Tag Archive for: непредпазливост

Отнета книжка за гражданска отговорност

Все по-често към нас се обръщат пострадали с Отнета книжка за гражданска отговорност.

Става дума за служебно прекратена регистрация по гражданска оттоговрност и спрени водачи на МПС, с отнети книжки на пътя.

КАТ продължава да налага глоби и да отнема свидетелства за управление на водачи, които са управлявали автомобили със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

В немалко случаи собственикът не е получил съобщение от Гаранционния фонд или от Пътна полиция и не знае, че автомобилът вече е дерегистриран.

Регистрационните табели продължават да са поставени, свидетелството за регистрация се намира в автомобила и по нищо видимо не личи, че в информационната система на МВР е извършено служебно прекратяване.

Кратък отговор

Самото установяване в системата на КАТ, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, не е достатъчно във всички случаи за законосъобразно наказание.

За налагането на глоба и лишаване от право на управление по чл. 175, ал. 3 ЗДвП трябва да бъде доказано виновно поведение на водача.

Когато собственикът не е бил уведомен, а водачът не е знаел и обективно не е могъл да знае за дерегистрацията, съществуват сериозни основания за отмяна както на наказателното постановление, така и на заповедта за временно отнемане на книжката.

Този извод се основава на Тълкувателно постановление № 2 от 5 април 2023 г. на ВКС и ВАС и се поддържа в редица съдебни решения и през 2026 г.

След законодателната промяна от 7 септември 2025 г. обаче вече има и противоречива съдебна практика, поради което всеки случай трябва да бъде защитен с конкретни доказателства.

Какво означава „служебно прекратена регистрация“?

Служебното прекратяване на регистрацията не е равнозначно на обикновеното изтичане на застраховката „Гражданска отговорност“.

Това са два различни юридически факта:

изтичане или прекратяване на застрахователния договор;
последващо административно прекратяване на регистрацията на автомобила.

Регистрацията не се прекратява автоматично в минутата, в която изтече застраховката.

Законът предвижда отделна процедура между Гаранционния фонд и Министерството на вътрешните работи.

Процедурата преминава през няколко етапа

Когато Информационният център към Гаранционния фонд установи, че за определено моторно превозно средство няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, той изпраща уведомление до собственика за Отнета книжка за гражданска отговорност.

Собственикът разполага с 14-дневен срок, който по действащия текст на чл. 574, ал. 10 КЗ тече от датата на изпращане на уведомлението, за да представи доказателства за сключена застраховка.

Ако в този срок не бъде удостоверено наличието на валидна полица, Гаранционният фонд уведомява МВР.

Едва след получаването на това уведомление регистрацията се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Следователно КАТ трябва да установи не само, че към датата на проверката не е имало валидна застраховка, но и:

кога е изпратено уведомлението на Гаранционния фонд;
на какъв адрес или електронен адрес е изпратено;
какво точно е било съдържанието му;
изтекъл ли е надлежно 14-дневният срок;
кога Гаранционният фонд е уведомил МВР;
на коя дата е извършено прекратяването в регистъра;
кога и как собственикът е узнал за него.

Липсата на тези доказателства може да постави под съмнение не само вината на водача, но и законосъобразното провеждане на самата процедура по дерегистрация.

Трябва ли собственикът да бъде уведомен от КАТ?

До 7 септември 2025 г. чл. 143, ал. 10 ЗДвП изрично предвиждаше, че след служебното прекратяване на регистрацията собственикът се уведомява.

С изменение, обнародвано в ДВ, бр. 64 от 2025 г., думите, предвиждащи изрично уведомяване от МВР, бяха премахнати.

Това изменение обаче не означава автоматично, че уведомяването е станало напълно без значение.

Уведомяването продължава да е уредено в Наредба № I-45

Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45, при прекратяване на регистрацията поради уведомление от Гаранционния фонд се уведомява собственикът, посочен в регистъра.

Прекратяването на регистрацията и ситуацията на Отнета книжка за гражданска отговорност засяга непосредствено правата на собственика и поради това подлежи и на съобщаване по общия ред на чл. 61 АПК, освен ако законът изрично не предвижда друго.

Тази аргументация е особено важна след промяната от 2025 г., защото показва, че заличаването на няколко думи от ЗДвП не премахва:

принципа на виновната административнонаказателна отговорност;
задълженията по Наредба № I-45;
общите правила за съобщаване на административните актове;
правото на защита на засегнатия собственик;
необходимостта водачът да знае факта на дерегистрацията.

Какво постановиха ВКС и ВАС?

С Тълкувателно постановление № 2 от 5 април 2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. върховните съдилища приеха, че не се наказва водачът, управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация, когато собственикът не е бил уведомен.

Основният правен въпрос не е дали собственикът е длъжен да има застраховка. Такова задължение безспорно съществува.

Същественият въпрос е дали водачът е знаел за отделния факт, че регистрацията вече е прекратена в информационната система на МВР.

ВКС и ВАС разграничават:

знанието, че застраховката е изтекла;
знанието, че е проведена процедура пред Гаранционния фонд;
знанието за точната дата, на която КАТ е прекратил регистрацията.

Това разграничение е решаващо.

Изтичането на полицата не води веднага и само по себе си до прекратяване на регистрацията.

Собственикът не може да знае точния момент на дерегистрацията, когато не е получил съобщение и няма публично достъпен регистър за проверка на статуса на регистрацията.

Незнание на закона или незнание на факта?

КАТ често поддържа, че всеки собственик е длъжен да знае закона и последиците от липсата на „Гражданска отговорност“.

Този аргумент смесва две различни категории.

Правилото, че незнанието на закона не извинява, не означава, че администрацията може да предполага знание за конкретен факт, който е настъпил единствено в нейната информационна система.

Водачът може да знае, че липсата на застраховка води до неблагоприятни последици, но да не знае:

дали Гаранционният фонд вече е изпратил уведомление;
дали срокът е изтекъл;
дали МВР е получило последващо уведомление;
дали регистрацията действително е прекратена;
на коя дата е извършено прекратяването.

Според тълкувателното постановление това е незнание на факт от обективната действителност, а не непознаване на закона за Отнета книжка за гражданска отговорност.

Ако незнанието е причинено от неизпълнено задължение на администрацията за уведомяване, може да липсва както умисъл, така и непредпазливост.

Действа ли Тълкувателно постановление № 2/2023 след промяната от 2025 г.?

Тълкувателното постановление не е отменено.

Въпросът за Отнета книжка за гражданска отговорност е доколко неговото разрешение продължава да се прилага след премахването на изричното уведомяване от текста на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Практиката през 2026 г. не е напълно еднаква

В публикувани решения от 2026 г. се очертават две линии.

Първа линия: уведомяването и действителното узнаване остават решаващи

Според тази практика:

административно нарушение има само при виновно поведение;
Наредба № I-45 продължава да изисква уведомяване;
изтичането на застраховката не доказва знание за дерегистрацията;
собственикът не може да знае точната дата на служебното прекратяване;
Тълкувателно постановление № 2/2023 продължава да има значение;
при липса на доказано узнаване не е установено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Втора линия: водачът е длъжен да следи за застраховката и последиците от липсата ѝ

В друго решение от 11 март 2026 г. състав на Административен съд приема, че възражението за липса на уведомяване е неотносимо, тъй като водачът трябва да следи за наличието на валидна застраховка и да знае последиците от липсата ѝ.

Същият съд обаче отменя конкретната ПАМ поради несъразмерност, тъй като регистрацията е била възстановена още в деня на издаване на заповедта и продължаването на ограничението не е обслужвало превантивна или преустановителна цел.

Следователно не може да се твърди, че съдебната практика след изменението от 2025 г. е напълно уеднаквена.

Конституционният съд ще се произнесе по режима на уведомяване

На 26 май 2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело № 12/2026 г. по искане на Административен съд – Силистра.

Оспорени са:

изразът „от датата на изпращане на уведомлението“ в чл. 574, ал. 10 КЗ;
действащият текст на чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП след премахването на изричното задължение за уведомяване на собственика.

Искането поставя въпроси за съответствието на режима с принципа на правовата държава и правото на защита по чл. 4 и чл. 56 от Конституцията.

Какви санкции налага КАТ през 2026 г.?

Управление на автомобил със служебно прекратена регистрация

След изменението на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в сила от 7 септември 2025 г., санкцията вече не е в диапазона от 6 до 12 месеца и от 200 до 500 лв.

Тя е фиксирана:

Нарушение	Санкция
Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред	6 месеца лишаване от право на управление
Парична санкция	500 лв. законов номинал
Равностойност след въвеждането на еврото	255,65 евро

Поради въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. сумата от 255,65 евро.

При повторно нарушение законът предвижда по-тежка санкция.

Незабавно временно отнемане на книжката

От 7 септември 2025г. е въведена нова принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, подбуква „гг“ ЗДвП.

КАТ може да издаде заповед за временно отнемане на свидетелството за управление:

до решаване на въпроса за отговорността;
за срок не по-дълъг от 6 месеца.

Това означава, че книжката може да бъде отнета още при проверката или непосредствено след съставянето на АУАН, преди да има влязло в сила наказателно постановление и преди съдът да се е произнесъл.

ПАМ не е административно наказание

Заповедта за ПАМ и наказателното постановление при Отнета книжка за гражданска отговорност са два различни акта:

ПАМ временно ограничава правото на управление;
наказателното постановление налага окончателната административна санкция.

Затова обичайно са необходими две отделни жалби.

Отмяната на наказателното постановление не заличава автоматично заповедта за ПАМ, ако тя не е била своевременно оспорена.

Жалбата срещу ПАМ не връща автоматично книжката

Подадената жалба срещу заповедта не спира нейното изпълнение.

Административният съд може да спре предварителното изпълнение по отделно мотивирано искане, когато са доказани значителни или трудно поправими вреди.

Тези вреди трябва да бъдат конкретни, например:

невъзможност водачът да упражнява професията си;
загуба на трудов договор;
невъзможност за извършване на служебни пътувания;
необходимост от ежедневно транспортиране на лице с увреждане;
други последици, надхвърлящи обикновеното неудобство от липсата на книжка.

Решението на административния съд по жалбата срещу ПАМ не подлежи на последващо обжалване.

Липса на „Гражданска отговорност“ и служебна дерегистрация не са едно и също нарушение

Това разграничение е от основно значение.

Първо нарушение: автомобилът няма валидна застраховка

Кодексът за застраховането предвижда самостоятелни санкции за липса на задължителна „Гражданска отговорност“.

По законовия номинал санкциите са:

Нарушител	Санкция
Собственик – физическо лице	250 лв.
Собственик – юридическо лице или ЕТ	2000 лв.
Водач, който не е собственик и управлява автомобил без валидна застраховка	400 лв.
Повторно нарушение на физическо лице	800 лв.
Повторно нарушение на юридическо лице или ЕТ	4000 лв.

Това са отделни състави по чл. 638 КЗ.

Второ нарушение: автомобилът е със служебно прекратена регистрация

Санкцията по чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се налага просто защото няма застраховка.

Тя се налага за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Следователно:

Липсата на уведомяване може да изключи вината за управление на служебно дерегистриран автомобил, но не заличава автоматично отделното нарушение за липса на задължителна застраховка.

Точно поради това в жалбата трябва внимателно да се разграничат двата административнонаказателни състава.

Аргументи срещу наказанието на КАТ

1. Липса на виновно поведение

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само деяние, което е извършено виновно.

Не съществува обективна административнонаказателна отговорност на водача само защото в регистъра на МВР е извършено определено отбелязване.

КАТ трябва да установи, че водачът:

е знаел за прекратената регистрация; или
при конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да узнае за нея.

Когато водачът не е собственик на автомобила, доказването на знание е още по-съществено. Административен съд – Пазарджик отменя ПАМ именно защото несобственикът не е знаел и не е могъл да предполага, че автомобилът е дерегистриран.

2. Няма доказателства за уведомяване от Гаранционния фонд

Не е достатъчно в преписката да има общо твърдение, че уведомление е изпратено.

Следва да се провери:

точният адресат;
използваният адрес;
датата на изпращане;
начинът на изпращане;
идентификацията на автомобила;
съдържанието на уведомлението;
дали уведомлението е върнато;
дали адресът е актуален;
дали е изпратено на лице, което вече не е собственик.

Особено спорен е въпросът дали 14-дневният срок може да започне да тече единствено от изпращането, когато адресатът изобщо не е узнал за съобщението.

Именно тази част от чл. 574, ал. 10 КЗ е предмет на висящия контрол пред Конституционния съд.

3. Няма доказателства за уведомяване от МВР

Когато собственикът не е получил съобщение за извършеното служебно прекратяване, не може автоматично да се предполага, че знае за дерегистрацията.

Следва да се изиска от КАТ:

копие от уведомлението;
изходящ номер;
дата на изпращане;
известие за доставяне;
електронна разписка;
справка от системата за сигурно електронно връчване;
доказателства кой е получил съобщението;
пълното съдържание на съобщението.

Едно вътрешно отбелязване в информационна система, че лицето е „уведомено“, не винаги доказва реално съобщаване на конкретния акт.

4. Изтичането на застраховката не доказва датата на дерегистрацията

Собственикът може да знае кога изтича полицата, но не може сам да установи:

кога Гаранционният фонд ще извърши проверка;
кога ще изпрати съобщение;
кога ще изтече административният срок;
кога ще уведоми МВР;
кога КАТ ще въведе прекратяването в регистъра.

Затова знанието за липсваща полица не е равнозначно на знание за прекратена регистрация.

Този извод е изрично застъпен както в тълкувателното постановление, така и в практиката от 2026 г.

5. Липсва публичен регистър за проверка на регистрацията

Водачът може да извърши онлайн проверка дали съществува валидна застраховка.

Тази проверка обаче не показва непременно дали и на коя дата КАТ е прекратил регистрацията.

Справката за „Гражданска отговорност“ и справката за регистрационния статус не са едно и също.

През 2026г. Административен съд – Варна изрично приема, че липсата на полица и прекратяването на регистрацията са различни факти с различни правни последици.

6. Регистрационните табели и талонът остават у собственика

Обикновено до полицейската проверка:

регистрационните табели са поставени;
свидетелството за регистрация се намира в автомобила;
автомобилът външно изглежда редовно регистриран;
собственикът не е канен да предаде табелите и документите.

Тези обстоятелства не доказват сами по себе си липса на вина, но подкрепят твърдението, че водачът не е знаел за промяната в информационния регистър.

7. Непълно описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление

АУАН и наказателното постановление трябва да съдържат конкретно и разбираемо описание на всички релевантни факти.

Не е достатъчно да бъде записано единствено:

„Управлява МПС със служебно прекратена регистрация.“

Следва да бъдат посочени поне:

датата на прекратяване;
основанието за прекратяване;
датата на уведомлението от Гаранционния фонд;
собственикът на автомобила;
доказателствата за уведомяване;
фактите, от които органът извежда знание или непредпазливост на водача;
дали водачът и собственикът са едно и също лице.

