наследници по закон – Адвокат, Адвокатски услуги

Tag Archive for: наследници по закон

Предпоставка на иска за запазена част

В съдебната практика по чл. 30 ЗН основен въпрос, който следва да се реши е определяне на предпоставка на иска за запазена част.

Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер.

В множество съдебни и тълкувателни решения на ВКС, в това число и такива определящи условието за предявяване иск за запазена част от наследник.

Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато иска за възстановяване на запазена част е предявен срещу лице, което не е наследник по закон, е необходимо наследника с право на запазена част да е приел наследството по опис.

Какво казва Съдебната практика ?

Следва да бъде съобразено и утвърденото в практиката разрешение, обективирано в

Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГК,
Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, I г.о., и др.,

В тези решения се приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН не намира приложение в случаите, в които разпореждането е било извършено с универсално завещание

Това завещателно разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви.

Приемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН като предпоставка за възникване и реализиране на право по чл. 30, ал. 1 ЗН

Защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници.

Съгласно практика в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС

Решение № 14 от 24.04.2014 г., постановено по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о.,

е установила житейски и юридически спрямо кои лица следва да се прилага ограничението по чл. 30, ал. 2 ЗН.

Изискването за прием на наследството по опис от наследник по чл. 30, ал. 2 ЗН е в унисон с разбирането, че на наследниците с право на запазена част имат близка родствена връзка с наследодателя.

Приложение на разпоредбите на ЗН

Следва да им е известно и са запознати с имуществото на наследодателя, докато непризованите към наследяване наследници не разполагат с информация какво имущество притежава наследодателят.

Ако наследникът, заявил претенция за възстановяване на накърнена запазена част против непризован към наследяване наследник, но не е приел наследството по опис, се стига до намаляване дарения или завещания.

Това се случва, въпреки че имуществото на наследодателя е достатъчно и че не е налице накърняване на запазената част на ищеца-наследник.

Съставянето на опис на наследственото имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица.

Изискването за приемане на наследството по опис от наследника по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, срещу евентуален наследник, е материалноправна предпоставка за възникване на право да се иска възстановяване на запазена част от наследство.

Това е и необходимо условие за уважаването на заявената претенция по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН, т.е. неприемането на наследството по опис в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН е основание съдът да отхвърли предявения иск.

ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС¹ и Решение № 14 от 24.04.2014 г., по гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, IIг.

В съдебната практика важно място заема въпросът :

„Кои лица притежават качеството наследници по закон – лица, по чл. 5-9 ЗН

Задължителната съдебна практика възприема становището, че качеството наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН притежават само „преките наследници, призовани към наследяване“

Споделям разрешенията, дадени в ТР № 28/1962 ВС; ТР № 1-2005-ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 2013, на ОСГК на ВКС и Решение № 14 от 24.04.2014 г., гр. д. 1398/2013 г., на ВКС, II г. о.

Това е установеното в посочената съдебна практика съвсем житейски и юридически оправдано рамкира спрямо кои лица следва да се прилага ограничение по чл. 30, ал. 2 ЗН

Извън приложното поле на споменатото понятие остават непризованите към наследяване наследници, т. нар. „евентуални наследници“.

Основателност на иска за запазена част

Когато ищецът-сънаследник предяви иск за възстановяване на запазена част срещу призован към наследяване наследник, той не следва да е приел наследството по опис.

В този казус приемането на наследството по опис не е необходима предпоставка за възникването на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде уважена заявената от него претенция, не е необходимо предварително сънаследникът да е приел наследството по опис

Ако е налице иск за намаляване на разполагаемата и определяне на запазената част по чл.30 ЗН срещу наследник по закон.

Съвсем различен е случая, когато обаче сънаследник по закон предяви иск за намаляване на разполагаема и определяне на запазена част срещу непризован към наследяване наследник.

Такива са най-често случаите, в които е налице иск срещу заветник.

Предпоставка за уважаване на иска по чл. 30 ЗН срещу непризован наследник е наследникът-ищец да е приел наследството по опис, за да възникне право по чл. 30, ал. 1 ЗН

За да бъде проведено успешно производството по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде изпълнена горепосочената процедура.

Разграничение при предявяване на иск запазена част

Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник когато завещателното разпореждане е универсално.

Съдебната практика в този казус е сравнително богата

Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС;

Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС;

Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС.

Приемането на наследството по опис от ищеца-наследник по чл. 30, ал. 2 ЗН е съгласно съдебната практика, че наследниците с право на запазена част поради близка родствена връзка с наследодателя.

За непризованите към наследяване наследници е ясно, че те не разполагат с информация относно притежавано наследствено имущество от наследодателя.

Универсалното завещание придава качеството наследник на лице, определено от завещателят да се разпорежда с цялото наследство.

Това имущество при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН формира цялата наследствена маса в предметния обхват на универсалното завещание.

При универсално завещание след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, изброените лица по чл. 28, ал. 1 ЗН да получат онова, което за тях съставлява запазена част от наследството.

От името на Наследниците може да се прави възражение за възстановяване на запазена част, без да е прието наследството под опис, се прави не само към призованите към наследяване, а въобще към наследниците по закон, посочени в ЗН.

Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013г., по тълкувателно дело № 3/2013 г., на ОСГТК на ВКС

Когато обаче правоимащият наследник предяви иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН против непризован към наследяване наследник, наследникът-ищец следва да е приел наследството по опис, за да възникне субективното му право по чл. 30, ал. 1 ЗН

Това би довело и да се проведе успешно производството по предявен от него иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1 ЗН.

Не се изисква обаче приемане на наследството по опис от ищеца-наследник в хипотеза, в която завещателното разпореждане е универсално – . Решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., на ВКС;

Решение № 698 от 06.01.2010 г. по гр. д. № 22/2009 г., II г. о. на ВКС;

Решение № 324 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 654/2011 г., I г. о. на ВКС.

Това се отнася за заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Без значение е преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на правоимащите наследници.

Нормативно предвиденото изискване в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис от ищеца-наследник, който претендира възстановяване на накърнената му с дарение, респ. завещание, запазена част от наследството, е въведено от законодателя.

Това е не само необходима предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като средство за правна защита в полза на непризованите към наследяване наследници.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение ако наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти чрез дарение или завет, но не с универсално завещателно разпореждане.

Допълнителна информация по този въпрос, може да получите на тел. 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Коя е предпоставката за иск за запазена част ?

В случай, че се води иск за запазена част срещу лице, непризовано към наследяване - най-често заветник, е нужно да бъде прието наследството по опис от наследника

Как се упражнява правото на иск за запазена част ?

След като приключи процедурата по приемане наследството по опис, наследникът може да предяви иск за запазена част и намаляване на разполагаемата част на непризован към наследяване наследник -заветник

Нужно ли е приемане наследството по опис ?

Да, в случаите когато е налице частно завещателно разпореждане се налага такава процедура. Ако е налице Универсално завещание, приемане наследство по опис не е необходимо. В този случай ищеца може да премине директно към иск по чл. 30 ЗН.

Какви са нужните документи за приемане наследството по опис ?

Приемане наследството по опис е съдебна процедура пред Районен съд с представени Удостоверение за наследници и документи, посочени от закона за приемане наследството по опис.

Може ли наследник по закон да води иск за запазена част ?

Може да води иск по чл. 30 ал.1 ЗН, ако е налице универсално правоприемство, без приемане наследството по опис. За целта е необходимо да предяви иска пред съответния Окръжен съд,.

23.04.2021/by lawyer

News, Personal

Удостоверение за наследници

В последните няколко години са налице множество казуси по имотните дела и спор за Удостоверение за наследници.

Най-често проблемите се появяват вследствие неправилно или грешно издадени Удостоверение за наследници.

Какво пише в Удостоверението за наследници?

В удостоверението за наследници се вписват всички живи и починали наследници на починалия, определени съгласно закона.

Наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг или родство).

В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер

Издаване на удостоверение за наследници

Удостоверение за наследници се издава само от общината, района или кметството по последния постоянен адрес на починалото лице.

Когато починалото лице не е български гражданин, но е вписано в регистъра без съставен акт за смърт, трябва да се представи препис или извлечение от акта за смърт

Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, удостоверяващ семейното му положение.

В повечето случаи грешките са от издателя – отдел Административно обслужване“ – ЕСГРАОН в съответната общинска служба.

Удостоверение за наследници се издава след смъртта на едно лице – наследодател.

Съгласно текста на чл.1 Закона за наследството „наследството се открива в момента на смъртта, в последното местожителство на починалия“.

Самото приемане на наследството, както и последващият отказ се извършват в съдебна процедура пред Районен съд, където е открито това наследство.

Приемането или отказът от наследство се вписа в Особена книга на Районен съд, с което се удостоверява официално извършеният отказ.

Ако наследникът недвусмислено е приел наследството, отказът му може да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ако наследникът впише на свое име в данъчната служба наследствен имот, то той недвусмислено е приел наследството и отказ от такова е недействителен.

Съществува и схващането, че ако наследникът извади удостоверение за наследници, се счита, че е приел наследството, което не може да бъде подкрепено.

Началният момент на приемането на самото наследство е издаването на Удостоверение за наследници, с което от този момент, всички държавни служби ще признаят съответното лице за наследник.

Вписване на останалите наследници

В голяма част от случаите умишлено НЕ СЕ ВПИСВАТ всички наследници, тъй като в някой населени места, процедурата е сравнително опростена.

Длъжностните лица в техническата служба на общината, не винаги извършват последващата проверка за легитимност

Често те издават едно Удостоверение за наследници, което реално не включва всички наследници.

Това води до много проблеми по делата за наследство и възстановяване собствеността върху наследствени имоти и земеделски земи.

Съществува и др. гледна точка в процедурата по издаване на официални документи за наследяване.

Голяма част от лицата, наследници по закон, не знаят кои и какъв е броят на наследниците на техният наследодател.

Вписват само имената и броя на тези, които са им известни или от които имат полза.

Длъжностните лица в общинските служби „ЕСГРАОН“ не винаги следят и рядко извършват надлежна проверка върху легитимността на всички наследници

Когато това Удостоверение за наследници попадне в съдебната зала между дебелите корици на делбеното дело вече е твърде късно

Именно от тук броят на наследниците е удостоверен и трудно може да бъде оспорен.

ВАЖНО в процедурата по изваждане на Удостоверение за наследяване е факта, че не всеки наследник знае и може да разбере кой от известните му сънаследници е починал.

Това трудно се контролира особено ако живеят в различно др. държава или др. населено място.

Същесвременно, за да се издаде Удостоверение за наследници от общинската служба Административно обслужване „ЕСГРАОН“ се изисква Заявителя да посочи и другите наследници, с точен адрес и ЕГН.

Длъжностното лице следва да извърши служебна проверка, включително и в архива и гражданският регистър на починалите лица.

Самите длъжностните лица, които издават Удостоверение , са длъжни да проверят обстойно и надлежно цялата налична информация.

ВАЖНО: В делата за делба наследствени имоти е задължително участието на всички наследници.

За тези и др. въроси относно издаването на документи за наследяване можете спокойно да се обърнете на телефон 0897 90 43 91 или на mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки Ваш въпрос, ще бъде разгледан с оглед на конкретната специфика или образуваният съдебен процес по делба на наследствени имоти.

Какво пише в удостоверението за наследници?

В удостоверението за наследници се вписват всички живи и починали наследници на починалия, определени съгласно закона. Наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници се вписват с подномер.

За какво ще ми послужи Удостоверението за наследници ?

Удостоверението за наследници ще ми позволи да уредя имотните въпроси във връзка с наследствените права, които придобивам след смъртта на наследодателя, при наследяване на наследствен имот, пенсии, при прехвърляне на наследствен имот, при извършване на делба, при издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, или тъй наречения констативен нотариален акт. Също и при подаване на данъчна декларация за данък върху наследството, която трябва да подам в 6 – месечен срок след смъртта му.

Какво още трябва да знам за Удостоверението за наследници ?

Във всички страни от ЕС, този документ се издава от нотариус или от съд. В България засега продължава да важи правилото, че компетентен да го издаде е определен от кмета служител на общинска администрация. NB! Не трябва да забравям да подам декларация за открито наследство до общината (Декларация по чл. 32 от ЗМДТ, която мога да изтегля от Национална агенция по приходите, в раздел – “Закон за местни данъци и такси”, като към нея добавя и копие от удостоверението за наследници. При попълването има специална графа, в която ще посоча също останалите наследници на починалия. Така автоматично и те ще се ползват от подадената от мен данъчна декларация и няма да е нужно да подават такава от свое име.

Как да извадя и получа Удостоверение за наследници ?

Удостоверението за наследници е най-важният документ за удостоверяване на родствените връзки след смъртта на едно лице – наследодател. С този документи официално всички органи в странта признават вписаният за реален наследник.
Самото Удостоверението за наследници се издава след подадено писмено Заявление – формуляр от съответната общинска служба ЕСГРАОН
В Удостоверението за наследници задължително се записват всички останали наследници, като реално това е начинът едно лице да разбере дали има и др. наследници.

Колко струва удостоверение за наследници ?

Всяка община определя размера на таксите, които взема за извършване на административни услуги, затова таксата, която дължа, се определя с Решение на общинския съвет на общината по постоянния адрес на починалия.
Като най-груб пример ще дадем информация за Столична община където таксата е сегментирана в зависимост от срочността на издаване на Удостоверението на наследници и варира в следният диапазон :
За обикновена услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 7 дни – 5 лева.
За бърза услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от 3 дни – 7, 50 лева.
За експресна услуга – издаване на удостоверение за наследници в срок от един работен ден – около 10 лева.
Посочените суми – не включват дължимите банкови такси при внасянето на сумите по сметка на Общинската служба ЕСГРАОН.

20.02.2020/by lawyer