За повече информация, можете да се обърнете към нас на тел. + 359  897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

Претенция при ПТП ?

Част от важните въпроси по застрахователни дела засягат и удовлетворяване на Претенция при ПТП ?

В практиката по застрахователни дела един от най-важните въпроси е не просто дали пострадалият има право на обезщетение, а каква точно претенция при ПТП може да предяви, срещу кого, в какъв срок и с какви доказателства.

Именно тук най-често се допускат грешки – подава се непълна претенция, приемат се занижени предложения от застрахователя или се подписва споразумение, което на практика затваря възможността за по-нататъшно търсене на по-високо обезщетение.

Съгласно Кодекса за застраховането увреденото лице има право да отправи писмена претенция до застрахователя, а при наличие на предпоставките по закона – и да предяви пряк иск срещу него.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди пък се определя по правилото на чл. 52 ЗЗД – по справедливост, което в България продължава да се конкретизира основно от съдебната практика, а не чрез единна законова таблица.

Какво означава „претенция при ПТП“?

Под претенция при ПТП следва да се разбира официалното искане на пострадалото лице за изплащане на обезщетение за всички претърпени вреди – имуществени и неимуществени – причинени от пътнотранспортното произшествие.

По силата на чл. 380, ал. 1 КЗ това искане трябва да бъде отправено писмено до застрахователя, като още при подаването му пострадалият следва да предостави и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде извършено плащането.

Именно тази извънсъдебна претенция е началната и задължителна стъпка в много случаи, преди спорът да премине в съдебна фаза.

Срещу кого се предявява претенцията?

Срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“

Когато ПТП е причинено от водач на МПС, за което има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Това следва от чл. 432, ал. 1 КЗ, който признава на пострадалия самостоятелно право на иск срещу застрахователя на делинквента. На практика това е най-честият механизъм за обезщетяване при ПТП.

Срещу Гаранционния фонд

Когато няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или МПС е неидентифицирано, в определени хипотези претенцията може да бъде насочена към Гаранционния фонд.

От официалната информация на Фонда е видно, че за вреди върху имущество, причинени от неидентифицирано МПС, по правило не се плаща обезщетение, освен ако наред с това са причинени и значителни телесни увреждания или смърт.

Това е съществена особеност, която често се пропуска от пострадалите.

Какви вреди могат да се претендират при ПТП?

Неимуществени вреди

При Претенция при ПТП това са болките, страданията, стресът, страхът, психическите последици, загубата на нормален начин на живот, ограниченията в ежедневието, трайните неудобства и при по-тежки случаи – дългосрочните психотравматични последици.

Българското право не съдържа фиксирана тарифна таблица за тези вреди.

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя по справедливост, а ВКС изрично посочва, че именно този принцип е отправната точка при преценката на правото и размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Имуществени вреди

При ПТП могат да се претендират и имуществени вреди, когато са налице реално направени или предстоящи необходими разходи и загуби.

На практика това включва разходи за лечение, медикаменти, консумативи, операции, рехабилитация, помощни средства, транспорт до лечебни заведения, разходи за чужда помощ, както и пропуснати доходи при временна или трайна невъзможност за работа.

За този вид вреди съдът и застрахователят изискват много по-строго документално доказване – фактури, касови бележки, епикризи, болнични листове, експертизи, документи за трудови доходи и други.

Общият принцип е, че се обезщетяват реално доказаните вреди, които са в причинна връзка с произшествието.

Правото на пряк иск срещу застрахователя покрива както имуществените, така и неимуществените вреди, за които застрахованият водач отговаря.

Как се определя размерът на обезщетението?

Значението на чл. 52 ЗЗД

Най-важната норма при неимуществените вреди е чл. 52 ЗЗД, според който обезщетението се определя от съда по справедливост.

Това не означава произволно определяне на сума, а преценка на конкретни обстоятелства: вида и тежестта на травмите, продължителността на лечението, интензитета на болките, възрастта на пострадалия, трайните последици, нуждата от чужда помощ, отражението върху личния и професионалния живот, както и цялостната промяна в начина на живот след инцидента.

ВКС нееднократно подчертава, че обезщетението трябва да представлява справедлив паричен еквивалент на действително претърпените морални вреди.

Защо извънсъдебните предложения често са по-ниски?

На практика застрахователят прави преценка на риска, доказателствата и вероятния съдебен изход.

Когато пострадалият не представи добре структурирана претенция, без медицинска последователност, без свидетелска подготовка и без ясна правна обосновка на причинната връзка и интензитета на страданията, предложението често остава занижено.

Отделно, законът предвижда възможност за съдебно търсене на обезщетението, ако застрахователят не плати в срока по чл. 496 КЗ, откаже плащане или ако пострадалият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Именно тази законова рамка обяснява защо сериозно подготвената претенция и готовността за съдебен процес са реален фактор в преговорите.

Какви са сроковете за произнасяне на застрахователя?

Срок от 15 работни дни

Комисията за финансов надзор посочва, че застрахователят следва да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

Това е важен срок, защото често спорът се свежда до това дали всички доказателства вече са били предоставени и дали застрахователят основателно е изисквал допълнителни документи.

Максимален срок от 3 месеца

Независимо от горното, по чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването ѝ по реда на чл. 380 КЗ. КФН изрично разяснява това правило в потребителския си наръчник, а и в свои наказателни постановления санкционира дружества за неспазването на този срок.

Лихва за забава

Когато застрахователят не определи и не изплати обезщетението в срок, той дължи законна лихва за забава.

Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ тя тече от по-ранната от две дати, една от които е изтичането на срока от 15 работни дни след представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ.

Това е изключително важно при формиране на петитума по съдебен иск, защото лихвата често е съществена по размер.

Кога може да се заведе дело срещу застрахователя?

Съдебният иск не е произволна първа стъпка.

По силата на чл. 498 КЗ увреденото лице най-напред следва да е предявило писмена претенция пред застрахователя.

След това спорът може да бъде отнесен до съд, когато застрахователят не е платил в срока, откаже да плати или когато пострадалият не е съгласен с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Тази предпоставка е съществена и в съдебната практика се разглежда като процесуално значима за допустимостта на иска по чл. 432 КЗ.

Кои лица имат право на обезщетение при смърт вследствие на ПТП?

Традиционният кръг правоимащи

В класическата практика право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт имат най-близките – съпруг/съпруга, деца, родители, както и лицата, признати в ППВС № 5/1969 г. – например отглеждано, но неосиновено дете, и лицето, което е съжителствало трайно на съпружески начала с починалия. ВКС подробно проследява тази еволюция в Тълкувателно решение № 1/2016 г.

Разширяване на кръга правоимащи

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, постановено на 21.06.2018 г., е прието, че освен лицата от традиционния кръг, по изключение и всяко друго лице може да получи обезщетение

Става дума за лица, които са създали с починалия трайна и дълбока емоционална връзка и търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

ВКС изрично посочва, че братя, сестри, баби, дядовци и внуци могат да бъдат обезщетени, но не автоматично – необходимо е пълно и главно доказване на особената близост и действително претърпените морални вреди.

Искова претенция при ПТП?

Описание на произшествието и основание

Добрата претенция трябва ясно да описва кога, къде и как е настъпило ПТП, кой е виновният водач, коя е застрахователната компания и каква е причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.

Обичайните документи са констативен протокол, двустранен протокол, постановления, експертизи, снимки, медицински документи и свидетелски данни.

КФН изрично посочва, че още в деня на завеждане на претенцията застрахователят следва да уведоми лицето какви доказателства са нужни за установяване на основанието и размера на претенцията.

Пълно доказване на вредите

При телесни увреждания централно значение имат епикризи, амбулаторни листове, образни изследвания, болнични листове, решения на ТЕЛК/НЕЛК при наличие, рехабилитационни документи и експертизи.

При неимуществени вреди особено важни са свидетелите, които могат да установят промяната в живота на пострадалия – болки, страх, безсъние, ограничена подвижност, невъзможност за работа, социална изолация, промени в психическото състояние и трайни ограничения.

Именно от качеството на доказването зависи дали претенцията ще бъде възприета като сериозна и дали евентуалният съдебен иск ще издържи.

Защо не трябва прибързано да се подписва споразумение със застрахователя?

Много пострадали приемат първото предложение, защото са финансово затруднени или не познават реалните граници на съдебната практика.

Това е особено рисково при тежки травми, инвалидизация или смърт, защото едно подписано споразумение обичайно цели окончателно уреждане на спора.

Веднъж приета сума без пълен анализ на медицинските последици, на продължителността на възстановяването и на релевантната съдебна практика, възможностите за последващо увеличение са силно ограничени и често практически изчерпани.

Това не е отделна законова формула, а извод от самата логика на извънсъдебното уреждане и от значението на надлежната правна преценка преди приемане на плащане.

Най-честите проблеми при претенции за обезщетение след ПТП

Занижена оценка на неимуществените вреди

Това е най-честият проблем.

Застрахователят приема наличието на увреждане, но предлага сума, която не отчита реалния интензитет и продължителност на страданията, периода на възстановяване и бъдещите последици.

При спор съдът извършва собствена преценка по чл. 52 ЗЗД.

Спор относно причинната връзка

Често се твърди, че част от оплакванията не са от ПТП, а от предходни заболявания или други фактори.

Именно затова ранната медицинска документация, проследяването на лечението и съдебномедицинската експертиза са решаващи.

КФН също подчертава значението на представянето на пълния набор доказателства, защото от тях зависи и началото на срока за произнасяне.

Протакане на процедурата

На практика нерядко се искат допълнителни документи, което забавя произнасянето.

Но дори и да не са налице всички доказателства, окончателното произнасяне по „Гражданска отговорност“ не може да надхвърли тримесечния срок по чл. 496 КЗ.

Ролята на адвоката по застрахователни дела

Добрата правна защита при претенция след ПТП не се изчерпва с изпращане на едно уведомление до застрахователя.

Тя включва анализ на всички възможни пера на вредите, правилно структуриране на извънсъдебната претенция, преценка дали предложената сума е под съдебния стандарт, подготовка на доказателства за бъдещ процес, изчисляване на законната лихва и преценка кога е налице основание за иск по чл. 432 КЗ.

При смъртни случаи защитата е още по-специфична, защото трябва да се анализира кой точно е материално легитимиран, както и дали е необходимо доказване на особено близка връзка по Тълкувателно решение № 1/2016 г.

Съберете документите веднага

Запазете протоколи, снимки, медицински документи, рецепти, касови бележки, болнични листове, решения на органите по разследването и всякаква кореспонденция със застрахователя. При липса на доказателства дори основателна претенция може да бъде занижена или отхвърлена.

Подайте писмена претенция правилно

Претенцията трябва да е писмена и да съдържа банкова сметка, както изисква чл. 380 КЗ.

Това е не просто формалност, а законова предпоставка за началото на процедурата по уреждане.

Не приемайте първото предложение без правна оценка

Предложеното обезщетение не е критерий за действителния размер на вредите.

Правилният ориентир е съчетанието между закона, доказателствата и съдебната практика по сходни случаи.

При несъгласие със сумата законът изрично допуска съдебна претенция.

Нашият съвет 

Въпросът „Каква претенция при ПТП мога да предявя?“ няма един-единствен кратък отговор.

Възможни са претенции за неимуществени вреди, имуществени вреди, лихва за забава, а при смърт – и претенции на по-широк кръг близки лица, когато са налице предпоставките, приети в практиката на ВКС.

Законът дава право на пострадалия да отправи писмена претенция до застрахователя, определя срокове за произнасяне и допуска пряк иск при отказ, забава или спор за размера. Реалният размер на дължимото обезщетение обаче почти винаги зависи от качеството на доказателствата и от правилната правна аргументация.

Именно затова професионално подготвената претенция често е решаващата разлика между символично плащане и реално обезщетяване на всички понесени вреди.

Какъв адвокат ми трябва дело срещу застраховател ?

Независимо дали става въпрос за задължителни или доброволни застраховки, е нужно да се свържете с адвокат по застрахователни дела. Тези адвокати са специализирани и подготвени в решаването на сложни казуси пред съда.

Как да заведа дело срещу застраховател ?

Желателно е след като се свръжете с адвокат по застрахователни дела да му предоставите цялата налична документация по Вашият казус. Най-важният документ за наличието на отговорност на застрахователя е ПРОТОКОЛ за ПТП, в който е посочена вината на извършителя и вписана валидна застраховака - Гражданска отговорност

Колко струва делото срещу застраховател ?

Стойността на едно застрахователно дело има конкретна стойност- що се касае до разходи за съдебна такса, адвокатски хонорар, съдебни експертизи и оценка и заключение на вещо лице. В голяма част от случаите сумите са чувствително ниски на фона на обезщетение в размер на няколко десетки хиляди при констатирана и доказана средна, тежка телесна повреда или в най-лошият случай - при смърт от ПТП.

Колко време продължава делото срещу застраховател ?

Застрахователните дела са сравнително сложни като материя и тежест, при събиране на доказателства и доказване на основната теза в исковата молба пред съда. Затова не е необичайно, ако се стигне до разглеждане на делото пред първа инстанция в рамките на няколко месеца. Целта на иска е в конкретният период на делото пред първата инстанция, съдът да се произнесе с фиксиран размер на застрахователно обезщетение при констатирана средна или тежка телесна повреда, респ. смърт при ПТП на пътя.

Oбезщетение гаранционен фонд

Едни от интересните случаи в нашата практика са делата за Обезщетение Гаранционен фонд.

Често пъти се случват ситуации в който в резултат на ПТП на пътя е налице щета, за пострадал автомобил, за който виновният водач няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

В последните няколко години, в резултат на активна кампания на застрахователният пазар у нас сравнително малък процент от автомобилите нямат задължителната „Гражданска отговорност“.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

Към него трябва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да се получат пари за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без “Гражданска отговорност”, собственикът на увредения автомобил трябва да подаде молба (уведомление), чрез пълномощник.

Необходимо условие за плащане от Гаранционен фонд е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

А/ територията на Република България,

Б/ на територията на друга държава членка на ЕС

В/ на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, с МПС от територията на Република България,

Г/ Виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата Кодекса за застраховане след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Съгласно Кодекса за застраховане Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България

В двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Ако Гаранционен фонд са завели дело срещу Вас, Вие имате съответните права на защита.

Съветваме Ви да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, който е специализиран в застрахователните дела 

Плащане и Oбезщетение гаранционен фонд

В съвременният живот са налице условия в който държавата е гарантирала изпълнението и обезщетението на пострадалите, в случай на липса на активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Едва в този случай се изплаща обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:

1.Възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България

2. ПТП на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което се намира в Република България;

3. Липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;

4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка;

5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В случай, че е налице щета, доказана с документи и ПРОТОКОЛ за ПТП, това е мястото, където следва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да получите обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без „Гражданска отговорност“ от страна на Гаранционен фонд, собственикът на увредения автомобил трябва да се обърне самостоятелно или чрез специалист към Гаранционния фонд.

Необходими са документи за Oбезщетение гаранционен фонд

В случай на претенция за неимуществени вреди, процедурата е по-сложназа което е необходимо да се обърнете към специалист, който да Ви помогне при получаването на обезщетение.

Освен изброените по-горе, които удостоверяват настъпилото пътнотранспортно произшествие, се искат доказателства за телесните повреди и размера на неимуществените вреди.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ в които Гаранционният фонд не изплаща обезщетения.

Допълнителни доказателства се искат само ако необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 15 дни от представяне на документите.

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Размерът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ се формира от различни фактори.

При смърт или телесни увреждания претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд.

При смърт също се вземат предвид възрастта на починалия, отношенията между него и наследника или лицата, имащи право на издръжка.

Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля минималната сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Oбезщетение гаранционен фонд имат законов срок, в който трябва да се произнесе.

Той е до 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра на фонда. В този срок УС трябва да излезе с решение и да плати обезщетението по банковата сметка на увреденото лице или да откаже плащането, ако представените доказателства не са били достатъчни.

Oбезщетение гаранционен фонд за пътниците в автобуси без полица

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при няколко случая, част от които са:

– когато произшествието е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
– виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а произшествието
е станало на територията на България или друга страна членка на ЕС;
– произшествието е настъпило у нас и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
трета държава, а виновният няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“.

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

От 2007 г., когато се присъединихме към ЕС, Гаранционният фонд осигурява покритие за територията на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.

Средствата във фонда се набират от всяка продадена задължителна полица – „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Вноската се определя всяка година. Oбезщетение гаранционен фонд

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита по дела срещу Гаранционен фонд и пред съд на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на работния ден !

Какво е Гаранционен фонд

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка. Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Как възниква регресната отговорност?

Фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.. Обикновено Гаранционен фонд завежда дела срещу наши клиенти, тъй като е възстановил суми на компенсационен орган, а след това встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.