Оспорване на фалшиво завещание
В практиката по наследствени дела в последните няколко години се стига оспорване на фалшиво завещание.
В този смисъл, много хора считат, че след като се открие едно завещание, същото ще определи кой следва да получи наследството и наследи имоти на едно лице. 
Завещание може да се оспорва на две принципни основания– че е фалшиво, т.е. подписът и почеркът не са на наследодателя, и за възстановяване на запазената част по закон.
Съгласно чл. 30 от ЗН наследникът със запазена част има право да поиска неговият дял да му бъде възстановен.
В някой случай се стига дори до последваща отмяна на издадени частни завещателни разпореждания на починали лица.
Искът по Закона за наследството може да се погаси в 5-годишен срок.
Становището на ВКС по въпроса е следното :
При формиране на този извод съдът не е съобразил, че завещанието, което е частен диспозитивен документ, същевременно представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания в чл. 25, ал. 1 ЗНсл, едно от които е то да е написано изцяло ръкописно от завещателя. Неизпълнението на това изискване води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, ал. „б” ЗНсл.
Ето защо оспорването на автентичността на едно завещание не е приравнено на оспорване автентичността на документ, поради което при наличието на подпис, който принадлежи на завещателя, приложението на чл. 180 ГПК не може да доведе до извод, че и ръкописният текст преди подписа е на същото лице, без да се установи с допустимите доказателствени средства, че завещанието е написано от завещателя“
За направените даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещания – от деня, в който заветникът е предявил права.
Какво представлява завещанието ?
Завещанието представлява акт, по силата на който едно физическо лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение, се разпорежда с имуществото си или с част от него
Това разпореждане е в полза на лица (физически или юридически) за настъпването на неговата смърт. Само физически лица могат да се разпореждат със завещателни актове, тъй като юридическите лица не са смъртни.
Завещанието представлява едностранен акт, защото съдържа последната воля на само едно лице, наречено завещател.
По силата на Закона се въведе забрана две или повече лица да се разпореждат с един завещателен акт. Завещанието е израз на последната воля на завещателя
Като последна воля може да бъде отменено, чрез издаването на ново завещание или отмяна на старо завещание.
Особености на завещанието
Завещанието е безвъзмезден акт, доколкото няма и не може да има насрещен резултат за облагодетелстване.
Завещателят може да се разпорежда както с цялото си имущество, така и само с дробна част от него.
Когато наследодателят е оставил наследници със запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част.
В случай че завещателят се разпорежда с цялото си имущество, то тогава облагодетелстваното лице има качеството на наследник по завещание.
Ако обаче завещателят се разпорежда с определено имущество, той дава на облагодетелстваното лице качеството на заветник.
Завещателят може да направи завещателните си разпореждания под условие, със срок или с тежести, стига те да са осъществими и да не са забранени от закона.
Оспорване на завещателни разпореждания ?
Завещанието е едностранен акт на разпореждане с имущество за след смъртта в полза на определено лице.
Доколкото чрез завещания се засягат наследствени права на други лица, законът дава възможност ограничен кръг лица да оспорят завещанието, ако то накърнява тяхната т.нар. запазена част.
Оспорването върви по няколко линии – дали въобще е налице изготвено завещание. При оспорване на фалшиво завещание законът допуска и оспорване на размер на т.нар. запазена част за наследниците по закон.
По отношение на първият способ за оспорване следва да посочим, че са налице универсално завещание и завет
Универсалното завещание има за предмет цялото наследство на починалия завещател.
В това наследство влизат имуществени права и задължения, които не се прекратяват с неговата смърт
При завет е налице разпореждане само с определена част от наследственото имущество.
Вторият способ – оспорва както формата, така и съдържанието на завещанието – наличието или липсата на реквизити и изписване от наследодателя.
Изискването на закона по отношение на трите елемента – дата, съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието.
Тестът на чл. 24, ал. 2 от Закона за наследството урежда изискванията за форма на нотариалното завещание.
Законът поставя строги изисквания към волята на завещателя
Съществени са изискванията за следните реквизити на самото завещание :
- изписване на изявената воля от нотариуса,
- Съставян протокол при прочитане на записаното,
- отбелязване на изпълнените формалности
- Наличието на автентичен подпис на завещателния акт;
Липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.
Законът не въвежда изисквания относно техническите средства, чрез които ще бъде изразената воля на завещателя да е непосредствено след записването.
Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за завещателни разпореждания
Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg
за градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;