Публикации

Обжалване Определения Разпореждания

В съдебната практика се приема, че срещу незаконосъобразни Определения и Разпореждания на всяка съдебна инстанция, може да се подаде жалба.

В този смисъл съгласно текста на чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба пред горната инстанция подлежат две категории определения и разпореждания:

 Съдебна процедура по обжалване на Определения и Разпореждания пред съд


Съдебна процедура по обжалване на Определения и Разпореждания пред съд

А/ Определения, които преграждат по-нататъшния ход на делото – Определения  за спиране и прекратяване на производството, изпращане на делото по подсъдност на друг съд, разпореждането за връщане на искова молба поради непоправянето й в срок. Чрез това обжалване се гарантира правото на защита на физическите и юридическите лица.

Б/ Определения,  за които е изрично предвидено в закона, че подлежат на обжалване, макар и да не преграждат развитието на делото – Определения, с които съдът отказва да отмени наложена глоба /чл.76 ГПК/, отказва се привличане или встъпване на подпомагаща страна /чл.176, ал.1 ГПК/, възобновява се или се отказва възобновяване на пропуснат срок /чл.39, ал.3 ГПК/, определението по молба за обезпечаване на иска /чл.315, ал.1 ГПК/, определението по молба за издаване на изпълнителен лист /чл.244 ГПК/ и др.

Изключение от реда за обжалване на Определения и Разпореждания пред съд

Законът посочва, че останалите съдебни Определения и разпореждания, извън кръга посочен по-горе,  постановени в гражданския процес, не подлежат на самостоятелен контрол. Те се отразяват на законосъобразността на самото решение по делото, която се проверява по реда на възизвното и касационно обжалване.

Характерен пример за Определения и Разпореждания, които не подлежат на атакуване с частна жалба определенията на съда по допускане и събиране на доказателствата, разпорежданията за оставяне “без движение” на искова молба или жалба /обжалва се разпореждането за тяхното връщане поради неизпълнение на указанията в срок/, определенията за допускане изменение на иска, за привличане на нов ответник и т.н.

Съдебна процедура по обжалване на Определения и Разпореждания

Посочените по-горе Съдебни Определения и Разпореждания на Районни и Окръжни ( Апелативни) съдилища та се обжалват с писмена жалба, е подадена в указаният от закона срок, считано от постановяване на обжалвания акт. Законът посочва, че в случай, че заинтересованата страна е отсъствала от съдебното заседание или съдебното Определение или Разпореждане  е постановен в закрито заседание, то срокъ за обжалване на тези Определения и Разпореждания на съда, започва да тече от датата на съобщаването му.

При представянето и изготвянето на писмената жалба, не е нужно да се прилага цялото дело, тъй като това би попречило на нормалното му разглеждане, ако то още е висящо /т.е. не е постановено решение по него/. Възможно е обаче горната инстанция да го изиска, ако прецени, че това е необходимо за произнасянето по представената писмена жалба на жалбоподателя, несъгласен с постановеното в обжалваното Определение или съдебно Разпореждане.

По правило самата писмена жалба следва да се разгледа в закрито  съдебно заседание, в което избраният и назначен за това съдебен състав се състой от  трима съдии.

Изключение от принципа на провеждане на закрито заседание се стига, в случай, че се наложи разпит на свидетели, като за тази цел е допустимо съдът да насрочи открито съдебно заседание.

Основания за отмяна или потвърждаване на съдебни Определения и Разпореждания 

Обжалване Определения Разпореждания

Обжалване Определения Разпореждания

В случай, че съдебният състав приеме, че представената от страна на процесуалният представител на жалбоподателя писмена жалба е неоснователна, тя се оставя без уважение , което в този случай означава, че обжалваното определение е валидно, допустимо и влиза в сила.

В случай, че съдът пред когото се обжалва, постановеният съдебен акт Определение или Разпореждане – се  окаже незаконосъобразен, то горният съд, пред които това незаконосъобразно Определение или Разпореждане се обжалва го отменя, като на неговото място постановява вместо него НОВО Определение или съдебно Разпореждане, което е законосъобразно.

Законът посочва, че съгласно условията на чл.217 ГПК, при последваща отмяна на обжалвано съдебно Определение или Разпореждане, сезираният съд е длъжен да се произнесе по същество, вместо да върне дело на по нискостоящият с указания.

В такъв случай, ако съответният Районен съд е издал незаконосъобразно Определение или Разпореждане, с което е отказал да допусне поискано обезпечение на предявен или бъдещ иск, то по-горният Окръжен съд, който следва да отмени Съдебното Определение, е длъжен със своя акт да наложи исканата обезпечителна мярка като издаде исканата Обезпечителна заповед, а при отмяна на отказ за издаване на изпълнителен лист да издаде такъв изпълнителен лист

Особености при обжалване на Определения и Разпореждания

В случай, че горният (въззивен) съд остави в сила постановеното Съдебно Определение на първоинстанционния, с което се прегражда развитието на делото, то същото това Определение на възивният съд, подлежи на последващо обжалване с писмена жалба пред Върховен Касационен съд. В този случай най-често става въпрос за съдебни Определения на Окръжните съдилища, с които се потвърждават Определения  на Районните съдилища за прекратяване на делото.

В случай, че въззивният съд отмени обжалваното преграждащо делото съдебно определение или разпореждане на първоинстанционния съд, неговото определение е окончателно, защото то не прегражда развитието на процеса – с него делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91  или  info@lawyer-bulgaria.bg   

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения !

Принципът за виновна отговорност за неизпълнение

В един двустранен договор, сключен с оглед изпълнението на поети задължения е налице облигационна връзка с права и задължения на двете страни. Едната страна – изпълнява, а другата се задължава да стори нещо или да предаде нещо-вещ, цена, пари или др. за да компенсира изпълнението на насрещната.

В практиката, често се срещат случай, в който длъжникът отговаря за виновното неизпълнение на задълженията си по сключения между тях двустранен договор.В гражданско правните отношения между страните тежестта на правните последници зависят изцяло от степента и вината от това виновно неизпълнение на длъжника по договор.

Вина от неизпълнение на задължение Заповедно производство 417 ГПК

А/ Съществен момент е очертаване на недобросъвестността на длъжника, чиято форма следва да се различава и санкционира различно. В този случай относно недобросъвестността на длъжника следва да се носи по-тежка отговорност, отколкото за неговата обикновена небрежност.

Когато, в случай на неизпълнение на един двустранен договор, неизправната страна (длъжник), не е изпълнил задълженията си умишлено и с това си, свое умишлено неизпълнение (*описано като недобросъвестност по договора) е причинил значителни вреди на кредитора, то същия длъжник отговаря за всички преки и непосредствени вреди от своето неизпълнение, които са пряка последница от него, докато при т.нар. обикновена небрежност отговорността на длъжника за вредите следва да бъде ограничена само и единствено до тези възникнали вреди за кредитора, които са могли да бъдат предвидени към момента на възникването на задълженията между страните (т.е. към момента на сключване или влизане в сила на договора между тях.) съгласно разпоредбата на чл.82 ЗЗД.

Б/ Следваща правна последница от т.нар. неизпълнение на задълженията по договор е ситуацията, в която длъжникът (т.е. тази страна, която следва да изпълни основното задължение по договора) не може да се ползва от клаузата за отпадане на своята отговорност при неизпълнение, в случайте когато това неизпълнение на задълженията му по договор с другата (изправна страна) са породени от умисъл или груба небрежност.

И двата случая, при които е налице отговорност за изпълнението на задълженията на едната страна по двустранен договор, вседствие от тези причини – пряк умисъл или груба небрежност, клаузата за освобождаване или намаляване на отговорността на длъжника е обявена от закона, съгласно разпоредбата на чл. 94 ЗЗД за нищожна.

Тежест за доказване на вина при неизпълнение

С оглед пълното и недвусмислено доказване на вина по изпълнението на един двустранен договор между страните, следва да се разгледат и следните обективни ситуации за това, а именно :

А/ Длъжникът трябва да докаже пред кредитора или в последствие пред състав на гражданският съд невъзможността си за точното и надлежно изпълнение на своите задължения, както и обстоятелства, които са „спомогнали“ да се освободи от нея, защото той се позовава на това и има пряк интерес да го докаже.

Чисто юридически това позоваване на невъзможността за изпълнение на своите задължения става чрез писмено възражение срещи исковете на кредитора или кредиторите за реално изпълнение на задължението по чл. 79 ЗЗД.

Б/ Втората особеност която следва да бъде отчетена в този случай е, че вината на длъжника се предполага и самият длъжник следва да докаже, че не е виновен или че не е могъл поради освобождаващи го обстоятелства да изпълни своите задължения по сключеният договор, като представи ясно и точни доказателства, че е положил дължимата грижа по чл.63 ал.2 ЗЗД, за да изпълни своите изискуеми задължения.

Кантората води активно граждански и търговски дела пред Районен съд и Окръжен съд с оглед неизпълнение на двустранни договори и претенции за неизпълнени договори и неустойка по чл. 92 ЗЗД.

В случай на допълнителна информация можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано индивидуално и с оглед на всички особености на конкретният правен случай.

 

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР

Правната материя на въпроса е уредена в чл. 79-94 ЗЗД и съобразно тези разпоредби всеки кредитор  или страна по сключен двустранен договор би могъл да търси своите права при нарушението на същия или кратно казано поради неговото т.нар. „неизпълнение“Давност административно наказание

Изпълнението на един двустранен писмен договор е точно, когато това изпълнение на страните отговаря на уговореното качество, количество и цена. Разбира се като категория самото изпълнение подлежи и на допълнителни критерии и разграничения като – изпълнение в срок, местоизпълнение и др. Всички тези изброени по-горе отделни критерии обуславят надлежното спазване на сключените между страните писмени двустранни договор.

В съдебната практика, като адвокати по договорно право и облигационни дела, често се случва да попаднем на ситуации в който е налице т.нар. „неизпълнение на договора“, настъпило поради различни причини. Законът държи изпълнението да бъде извършено в предвиденият за това срок, да съответства на качеството и количеството на договора, да бъде изпълнено на уреченото между страните място и по начина уговорен в договора между тях.

Във всеки един случай, когато изпълнението на задълженията и ангажиментите по един договор се отклоняват от уговореното по него е налице отговорност на някоя от страните за това изпълнение. Тук е мястото, на което възникват въпросите за неустойка по договора по чл. 92 ЗЗД, за неизпълнение на същия, причинено от забавено или неточно изпълнение и пр.

Съгласно чл. 63 ал.1 ЗЗД всяка една от страните по договора следва да го изпълнява добросъвестно и с грижата на добър стопанин, освен когато законът изисква или посочва друга форма, според втората алинея на чл. 63 ал.2  ЗЗД.

Предпоставки за неизпълнение 

В случайте на неизпълнение на един договор е налице правната възможност изправната страна да предяви претенции и поиска изпълнение на същия пред съответният граждански съд. В този случай исковете за реално изпълнение на задълженията по сключен двустранен договор се предявяват при отклонение и съгласно чл. 79 ал.1 ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава , както и да иска обезщетение от неизпълнението на договора.

Правни възможности за кредитора при неизпълнениеАдвокат застрахователни дела

Целта на всички сключени договор е да се постигнат целените с тях правни последници. В тези договор са налице две или повече страни, целящи да постигнат един определен между тях правен резултат. За да се стигне до изпълнение на договора, всяка от страните е длъжна да извърши определени действия с който да може да докаже своята изправност в този договор. НЕ го ли стори, изправната страна – в случая – кредитор по насрещно задължение има на разположение следните правни възможности, а именно :

А/ В най-общият случай всеки един кредитор (страна по договора) има правната възможност да предяви иск за реално изпълнение на договора по чл. 79 ал.1 ЗЗД, в случайте когато в определените условия или др. модалитети на договора, длъжникът (другата страна) не изпълнява своите насрещни задължения.

Б/ Всеки един кредитор (страна по договора) има правната възможност да иска обезщетение вместо изпълнение по сключения между страните договор, а длъжникът да предложи първоначално дължимото, в случай, че кредиторът (изправната страна) все още има интерес от изпълнението.

В/ Следващата, трета правна възможност, която предлага закона е всеки един кредитор да се включи в самото изпълнение на задължението на длъжника, като прекрати своето бездействие и се заеме самостоятелно да си реши въпроса, в случай, че съдът го овласти да извърши това от името и за сметка на длъжника, съгласно чл. 80 ал.1 ЗЗД

Г/ Законът предвижда и следваща правна възможност кредиторът самостоятелно да извърши и изпълни задълженията на длъжника по договора, като бъде междувременно овластен от страна на компетентният Районен съд да премахне това, което представлява отклонението в изпълнението на длъжника (неизправната страна), съгласно чл. 80 ал.2 ЗЗД.

Д/ Следващата правна възможност за кредитора, изправна страна по един договор е при съществено неизпълнение на задължението на длъжника и значително разминаване от извършеното от длъжника с това, което е предварително уговорено по договор между страните. Тогава е налице реална възможност едната страна (кредитор) да иска разваляне на договора и връщане на всичко,  дадено по него. Разбира се, развалянето на договора  подлежи на преценка с оглед нивото и степента на изпълнение на задължението на другата страна. Съществуват ситуации в които законът (чл.87 ал.4 ЗЗД) НЕ допуска разваляне на сключеният двустранен договор, ако „неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора и обема на целият договор.“

Е/ Съществуват ситуации, в които по обективни причини, изпълнението на договор е станало невъзможно, но в този случай този договор не се разваля по право, а длъжникът не следва да бъде освободен от отговорност, защото това разваляне на договора следва да стане при намеса на съда и преценката в този случай изцяло зависи от интереса на кредитора, който може и да липсва при тази ситуация, съгласно чл. 89 ЗЗД.

Ж/ Практиката познава и случай, в които договорът не може да бъде изпълнен, не само поради бездействие или вина на другата страна, а  поради отказ или нежелание на поръчващият или този комуто се дължи изпълнението да приеме това изпълнение от длъжника. В този случай ролите са разменени и изправна страна е длъжника, който за да се освободи от тази отговорност е длъжен да предаде изработеното и предостави дължимият резултат на подходящо място, което се определя от съответният районен съд, предвиден като подсъдност в договора, съгласно чл. 97 ал.1 ЗЗД или при определени предпоставки да го продаде, според чл. 97 ал.2 ЗЗД.

Кантората води активно граждански и търговски дела пред районен съд и Окръжен съд с оглед неизпълнение на двустранни договори и претенции за неизпълнени договори и неустойка по чл. 92 ЗЗД.

В случай на допълнителна информация можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано индивидуално и с оглед на всички особености на конкретният правен случай.