Иск за непозволено увреждане
В много ситуации в съвременния живот се стига до настъпване на вреди и веднага следва да предявите съдебен иск за непозволено увреждане.
Непозволено увреждане в гражданският процес е основна категория разглеждана по дела за причинени вреди и щети към едно лице.
Институтът на деликтната отговорност, уреден в чл.45 – 54 от ЗЗД, е един от основните принципи в защита на правата на гражданите и юридическите лица в случаите на непозволено увреждане обхваща различни фактически състави на отговорността за лични действия на физическо лице.
Особеност на непозволеното увреждане
При т.нар. деликт или непозволено увреждане е нужно да бъде извършено действие или бездействие, в резултат на което да се стигне до вреди.
За състава на деликтната отговорност е необходимо и изискването за настъпила вреди и причинно следствена връзка.
Сложният фактическия състав на непозволеното увреждане е съставен от няколко кумулативно свързани елемента
А/ Вината е единият елемент от фактическия състав при непозволеното увреждане и е свързана с психологическото поведение на лицето или лицата
Най-често това е лице/лица, причинили увреждането или в резултат на което е станало увреждането.
В гражданското ни законодателство е установен принципа залегнал в чл.45 ЗЗД
Съгласно този принцип в случай на съдебен иск за непозволено увреждане, вината на причинителят се предполага до доказване на противното.
Оборимата законова презумпция за вина на причинителят на непозволеното увреждане е установена в полза на пострадалият – щом са причинени вреди, законът предполага, че това е било виновно и прехвърля тежестта на доказване на причинителя.
Какво означава причинно-следствена връзка?
Съществуват множество теории, но най-разпространената е теорията за равноценноста. Според нея всички условия, които в съвкупността си определят даден резултат, са равноценни, защото отсъствието на което и да е от тях ще е пречка да се прояви следствието – дадения резултат.
С други думи – причинната връзка следва да се разкрие: дали резултатът би бил възможен следствие на извършеното деяние.
За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване е необходимо да се изясни, дали се създава конкретна, реална възможност за това.
Елементи на фактическия състав непозволено уреждане
- Вреда, настъпила от действие или бездействие;
- Причинно следствена връзка с вредата и настъпилия резултат;
- Вина на дееца за извършеното действие/бездействие;
- Противоправност на деянието – действие/бездействие;
- Умисъл за извършеното деяние – действие/бездействие;
Обезщетение причинени вреди от непозволено увреждане
Съгласно нормата на чл. 51, ал. 1, 1 -во изр. ЗЗД за вреди от деликт възложителят отговаря имуществено за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Обезщетението трябва да покрие всички вреди, настъпването на които е доказано, макар и те да са настъпили след констатиране на увреждането и дори след предявяване на иска за обезщетение.
Част от претърпените вреди са и вредите от забавата при изпълнение на паричното задължение за обезвреда.
Освен обезщетяване на имуществени вреди законът допуска и обезщетяване на неимуществени вреди
Те не подлежат на парично остойностяване и при които съдът определя обезщетението и кръга на обезщетените лица по справедливост. (чл.52 ЗЗД)
По правило кръгът на обезщетение за увредените лица за неимуществени вреди обхваща близките роднини на пострадалото лице – низходящи, възходящи и съпруг.
Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Според Постановление №7/30.12.1959 год. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Отговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже във всеки конкретен случай.
Вината се предполага до доказване на противното. Всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване.
Според чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания.
Съгласно закона страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях.
В противен случай, съдът е длъжен да приеме че недоказания факт за неосъществил се такъв.
Срок за претенция от непозволено увреждане
Нормата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, давността за непозволено увреждане започва да тече от откриването на дееца.
Обезщетение за вреди може да се търси от всички, които са ги понесли:
- пострадали, а в случай на смърт непълнолетните им низходящи или пълнолетни, но неработоспособни низходящи, неработоспособни възходящи, които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка.
За обезщетение може да претендира и взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, болни и неработоспособни братя и сестри или други близки, които също са били издържани от починалия.
За допълнителна информация, моля да се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Какво представлява непозволеното увреждане?
Деликтът (на латински: delictum „простъпка, правонарушение“) е правен институт на римското право. На български се превежда като непозволено увреждане. Съществува основен правен прицип, който създава задължение за всеки да не вреди другиму. Вредата може да се причини от деяние, което по-често е действие, но може да бъде и бездействие. Основните елементи от фактическия състав на деликта са : деяние; противоправност (на деянието); вреда ; причинно-следствена връзка ; вина. Отговорността в гражданското право се изразява в пораждане на задължението за отговорното лице да поправи вредите, които е причинил другиму. Тя е санкция за нарушаване на задължението да не се вреди другиму.
Какво означава причинно-следствена връзка?
Причинната връзка(каузалитет) е изключително важен елемент от фактическия състав на деликта и е отразена най-точно с латинския израз „Conditio sine qua non“ или условие без което резултат не би настъпил. Накратко, това е изследване на връзката между деянието и настъпилата вреда. Ако такава връзка няма – нямаме деликт и съответно не се носи отговорност. Съществуват множество теории, но най-разпространената е теорията за равноценноста. Според нея всички условия, които в съвкупността си определят даден резултат, са равноценни, защото отсъствието на което и да е от тях ще е пречка да се прояви следствието – дадения резултат. Тоест, всеки един от елементите на причината е conditio sine qua non, условие, без което тя не може да се прояви. С други думи – причинната връзка следва да се разкрие: дали резултатът би бил възможен следствие на извършеното деяние. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване е необходимо да се изясни, дали се създава конкретна, реална възможност за това.
Какво означава причинно-следствена връзка?
Причинната връзка(каузалитет) е изключително важен елемент от фактическия състав на деликта и е отразена най-точно с латинския израз „Conditio sine qua non“ или условие без което резултат не би настъпил. Накратко, това е изследване на връзката между деянието и настъпилата вреда. Ако такава връзка няма – нямаме деликт и съответно не се носи отговорност. Съществуват множество теории, но най-разпространената е теорията за равноценноста. Според нея всички условия, които в съвкупността си определят даден резултат, са равноценни, защото отсъствието на което и да е от тях ще е пречка да се прояви следствието – дадения резултат. Тоест, всеки един от елементите на причината е conditio sine qua non, условие, без което тя не може да се прояви. С други думи – причинната връзка следва да се разкрие: дали резултатът би бил възможен следствие на извършеното деяние. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване е необходимо да се изясни, дали се създава конкретна, реална възможност за това.
Какво означава противоправност?
Деянието трябва да е неправомерно, противозаконно, да не е в резултат на законово правомощие, което брани обществен интерес. В случай, че някой причини вреда на другиго при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели, тогава деянието е в защита на по висш интерес и не се явява противоправно. Не е противоправно и деяние, извършено при крайна необходимост – извършено за да се спасят държавни или обществени интереси, свои или на друго лице лични или имуществени блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Как се определя обезщетението при непозволено увреждане?
Обезщетението за непозволено увреждане се определя на принципа на справедливостта. Съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията и тяхната връзка с деянието. Поради своя особен характер неимуществените вреди не подлежат на поправяне, а могат единствено да бъдат възмездявани чрез парично обезщетяване за достигане до други блага. Необходима предпоставка, за да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е пълното доказване от страна на ищеца на всички кумулативно (заедно) изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно обезщетението за вреди от деликт е за увреждане на неимуществени права, правнозащитими интерес или блага. Ако самият пострадал е допринесъл за настъпване на вредите, то обезщетението от непозволено увреждане се намалява – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Има значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. – чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Има ли давност при деликт / непозволено увреждане?
Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние. Изтичането на предвидения в чл. 117 от ЗЗД петгодишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Изтичането на давността нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера на длъжника, в случай, че последният направи възражение в тази насока. Съдебната практика възприема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на дадено действие или бездействие на делинквента.
Как се определят справедливо неимуществени вреди?
Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да се обезщетят вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Справедливостта следва да се разгледа като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, да включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а бива извеждана от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.
Кой може да търси обезщетение за неимуществени вреди?
Обезщетение за вреди може да се търси от всички, които са ги понесли: пострадали, а в случай на смърт непълнолетните им низходящи или пълнолетни, но неработоспособни низходящи, неработоспособни възходящи, които действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка. За обезщетение може да претендира и взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, болни и неработоспособни братя и сестри или други близки, които също са били издържани от починалия.