Публикации

ПРИДОБИВАНЕ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

В последните няколко години стана актуален въпросът за имуществените права и собствености по време на брак.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Практиката на съдилищата съдържа множествени казуси, в цялата материя, обхващаща както придобиването на недвижим имот, така и имуществените отношения между съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.

Най-сериозният въпрос е този касаещ, имуществените последици при евентуален развод. Множество съдебни решения в районните съдилища, утвърждават устойчивата съдебна практика по казуса както и възможностите на съпрузите, да претендират за недвижимо имущество, придобито по време на брака.

В същото време, законът (СК) в чл. 19,ал.1 (СК) изрично посочва, че  „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Именно тук се стига до основното правило за придобиването на имущество като се насочва понятието „съвместен принос“. Същевременно дефиницията на това понятие насочва към определението което е записано в Семейнияткодекс, а именно, че „съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството“.

Разбира се, това понятие подлежи на доказва и съответно лесно би могло да бъде оспорено до доказване на противното. Принципът тук е, че всеки един от двамата съпрузи  може да претендира за съществен принос в придобиването на всяка съсобствена вещ – движима или недвижима през брака, а дали такова основание е налице го преценява Районният съд.

Имот,придобит през брака

Имот,придобит през брака

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ *(СИО)

Всяко общо правило на съпружеската имуществена общност има и няколко изключения. Семейният кодекс определя, имотите и вещите, придобити по време на брака, който остават извън кръга на тази съпружеската имуществена общност (СИО).

Детайлно определение на въпроса дава разпоредбата на чл. 20СК.  С аргумент за противното в хипотезата, в която вещите и имуществените (вещни) права върху вещи и паричните влогове, придобити по наследство и по дарение стават изключителна собственост на лицето, което ги е получило без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

За лични се считат и вещи – но само движими, които, макар и придобити по време на брака, служат на един от съпрузите за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят, дейности или професия.

Законът въвежда и изключения като т. нар. пълно или частично преобразуване на лично имущество. Така според чл. 21, ал. 1 се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака. Законът нарича това „пълна трансформация“ на имуществото

При частичното преобразуване, уредено във алинея 2 на чл.21 СК, страната може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

 СЪДЕБНА ПРАКТИКА И УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ ПО СК

Предявяването на съдебни искове за определяне на по-голям дял от притежаваното или придобито имущество би могло да се направи по всяко време. Целта, тук е да бъде постановено Съдебно решение, при което определен имот да бъде посочен определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с другият съпруг в режима на имуществената общност.

В практиката по такива граждански дела с имуществен елемент от съпружеската имуществена общност се допускат като доказателства писмени и гласни доказателствени средства – валидни писмени документи, така и свидетелски показания.

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

ИМУЩЕСТВО, СИО, апартамент по време на брака

Съдът е длъжен да изследва актът на придобиването и произходът на средствата, но това подлежи на доказва дали съответният имот е придобит изцяло с лични средства, имащи личен характер.

Пример за такива доказателства са дакти около сключване на брака, неговата продължителност, както и доходите получени от страните. Не е от съществено значение, но е добре, ако определена сума, дарена на единия или другия от семейството би могла да бъде доказана.

Ако пък се претендира за придобиване чрез дарени средства от родителите, то тогава съдът изследва какво е било тяхното материално положение, дали е било възможно да отделят средства, по какъв начин са предоставени парите и т. н.

Аналогична е ситуацията в т.нар. „частичната трансформация“ на имуществото, придобито в режим на СИО. Тогава просто се доказва, че само част от определен имот е лична собственост, защото е била купена с лични, наследствени или дарени средства. Съдът определя като личен дял толкова, колкото се докаже.

Oспорване на наследство и завещание

Често пъти при нас идват клиенти, които считат, че са ощетени с направеното завещание от наследодателя. Потърсете правни услуги от опитен адвокат наследствени дела за съдебни дела по оспорване на наследство и завещание.

Съществуват нищожни и унищожаеми основания за подготовка и образуване на съдебни дело за оспорване на завещание. Нищожните основания не пораждат правни последици. Унищожаемите основания пораждат правни последици, но те могат да бъдат преустановени. За целта е нужно произнасяне на съда по съответен иск или възражение. За да бъде заведено съдебно дело по оспорване на завещание е необходимо да не е изтекла 10-годишна давност от откриване на наследството. Т.е. да не са изминали повече от 10 години от смъртта на наследодателя. Също така не трябва да е изминал по-дълъг период от 3 години от момента, в който сте узнали основанието за завеждане на дело по оспорване на наследство и завещание.

Нищожни и унищожаеми основания
оспорване на наследство и завещание

Първото основание за унищожаемост е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН. То е свързано със завещателната дееспособност. За да може едно лице да изготви валидно завещание, то трябва да е навършило пълнолетие и да може да действа разумно. Трябва да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС).

Пълно запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. Спорен е въпросът за завещаталната дееспособност на ограничено запретените лица. Според една част от мненията, лице, което поставено под ограничено запрещение, не може да да бъде дееспособно за изготвяне на завещание. Съдебната практика обаче възприема обратното становище. Приема за решаващ фактор конкретната фактическа възможност за разумни действия на лицето, а не юридическото ограничаване на дееспособността. Поради тази причина в едно съдебно дело по оспорване на наследство и завещание дееспособността на лицето се преценява към датата на съставяне на завещанието. Без значение е дееспособността на лицето преди извършването на завещание.

Второто основание за унищожаемост на едно завещание е уредена в чл. 43, ал. 1, б. “б”, предл. 1 ЗН. Според него грешката, която представлява несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на наследодателя, изготвил завещанието, е основание за оспорване. Грешката може да се отнася както за лицето – наследник, така и за предмета на наследяване. Грешката в името на наследника не опорочава завещанието, при положение че в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (решение № 284-2000-I г.о. на ВКС). Възможно е грешката да бъде в мотива за изготвяне на завещанието и тя е изведена като самостоятелно основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на наследство и завещание.

Детайли около оспорване на наследство и завещание

Предвижда се мотивът да е изразен в самото завещание и той да е от решаващо значение, а именно той да е единствената причина за така създаденото завещателно разпореждане.

Следващите основания за унищожаемост на едно завещание са измамата и насилието. Те са регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. Насилието може да се изразява в заплаха или физически израз на сила. Ако насилието е под формата на заплаха, то трябва да създаде основателен страх у съответния наследодател, подготвящ завещателно разпореждане.  В съдебно дело по оспорване на завещание може първоначалният иск да е бил предявен за търсене на унищожаемост. В последствие, без да е необходимо да се прави изменение на иска съгласно чл. 116 ГПК, може да бъде прогласена нищожност на завещанието. За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави преценка, като се основава единствено на самия документ – завещанието, което е представено като доказателство по делото.

Към основанията за нищожност на едно завещание спадат следните:

  • порок във формата на завещанието – липса на пълна дата и/или подпис на завещателя, завещанието не е написано собственоръчно от завещателя, а е напечатано на пишеща машина, компютър или лаптоп
  • мотива на завещанието противоречи на закона и на добрите нрави
  • изготвеното завещание противоречи на безвъзмездния характер на този тип документ

Поради многообразието от причини, които могат да доведат до порок – основание за завеждане на съдебно дело по оспорване на завещание, е добра идея да потърсите помощ от добър адвокат наследствени дела преди да изготвити този така важен документ.

Оспорване завещание

Ако Ви предстои оспорване завещание, консултацията с добър адвокат е първата стъпка, която трябва да предприемете. Опитният адвокат наследствени дела ще Ви разясни специфичните особености на този конкретен тип документ и ще Ви предостави помощ при изготвянето му, ако се нуждаете от такава.

Формата за действителност на завещанието е писмена.То може да бъде изготвено саморъчно или нотариално. Като личен акт, чрез който се изразява волята на завещателя, той съдържа в себе си информация за безвъзмездно разпореждане с имуществото на наследодателя за след смъртта си. Основно особеност, която Вашият адвокат ще Ви подчертае, е така наречената запазена част от наследството. Тя е полагаема за Вашите наследници. Въпреки, че се отнася за Вашето имущество, Вие нямате право да лишите наследниците си от тази запазена част.

Валидно завещаниеоспорване завещание

За да бъде едно саморъчно завещание валидно, то трябва да бъде изготвено лично от наследодателя. Трябва да съдържа дата, месец и година на съставянето му. Най-отдолу да бъде положен подпис от завещателя. Всякаква информация, която е записана след подписа на завещателя, не е част от завещанието и не може да породи правни последици.

Ако самият Вие сте наследник и вярвате, че завещанието съдържа пороци, Вие може да потърсите правни услуги от добър адвокат оспорване завещание. Той ще Ви обясни какви са условията за действителност и валидност на едно завещание. Първото условие, ако то е съставено саморъчно, е да бъде написано лично от завещателя. Саморъчно завещание не може да бъде напечатано, дори да е подписано саморъчно от завещателя, пред присъствието на свидетели. Това е порочност на завещанието, която го прави невалидно.

Саморъчното написано завещание, с дата, месец и година, но без подпис на завещателя, също не поражда правни последици. В случай че съставеното с помощта на адвокат, саморъчно завещание е написано ръкописно от трето лице, под диктовката на завещателя, и подписано лично от завещателя, такова завещание също е невалидно.

Компетентният адвокат ще Ви обясни защо поставянето на дата преди подписа на завещателя е от изключително важно значение. На първо място датата е важна, защото завещателят може да промени своето завещание няколко пъти. За валидно завещание се счита това с най-късна дата. Последната дата на изготвено завещание преди смъртта на наследодателя.

Особености около оспорване завещание

Добрият адвокат ще Ви каже, че състоянието на вменяемост на наследодателя се преценява към датата на съставяне на завещанието. Ако той не е бил в състояние да ръководи и осъзнава постъпките си, това означава че не е дееспособен да изготви завещание. Непълнота в изписването на датата в едно завещание, се явява равносилно на пълна липса на дата, месец и година. Единствено изключение може да се направи, ако от текста на завещанието могат да се извлекат нужните данни за датата.

Има важна особеност на завещанието, в което фигурират две дати. Би могло да се приеме, че първата дата поставя началото на изготвянето на завещанието, а втората – неговия край. Вашият адвокат ще Ви поясни, че лицето трябва да е било в състояние на вменяемост през целия период от време, ограден от тези две дати.

Правното основание за изготвяне на едно завещание не може да противоречи на закона, добрите нрави и морала. Друго основание за оспорване завещание е създаване на завещание под условие, обвързано с поемане от бенефициера на материални задължения. Поради причината, че завещанието има безвъзмезден характер, всяко условие, което противоречи на това правило, е основание за оспорване завещание.

На следващо място категорично основание за оспорване завещание е, ако то е било изготвено под натиск. Например, физическа или присихическа заплаха от страна на трето лице. Без значение в чия полза е изготвено това завещание – дали е в полза на третото лице, упражняващо натиск или не. При всички положения това завещание е нищожно и не поражда правни последици.

Свържете се с нас

Нашата кантора разполага с добри и опитни адвокати. Те са с дългогодишен опит в сферата на оспорване завещение и помощ при създаване на завещание.

Ние сме на разположение за съвет или правна консултация във връзка с Вашият наследствен въпрос. Ако искате да получите бърза консултация от имотен адвокат с дългогодишен опит при сделки с недвижими имоти, свържете се с нас. Това може да стане на посочения телефон 02/858 10 25 или на имейл info@lawyer-bulgaria.bg. Ние сме на разположение да отговорим на Вашите въпроси. Ще Ви дадем най-подходящия съвет как да подходите във всяка конкретна ситуация.