наследствени дела | Адвокат, Адвокатски услуги

Публикации

Запазена част от наследство

В ситуация на смърт на член на семейството и откриване на наследството, неминуемо възниква въпроса за т.нар. Запазена част от наследство.

Този въпрос е най-често задаваният въпрос по отношение на семейни отношения и наследствени дела.

Кантората се занимава активно с въпроси относно определяне на тази запазена част от наследство. запазена част от наследство

В повечето случай, хората нямат представа, че разполагат с подобни възможности за претенция на запазена част от наследство.

В този смисъл Законът за наследството изрично посочва, че „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя„.

С оглед на това, всеки наследник при завещание, или на дарение може да претендира за възстановяване на неговата запазена част от наследството на починалият наследодател.

Запазена част имат само деца, внуци, съпруг, родители !

В случай, че са налице завещателни или др. разпореждания на наследодателя приживе, законът е категоричен.

Съгласно разпоредбите на Закона за Наследството всеки пълноправен наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения.

Всеки наследник може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.

Това той може да направи след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

За да се установи точната разполагаема част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти.

Това са всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му.

Съобразно правилата в наследяването от цялата наследствена маса се изважда обикновената покъщнина.

Тази обикновена покъщнина остава за преките наследници, живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

РАЗМЕР НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ

Съгласно закона запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:

при едно дете или низходящи от него – 1/2, а
при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3.
запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
преживели низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете, затоа разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Всички сънаследници, които приживе са спомогнали да се увеличи наследството на наследодателя, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Единственото условие в този случай е тези сънаследници да не са били възнаградени по друг начин от страна на починалият наследодател.

Законът въвежда понятието запазена част и разполагаем част в чл. 28 от ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 когато наследодателят остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството. Т. е. братя, сестри, племенници, лели и чичовци и пр. нямат запазена част.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.

Съгласно Законът за наследството завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил друго.

В какви случаи човек има право на запазена част от наследството?

Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя

Как се определя размерът на запазената част на наследника ?

Съгласно Законът за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
Запазената част на родителите, или само на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Колко точно е запазената част на всеки наследник ?

Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Законът за наследството посочва, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, трябва да се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От тази маса се вади обикновената покъщнина, която остава за наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него.

Как се възстановява запазена част на наследник ?

Правилата за възстановяване на запазена част са разписани в чл. 30-37 ЗН. Ако направеното дарение накърнява Вашата запазена част от наследството, може по съдебен ред да се предявите иск за НАМАЛЯВАНЕ на направеното дарение до размера, необходим за попълване на запазената Ви част.

05.05.2020/by lawyer

News, Полезни статии

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, като в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване от завещание в чужбина.

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване.

Въпросите относно приложимия закон за формата на завещанието се решават в международното частно право при
спазването на един основен принцип – favor testamenti.

Този принцип има характер на обичайна норма на международното частно право е намерил израз в Хагската конвенция за
стълкновенията на закони в материята относно формата на завещателните разпореждания от 1961г.

Хагската конвенция представлява уеднаквен закон за частното право и на практика се прилага и от държави, които не са страни по нея. Съгласно чл.1 от Хагската конвенция завещателното разпореждане е действително по отношение на формата, ако отговаря на закона:

1/ по мястото, където е съставено;

2/ по гражданството на завещателя към момента на съставяне на завещанието или към момента на смъртта му;

3/ по местожителството на завещателя към момента на извършване на завещанието или на смъртта му;

4/ по местонахождението на недвижимия имот, включен в завещанието.

Посочените правила не са изрично уредени в българското законодателство до приемане на КМЧП, но те имат характер на правен обичай и са приемани както в правната теория

Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина.

Вписване на завещание от чужбина

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, относно компетентност, приложимо право и признаване на решения при наследяване с международен елемент.

Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя.

Те нямат право да откажат вписване поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, от нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от приносител..

В Регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25),

„други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, в Регламент 650/2012г. е действителност на разпореждания при смърт се регулира от правото, приложимо, в деня на извършване на завещателното разпореждане;

Действие на Регламент 650/2012г.

Въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материално-правната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след 17.08.2015 г.

Наследяване с трансграничен елемент е налице, когато:
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България към момента на смъртта си, но е гражданин на друга държава;
-починалият има обичайно местопребиваване в друга държава, но притежава имущество в Република България;
-починалият има обичайно местопребиваване в Република
България, но част от наследниците или други бенефициенти на наследството живеят в друга държава.

По принцип правилата на Регламент 650/2012 за определяне на право, което следва да се приложи.

Някои въпроси, които по принцип могат да бъдат свързани с наследяването на е Регламент 650/2012 няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки.

Саморъчно завещание е форма на завещание, признато от европейските държави.

Необходимо е то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя

Особености на Регламент 650/2012

По правилата на Регламент 650/2012 приложим към наследяването е правото на държавата по обичайното местопребиваване на починалия към момента на неговата смърт.

Съгласно изключението на чл.21, §2 от регламента когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по § 1.

В подобна хипотеза за приложимо към наследяването се приема правото на тази друга държава.

Съгласно чл. 178 ГП, доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, в сила по време и място на издаване.

За установяване съдържанието на чуждото право е необходимо време да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт пri предявяване в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП.

Ако се нуждаете от консултация и съдействие за съставяне или обявяване на завещание, свържете се с нас на тел.: 0897 90 43 91 или по e-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАВЕЩАВА?

Всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.

КОЙ МОЖЕ ДА НАСЛЕДЯВА ПО ЗАВЕЩАНИЕ?

Наследници по завещание могат да са както и някои от самите наследници по закон, така и трети лица, извън този кръг. Могат да наследяват по завещание физическите и юридическите лица, както и държавата. По завещание може да наследява и дете, което е заченато към датата на смъртта на завещателя и е родено способно да живее.

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ЗАВЕЩАВА?

Завещателят свободно може да се разпорежда с цялата част от разполагаемото си имущество. Също така, той може да завещае отделни негови части в полза на едно или повече лица, като определи кой точно какво да получи в наследство. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.

Какво представлява запазена част от наследство ?

Законът за наследството защитава най-близките наследници по закон като им отрежда запазена част от имуществото на наследодателя. За това може да се завещава само имуществото, което се намира вън от запазената част на низходящите, родителите или съпруга на починалия. Запазената част на низходящите (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: 1/ при едно дете или низходящи от него – 1/2 от имуществото на наследодателя; 2/ при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.

Какво е НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ ?

Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Не всяко лице може да бъде свидетел. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена. След това нотариусът прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности в завещанието, като означава мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.

Как се обявява саморъчно завещание ?

Веднага след като узнае за смъртта на завещателя, лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва да поиска обявяването му от нотариуса. Всеки заинтересован може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариус. Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариус, обявяването се извършва по същите правила от този нотариус, в който се намира завещанието. След обявяването им саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, трябва да бъдат вписани в Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот.

Може ли да се отмени завещание ?

Завещанието може да бъде изменено или отменено във всеки един момент преди смъртта на наследодателя. Отмяната може да бъде изрична – с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или частично предишните си завещателни разпореждания. Ново завещание, което не отменя изрично предходното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите. Завещание, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато това последващо завещание не произведе действие.

20.08.2019/by lawyer

News, Полезни статии

Как наследяват братя и сестри ?

Наследството преминава към близки и роднини често са братя и сестри.

В този смисъл при определяне на наследствените казуси възниква въпросът как наследяват братя и сестри ?

При наследственото право и главно при наследяването по закон има две основни правила.

При наследственото право и главно при наследяването по закон в България има две основополагащи правила. Едното е, че се наследява от наследници по закон, разположени в четири реда.

Второто – че всеки ред изключва следващия в пълна степен.

Ако има наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред не може да наследи каквото и да е по закон.

Основно правило за наследяване е, че всеки кръг наследници изключва следващия изцяло.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от пълнокръвни братя и сестри“.

В този смисъл, ако наследник от по-преден ред, то лице от следващ ред да наследи каквото и да е по закон.

Ред за наследяване на наследници ?

Според закона, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.

В първия наследствен ред влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя – внуци и правнуци.

По правило наследяват децата. Ако те обаче не са живи, но са оставили деца, то тогава те ще наследяват.

Внуците ще изключат родителите на наследодателя. И именно те, а не родителите ще наследят.

Ако починалият е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Това означава, че третият ред на наследяване по закон включва братя, сестри, дядо, баба, прадядо и прабаба.

Внуците ще изключат родителите на наследодателя. Ако няма деца или низходящи, се преминава към втория ред.

При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са т.нар. възходящи – родителите на наследодателя.

Според въпросната разпоредба, когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части.

В случай, че няма от този ред и те не са живи, идва третият кръг наследници съгласно Закона за наследството.

В случай, че наследодателят е оставил само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен

Първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.

Третият кръг от наследници по закон включва братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата.

Необходимо е да се знае, че ако има съпруг, то нещата с наследяването са малко по-различни, включително и по отношение на наследяването на братята и сестрите.

Общото правило в ЗН е, че съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете. Така ако например починалият е оставил две деца и съпруг, в общия случай те получават по една трета от наследството.

Когато съпругът наследява заедно с възходящи (баби и дядовци) или с братя и сестри, или с техни низходящи , то той получава половината от наследството.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай

14.09.2018/by lawyer

Полезни статии

Освобождаване от наказателна отговорност

Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вследствие от извършено от него престъпление, което може да се елиминира чрез освобождаване от наказателна отговорност

За да може тази наказателна отговорност да се реализира е необходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно повдигне на обвинение на извършителя. Освобождаване от наказателна отговорност

Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.

Съществуват много случаи в който ангажирането на наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност.

Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. освобождаване от наказателна отговорност

Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.

Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.

Процедура по чл. 78а НК

Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.

Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК, а именно:
– извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;

Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.

Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.

Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:

– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.

По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорност

ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК

Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице.

Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института.

Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние.

Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.

В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.

Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение

В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и налагане на административно наказание..

За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.

01.09.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Откриване на завещание

Завещанието е едностранна сделка на разпореждане с имущество при откриване на завещание.

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения.

За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки.

За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него.

Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Разпореждането с открито, но неприето наследство, включително чрез извършване на завещателно разпореждане се разглежда като конклудентно приемане.

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

ВИДОВЕ ЗАВЕЩАНИЕ СПОРЕД ОБЕМА

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗН съществуват два вида завещателни разпореждания:

а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, и

б) завети – отнасящи се до определено имущество.

Именно от тук започват и най-честите спорове, в случай на откриване на завещание.

С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото.

Вписване на завета на наследство може да се извърши едва след откриване на наследството и приемане на завета от заветника.

От момент ще възникват правата на заветника, които чрез вписването да бъдат противопоставени на всички трети лица.

Бързото вписване на наследство е необходимо, за да бъдат противопоставени придобитите от заветника вещни права върху недвижими имоти

След това заветникът може да се ползва от завещаното наследство на вещно прехвърлително действие на извършени от наследниците на завещателя разпоредителни сделки.

При универсално завещание към наследника преминават права и задължения на завещателя;

При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

В зависимост от формата завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН).

Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели.
Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита в присъствие на свидетели.

След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис.
Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания.

ВАЖНО : Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице или от нотариус.

Съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на района на действие.

Разпространена форма е т.нар. саморъчно завещание – написано собственоръчно на лист хартия.

Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател

Съществува изискване това саморъчно завещание да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол.

Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър

Саморъчното завещание трябва да е подписано най-отдолу след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание има равна сила с нотариалното завещание.

Разполагаемата е тази част от имуществото на човек, с която той може да се разпореди без да накърнява запазена част на съпруг, родители и деца.

От момента на смъртта се смята каква точно е наследствената маса, прави се обединяване на всички имущества към смъртта.

В закона за наследството има специална процедура по възстановяване на запазената част,

Със завещателните разпореждания е накърнена разполагаема част и съответно запазената част на другите наследници по закон, те могат да предявят иск, с който да намалят завещателните разпореждания.

Какво представлява саморъчно завещание ?

Саморъчното завещание е изявление на свободната воля на завещателя, неопорочена от въздействия и валидна до неговата смърт. За това завещание следва да бъде уведомено лице, което завещателят е посочил като наследник по завещание.

Как се открива завещание ?

Съгласно Закона за наследството “Всеки заинтересован може да иска срок за представяне на завещание, за да бъде то обявено от нотариус.” Когато саморъчното завещание е предадено за съхранение на нотариус, той извършва и самото му обявяване

Кой може да поиска откриване на завещание ?

Всяко лице с качество на “заинтересован”. може да поиска обявяване на завещание. За обявяването на саморъчно завещание е нужно препис-извлечение от акта за смърт. Лицето, в полза на което е направено завещание, може да не е от кръга на наследниците. Пряко доказателство за това негово качество е самото саморъчно завещание.

Къде се съхранява саморъчното завещание ?

Саморъчното завещание се съхранява от самия завещател (до смъртта му), от избрано от него лице, както и от нотариус. Когато саморъчното завещание се приема за съхранение от нотариус, той съставя писмен протокол и уведомява съдията по вписванията

30.07.2017/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Събиране навло за извършен превоз

При сключването на Договор за превоз на товари и спедиционен договор често възникват ситуации по събиране на навло за извършен превоз

В този вид Договори се касае за извършен превоз на товари между две различни държави, от които поне една е страна по Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки.

Договорът за спедиция е двустранен, възмезден и неформален – писмената форма не е условие за неговата действителност, с предмет сключване на превозен договор за товари.

Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки регламентира международния автомобилен превоз с леки и товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета.

Най-важният документ е ЧМР товарителница, която служи като доказателство за доставката на товара в крайната дестинация.

Конвенцията се прилага за всички договори за автомобилен превоз на стоки срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоките и крайната им дестинация се намират в две различни държави, поне едната от които е член на договора, независимо от седалището и националността.

Конвенцията ЧМР се прилага освен при международни сухопътни превози, също и в случаи, в които автомобилите се превозват по море, железопътен транспорт или по въздух и стоките не се разтоварват от превозното средство.

В тези ситуации конвенцията важи за целия период на превоза.

Договор за превоз на товар

Страни по него са превозвачът и товародателят. За превоза се издава и фактура.

С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място товар.

Най-често в практиката, доказателство за сключването на такъв договор е изпращането на заявка за превоз на товар от изпращача на стоката товародателя.

Но такава заявка може да изпрати и спедитор, който професионално се занимава с намирането на товари и осъществяване на превоз на стоки.

При сключване на договор за превоз се издава товарителница за товара. заедно с фактура за навло за извършен превоз.

При сключване на Договора за превоз и фактура за навло следва да бъдат изяснени какви са задължения има превозвача

Съгласно Конвенцията, превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок;

Превозвачът е длъжен да пази товара от приемане до предаване на стоката като уведоми получателя за пристигането на товара;

Регламентацията на договорните отношения, свързани с договора за превоз на товари, се съдържа в чл. 367 и сл. от ТЗ, ЗАП и Конвенцията.

Основни документи за събиране на навло за извършен превоз е ЧМР товарителница и фактура за превоз на товара.

За повече информация, можете да се обърнете за подготовка на дело за събиране навло.

Задължението по неплатени фактури може да се разглежда или като периодично или като еднократно задължение.

Отговорност на страните

ЧМР наподобява договор между три страни – изпращачът, превозвачът и получателят на стоката.

Удостоверяването на договорите за международни автомобилни превози на стоки се извършва с международната товарителница ЧМР. Това е международен документ, използван от шофьори, оператори и изпращачи, който определя отговорностите и задълженията на страните по тези договори.

По тази ЧМР товарителница най-голяма е отговорност се пада на превозвача. От момента на приемане на стоката за превоз до момента на доставката й, той отговаря за цялостната или частична липса или повреда на стоката, както и за евентуалното забавяне на доставката.

Обезщетения

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси е ограничена. Тя не може да надвишава 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Това е близо 10 евро за всеки килограм липсващ товар.

Превозвачът трябва да върне и заплатеното навло за превоза на стоката, митническите и други разноски.

Ако изпращачът е заплатил допълнителна цена и е обявил в товарителницата стойност на стоката, надвишаваща съответните лимити, то превозвачът носи отговорност до обявения размер.

Ако доставката се забави, превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети, но не повече от цената на превоза, освен ако в товарителницата не е обявена стойността на стоката или особен интерес от доставката – тогава изпращачът заплаща допълнително.

При превоз на стоки и неплатени фактури издадени на основание доставка по ЧМР – се образува дело за събиране на навло !

За информация може да се обърнете към нас за правна помощ на телефон 0897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява процесът на събиране на навло за извършен превоз от адвокат?

Събирането на задължения за навло от адвокат е правно действие, чрез което адвокатската кантора изисква и документира всички необходими данни и информация от клиента си, свързани с извършен превоз. Този процес е важен за изграждане на правилна правна стратегия и защита на правата на клиента по време на съдебни процедури.

Какви документи са необходими за събиране на навло за извършен превоз?

За събиране на задължения по неплатено навло са необходими документи като фактури за превоз, договори, кореспонденция с транспортните компании, свидетелства от водачи и други свързани със случая материали. Тези документи са от съществено значение за правилната оценка на ситуацията и формулирането на адекватна защита.

Какво представлява правната защита при събиране на навло за извършен превоз?

Правната защита при събиране на навло включва изготвяне на правилния правен документ - навло, който ще представлява юридическа основа за обоснованите искове на клиента. Адвокатът трябва да увери, че всички релевантни фактори са взети предвид, за да осигури надеждна защита на интересите на своя клиент.

Каква е ролята на адвоката по време на процеса на събиране на навло за извършен превоз?

Ролята на адвоката включва активно участие в процеса на събиране на навло, включително преговори със заинтересованите страни, анализ на доказателствата, изготвяне на съответните документи и предоставяне на правен съвет на клиента си. Адвокатът е ключов съюзник в осигуряването на правилна и ефективна правна стратегия.

Колко време обикновено отнема процесът на събиране на навло за извършен превоз?

Времето, необходимо за събиране на навло за извършен превоз, може да варира в зависимост от сложността на случая и взаимоотношенията между страните. Най-често този процес може да отнеме няколко седмици до месеци, в зависимост от обстоятелствата и правните процедури, които са необходими.

Какви са разходите за събиране на навло за извършен превоз?

Таксите за адвокатски услуги при събиране на навло за извършен превоз се определят на индивидуален принцип и зависят от сложността на случая, времето, отделено за работа върху него, както и от изискванията на клиента. В този случай за размера на всички разходи клиентът се уведомява предварително.

24.05.2016/by lawyer