Неизпълнение Решение за родителски права
В съвременната реалност все по често се стига до неизпълнение на Решение за родителски права.
Според чл. 182, ал. 2 НК родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на решение за родителски права или лични контакти с дете, се наказва
В този случай законът определя накзания пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева
В особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Тази разпоредба представлява допълнителна гаранция за своевременното изпълнение на съдебните решения за родителските права и личните контакти
Тук въпросът касае отношения между децата и родителите, които са разделени или са в процес на развод.
Така се защитават и правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител.
Преди всичко, чрез нормата се осигурява наказателноправна защита на интересите на децата.
Именно затова целта е да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание.
Интересът на децата
При определянето на най-добрия интерес за едно дете, следва да се вземат предвид Конвенцията за правата на детето
Съгласно нея, Висшият интерес на детето е от първостепенно значение по делата за децата.
Дори и Европейският съд по правата на човека застъпва позиция, че отношенията между родители и деца са защитени по чл.8 ЕКПЧ
В §1, т. 5 ЗЗК се посчва и текста на „Най-добър интерес на детето“.
Преценката е относно следните факти и обстоятелства :
а) желанията и чувствата на детето;
б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на родителите да се грижат за детето;
е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В тази ситуация засегнатите обществени отношения от инкриминираното деяние по чл. 182, ал. 2 НК са съществени
Те касаят пряко интереса на дете и възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с родител или друг роднина.
Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата на двамата родители.
Наказателна процедура по чл. 182 НК
Според критерия за определяне на местната подсъдност, въведен с чл. 36 Наказателнопроцесуален кодекс,
делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.
Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.
Трябва да се има и предвид, че за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия (чл. 193а Наказателен кодекс).
Понятието „съдебно решение“ по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК е широко и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове
С тях се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца.
Какво казва Законът ?
Право на всяко дете е негова естествена потребност да общува с двамата си родители.
Поради това неизпълнение на съдебно решение в частта му относно режима на лични отношения, не следва да обуславя маловажност на случая
В този вариант не намира приложение чл. 9, ал. 2 НК
Това е така защото макар и деянието да не е престъпно, формално то осъществява признаците на предвидено в закона престъпление
Именно затова поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Престъплението по чл. 182, ал. 2 НК може да бъде осъществено чрез две форми:
А/ когато родителят или друг роднина не изпълни съдебно решение за родителски права или режим на лични контакти;
Б/ когато родителят или друг роднина осуети изпълнението на такова съдебно решение.
Тези форми са дадени алтернативно в закона и обуславят наличието на различни състави на престъплението с оглед особеностите на изпълнителното деяние.
От субективна страна деянието трябва да е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с непосредствена цел да не се изпълни съдебно решение или да се осуети изпълнението на такова.
Неизпълнението на съдебно решение е формално престъпление. В този смисъл то е довършено със самия факт на извършване на престъпното деяние.
Неизпълнението може да се състои например в непредаване на детето или във фактическо недопускане на родителя за лични контакти.
Форма на неизпълнение на Съдебно решение
А/ Осуетяване на изпълнението на съдебно решение, се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението
Това е резултатно престъпление, което за да бъде довършено е необходимо да настъпи и престъпният резултат.
С оглед на разпоредбата на чл. 182, ал. 3 НК, деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на власт изпълни решението
Според критерия за определяне на местната подсъдност, въведен с чл. 36 НК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.
Затова при изпълнително производство за изпълнение на съдебното решение никога не е елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Какви са последиците за родител, коjто не изпълнят Съдебно решение ?
Родителите или други роднини, които не изпълнят или осуетяват изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете, се наказват с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.
Последици за родител ако изпълни Решение след предупреждение от орган ?
Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му, съобразно чл. 182, ал. 3 НК.
Какви са формите на изпълнителното деяние при престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?
Престъплението може да бъде осъществено чрез непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти. Също така, престъплението може да се осъществи и чрез осуетяване на изпълнението на съдебно решение.
Как се определя местната подсъдност за дело по престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?
Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението, като ако престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.
Каква е целта на чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?
Целта на тази разпоредба е да осигури своевременното изпълнение на съдебните решения относно упражняването на родителските права и личните контакти между децата и родителите, защитавайки интересите на децата.
Какви са критериите за определяне на местната подсъдност за дела по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?
Критерият за определяне на местната подсъдност е извършеното престъпление и местонахождението му.
Осуетяването на изпълнението на съдебно решение включва създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението.
Каква е връзката между чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс и интересите на децата?
Чрез чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс се осигурява наказателноправна защита на интересите на децата, като се цели създаването на благоприятни условия за тяхното отглеждане и възпитание.