Обезщетение за ползване на имот

Съдебната практика поставя редица въпроси, особено актуални са тези, които касаят Обезщетение за ползването на недвижим имот.

Обезщетение за ползването на недвижим имот

Съдебната практика поставя редица въпроси, особено актуални са тези, които касаят обезщетение за ползването на недвижим имот.

През последните години в съдебната практика се задава казусът за дължимост на обезщетение при ползването на недвижим имот.

Най-често се касае за ситуацията, когато собственикът е отстранен чрез акт на съда.

Каква е съдебната практика по въпроса?

Обичайно срещаните хипотези, които попадат пред съдилищата, са две:

1. Собственикът е премахнат от съвместно обитаваното жилище за определения от съда период.

Тук въпросът се отнася до мярката, предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

2. Казус, в който имотът има статут на семейно жилище съгласно § 1 от ДР на СК.

Тук въпросният имот е предоставен за ползване от съпруга-несобственик и непълнолетни деца.

Общото за двете ситуации е, че собственикът на имот е временно отстранен от него чрез акт на съда, който е подлежащ на изпълнение.

Това може да стане и чрез окончателно решение на съда, и чрез временни решения по време на съдебния процес.

Обща черта за двете хипотези е, че имотът се ползва от лице, което не е собственик.

Разбира се, има и съществени разлики, които налагат разглеждане на всяка отделна ситуация.

Независимо от разликите между двете хипотези, основният въпрос е дали и при какви условия собственикът има право на обезщетение за ползването на имота от трето лице.

Това зависи от конкретните обстоятелства на всеки случай, включително продължителността на ползването, вида на имота, договорните отношения между страните и други релевантни фактори.

Съдебната практика в тази област е разнообразна и се развива динамично, като се вземат предвид специфичните особености на всеки отделен случай.

Въпреки това, основните принципи, които се прилагат, включват справедливото обезщетение за собственика и защитата на интересите на ползващите лица, особено когато става въпрос за уязвими групи като жертвите на домашно насилие и децата.

Отстраняване на извършител от съвместно жилище

За да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, жилището трябва да се обитава от страните по спора заедно.

Без значение е каква е продължителността на съжителството, както и колко често някоя от страните отсъства от дома.

Важното е, че става въпрос за мястото, в което страните преимуществено живеят.

Това жилище може да е къща, апартамент, вила, а дори и квартира, стая, общежитие и др.

В този случай законът не се формализира до това къде страните могат да живеят заедно.

Напълно е възможно например едно лице да бъде отстранено от място, което да представлява незаконна постройка

За съжаление практиката на съдилищата мълчи, ако имотът не отговаря на изискванията за самостоятелен обект.

Възможно е също така, ако насилието се осъществява в рамките на място, населено от повече лица, насилникът да бъде отстранен изцяло от сградата

Обезщетение за ползване

Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН има за адресат единствено извършителя на насилието.

Без значение дали мярката е наложена със заповед за незабавна защита или с крайното решение по делото, молителят не е страна по делото и на него не му се предоставя за ползване съвместно обитаваното жилище.

В тези случаи, ако отстраненият е собственик или съсобственик на имота, той има правото на обезщетение за ползването

Това е така и поради факта, че обективно няма възможността да ползва имота си лично.

Отстраняването от собственото жилище не е пречка собственикът да се разпорежда с имота си или пък да го предостави за ползване под наем.

видно от разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК, законодателят ясно е посочил от кой момент възниква наемното правоотношение по силата на съдебния акт – от влизане в сила на окончателното съдебно решение.

В случаите, в които се определяла дължимия наем за ползването на семейното жилище, изрично в диспозитива на съдебния акт се посочва, че обезщетението се дължи считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището

Предоставяне ползването на семейното жилище

Съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на СК семейно е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните деца.

Предпоставките за предоставяне ползването на семейното жилище са налице, когато то не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи.

Тогава съдът предоставя ползването му на единия от съпрузите, ако той е поискал това и има жилищна нужда.

Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище – чл. 56, ал. 1 СК.

По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение – чл. 57, ал. 1 СК.

В този смисъл, въпросът с обезщетението за ползване се поставя единствено в хипотезата, когато семейното жилище е предоставено на един от съпрузите в хода на процеса, с определение за привременни мерки.

Обезщетение за ползването на семейното жилище

Съобразно правилото на чл. 323, ал. 1 ГПК по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен иск за развод определя привременни мерки

В същото Определение, Районният съд ще се произнесе относно следните въпроси:

1. Дължима издръжка за ненавършили пълнолетие деца
2. Ползване на семейното жилище, придобитото през време на брака
3. Ползване на общо имущество, придобито по време на брака – МПС-та
4. Задълженията и грижата за децата и тяхната издръжка;

За допълнителна информация, моля свържете се с нас на телефон : +359 897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg