Съдебно дело за просрочени вземания
Все повече клиенти идват с въпроса за съдебно дело за просрочени вземания
Всекидневно дружествата влизат в разнообразни взаимоотношения с контрагенти (партньори) или клиенти, като сключват различни видове сделки
Най-често се касае за търговски сделки, водещи до различни по характер задължения.
Често пъти едната страна по конкретната сделка не изпълнява в срок задълженията си за плащане на определена сума, поради което се превръща в длъжник.
Какво представлява неизпълнението ?
За съжаление именно тук започва и нашата работа спрямо лицето, на което следва да плати – кредитора.
Именно поради това се налага да разгледаме и хипотезата за това как се събират просрочени вземания?
На него настоящата статия ще се опита да даде отговор, като очертае различните видове възможности, от които може да се възползва кредиторът.
Основните понятия, които са използвани в статията и следва да бъдат изяснени, са следните:
1. „Неизпълнение на парично задължение“ е налице, когато длъжникът е изпаднал в забава.
2. „Забава“ е налице, когато:
На първо място забава е налице, когато в договора има предвидена конкретна дата, на която следва да се плати
Това е т.нар. падеж, на който длъжникът не е платил на уговорената сума.
На следващо място е важно да се предвиди, че в договора е предвиден период от време, след изтичането на който трябва да се плати
В случай, че длъжникът не е платил в този срок, той изпада в забава.
Възможно е да се уговорят условия по Договора, при които няма падеж или срок
В този случай на длъжника следва да се предостави подходящ срок, в който да изпълни задължението си
След изтичане на срока длъжникът изпада в забава.
Предоставяне на такъв срок става чрез връчване на покана.
За целите на събиране на задължения следва да изясним и що е неплатежоспособност
Съгласно Търговския закон „неплатежоспособен“ е този търговец, който не може да изпълни свои изискуеми задължения
Законът въвежда и три хипотези, при наличието на които се предполага, че търговецът е неплатежоспособен:
– Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение
Това е в случаите, преди момента, в който е подадена молбата за откриване на производството по несъстоятелност, не е заявил за обявяване в Търговския регистър годишните си финансови отчети за последните 3 години;
Неплатежоспособността се предполага
Това е налице, когато длъжникът е спрял плащанията, а спиране на плащанията е налице и когато длъжникът не е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори;
– Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора
Става дума за кредотир, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност
Това са случаите в които вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата
За целта следва да разгледаме и въпроса за свръхзадлъжнялост
Това състояние е налице, когато имуществото на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните си задължения
Доброволно уреждане на отношения с длъжник
Най-често длъжниците изпитват страх от това, че кредиторът им може да предприеме действия, които да доведат до:
– Законни действия, като подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, което може да доведе до ликвидация на бизнеса
– Налагане на запор върху банковите сметки и активи на длъжника, което сериозно може да затрудни оперативната дейност на фирмата;
По тази причина много длъжници предпочитат да потърсят възможности за доброволно уреждане на задълженията си.
В тези случаи често се договарят нови условия за плащане, като разсрочване на дълга, намаляване на лихвите или договаряне на отстъпка при изплащане на дълга в кратък срок.
Съдебни процедури при дело за просрочени вземания
Когато доброволното уреждане на задълженията не е възможно, кредиторът може да пристъпи към съдебни процедури.
Тези процедури могат да включват подаване на иск за събиране на дълга в съда, което може да доведе до издаване на изпълнителен лист срещу длъжника.
След издаването на изпълнителния лист, кредиторът може да пристъпи към изпълнителни действия, като налагане на запор върху активите на длъжника или продажба на неговото имущество на публичен търг.
Изпълнителни процедури
Изпълнителните процедури започват с подаване на молба до съдебен изпълнител, който след това налага запор върху активите на длъжника.
Съдебният изпълнител може да предприеме различни действия за събиране на дълга, като например изземване и продажба на имущество, запор на банкови сметки и други активи.
В случаите, когато длъжникът няма достатъчно активи за покриване на задълженията, кредиторът може да поиска обявяване на длъжника в несъстоятелност.
В заключение, събирането на просрочени вземания е сложен процес, който изисква добре обмислена стратегия и познания за различните възможности, с които разполага кредиторът.
Независимо дали се избере доброволно уреждане на задълженията или се пристъпи към съдебни и изпълнителни процедури, е важно кредиторът да действа бързо и решително, за да защити своите интереси.
За допълнителна информация тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg
Какво представлява неизпълнението на парично задължение?
Неизпълнението на парично задължение е налице, когато длъжникът не е изпълнил своето задължение за плащане в уговорения срок и е изпаднал в забава.
Забава е налице, когато длъжникът не е платил в уговорения срок или на конкретната дата, предвидена в договора. Ако няма определена дата или срок, длъжникът изпада в забава след изтичането на подходящ срок, предоставен чрез връчване на покана.
Неплатежоспособност е състояние, при което търговецът не може да изпълни своите изискуеми задължения. Законът предвижда три хипотези, при които се предполага неплатежоспособност, като например неподаване на годишни финансови отчети за последните 3 години.
Какво е свръхзадлъжнялост?
Свръхзадлъжнялост е налице, когато имуществото на дружеството не е достатъчно за покриване на неговите парични задължения. Това означава, че задълженията са по-големи от активите на дружеството.
Какво включва доброволното уреждане на задължения с длъжниците?
Доброволното уреждане включва договаряне на нови условия за плащане, като разсрочване на дълга, намаляване на лихвите или предоставяне на отстъпка при изплащане на дълга в кратък срок.
Какви действия може да предприеме кредиторът при неплатежоспособност на длъжника?
Кредиторът може да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, да наложи запор върху банкови сметки и активи на длъжника или да предприеме съдебни и изпълнителни процедури за събиране на дълга.
Какви са съдебните процедури за събиране на просрочени вземания?
Съдебните процедури включват подаване на иск за събиране на дълга в съда и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника. След издаването на изпълнителния лист, кредиторът може да предприеме изпълнителни действия като налагане на запор върху активите на длъжника.
Какво представляват изпълнителните процедури?
Изпълнителните процедури започват с подаване на молба до съдебен изпълнител, който налага запор върху активите на длъжника. Съдебният изпълнител може да изземе и продаде имущество, да запорира банкови сметки и да предприеме други действия за събиране на дълга.
Какви са рисковете за длъжника при неплащане на задълженията?
Рисковете включват законни действия като подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, налагане на запор върху банкови сметки и активи, както и публично огласяване на неизплатените задължения, което може да навреди на репутацията на длъжника.
Как може кредиторът да защити своите интереси при събиране на просрочени вземания?
Кредиторът може да действа бързо и решително, като избере подходящата стратегия за събиране на дълга – доброволно уреждане, съдебни или изпълнителни процедури. Важно е да се познават различните възможности и да се използват ефективно за защита на интересите на кредитора.