Как се придобиват идеални части ?
За да придобие по давност идеални части от собствеността върху чужд имот, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне държането им във владение. Затова възниква и въпроса : Как се придобиват идеални части ?
Това са действия които по явен и недвусмислен начин показват отричане владението на съсобствениците.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗС, при нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия.
В първия случай говорим за право на предпочитане (jus protimiseos), а във втория – за право на изкупуване (jus retractus).
В хипотезата на ал. 1 от чл. 33 от ЗС, когато съсобственикът е отказал да сключи договора при определените първо предложени нему условия, отпада пречката за сключването му с трето лице-несобственик.
Правото на предпочитане, като правна възможност и като субективно потестативно право, не е упражнено, поради което се погасява спрямо стария съсобственик и възниква спрямо новия.
Собственикът на идеална част от недвижим имот трябва да я предложи на другите съсобственици и ако откажат, той може да я продаде на трето лице.
Много случаи в практиката нарушават изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС при продажба на идеална част от недвижим имот.
Различни са причините за тези нарушения – нетърпими отношения между съсобствениците, съсобственик не може да бъде открит, застрояване на поземлен имот и др.
Валидността на продажбата, сключен без съгласие на съсобственик ?
Въпреки че правилата на чл. 33 ЗС са с повелителен характер.
Съгласно съдебна практика на Върховния съд, такъв договор не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Прякото нарушаване на чл. 33, ал. 1 ЗС е трудно осъществимо без използването на неистински документи.
Това трябва да са документи за предлагането на продаваната идеална част на другите съсобственици.
Най-честтите нарушения става с използването на декларация с невярно съдържание относно неприемане на предложение за изкупуване.
Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои.
Публичната продан в случая е само правно средство да се осребри общата вещ и получената сума да се разпредели между съделителите, но ликвидирането на съсобствеността следва да се извършва по действителната стойност на вещта (чл. 349, ал. 4 ГПК).
Принципът за постигане на максимално висока цена е заложен и в чл. 349, ал. 2 ГПК при възлагане на неподеляемо жилище на съделител.
Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
За допълнителна информация можете да се обърнете към нас на телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.
Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на текущият работен ден !