fbpx

Публикации

Неизпълнение Решение за родителски права

В съвременната реалност все по често се стига до неизпълнение на Решение за родителски права.

Според чл. 182, ал. 2 НК родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на решение за родителски права или лични контакти с дете, се наказва

В този случай законът определя накзания пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева

В особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Тази разпоредба представлява допълнителна гаранция за своевременното изпълнение на съдебните решения за родителските права и личните контакти

Тук въпросът касае отношения между децата и родителите, които са разделени или са в процес на развод.

Така се защитават и правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител.

Преди всичко, чрез нормата се осигурява наказателноправна защита на интересите на децата.

Неизпълнение Решение за родителски права

Именно затова целта е да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание.

Интересът на децата

При определянето на най-добрия интерес за едно дете, следва да се вземат предвид Конвенцията за правата на детето

Съгласно нея, Висшият интерес на детето е от първостепенно значение по делата за децата.

Дори и Европейският съд по правата на човека застъпва позиция, че отношенията между родители и деца са защитени по чл.8 ЕКПЧ

В §1, т. 5 ЗЗК се посчва и текста на „Най-добър интерес на детето“.

Преценката е относно следните факти и обстоятелства :

а) желанията и чувствата на детето;

б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;

в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;

г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

д) способността на родителите да се грижат за детето;

е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;

ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В тази ситуация засегнатите обществени отношения от инкриминираното деяние по чл. 182, ал. 2 НК са съществени

Те касаят пряко интереса на дете и възможността за изграждане на пълноценна връзка на детето с родител или друг роднина.

Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и да се развива под грижата на двамата родители.

Наказателна процедура по чл. 182 НК

Според критерия за определяне на местната подсъдност, въведен с чл. 36 Наказателнопроцесуален кодекс,

делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.

Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

Трябва да се има и предвид, че за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия (чл. 193а Наказателен кодекс).

Понятието „съдебно решение“ по смисъла на чл. 182, ал. 2 НК е широко и включва всички подлежащи на изпълнение съдебни актове

С тях се разрешават въпросите относно упражняването на родителските права и относно личните контакти с деца.

Какво казва Законът ?

Право на всяко дете е негова естествена потребност да общува с двамата си родители.

Поради това неизпълнение на съдебно решение в частта му относно режима на лични отношения, не следва да обуславя маловажност на случая

В този вариант не намира приложение чл. 9, ал. 2 НК

Това е така защото макар и деянието да не е престъпно, формално то осъществява признаците на предвидено в закона престъпление

Именно затова поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Престъплението по чл. 182, ал. 2 НК може да бъде осъществено чрез две форми:

А/ когато родителят или друг роднина не изпълни съдебно решение за родителски права или режим на лични контакти;

Б/ когато родителят или друг роднина осуети изпълнението на такова съдебно решение.

Тези форми са дадени алтернативно в закона и обуславят наличието на различни състави на престъплението с оглед особеностите на изпълнителното деяние.

От субективна страна деянието трябва да е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с непосредствена цел да не се изпълни съдебно решение или да се осуети изпълнението на такова.

Неизпълнението на съдебно решение е формално престъпление. В този смисъл то е довършено със самия факт на извършване на престъпното деяние.

Неизпълнението може да се състои например в непредаване на детето или във фактическо недопускане на родителя за лични контакти.

Форма на неизпълнение на Съдебно решение

А/ Осуетяване на изпълнението на съдебно решение, се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението

Това е резултатно престъпление,  което за да бъде довършено е необходимо да настъпи и престъпният резултат.

С оглед на разпоредбата на чл. 182, ал. 3 НК, деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на власт изпълни решението

Според критерия за определяне на местната подсъдност, въведен с чл. 36 НК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.

Затова при изпълнително производство за изпълнение на съдебното решение никога не е елемент от състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.

Какви са последиците за родител, коjто не изпълнят Съдебно решение ?

Родителите или други роднини, които не изпълнят или осуетяват изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или лични контакти с дете, се наказват с пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Последици за родител ако изпълни Решение след предупреждение от орган ?

Деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му, съобразно чл. 182, ал. 3 НК.

Какви са формите на изпълнителното деяние при престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?

Престъплението може да бъде осъществено чрез непредаване на детето или във фактическо недопускане на съответния правоимащ да осъществява лични контакти. Също така, престъплението може да се осъществи и чрез осуетяване на изпълнението на съдебно решение.

Как се определя местната подсъдност за дело по престъпление по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?

Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението, като ако престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено.

Каква е целта на чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?

Целта на тази разпоредба е да осигури своевременното изпълнение на съдебните решения относно упражняването на родителските права и личните контакти между децата и родителите, защитавайки интересите на децата.

Какви са критериите за определяне на местната подсъдност за дела по чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс?

Критерият за определяне на местната подсъдност е извършеното престъпление и местонахождението му.

Осуетяването на изпълнението на съдебно решение включва създаване на обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде изпълнено решението.

Каква е връзката между чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс и интересите на децата?

Чрез чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс се осигурява наказателноправна защита на интересите на децата, като се цели създаването на благоприятни условия за тяхното отглеждане и възпитание.