Когато тези факти липсват, административното обвинение може да се окаже непълно и да ограничи правото на защита по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

8. ПАМ изисква извършено нарушение, а не само регистрационна справка

Чл. 171, т. 1, буква „з“ ЗДвП позволява отнемане на книжката на водач, който е извършил нарушение.

По смисъла на ЗАНН нарушение има само при виновно деяние. Поради това не е достатъчно КАТ да представи разпечатка, че регистрацията е прекратена.

Следва да има доказателства и за субективния елемент – че водачът е знаел или е могъл да знае за прекратяването.

В решение от 26 юни 2026 г. Административен съд – Варна приема, че при липса на доказано знание не е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ и отменя заповедта.

9. Мярката може да е несъразмерна

Дори когато към момента на проверката автомобилът е бил дерегистриран, следва да се установи дали продължаването на отнемането на книжката действително обслужва целите на закона.

Особено значение имат случаите, когато:

веднага е сключена застраховка;
регистрацията е възстановена служебно;
автомобилът вече отговаря на всички изисквания;
не съществува продължаващо нарушение;
ПАМ фактически се превръща в предварително изтърпяване на бъдещото наказание.

Съдебната практика приема, че ПАМ не трябва да придобива чисто санкционен характер и подлежи на проверка за съразмерност по чл. 6 АПК.

Кога защитата с липса на уведомяване може да не бъде уважена?

Липсата на формално писмо от КАТ не гарантира автоматична отмяна.

Наказващият орган може да доказва действителното знание и с други доказателства, например:

собственикът е получил уведомлението на Гаранционния фонд;
съобщението е връчено електронно;
водачът е бил спрян при предходна проверка и е уведомен;
табелите са били иззети по-рано;
водачът е подписал документ, съдържащ данни за прекратяването;
собственикът е подал заявление за възстановяване на регистрацията;
водачът е признал, че знае за дерегистрацията;
автомобилът е управляван след изрично предупреждение на полицейски орган.

Тълкувателното постановление допуска знанието да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства. Формалното неуведомяване не помага, когато фактическото узнаване е доказано.

Какво да направи водачът при проверката?

1. Да не признава непроверени факти

Водачът не трябва да подписва декларации, че е знаел за прекратената регистрация, когато това не отговаря на истината.

В графата за възражения в АУАН може да бъде записано:

„Не съм бил уведомяван и не съм знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Моля да бъдат представени доказателства за уведомяване на собственика и за датата на узнаване.“

2. Да получи копия от всички документи

Следва да се поискат копия от:

АУАН;
заповедта за ПАМ;
протокола за изземване на СУМПС;
протокола за изземване на регистрационните табели;
документите за изземване на свидетелството за регистрация;
справката, на която се позовава полицейският орган.

3. Незабавно да се сключи валидна застраховка

Сключването на застраховката не заличава автоматично твърдяното минало нарушение, но:

позволява възстановяване на регистрацията;
преустановява незаконното състояние;
подкрепя възражението за несъразмерност на продължаващата ПАМ;
ограничава риска от ново нарушение.

4. Да се извърши проверка за възстановяване на регистрацията

По действащия чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрацията се възстановява служебно при постъпване на данни от Гаранционния фонд за сключена застраховка или по искане на собственика след представяне на валидна полица.

Как се обжалват актовете на КАТ?

Възражение срещу АУАН

Самият АУАН по правило не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване.

Водачът може да представи писмено възражение в 7-дневен срок от подписването или връчването му по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Към възражението могат да се приложат:

декларация на собственика;
справка за адресната регистрация;
доказателства, че уведомление не е получено;
полица „Гражданска отговорност“;
данни за възстановяване на регистрацията;
договор за покупко-продажба;
доказателства, че водачът не е собственик;
искане за събиране на преписката от Гаранционния фонд и МВР.

Обжалване на наказателното постановление

Наказателното постановление се обжалва в 14-дневен срок от връчването чрез наказващия орган пред компетентния районен съд.

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд.

Обжалване на заповедта за ПАМ

Заповедта за временно отнемане на книжката се оспорва в 14-дневен срок от съобщаването пред административния съд.

Производството е отделно от делото срещу наказателното постановление. Решението на административния съд е окончателно.

Подадената жалба не спира автоматично изпълнението на мярката.

Какви доказателства трябва да се изискат от КАТ и Гаранционния фонд?

За пълноценна защита трябва да се поиска цялата административна преписка, включително:

уведомлението по чл. 574, ал. 10 КЗ;
доказателството за изпращането му;
използвания адрес на собственика;
известието за доставяне или върнатата пратка;
електронните данни за съобщаването;
уведомлението на Гаранционния фонд до МВР;
датата и часа на постъпването му;
справка за точната дата на прекратяване на регистрацията;
документа или електронния запис за уведомяване от МВР;
доказателства за действително узнаване от водача;
справка за датата на възстановяване на регистрацията;
заповедта за оправомощаване на служителя, издал ПАМ;
всички докладни записки и полицейски протоколи;
снимков или видеозапис от проверката, когато съществува;
данни дали регистрационните табели са били изземвани по-рано.

При непредставяне на тези документи може да се поддържа, че административният орган не е доказал всички елементи на твърдяното нарушение.

Може ли КАТ да ми вземе книжката веднага?

Да. След 7 септември 2025 г. КАТ може да наложи ПАМ за временно отнемане на книжката до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.Заповедта подлежи на отделно обжалване пред административния съд.

Какво е наказанието през 2026 г.?

За управление на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда 6 месеца лишаване от право на управление и глоба с номинал 500 лв., равностойни на 255,65 евро.

Отпада ли наказанието, ако собственикът не е уведомен?

Не автоматично, но липсата на уведомяване е съществен защитен аргумент. Трябва да бъде установено и че водачът не е знаел и не е могъл да знае за служебното прекратяване.

Длъжен ли съм да знам, че застраховката е изтекла?

Собственикът е длъжен да следи за наличието на валидна „Гражданска отговорност“. Това обаче не означава непременно, че знае точната дата, на която МВР е прекратило регистрацията.

Може ли КАТ да докаже знанието без писмено уведомление?

Да. Знанието може да бъде доказано с електронно връчване, предходна проверка, подписан документ, признание или други доказателства.

АУАН обжалва ли се пред съда?

По правило не. Срещу АУАН се подава писмено възражение в 7-дневен срок. На съдебно обжалване подлежат наказателното постановление и отделно заповедта за ПАМ.

Жалбата връща ли автоматично книжката?

Не. Обжалването на ПАМ не спира нейното изпълнение. Може да се подаде отделно искане до съда за спиране на предварителното изпълнение при доказани значителни или трудно поправими вреди.

Ако сключа застраховка веднага, делото приключва ли?

Не автоматично. Новата полица позволява възстановяване на регистрацията, но не заличава непременно твърдяното предходно нарушение. Тя обаче е важна за аргумента, че продължаването на ПАМ е несъразмерно.

Ако не съм собственик на автомобила, но съм го управлявал?

КАТ трябва да докаже Вашата лична вина. Самото обстоятелство, че собственикът е пропуснал да сключи застраховка, не доказва автоматично, че друг водач е знаел за дерегистрацията.

Може ли да бъдат отменени и глобата, и отнемането на книжката?

Да, но наказателното постановление и заповедта за ПАМ се обжалват в различни производства. Трябва да бъдат спазени сроковете и за двата акта.

12.07.2026/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии

Законна лихва

Определяне на законна лихва

Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му.

В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди.

Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута

Често пъти се случва, при неизпълнение на договорно задължение по един договор да се стигне до незпълнение или „забавено изпълнение“.

В повечето търговски и граждански договор задълженията имат финансов характер, а тяхното изпълнение е свързано с изтичането на определен срок. Задълженията по сключените граждански и търговски договор са винаги финансови и за тях се уговаря възнаграждение, което възнаграждение за този договор, представлява изплащане на парична сума.

Легално определение за законна лихва

Забавата за изпълнение на това парично задължение, особено когато има и санционен характер формира и съответната законна лихва има паричен израз.

Терминът , „законна лихва за забава“ е ясно очертан с Директива 2011/7/ЕС. Понятието намира и легално определение в законодателството с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение.

Важното, което е нужно да отбележим, че тази т.нар. Законна лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща обезщетителен характер се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна.

Размер на законната лихва

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 (десет)%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Погасяване на законната лихва

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, всички дължими и изисквуеми вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Същественото в случая е, че погасителната давност НЕ се прилага служебно и повечето хора считат, че след като е изтекъл предвиденият от закона в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, то тази лихва „автоматично“ става недължима, което за съжаление реално НЕ е така.

За да бъде погасена по давност, задължението по тази лихва е нужно длъжникът да се е позовал на изтеклата погасителна давност и писмено да е заявил на своя кредитор, че спрямо него срокът за погасяване на това задължение по чл. 111 ЗЗД е изтекъл и същото това задължение за лихва се счита за погасено.

За повече информация, моля не се колебайте да ни потърсите и на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

21.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News

Давност предварителен договор

В практиката по сделки с недвижим имоти, голяма част от клиентите не са наясно, че сключвайки предварителният договор, каквa e неговата давност предварителен договор.

За да може да упражни правата по него, страните следва да знаят крайният срок за прехвърляне на собствеността.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, може да иска обявяването му за окончателен чрез предявяване на иск по съдебен ред в случай на неизпълнение на задължението на насрещната страна да сключи окончателен договор.

Изисквания за Предварителния договор

С предварителния договор страните, продавач и купувач, придобиват права и поемат насрещни задължения, продавачът да прехвърли право на собственост срещу задължението на купувача да заплати цената на това право на собственост.

При неизпълнение на задълженията по договора за всяка от страните възниква право да иска обявяване на договора в окончателен.

При наличие на неизпълнение на задължението на продавача по предварителен договор, за купувача възниква правото да предяви иск с правно основание чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД като искът е конститутивен за защита на потестативни права.

Правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен се погасява с пет годишна давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно константната практика на ВКС, която и настоящият съдебен състав споделя, изразена в решение № 286 от 28.09.2011 г. по т.д. 1055/2010 г. на ВКС, 3 ГО

Съгласно решение на ВКС давностният срок относно иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е петгодишен и на основание чл. 114 от ЗЗД започва да тече от момента, в който се поражда правото като всяка от страните – обещател и приемател може да предяви иск за сключване на окончателен договор.

Давностният срок за погасяване на правото да се иска обявяване на окончателен предварителния договор за покупка на недвижим имот започва да тече от момента на сключване на договора, ако не е уговорен друг срок.

Ако е уговорен друг срок или условие за прехвърляне на собствеността, то от този момент на настъпване на уговорения срок или сбъдване на условието започва да тече давностният срок.

Това е периодът, в който страните могат да обявят договор за окончателен по чл. 19 ЗЗД.

Как се определя давностния срок при Предварителен договор ?

Договорът е съглашение, с което страните уговарят условията за сключване на Нотариалния акт

За целта е нужно да се установи крайният срок за прехвърляне на собствеността пред Нотариус.

Предварителния договор съгласно текста на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, по своята правна същност представлява облигационен и двустранен.

По този вид договор двете страни имат ясно и точни задължения при плащането на съответната уговорена между тях цена, да сключи Нотариален акт за прехвърляне на собствеността

Обявяване Предварителен договор за окончателен

Случва се едната от двете страни по Предварителен договор да откаже да подпише Нотариалния акт за прехвърляне на собствеността

В този случай, другата страна може в 5г. срок от момента, в който Нотариалният акт е трябвало да бъде сключен да предяви иск по чл. 19 ЗЗД за да обяви договора за окончателен.

Съдебно решение по чл. 19 ал.3 ЗЗД, , който се счита за сключен от момента, в който решението влезе в сила. Т. е. искът по ЗЗД е конститутивен

Производството по сключване на окончателен договор е уредено в ГПК като особено исково производство.

Искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД е подсъден на окръжен съд по местонахождението на имота.

За да бъде уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е необходимо ищеца да е изпълнил задълженията по Предварителният договор.

В случай, че съгласно предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът следва да постанови Съдебно решение, което замества бъдещият нотариален акт.

В този случай ищецът – купувач трябва да плати цената на имота задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

В противен случай, съдът, по искане на ответника ще обезсили решението.

СЪВЕТ : Давностният срок за иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД е 5 години, от датата на която е трябвало да бъде сключен окончателният договор под формата на Нотариален акт.

Окончателният договор се счита сключен в момента, в който Съдебното решение на компетентният съд влезе в законна сила и към този момент следва да се преценява дали продавачът е собственик на вещта.

Окръжният съд не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени всички разноски по прехвърлянето, заедно с дължимите данъци, такси и други публични задължения на праводателя към държавата, общината по местожителството.

Основна задача на съда е да постанови съдебно Решение, което ще замести сключването на окончателен договор – Нотариален акт.

За повече информация може да се обърнете на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : info@lawyer-bulgaria.bg

18.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии

Права на свидетел по дело

Всеки може да бъде поканен да стане свидетел по дело, затова е нужно да му бъдат разяснени неговите права на свидетел по дело.

След като получите от призовка писмена призовка много внимателно изчетете целия текст на призовката, с която сте призован за свидетел в съответният съд

Връчената призовка описва предстоящото съдебно производство – кой и къде се намира въпросният Районен, Окръжен или Апелативен съд.

В получената от Вас писмена призовка вероятно е очертано къде точно и кога следва да се явите за да дадете показания, какво е необходимо, със сигурност е изписано не само часът в който трябва да се явите, но допълнително фигурира и номер и вид на Вашето дело, точната дата, час и място на заседанието, за което сте ангажирани като свидетел.
Нашият съвет е да не подлагате на съмнение нуждата от Вашите свидетелски показания.

В качество на свидетел е нужно за установяване на факти по делото, с които съдът не разполага.

След като дойде посоченият в призовката ден и час задължително се явете по делото, за което сте призован/а като свидетел

Работодателят е длъжен да Ви освободи за заседание от служебен ангажимент.

Ако все пак е налице някаква сериозна, неотложна или важна причина, поради която не може да се явите пред съда, сте задължени дали самостоятелно, или чрез адвокат да го уведомите незабавно, като представите писмен документ, удостоверяващ причината, която не Ви позволява да се явите в съда.

Ако въпреки всичко – НЕ СЕ ЯВИТЕ в насроченото заседание, за което сте получили призовка без основателна причина, съдът ще наложи солидна глоба

При повторно неявяване ще постанови дори и Вашето принудително довеждане за заседание.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СВИДЕТЕЛ ПО ДЕЛО

Основно задължение на всеки свидетел е да даде показания при явяване в открито съдебно заседание

Свидетелят е длъжен да даде показания и информация на съда.

За съда е важно да разясни наказателната отговорност на свидетеля, който ще разкажете истината, доколкото си спомня.

Текстове в Наказателният кодекс предвиждат наказание до 5 години лишаване от свобода за свидетел, който лъжесвидетелства или съзнателно потвърди неистина.

Не Ви съветваме да си измисляте факти

Разноски като свидетел по дело

След като сте поканен и редовно призован за свидетел по дело пред Районен, Окръжен или Апелативен съд, извън населеното място, в което живеете, на Вас като свидетел Ви се следват и пътни разноски за явяването

За целта след приключване на разпита, може да поискате от съдебния състав да Ви бъде издаден разходен касов ордер (РКО)

Да бъдат заплатени направените от Вас като свидетел пътни и др. разноски, след документ за това.

Ако все пак се притеснявате и Ви е необходим адвокат се обърнете на 0897 90 43 91 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

17.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News

Какво е придобивна давност ?

Законът за собствеността посочва, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, без да дефинира какво е придобивна давност ?

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост.

Тя е средство да придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия.

За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот.

При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя (арг.Р от 4.V.1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о.; Р от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.).

Особености на придобивната давност

За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че

А/ претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период – по-дълъг от 10 години,

Б/ фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца

В/ собственикът да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.

Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно.

Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.

След смъртта на общия наследодател, в случай, че един от наследниците ползва общия имот – фактът на ползването на имота не е достатъчен, за да се приеме, че това лице осъществява владение върху него.

За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници.

При липса на доказателства право на собственост у едно лице се доказва с изтекла придобивна давност по чл.79 ЗС.

Това той може да направи, знаейки, че имотът не е негов и има собственик, след изтичането на който срок, същият стане собственик при определени обстоятелства.

Едно от условията е изтичането на 10 (десет) годишната давност.

При извършване на обстоятелствената проверка нотариусът следва да съобрази дали молителят е упражнявал давностно владение в предвидения от закона срок.

Особености на давността

Позоваването на изтекла давност не е част от фактическия състав на придобивната давност.

В тази връзката последното не се явява юридическо действие, а юридическо събитие.

Нормата на чл.79 ЗС, регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение.

Чл. 79 ЗС включва като елементи на придобиването само изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС

Това се случва в хипотезата на чл.79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал. 2 ЗС.

Като правна последица настъпва придобиване на вещното право.

По въпроса е постановено Решение № 4 от 17 декември 2012 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 4 от 2012 г., според което „недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.

Следователно изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление (позоваване) не е елемент от фактическия състав на придобивно основание по чл. 79 ЗС.“

Всеки съсобственик следва да покаже, че е променил намерението си за владеене, държал е имота и е имал е съзнанието, че имота е само негов, като е демонстрирал и показал явно това

Допълнително условие за фактическият състав на недобросъвестното владение е демонстриране пред останалите съсобственици в сроковете по чл. 79 ЗС.

Намерението да се държи и свои вещта не трябва да прикрито – то трябва да е явно, открито и необезпокоявано

С тези действия е ясно, че този съсобственик упражнява фактическата власт, като отхвърля техните права върху имота и го държи само за себе си.

Може ли да се загуби правото на собственост от неползване ?

ВАЖНО : Правото на собственост не се губи при неупражняване или неизползване на имот

Законодателят поставя основното изискване, че намерението да се „свои“ имот или вещ е нужно да бъде ясно както на нейният собственик, така и на всеки, които претендира за права върху тази вещ.

Това най-често се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си

Тези действия са упражняване на фактическа власт върху имота, заедно с недопускането на собственика вътре в имота.

Какви основания за придобивна давност ?

ВАЖНО : Плащането на данъци не доказва собственост за имот.

Много хора а убедени, че са станали собственици, само защото разполагат са плащали данъци за имот в продължение на години.

Ползването и грижата за имот не е достатъчно условие за придобиването му, Нужно е да са налице намерение за своене и владение.

Нужно е страната, която свои вещта, декларирайки го открито пред трети лица и собственика. Тази страна има намерение, държейки имота превръщайки се от държател във владелец.

Плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот,важен е дали държателя владее целия имот изключително за себе си и от кога ?

Как се придобива недобросъвестно владение ?

Правна форма за придобиване на собственост след изтичане на срока за придобната давност може да се осъществи чрез т.нар. констативен нотариален акт.

За издаване на констативен нотариален акт законът предвижда специални правила и процедури.

Ако собственикът на имот няма документ за собственост, може да се снабди след като установи това с доказателства пред нотариус.

Нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност.

Придобиване чрез добросъвестно владение

Възможно е да се придобие имот с кратка 5 годишна придобивна давност. Това обаче се случва без противопоставяне на собственика.

В случай, че правото на собственост е признато, веднага се издава констативен нотариален акт за собственост.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай !

15.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.

В свое съдебно тълкувателно решение № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е 2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

04.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Заверка на предварителния договор

В последните няколко години се установиха различни практики при заверка на предварителния договор.

Масово разпространена е практиката при подписване на предварителен договорда не се прави нотариална заверка.

Заверка не се изисква и според Закона за задълженията и договорите.

В последните няколко години клиентите масово подхождат лековато и неразумно при подписването на предварителен договор

В повечето случаи не търсят правна консултация от адвокат по недвижими имоти.

Осланят се на обещание на брокеа, че ще правят проверка на документи без елементарна съпоставка на данни от отделни документи по сделката.

Предварителните договори се подписват набързо, без да се четат, разчитайки на уверенията на брокери, познати, роднини и съседи

Най нелогичното обяснение е, че това се прави за да се „свали” имота от продажба и да се даде някакво капаро на продавача, а пък после нотариуса ще оправи всичко

Законът по начало не изисква такава нотариална заверка, но възможността на практика да бъде заверен един предварителен договор съществува.

Предпоставки за заверка на Предварителния договор

Голяма част от купувачите на недвижими имоти не си дават сметка, че заверката на добре погтовени написан Предварителен договор.

Тази заверка на предварителния договор ще им даде значителни предимства при евентуални въпроси или неразбирателство между страните, отколкото да водят съдебен процес по смисъла на чл. 362-чл.364 ГПК.

В случай на обявяване на Предварителен договор за окончателен или съдебно производство по разваляне пред съд е необходимо да доказват валидно сключен Предваритен договор.

Кантората работи активно с множество нотариуси в страната.

Препоръчваме заверка на предварителния договор, независимо, разходите, с оглед гаранция на влозенте средстваза придобиване на имот.

Като адвокат по имотни дела ще обърнем внимание, че Нотариусът няма задължение да провери текста на Предварителния договор

Текста на договора не подлежи на заверка, тъй като това е договор между две лица, с права и задължения за двете страни.

Единствено и само проверката и предварителното изготвяне на такъв договор от адвокат би дало гаранция

Заверката пред Нотариус удостоверява само и единствено дата и подпис на страните;

Заверката на предварителния договор пред Нотариус автоматично прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора, както и позоваването на текстове от този Предварителен договор, несъгласувани писмено с двете страни по него.

Неудобството в този случай, при заверка на такъв договор е цената за неговата заверка, която варира в различен диапазон, тъй като се определя от стойността на материалният интерес на Предварителният договор.

Този размер при заверка е изчислен по Тарифа на Нотариусите, към Закона за Нотариусите и Нотариалната дейност, която се определя като процент от посоченият в този Предварителен договор материален интерес за прехвърляне на собствеността върху имотите, или учредяване на съответните вещни права.

Нотариална заверка на предварителния договор

Aргумент за нотариална заверка на Предварителен договор пред Нотариус е възможност за издаване на Изпълнителен лист.

При оспорване на права и съдебно дело срещу неизправна страна, може да извадите изпълнителен лист по ГПК.

В този случай нотариалната заверката ще Ви послужи за извънсъдебно основание за изпълнителен лист.

При покупко-продажбата на недвижими имоти, по законово изискване окончателния договор е в нотариална форма.

От това следва, че предварителния договор при този род сделки, задължително трябва да бъде в писмена форма.

Правната норма не изисква нотариална заверка на предварителния договор, но в действителност страните по сделката почти винаги прибягват до такава.

Това е добра практика, даваща надеждна гаранция за датата на предварителния договор и подписите на страните.

Смисълът е, че вписаният предварителен договор има предимство за обявяването му за окончателен по чл.19, ал.3 от ЗЗД

Причината е, че няма задължително законово изискване за вписване на предварителния договор.

За допълнителна информация се обърнете към нас за съдействие на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл info@lawyer-bulgaria.bg

Защо е необходима заверка на Предварителен договор ?

Важен разпространената практика е при подписване на предварителни договори да не се прави нотариална заверка. Такава не се изисква и според ЗЗД /Закона за задълженията и договорите, в който е уредена част от материята при сделките с имоти, вкл. и за предварителните договори

Какво в предварителния договор се заверява пред Нотариус ?

Това, което нотариусът гарантира е достоверна датата на подписване на договора, както и удостоверяване самоличността на лицата подписващи се под договора, че са дееспособни и имат представителна власт; прави невъзможни евентуалните недобросъвестни бъдещи поравки в текстовете от договора;

Какво не проверява Нотариус при заверка на Предварителен Договор ?

Нотариусът няма задължението да проверява текста на договора, дали в него са еднакво балансирани правата и задълженията на двете страни, дали ги предпазва от рискове, дали в договора има недействителни клаузи.

Колко струва заверката на Предварителен Договор ?

Заверката на Предварителен договор не е скъпа услуга, в сравние с таксите по Нотариален акт за прехвърляне на собствеността. Обикновено цената за заверка е в размер на под процент от стойността на самия договор.

Нужно ли е съгласието на двете страни за заверка на Предварителен договор ?

Да, изискването е доброволно съгласие за заверка на подписити и съдържанието на Предварителен Договор при заверка пред Нотариус.

02.04.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Развод при брак в чужбина

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби.

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

ВИДОВЕ РАЗВОД

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.

Необходимо да е изрично съгласие между съпрузите за прекратяване на брака. Нужно е също и съгласие за последиците на бракоразвода

Страните следва да одобрят задължително съдържание на споразумението. Районен съд следва да утвърди Споразумението за развод и постановява развод. Това Решение не подлежи на обжалване.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове.

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака.

Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда.

В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство.

Искът за развод поради разстройство на брака се предявява се до Районния съд по постоянен адрес на ответника.

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак, сключен в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.

Сключен между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правила за развод …

Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводно дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентност на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.

Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода.

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Телефон за връзка 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

31.03.2018/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори