наследствено право адвокат – Адвокат, Адвокатски услуги

Tag Archive for: наследствено право адвокат

Оспорване на фалшиво завещание

В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.

В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице.

Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.

Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.

В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.

Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок.

Становището на ВКС по въпроса е следното :

При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл.

Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“

За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.

Какво представлява завещанието ?

Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него

Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.

Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.

По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя

Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.

Особености на завещанието

Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.

Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.

Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.

В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.

Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.

Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.

Оспорване на завещателни разпореждания ?

Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.

Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.

Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.

По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет

Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.

В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт

При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.

Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.

Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.

Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.

Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя

Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :

изписване на изявената воля от нотариуса,
Съставян протокол при прочитане на записаното,
отбелязване на изпълнените формалности
Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;

Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

25.07.2020/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Основателност възражение чл.76 ЗН

В практиката по съдебни и наследствени дела, неминуемо се стига до разглеждането на въпроса за Основателност възражение чл.76 ЗН.

Следва да бъде изяснено какво е значение на възражението чл. 76 ЗН ?

В съдебната практика съществено значение има възражението в чл.76 ЗН за т.нар. относителна недействителност, която е особен вид – разпоредителната сделка.

Тя поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници. Значение на възражението чл. 76 ЗН ?

Възражението по чл. 76 ЗН представлява защитна функция, насочена към сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване.

Сделката на разпореждането с дял от сънаследствен недвижим имот от един от наследниците, преди да е прекратена съсобствеността, не е нищожна.

Тя е относително недействителна съгласно приетото с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Целта на въпроса за Основателност възражение чл.76 ЗН е съсобствеността, възникнала от наследяване, да се прекрати с участието само на наследниците, да не се раздробяват дяловете и да се спази чл. 69, ал.2 ЗН.

Затова съдебната практика приема, че нормата не се прилага, когато всички наследници се разпореждат с целия сънаследствен имот или когато един от тях се разпорежда в полза на друг сънаследник.

Тази норма не се прилага и когато предмет на разпореждането е наследствената идеална част от единствен имот на наследодателя и с него се изчерпва наследството.

В този случай се приема, че е налице прехвърляне на наследство, при което не се прилага нормата на чл. 76 ЗС (т.3 ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС

Действието на Основателност възражение чл.76 ЗН

Целта е да се преотврати раздробяване наследствената маса.

В противен случай, това би създало затруднения и усложнения в съдебната делба

Това възражение по чл. 76 ЗН цели да запази възможността на неразпоредилите се сънаследници във втората фаза на делбата да се възползват от правата си по реда на чл.349 ал.2 ГПК и да упражнят правата си по чл.12, ал.2 ЗН.

При уважаване на възражението по чл. 76 ЗН и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, ще върне имуществото в патримониума на призованите към наследяване лица.

След като това е налице, съдебната делба ще може да се допусне именно между тях.

По тълкуване на ВКС разпоредбата на чл.76 ЗН в ТР №1/2004г. следи за интересите на сънаследниците по отношение на поделянето на наследствено имущество.

Основателност възражение чл.76 ЗНВъзражението по чл. 76 ЗН намира приложение само по отношение на имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване.

Освен това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си.

Приложено е тълкуванието в т.1 от ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д. №1/2004г. на ОСГК на ВКС.

За кого се отнася възражението по чл. 76 ЗН ??

Възражение по чл. 76 ЗН могат да отправят лицата, който считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им.

Това са интереси, пряко свързани с поделянето на наследственото имущество.

Това се отразява пряко на значението на възражението по чл. 76 ЗН

Следва да се разгледа, че според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително.

За относително недействително следва да се приеме онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, като част от сънаследственото имущество да бъде поделено между наследниците.

Цента на възражението по чл. 76 ЗН не е да ограничи правото на наследник да се разпореди с дела си от наследственото имущество в полза на трети лица.

Целта на текста на възражението по чл. 76 ЗН не е да бъде отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето му по съдебен ред. Значение на възражението по чл. 76 ЗН ?

Възражението по чл. разпоредбата на чл.76 ЗН ще бъде уважено, ако неразпоредилия се с дела си наследник възрази, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите.

23.05.2020/by lawyer

News, Personal

Прехвърляне имот между наследници

Търсите опитен адвокат по наследствено право ?

Кантората се занимава активно в въпроси в областта на наследството право. Повечето запитвания в областта на наследственото право касаят прехвърлянето на идеални части от наследствени дялове между наследници.

За съжаление в условията на икономически затруднения повечето наследници не проявяват разбиране към своите роднини

Често се стига до съдебни дела за прехвърляне на имот между наследници, а по конкретно съдебна делба на наследствени имоти.

Правните услуги предоставяне в областта на наследството право неизменно засягат и правилата за прехвърлянето на идеални части на наследствен имот, най-често жилище между наследници.

Повечето от тях живеят в чужбина и рядко се връщат в България.

Истината е, че делата за прехвърляне имот между наследници касаят голяма част от хората както в страната така и в чужбина.

Основно правило при прехвърлянето на имот между роднини е спазването на правилото по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността.

Това правило изисква при прехвърляне на имот между наследници, да бъде спазено условието за представяне на нотариално заверена декларация по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността.

При прехвърлянето на имот между наследници се използват и други способи за прехвърляне, като например Дарение на идеални части от недвижим имот.

Друг способ за прехвърляне имот между наследници и по-конкретно идеални наследствени части от него е чрез замяна на идеални части от наследствен имот.

Правните услуги на кантората в областта на наследственото право касаят намирането на най-справедливото и законосъобразно решение при наследствени дела.

При прехвърлянето на имот между наследници не е необходимо представянето на декларация по чл. 33 ал.1 Закон за собствеността, поради което този способ, често прикрива възмездни прехвърляния.

Съществува доста богата съдебна практика по наследствени дела при прехвърлянето дял от имот между наследници, като правилата са унифицирани от Тълкувателни решения на Върховен Касационен съд.

Схема на наследяване на имот при откриване на наследството

Съгласно чл.1 Закона за наследството, наследството се открива в момента на смъртта на умрелия.

Голяма част от въпросите по наследствено право касаят наследяването между братя и сестри, срокове за приемане на наследството, отказ от наследство и определяне на наследствените дялове между наследниците.

Роднините на наследодателя се разпределят в редове наследници, а в някои редове има обособени групи – в зависимост от вида и близостта на родниннската връзка, а именно:

Първи ред наследници – деца на починалия /синове, дъщери/;
Втори ред наследници – родители на починалия /майка, баща/;
Трети ред наследници – 1 група – братя и сестри на починалия, 2 група – баби и дядовци на починалия;
Четвърти ред наследници – лели, чичовци, братовчеди и други роднини до IV степен по съребрена линия.
Съпругът на наследодателя наследява по особени правила заедно с наследниците от I, II и III ред. Ако няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко.
Всеки ред наследници, изключва следващия ред при наследяването

Наследниците от един и същи ред или група наследяват по равни дялове от наследството.

При разглеждане на въпроса за прехвърляне на имот между наследници съществуват различни правни механизми и техники, за получаване на съгласие и декларация по чл. 33 ал..1 Закон за собствеността.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика при прехвърлянето на имот между наследници.

30.04.2020/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Отговорност на превозвача по CMR

Един от най-честите въпроси при извършен транспортен превоз е въпроса за Отговорност на превозвача по CMR.

Отговорност на превозвача възниква винаги когато при автомобилен превоз на товари настъпи цялостна или частична липса, повреда на стоката или забава при доставката.

Това е един от най-често срещаните практически проблеми в транспортното, търговското и застрахователното право, особено при международни превози по CMR/ЧМР Конвенцията.

В практиката на адвокат по застрахователни и транспортни дела често възникват спорове между изпращач, получател, спедитор, превозвач и застраховател относно това кой носи риска за увредената или липсваща стока, какъв е размерът на обезщетението и в какъв срок трябва да бъде предявена рекламация или съдебен иск.

Какво представлява отговорността на превозвача?

Превозвачът отговаря за товара от момента, в който го приеме за превоз, до момента на неговото предаване на получателя.

Тази отговорност се реализира при претенция и Отговорност на превозвача по CMR, като обхваща:

Отговорност на превозвача по CMR

пълна загуба на товара;
частична липса на стоката;
повреда или обезценяване на товара;
забава при доставката;
неправилно изпълнение на дадени транспортни инструкции;
неправилно предаване на товара;
неизпълнение на задължения по товарителницата.

При международен автомобилен превоз основният приложим акт е Конвенцията CMR, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставяне се намират в различни държави и поне една от тях е страна по Конвенцията.

Значение на CMR товарителницата

При Отговорност на превозвача по CMR, CMR товарителницата е основният транспортен документ при международен автомобилен превоз на стоки.

Това е така, тъй като тя доказва сключването на договора за превоз, условията на превоза и приемането на товара от превозвача.

В товарителницата следва да бъдат посочени:

изпращач;
превозвач;
получател;
място и дата на приемане на товара;
място на доставка;
описание на стоката;
брой пакети;
маркировки и номера;
бруто тегло или друго количествено изражение;
превозни разноски;
митнически и други документи;
специални инструкции;
обявена стойност на товара, ако има такава;
специален интерес от доставката, ако е уговорен.

Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не унищожава договора за превоз, но може да затрудни доказването на съдържанието на превозното правоотношение.

Какво трябва да провери превозвачът при приемане на товара?

При приемане на товара превозвачът следва да провери видимото състояние на товара и опаковката, както и точността на данните в товарителницата относно броя на пакетите, маркировките и номерата.

Ако превозвачът няма реална възможност да провери тези данни, той трябва да впише мотивирани възражения в товарителницата.

Ако не бъдат вписани възражения, се приема, че товарът и опаковката са били във видимо добро състояние при приемането им за превоз.

Това е изключително важно в бъдещ съдебен спор, защото липсата на възражения в CMR товарителницата често поставя превозвача в по-неблагоприятна доказателствена позиция.

Кога превозвачът носи отговорност?

Превозвачът носи отговорност, когато липсата, повредата или забавата са настъпили между момента на приемане на товара и момента на доставката.

Отговорността на превозвача може да бъде ангажирана при:

изгубена стока;
доставена стока с липси;
доставена повредена стока;
повреда поради неправилно укрепване;
повреда при транспорт;
разваляне на температурно чувствителни стоки;
неправилно предаване на стоката;
забава при доставка;
отказ или невъзможност да се докаже правилно изпълнение на превоза.

Освобождаване на превозвача от отговорност

Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че липсата, повредата или забавата се дължат на причина, за която той не отговаря.

Такива основания могат да бъдат:

виновно поведение на изпращача или получателя;
неправилни инструкции от правоимащото лице;
присъщ недостатък на товара;
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне;
последици, които превозвачът не е могъл да предотврати;
недостатъчна или неподходяща опаковка;
товарене, подреждане или разтоварване от изпращача или получателя;
особен характер на стоката, водещ до счупване, ръжда, изтичане, разваляне, изсъхване или нормална фира;
недостатъчна маркировка или номерация;
превоз на живи животни;
използване на открито превозно средство, когато това е изрично уговорено и вписано в товарителницата.

Важно е, че превозвачът не може да се освободи от отговорност само с твърдение за техническа неизправност на превозното средство. Доказателствената тежест за освобождаващите обстоятелства е върху превозвача.

Забава при доставяне на товара

Забава е налице, когато товарът не е доставен в уговорения срок. Ако срок за доставка не е уговорен, се преценява дали действителното времетраене на превоза надвишава разумния срок, необходим за добросъвестен и грижлив превозвач при конкретните обстоятелства.

Когато товарът не бъде доставен до 30 дни след изтичане на уговорения срок, той може да се счита за изгубен.

Ако срок не е бил уговорен, товарът може да се третира като изгубен след изтичане на 60 дни от приемането му за превоз.

Тези срокове са особено важни при подготовката на рекламация, застрахователна претенция или съдебен иск срещу превозвача.

Размер на обезщетението при отговорност на превозвача

Размерът на обезщетението при липса или повреда на товара се определя според стойността на стоката към мястото и момента на приемането й за превоз.

Обикновено стойността се доказва чрез:

фактура;
договор за покупко-продажба;
борсова цена;
пазарна стойност;
митническа декларация;
складови документи;
експертна оценка;
счетоводни документи;
снимки и приемо-предавателни протоколи.

При вътрешни превози по Закона за автомобилните превози обезщетението за цялостна или частична липса е до размера на вредата, но не повече от 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.

Разчетната парична единица представлява специалното право на тираж, определено от Международния валутен фонд.

При международни превози по CMR следва да се преценява приложимата редакция на режима на ограничаване на отговорността, включително дали е приложим лимитът от 8,33 SDR/СПТ на килограм липсващо бруто тегло или друг лимит по приложимата CMR уредба.

При цялостна липса се дължи и връщане на превозната цена, митата и другите разноски по превоза.

При частична липса тези суми се връщат пропорционално.

Обявена стойност на товара

Изпращачът може да обяви по-висока стойност на товара в CMR товарителницата срещу допълнително заплащане.

В този случай обявената стойност може да замести стандартния лимит на отговорност.

Това е особено важно при превоз на:

скъпа техника;
автомобили;
медицинско оборудване;
фармацевтични продукти;
електроника;
бързооборотни стоки;
луксозни стоки;
товари с висока стойност при ниско тегло.

При липса на обявена стойност превозвачът често може да се позове на ограничението на отговорността, дори реалната стойност на товара да е значително по-висока.

Специален интерес от доставката

Освен обявена стойност, изпращачът може да впише в товарителницата и специален интерес от доставката. Това има значение при вреди, които надхвърлят стойността на самата стока — например пропуснати търговски срокове, договорни санкции, развалени последващи доставки или загуба на клиент.

За да се претендират такива допълнителни вреди, специалният интерес трябва да бъде ясно посочен в товарителницата.

Обезщетение при забава

При забава превозвачът дължи обезщетение само ако правоимащото лице докаже, че от забавата са настъпили реални вреди.

Обезщетението за забава по правило е ограничено до размера на превозната цена, освен ако е налице специално деклариран интерес или поведение на превозвача, което изключва ограничението на отговорността.

Кога ограниченията на отговорността не се прилагат?

Ограниченията на отговорността на превозвача не се прилагат, когато вредата е причинена умишлено или при поведение, което според приложимото право се приравнява на умисъл.

В практиката това може да включва случаи на:

измама;
съзнателно отклоняване от маршрута;
предаване на товара на неупълномощено лице;
грубо пренебрегване на инструкции;
изоставяне на товара без надзор;
липса на елементарни мерки за сигурност;
манипулиране на документи;
съзнателно укриване на информация за настъпила щета.

В такива случаи превозвачът може да загуби правото да се позовава на лимита на отговорност.

Рекламация при доставка

При доставка получателят трябва незабавно да провери състоянието на товара.

Ако са налице явни липси или видими повреди, възраженията трябва да бъдат направени още при приемането на товара.

При скрити липси или повреди възраженията трябва да бъдат направени писмено в кратък срок след доставката.

При дела за Отговорност на превозвача по CMR, режим срокът за скрити липси и повреди е 7 дни, като неделите и официалните празници не се броят.

При претенции за забава възражението трябва да бъде отправено писмено в срок до 21 дни от момента, в който товарът е бил поставен на разположение на получателя.

Ако получателят приеме товара без забележки и без своевременна рекламация, това може да се използва като доказателство, че стоката е получена в състоянието, описано в товарителницата.

Какви документи са необходими при рекламация?

При рекламация срещу превозвач е важно да бъдат събрани всички доказателства още в първия момент след установяване на щетата.

Обичайно са необходими:

CMR товарителница;
транспортна заявка;
договор за превоз;
фактура за стоката;
фактура за навло;
опаковъчен лист;
снимков материал;
приемо-предавателен протокол;
протокол за щета;
митнически документи;
кореспонденция с превозвач и спедитор;
GPS данни;
температурни записи при хладилен транспорт;
свидетелски показания;
експертна оценка;
документи от застрахователя.

Колкото по-бързо се съберат доказателствата, толкова по-голям е шансът претенцията да бъде уважена доброволно или в съдебно производство.

Давност за иск срещу превозвач

Исковете, произтичащи от международен автомобилен превоз по CMR, се погасяват с кратка давност.

Общият давностен срок при дела за Отговорност на превозвача по CMR е една година.

При умишлено поведение или поведение, приравнено на умисъл, срокът е три години.

Началният момент на давността е различен според вида на претенцията:

при частична липса, повреда или забава — от датата на доставката;
при цялостна липса — от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок;
ако срок не е уговорен — от шестдесетия ден след приемане на товара от превозвача;
при други претенции — след изтичане на три месеца от сключване на договора за превоз.

Писмената рекламация спира давността до момента, в който превозвачът я отхвърли писмено и върне приложените документи.

След изтичане на давността искът не може да бъде упражнен чрез насрещен иск или прихващане.

Кой съд е компетентен при CMR спор?

При съдебни дела по CMR ищецът може да предяви иска пред съд, определен по споразумение между страните, както и пред съд в държавата, където:

ответникът има обичайно местопребиваване или основно място на стопанска дейност;
се намира клонът или агенцията, чрез която е сключен договорът за превоз;
товарът е бил приет от превозвача;
товарът е трябвало да бъде доставен.

Това дава възможност за избор на съд при международни транспортни спорове, но също така изисква внимателна правна преценка, за да не бъде предявен иск пред некомпетентен съд.

Застраховка „Отговорност на превозвача“

Застраховката „Отговорност на превозвача“ не е идентична със застраховка „Карго“.

Тя покрива отговорността на превозвача, когато такава отговорност действително е възникнала по закон или по договор.

Това означава, че застрахователят може да откаже плащане, ако:

превозвачът не носи отговорност;
липсват доказателства за щета;
не е спазен срокът за рекламация;
щетата попада в изключение по полицата;
няма валидна CMR товарителница;
липсва доказателство за стойността на товара;
липсва доказателство за причинна връзка между превоза и вредата.

Затова при транспортни щети е важно да се анализира не само Конвенцията CMR, но и конкретната застрахователна полица.

Електронна CMR товарителница

В практиката по дела за Отговорност на превозвача по CMR все по-голямо значение придобива електронната CMR товарителница.

Тя улеснява обмена на данни, проследяването на доставките и доказването на превозното правоотношение, когато е въведена и използвана съобразно приложимите правила.

Електронният документ обаче не отменя необходимостта от ясно доказване на приемането на товара, неговото състояние, доставката, възраженията и рекламациите.

Какво да направите при повреден или липсващ товар?

При установена липса, повреда или забава е важно да се действа незабавно.

Практическите стъпки са:

Проверете товара при получаване.
Впишете възражения в CMR товарителницата.
Направете снимки на товара, опаковката и превозното средство.
Съставете протокол за щета.
Уведомете писмено превозвача.
Уведомете спедитора, ако има такъв.
Уведомете застрахователя.
Съберете фактури и документи за стойността на товара.
Изискайте GPS, температурни записи и други транспортни данни.
Консултирайте се с адвокат по транспортно и застрахователно право.

Защо е необходим адвокат при отговорност на превозвача?

Споровете за отговорност на превозвача са сложни, защото обединяват транспортно право, търговско право, застрахователно право, международна компетентност, доказателствени правила и кратки давностни срокове.

Адвокат по CMR и транспортни дела може да помогне при:

изготвяне на рекламация;
анализ на CMR товарителница;
преценка на отговорността на превозвача;
изчисляване на обезщетение;
комуникация със застраховател;
подготовка на искова молба;
защита срещу претенции;
водене на дело срещу превозвач, спедитор или застраховател;
оспорване на отказ за изплащане на обезщетение.

Warning: Undefined array key "question" in /home/lawyerbu/public_html/wp-content/plugins/structured-content/templates/shortcodes/multi-faq.php on line 5

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

21.12.2019/by lawyer

News, Полезни статии

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина.

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея. Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина.

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

В Регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждания при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на право, което следва да се приложи.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламент 650/2012 няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на Регламент 650/2012 приложим към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.: 0897 90 43 91 или по e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?

Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?

Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг. Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата. По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?

Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Какво представлява запазена част от наследство ?

Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия. Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: 1/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя; 2/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Какво е НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ ?

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Как се обявява саморъчно завещание ?

Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Може ли да се отмени завещание ?

Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя. Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие.

20.08.2019/by lawyer

Полезни статии, News

Как наследяват братя и сестри ?

Много често след смърт на близък роднина възниква въпросът: как наследяват братя и сестри

Въпросите обикновено обхващат и всички случаи изобщо, относно наследниците, които имат право на наследство.

На практика именно тук възникват едни от най-честите грешки – хората приемат, че братята и сестрите „винаги наследяват“, но това не е вярно.

По българското наследствено право те наследяват само при определени предпоставки, защото наследяването по закон е подредено в редове, като по-предният ред изключва следващия.

Кога братя и сестри наследяват?

По Закона за наследството наследниците по закон са разпределени в последователни редове и затова при въпроса Как наследяват братя и сестри на първо място наследяват децата и другите низходящи на починалия.

Ако няма деца, внуци или други низходящи, законът преминава към следващите редове.

Родителите наследяват, когато наследодателят не е оставил деца или други низходящи.

Братята и сестрите се явяват релевантни едва след като липсват наследници от по-преден ред или когато законът изрично предвижда съвместно наследяване с възходящи от по-горна степен.

С други думи, ако починалият е оставил дете, брат или сестра не наследява по закон.

Ако няма деца и няма жив родител, тогава вече се поставя въпросът дали братята и сестрите влизат в наследяване.

Това следва от правилата на чл. 5, чл. 6 и чл. 8 от Закона за наследството.

Какво гласи законът за братята и сестрите?

Законът е ясен: когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.

Това е основното правило на чл. 8, ал. 1 ЗН.

Ако например наследодателят е оставил трима братя и сестри и няма наследници от по-преден ред, всеки от тях получава по 1/3 от наследството.

Но има и много важно уточнение в ситуацията, когато следва да се изясни как наследяват братя и сестри ?

Когато починалият е оставил братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен – например баба, дядо, прабаба или прадядо – тогава братята и сестрите не вземат всичко.

В този случай те получават две трети от наследството, а възходящите от втора или по-горна степен получават една трета.

Това е изрично предвидено в чл. 8, ал. 2 ЗН.

Как наследяват еднокръвни и едноутробни братя и сестри?

Тук законът прави разлика между:

родни братя и сестри – с общ баща и майка;
еднокръвни – с общ баща;
едноутробни – с обща майка.

Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗН еднокръвните и едноутробните братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.

Това правило е особено важно при реална делба, защото дяловете не се изчисляват „поравно“ между всички, а според вида на родството.

Например, ако наследодателят е оставил един роден брат и един еднокръвен брат, родният брат ще получи двоен дял спрямо еднокръвния брат.

Това не е въпрос на преценка, а пряка законова последица от чл. 8, ал. 3 ЗН.

Могат ли деца на починал брат или сестра да наследят?

Да. Законът допуска т.нар. наследяване по заместване.

Ако брат или сестра на наследодателя е починал преди него или е недостоен да наследява, този брат или сестра може да бъде заместен от своите деца или внуци.

Това следва от чл. 10, ал. 2 ЗН.

Наследяването в тези случаи става по коляно, а не просто поравно между всички лица от следващото поколение.

Това означава, че ако наследодателят е имал двама братя, но единият е починал и е оставил две деца, живият брат получава един дял, а двете деца на починалия брат делят помежду си дела, който би се паднал на техния родител.

Какво става, ако има съпруг?

Това е един от най-важните practically въпроси.

Много хора смятат, че братята и сестрите автоматично делят наследството поравно със съпруга, но това не е така.

Когато има преживял съпруг, се прилага специалното правило на чл. 9 ЗН.

Когато съпругът наследява заедно с братя и сестри или с техни низходящи, той получава:

1/2 от наследството, ако наследството се е открило преди навършването на 10 години от сключването на брака;
2/3 от наследството, ако наследството се е открило след навършването на 10 години от сключването на брака.

Останалата част се разпределя между братята и сестрите, съответно и между техните низходящи, ако е налице заместване.

Това правило често има решаващо значение при спорове за апартамент, земя, банкови сметки или идеални части от наследствен имот.

А ако има деца на починалия ?

Тогава положението е различно.

Ако наследодателят е оставил деца, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, а братята и сестрите не наследяват по закон, защото са изключени от наследници от по-преден ред.

Това е пряк резултат от чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН.

Пример: ако починалият е оставил съпруг и две деца, наследството по правило се разделя на три равни части – по една за съпруга и по една за всяко дете.

В такава хипотеза брат или сестра на наследодателя няма наследствен дял по закон.

Кой ред наследници са братята и сестрите?

В практиката често се говори за „редове на наследяване“.

При това положение братята и сестрите попадат в кръга на наследяване, който се активира след липса на низходящи и при различни комбинации с възходящи от по-горна степен.

Законът урежда отделно:

низходящите – чл. 5 ЗН;
родителите – чл. 6 ЗН;
възходящите от втора и по-горна степен – чл. 7 ЗН;
братята и сестрите, както и комбинацията им с възходящи от втора или по-горна степен – чл. 8 ЗН.

Затова при всеки конкретен случай първо трябва да се установи има ли деца, има ли родители, има ли съпруг, има ли живи братя и сестри, както и има ли деца на починали братя и сестри.

Без тази последователна проверка не може да се определи правилно наследственият дял.

Най-честите грешки при наследяване между братя и сестри

В практиката най-често се допускат следните грешки:

приема се, че братята и сестрите наследяват винаги, дори когато има деца на починалия;
пропуска се, че еднокръвните и едноутробните братя и сестри наследяват половин дял;
не се отчита, че деца на починал брат или сестра могат да влязат в наследяване чрез заместване;
игнорира се правото на преживелия съпруг, което често значително намалява дела на братята и сестрите;
изчисляват се дялове без проверка дали изобщо има наследници от по-преден ред.

Нашият съвет

Отговорът на въпроса „как наследяват братя и сестри?“ зависи изцяло от това кои други наследници са останали след смъртта на наследодателя.

Ако има деца – братята и сестрите не наследяват.

Ако няма деца, но има родители – първо следва да се анализира приложимият ред по закона.

Ако няма наследници от по-преден ред, братята и сестрите могат да наследят по равни части, а еднокръвните и едноутробните получават половината от дела на родните.

Ако има и съпруг, неговият дял се определя по специалните правила на чл. 9 ЗН.

При наследствени спорове и изясняване на въпроса Как наследяват братя и сестри не е достатъчно само да се знае кой е роднина на починалия.

Необходимо е да се направи

точна правна квалификация на кръга наследници,
да се провери има ли заместване,
има ли съпруг,
има ли запазена част, както и
дали съществува завещание, което може да промени картината.

Разграничението между тези хипотези е решаващо за правилното определяне на наследствените права.

За допълнителна информация и преценка по конкретен наследствен казус можете да се свържете с нас на +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

14.09.2018/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Подай жалба до Районна прокуратура

Напоследък все повече хора идват със запитване за изготвяне на документи и поставят въпроса: Подай жалба до Районна прокуратура.

Жалба до Районна прокуратура се подава в случаите, когато срещу Вас има извършено престъпление от общ характер.

Нашата адвокатска кантора има опит с обжалване на прокурорски постановления и може да Ви помогне с изготвяне и подаване на жалба срещу прокурорско постановление.

Жалба до Районна прокуратура

Жалба до Районна прокуратура се подава в случаите, когато срещу Вас има извършено престъпление от общ характер.

В жалбата си трябва да опишете къде, кога и какво се е случило и кой е бил извършителят на престъплението срещу Вас.

Извършителят се посочва единствено в случаите, когато сте сигурни за самоличността на лицето.

В противен случай рискувате при неустановяване на престъпление срещу Вас да бъде заведено дело за набедяване.

Престъпления от общ характер са кражби, обири, средни и тежки телесни повреди и много други по Наказателния кодекс на РБ.

ВАЖНО: Не следва да доказвате жалбата си, тъй като в производство от общ характер доказателствата се събират от Прокуратурата по реда на НПК.

След подаване на жалбата, Прокуратурата е длъжна да я разгледа в законоустановените срокове и да Ви информира за предприетите действия.

Възможно е да бъдете поканени за допълнителни разпити или да предоставите допълнителни доказателства.

В процеса на разследване Прокуратурата може да изиска и съдействие от други органи на властта, като полицията или следствените служби.

Необходимо е да се има предвид, че подаването на фалшива жалба или предоставянето на неверни данни е наказуемо по закон.

Ако бъде установено, че сте подали жалба с неверни данни с цел да набедите някого, срещу Вас може да бъде образувано наказателно производство за набедяване.

Ако имате въпроси или се нуждаете от помощ при изготвянето на жалбата, може да се обърнете към адвокатска кантора Д.Владимиров за правна помощ.

Предлагаме процесуално представителство пред прокуратурата и съда при обжалване на прокурорски постановления за отказ.

За повече информация, можете да се свържете с нас в секция “Контакти“.

Жалбата се подготвя с правни основания, въз основа на които прокурорът образува преписка или досъдебно производство.

В хода на проверката на Районна прокуратура и дознателския апарат ще бъдат установени конкретни факти и обстоятелства за случая.

Нашата реакция при- Подай жалба до Районна прокуратура

Кантората съдейства активно по изготвяне на жалба до Районна прокуратура за образуване на проверка.

Тази проверка следва да доведе до събиране на доказателства, установяване на факта, по предвидения в НПК ред, както и насрочването на експертизи за събиране на доказателства по досъдебно производство.

В случай, че не обосновете Вашата жалба до Районна прокуратура, рискувате при липса на доказателства за извършено престъпление срещу Вас да бъде заведено дело за набедяване.

Законът сочи, че типични престъпления от общ характер са кражба, обир, средни и тежки телесни повреди на лица. Затова се налага да призоваваме :“Подай жалба до Районна прокуратура“

В тези случаи сме готови да съдействаме, като при подаване не следва да доказваме жалбата, тъй като в производство от общ характер доказателствата се събират от Прокуратурата по реда на Наказателно процесуалния кодекс на РБ.

Обжалване постановление на Районна прокуратура

След като установи, че не са налице достатъчно доказателства по случая, прокурорът издава Постановление за отказ.

Когато след извършване на проверката наблюдаващият прокурор реши, че не са налице достатъчно данни и доказателства за извършено престъпление, той постановява отказ

Това Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство подлежи на обжалване.

Прокурорските постановления са основната част, тъй като с тях се ръководи наказателното производство

С прокурорски Постановления наказателното производствобива образувано

По същия начин наказателното производство, бива предявено обвинение

Спостановления наказателното производство се спира, прекратява или пък се отказва образуване на досъдебно производство.

Постановленията на Районна прокуратура засягат най-често права на жалбоподателите, пострадали от престъпление от общ характер.

С оглед на това, последните имат законово регламентирано право да подадат жалба срещу прокурорско постановление, с което не са съгласни.

С жалбата се иска отмяна на постановлението и продължаване на проверката.

Важно е да се отбележи, че произнасянето на горестоящия прокурор, дори да не е отбелязано изрично, също подлежи на самостоятелно обжалване пред по-горестоящата прокуратура.

За допълнителна информация, моля обърнете се към адвокат на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

13.05.2016/by lawyer

Полезни статии, News, Personal

Как се делят наследствени имоти ?

Един от често задаваните въпроси в нашата практика е Как се делят наследствени имоти ?

Практиката ни по граждански дела за съдебна делба на недвижим имот е доста разнопосочна в последните няколко години. Като адвокати по наследствени дела отчитаме конкретната специфика на въпроса Как се делят наследствени имоти ?

Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя.

Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.

Какво се случва при делба наследствени имоти ?

При наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода.

Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции.

Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.

Повечето добри адвокати по съдебна делба на наследствен имот и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини.

В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно делбата на наследствени имоти.

От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на делбата на наследствен имот.

В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат за съдебна делба на наследствени имоти и земя.

Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение при подготовката на всички необходими документи и образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.

В повечето случаи, когато се налага образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот , законът ясно и точно дефинира особеностите, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.

Преди да се пристъпи към образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот, съветваме всички наши клиенти си за намиране на най-правилното решение. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.Делба на наследствени имотие

Документи, необходими за съдебна делба

В повечето случаи, най-необходимите документи за образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот са следните:

данъчна оценка на имота;
скица проект за делбата;
удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
нотариален акт за собственост на сънаследниците;
договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.

Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е преди да образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот да намерим адекватно решение на проблема.

Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение

С него ще ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като образуват дело за съдебна делба на недвижим имот.

Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите.

А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.

За съжаление обаче, това не винаги е възможно и затова ни задават въпроса Как се делят наследствени имоти ?.

Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат.

Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА

Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:

за градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;

курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

Консултацията с адвокат по делба на наследствени имоти във връзка с наследствена земя ще Ви помогне за решаването на проблема.

Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:

ниви на части по-малки от 3 декара;
ливади на части по-малки от 2 декара;
лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, за да решите този проблем.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

28.02.2016/by lawyer