Непризнателност когато надареният няма средства

Много често възниква въпрос по делата, дали е налице Непризнателност когато надареният няма средства.

С оглед на реалните решения в Съдебната практика на съдилищата е редно да посочим и верният отговор на този въпрос, а именно :

Съдебната практика по въпроса е разнообразна и има определени противоречия, особено когато се отнася за непризнателност

В този случаи на непризнателност когато надареният няма средства ще посочим казуса, в който когато надареният няма достатъчно средства или НЕ предостави издръжка на дарителя.

Какво казва съдебната практика ?

Съдебната практика по чл. 227 от Наследствения закон на Република България играе ключова роля в разбирането на условията за отмяна на дарения.

Според Тълкувателното решение №1/2013 от 21 октомври 2013 г. на Върховния касационен съд (ВКС), недаването на издръжка от страна на дарения не може да се тълкува като проява на непризнателност.

Решението подчертава, че издръжката трябва да бъде разглеждана като средство, от което дарителят трайно се нуждае.

Липсата на достатъчно средства, които да позволят на дарения да предостави издръжка, не е основание за отмяна на дарението.

В Тълкувателното решение №1/2013 от 21 октомври 2013г. на Върховния касационен съд, ВКС пояснява, че изпълнението на задължението за издръжка може да постави дарения в риск

Това се отнася особено за самият дарител, в случай че същият се намира в по-лошо финансово положение от това на дарителя.

Примерите, посочени в Тълкувателното решение №1/2013 от 21 октомври 2013г. на Върховния касационен съд, илюстрират ситуации, при които предоставянето на издръжка може да застраши икономическото положение на Дарителя

Това се отнася както на дарения, така и на другите лица, които той е задължен да издържа съгласно закона.

В такива случаи, обективната невъзможност на дарения да предостави издръжка на нуждаещия се дарител не е основание за отмяна на дарението съгласно чл. 227, ал. 1, буква В от Наследствения закон.

Налице са случаи, в които законът и съдебната практика не отчитат финансовото състояние на дарителя.

За да се подкрепи виждането, че дареният е непризнателен, независимо от финансовото му състояние се изтъкнат следните аргументи:

а. Правилото, че дължи издръжка този, който може да я дава, както и в размера, който може да се осигури (при съобразяване на нуждите на лицето, което трябва да бъде издържано), се урежда ясно в чл. 142, ал. 1 и чл. 140, ал. 2 от Семейния кодекс.

В контекста на договора за дарение подобна разпоредба липсва.

Законът е категоричен: дареният отказва да предостави на дарителя издръжка, от която последният се нуждае.

Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на дарението.

Аргумент е, че дареният получава нещо безвъзмездно и след като то или това, което е получил в замяна за него, влиза в неговия патримониум, той следва да го използва, за да подпомага дарителя.

Присъствието на такова имущество в патримониума на длъжника прави безсмислено да се разглежда въпросът за нивото на неговото финансово състояние.

Чрез отмяната в посочения случай се избягва неоснователното обогатяване на дарения спрямо дарителя.

Фактът, че дареният не разполага с парични средства, не го освобождава от отговорността съгласно чл. 81, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Така чрез тълкувателно решение ВКС уточнява приложимостта на законовите разпоредби и подчертава важността на индивидуалния случай при разглеждане на отмяната на дарение в съдебния контекст.