Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея.  Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

В Регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждания при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на право, което следва да се приложи.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламент 650/2012 няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на Регламент 650/2012 приложим към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri  предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.:  0897 90 43 91 или по e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?

Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?

Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг. Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата. По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?

Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Какво представлява запазена част от наследство ?

Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия. Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: 1/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя; 2/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Какво е НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ ?

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Как се обявява саморъчно завещание ?

Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Може ли да се отмени завещание ?

Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя. Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие.