www.lawyer-bulgaria.bg

Публикации

Шофиране без свидетелство за МПС

Един от най-интересните въпроси е въпросът за шофиране без свидетелство за МПС.

Шофирането без свидетелство за управление на МПС (СУМПС) след като вече е било отнето , е едно от най-сериозните нарушения на Закона за движението по пътищата.Шофиране без свидетелство за МПС

То може да доведе както до административни санкции, така и до наказателна отговорност, включително присъда „лишаване от свобода“.

В тази статия ще разгледаме най-вече правната квалификация на деянието, заедно с административнонаказателните последици и наказателната отговорност по Наказателния кодекс, а отделно ще обърнем внимание на практическите последици за водачите, както и ще отговорим на въпроса : Защо е важно да се познава законът ?

Правна квалификация

Съгласно чл. 150 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), право да управлява моторно превозно средство има само лице, което притежава валидно свидетелство за управление.

Ако книжката е отнета временно, иззета или анулирана, а водачът продължи да шофира, това се квалифицира като управление без правоспособност

Това представлявя сериозно нарушение на ЗДвП, което поставя в риск както пътната безопасност, така и личната отговорност на водача.

В този случай на него може да му бъде потърсена както :

Административнонаказателна отговорност

  • чл. 150а, ал. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвиждат глоба от 100 до 300 лв. за управление на МПС без валидно свидетелство.

  • При повторно нарушение глобата нараства и може да достигне до 1000 лв.

Тези санкции се налагат при установяване на нарушението от органите на „Пътна полиция“, които съставят акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Наказателна отговорност

Шофиране без свидетелство за МПС

Когато лицето управлява автомобил, след като вече е лишено от това право по съдебен или административен ред, се стига до престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК).

  • Наказанието е лишаване от свобода до 3 години и глоба от 200 до 1000 лв.

  • При повторно нарушение санкциите се утежняват – затвор от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1500 лв.

Това показва, че законът третира подобни действия не просто като административно нарушение, а като общественоопасно престъпление.

Последици за водача

Освен глоба и риск от съдебна присъда, шофирането без книжка след отнемане може да доведе до:

  • съставяне на АУАН от органите на МВР;

  • образуване на досъдебно производство при наличие на данни за престъпление;

  • временно спиране на автомобила от движение чрез сваляне на регистрационните табели;

  • вписване на водача като нарушител в информационните системи на МВР и съдебните регистри.

Защо е важно да се спазва законът?

Шофирането без свидетелство за управление не само поставя в риск водача от тежки санкции, но и създава опасност за останалите участници в движението.

Липсата на правоспособност често води до пътни инциденти, а в случай на произшествие – нарушителят носи и гражданска отговорност за причинените вреди.

➡️ Шофиране в България без книжка

………след като същата е отнета или анулирана, не е просто нарушение – това е престъпление, уредено в чл. 343в НК.

Последиците могат да бъдат тежки: от глоби и спиране на автомобила от движение до ефективна присъда „лишаване от свобода“.

Затова е от ключово значение всеки водач да познава своите права и задължения, както и да се съобразява със закона.

В случай на въпроси или съмнение, най-добре е да се потърси консултация с адвокат, специализиран в наказателното и транспортното право.

👉 Търсите правна помощ при казус, свързан с отнета книжка или обвинение по чл. 343в НК?

Свържете се с нашия екип – ще ви предоставим професионална защита и консултация

За да защитите своите права се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или  email : office@lawyer-bulgaria.bg 

Шофиране с отнета книжка

Шофиране с отнета книжка – правни последици по ЗДвП

Шофирането с отнета шофьорска книжка не е просто административно нарушение – то има сериозни правни последици както по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), така и по Наказателния кодекс, в зависимост от конкретните обстоятелства.

📌 I. Какво казва законът – чл. 150, чл. 157 и чл. 171 ЗДвП:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗДвП, правото да се управлява МПС се придобива след издаване на валидно свидетелство за управление.

В случай че това право е отнето временно или безсрочно, чл. 157 ЗДвП забранява на лицето да управлява МПС до възстановяване на правото. Управлението в този период се третира като особено грубо нарушение.

Чл. 171, т. 1 и 2 регламентира принудителните административни мерки, които включват:Шофиране с отнета книжка

  • временно отнемане на СУМПС;
  • временно спиране от движение на МПС-то;
  • прекратяване на регистрацията на автомобила.

⚖️ II. Административнонаказателна отговорност – чл. 177 ЗДвП:

Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, ако лице управлява моторно превозно средство без да има валидно свидетелство за управление, наказанието е:

  • глоба от 100 до 300 лв., при първо нарушение;
  • при повторностглоба от 300 до 1000 лв. и възможност за задържане на автомобила.

🚨 III. Наказателна отговорност – чл. 343в от НК:

Ако лицето управлява МПС при вече отнето право по административен или съдебен ред, то подлежи на наказание по чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно:

  • лишаване от свобода до 3 години;
  • глоба от 200 до 1000 лв.

Това важи особено в случаи, когато е налице:

  • повторност;
  • управление в пияно състояние или под въздействие на наркотични вещества;
  • причиняване на ПТП с последици.

🧾 IV. Доказателствена тежест:

В подобни случаи тежестта за доказване на извършеното нарушение е на административния орган.

Но при образувано наказателно производство, се прилагат правилата на НПК – необходимо е безспорно установяване на:

  • факта на управление;
  • статуса на лицето като лишено от правоуправление;
  • умисъл или евентуален умисъл в деянието.

V. Нашият съвет:

При акт за управление с отнета книжка – незабавно търсете правна защита. В много случаи актовете съдържат формални пороци (липса на уведомяване, непълно описание, грешки при връчване и др.).

Правото на защита включва:

  • възражения по административен ред;
  • обжалване по чл. 59 АПК пред съответния РС;
  • искане за спиране на изпълнението;
  • доказване на неправилно/преждевременно прилагане на ПАМ.

Управлението на МПС с отнета книжка е рискова и правно осъдима постъпка. Спазването на ЗДвП и своевременната правна реакция са ключови за минимизиране на щетите.

При нужда от защита – действието е по-силно от извинението.

Доказателствена тежест

Важно е да се подчертае, че доказателствената тежест във всеки един от случаите е върху държавните органи.Шофиране с отнета книжка

Те трябва да установят не само, че наложеното наказание е било действително връчено на лицето

Държавният орган (най-често КАТ) следва да докаже, че санкционираното лице е наясно със съдържанието и последствията от наказателното постановление.

Това е важно, защото всяка правна последица, свързана с наказанието

Това наказание зависи от това дали лицето е било коректно информирано за обвиненията и предстоящите мерки срещу него.

Втората хипотеза разглежда ситуацията, при която лице, вече наказано административно за управление на моторно превозно средство без необходимите документи, в рамките на една година извърши същото нарушение.

🚨 Сериозността на повторните нарушения

Съгласно чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс, когато лице управлява моторно превозно средство в срока на вече наложено наказание лишаване от право да управлява такова, то подлежи на наказателна отговорност.

Повторяемостта, особено при шофиране след употреба на алкохол или наркотици, се разглежда като отегчаващо обстоятелство.

📛 Управление при отнето свидетелство за управление

Третата хипотеза, третирана в чл. 343в, ал. 1 НК, е свързана с управление на МПС в периода на действаща административна мярка, когато свидетелството за управление е отнето.

Наказанието е до три години лишаване от свобода, глоба от до 1000 лв., както и ново административно отнемане.

Законът цели не просто репресия, а превенция.

Административната принуда не чака

Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 2а от ЗДвП, дори и при обжалване на заповедта за принудителна мярка, самото обжалване не спира изпълнението .

Това е изключение от общия принцип по чл. 166, ал. 2 от АПК, и е израз на специалната строгост на закона към нарушения по пътищата.

Обжалване на наказателни постановления

Ако сте получили наказателно постановление, имате право да го обжалвате в 14-дневен срок пред Районния съд по мястото на извършване на нарушението.

Вашият адвокат може да анализира:

  • дали пробата за алкохол/наркотици е взета по надлежния ред;

  • дали са налице процесуални нарушения при съставянето на АУАН;

  • има ли неясноти, непълноти или противоречия в доказателствата.

📄 Незаконни актове и обезщетения

Съгласно чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), всеки, който е претърпял вреди от незаконни действия на органите на МВР, има право да получи обезщетение.

Това включва случаи на незаконно задържане на свидетелство, прекратяване на регистрация без основание, както и други неправомерни актове.

💼 Възстановяване на правата и обезщетения

При успешна защита в съда, можете да поискате:

  • възстановяване на свидетелството за управление;

  • заличаване на наказанието в КАТ регистъра;

  • имуществено и неимуществено обезщетение за вреди, включително пропуснати ползи (напр. невъзможност да работите като шофьор).

📌 Препоръчваме консултация с адвокат : 

Пътищата не са място за компромиси със закона, но законът също не търпи компромиси в правата на гражданите.

Правото на защита е основен принцип и ако сте обект на неправомерна санкция – не мълчете.

📲 За правна помощ и съдействие:
0897 90 43 91
📧 office@lawyer-bulgaria.bg

Борим се за правата ви с точност, опит и юридическа настъпателност.

Отговорност на превозвача

В практиката ни на опитен адвокат по застрахователни дела се случва при извършване на превоз на товари и ангажиране на Отговорност на превозвача

В отношенията между търговски партньори, които имат сключен договор зОтговорност превозвача превоза доставка на стоки, при фактическото извършване на превозите, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставката.

Цялата имуществена отговорност на превозвача, при извършването на превоз на стоки до товародател е ангажирана и за забава.

Превозвача може да се освободи от отговорност ако липсата, повредата или забавата се дължат на грешка на товародателя.

При неправилно или грешно нареждане, при което не е  резултат на грешка на превозвача.

Основания за освобождаване на превозвача от отговорност  са следните обстоятелства :

  • недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне,
  • последиците, които не е могъл да предвиди.

При отделни доставки, всяка стока следва да бъде доставена съгласно  Заявката.

Ако срок  за доставка не е уговорен, се приема период, за който е обичайна доставката.

В практиката се срещат случаи, в който при извършване на превоза от страна на превозвача, възникват различни обстоятелства, при които стоката може да се повреди или загуби.

В тези случай се ангажира отговорността на превозвача,  в случай че срокът не бъде доставена в срок до 30 дни

След изтичане на срока за доставка, или, ако такъв срок не е бил уговорен,  60(шестдесет дни от приемането)

Размер на обезщетения при отговорност на превозвача

Отговорността на превозвача за цялостни и частични липси може да бъде ограничена.

Тази отговорност е ограничена до 8.33 специални единици тираж, което не надвишава т 25 франка за килограм липсващо тегло.

В тази ситуация, превозвачът дължи връщане и на заплатеното навло за превоза на стоките, заедно с всички разноски.

Товародателят може да заплати допълнителна цена за по-висока стойността на стоката в ЧМР товарителницата, която надвишава съответните лимити.

В този случай, превозвачът е отговорен и носи имуществена отговорност  за стоката до обявения размер. Отговорност превозвача превоз

В случай на забава при доставянето превозвачът дължи обезщетение за размера на причинените щети

Имуществената отговорност на превозвача не може да се повече от цената на превоза

Това се прилага, освен ако в товарителницата не е обявена цялата завишена стойност на превозваната стока и това.

Ограниченията на отговорността на превозвача не важат в случаите на измама или грешка, приравнена на измамата.

Рекламация при доставка 

Когато доставката бъде извършена, от своя страна получателят има право на рекламация на получения товар в момента на получаването.

Рекламацията на стоката следва да бъде извършена в присъствието на превозвача, когато се касае до явни липси и повреди и/или в 7-дневен срок от получаването й, когато става въпрос за скрити липси и повреди.

Ако получателят на стоката не направи възражения и рекламации в срок, договорът е изпълнен без забележки. Отговорност на превозвача

Давност за иск по ЧМР

Законът указва, кратки срокове за предявяване на искове по ЧМР Конвенция.

Срокът на погасителната давност за тези искове, свързани с превоза, е едногодишна.

В случай, че при доставката е налице измама или грешка, законът посочва, че давността е тригодишна.

При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката, а за цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок.

Ако такъв срок не е бил уговорен, началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни

Възражение прекъсва и спира давността до момента, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените документи. Отговорност на превозвача

Погасеният по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение в бъдещ исков процес по ЧМР Конвенция.

Застрахователят поема отговорността на превозвача на стоки по шосе, в случай на настъпване на застрахователно събитие за територията на Република България, съгласно Закона за Автомобилните Превози, и за територията на чужбина, съгласно Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки.

Какво покрива ЧМР застраховката ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Р България. Покритието по тази полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какъв е срока на застраховката ЧМР ?

Застраховката може да се сключи за срок от 1 календарна година, за част от годината или за отделен курс. Застрахователят може да сключва и договори за абонаментно застраховане. При тези застраховки покритието се простира върху всички курсове извършени през определен период. Застрахованият е длъжен да декларира всички курсове, извършени от него през месеца до 10-то число на следващия месец.

В кой период отговаря превозвача ?

Превозвачът отговаря за пълната или частичната липса, или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. За да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване на превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на негови служители.

Размер на застрахователното покритие ?

Според Конвенцията за Договора за Международен Автомобилен Превоз на Стоки: Когато, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество; При всички случаи обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло. Под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900. Съгласно Закона за Автомобилните Превози обезщетението за цялостна или частична липса на товара е в размер на вредата, но не повече от 8,33 SDR /специални права на тираж/ разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. В случай на цялостна липса се връщат превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на товара изцяло, а при частична липса – пропорционално, като други обезщетения не се дължат.

Какво се прави, ако настъпи щета при превоза на стоката ?

При настъпване на застрахователно събитие, сте длъжни незабавно да предприемете всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване на товара, предотвратяване, ограничаване и/ или намаляване на загубата и/ или щетата. В срок до 7 дни от узнаване за настъпило застрахователно събитие сте длъжни писмено да уведомите застрахователя за съответното застрахователно събитие, както и за мястото, където то е настъпило. Застрахователят има право самостоятелно да участвува в спасяването на товара, в предотвратяването, ограничаването и/ или намаляването на загубата, и/ или повредата, в установяването на виновните за вредите лица, както и да взема или посочва необходимите за тази цел мерки. Нарежданията и предписанията му са задължителни за застрахования.

Oбезщетение гаранционен фонд

Често пъти се случват ситуации в който в резултат на ПТП на пътя е налице щета, за пострадал автомобил, за който виновният водач няма валидна застраховка Гражданска отговорност.

В последните няколко години, в резултат на активна кампания на застрахователният пазар у нас сравнително малък процент от автомобилите нямат задължителната „Гражданска отговорност“.

Гаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

Към него трябва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да се получат пари за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без “Гражданска отговорност”, собственикът на увредения автомобил трябва да подаде молба (уведомление), чрез пълномощник.

Необходимо условие за плащане от Гаранционен фонд е пътнотранспортното произшествие е настъпило на

А/ територията на Република България,

Б/ на територията на друга държава членка на ЕС

В/ на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, с МПС от територията на Република България,

Г/ Виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Oбезщетение гаранционен фонд

Съгласно разпоредбата Кодекса за застраховане след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.

Съгласно Кодекса за застраховане Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България

В двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288, ал. 12 и 14 от КЗ.

Ако Гаранционен фонд са завели дело срещу Вас, Вие имате съответните права на защита.

Съветваме Ви да се обърнете за съдействие към опитен адвокат, който е специализиран в застрахователните дела 

Реално в такива ситуации, възниква въпроса :

1. Какво се случва, ако ви удари такъв автомобил?
2. Има ли кой да плати обезщетението?
2. Къде и пред кого се предявяват имуществените претенции за обезщетение на пострадалите водачи и автомобили. ?

В съвременният живот са налице условия в който държавата е гарантирала изпълнението и обезщетението на пострадалите, в случай на липса на активна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Едва в този случай се изплаща обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти:

1.Възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България

2. ПТП на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което се намира в Република България;

3. Липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“;

4. Изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка;

5. Възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд.

Обезщетение Гаранционен фондГаранционният фонд е институцията, която изплаща обезщетения, когато автомобилът, който ви е ударил, няма задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В случай, че е налице щета, доказана с документи и ПРОТОКОЛ за ПТП, това е мястото, където следва да се обърнете и в случай, че виновникът за произшествието е неизвестен.

Фондът изплаща и обезщетения по другата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал валидна полица.

За да получите обезщетение за настъпили имуществени и неимуществени щети, нанесени от кола без „Гражданска отговорност“ от страна на Гаранционен фонд, собственикът на увредения автомобил трябва да се обърне самостоятелно или чрез специалист към Гаранционния фонд.

Необходими са документи, да се удостовери настъпило ПТП

В случай на претенция за неимуществени вреди, процедурата е по-сложназа което е необходимо да се обърнете към специалист, който да Ви помогне при получаването на обезщетение.

Освен изброените по-горе, които удостоверяват настъпилото пътнотранспортно произшествие, се искат доказателства за телесните повреди и размера на неимуществените вреди.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ в които Гаранционният фонд не изплаща обезщетения.

Допълнителни доказателства се искат само ако необходимостта от тях не е можело да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок до 15 дни от представяне на документите.

Обезщетенията се превеждат до 3 месеца. Oбезщетение гаранционен фонд.

Размерът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ се формира от различни фактори.

При смърт или телесни увреждания претенцията и представените доказателства се обсъждат от експертна застрахователно-медицинска комисия към Гаранционния фонд.

При смърт също се вземат предвид възрастта на починалия, отношенията между него и наследника или лицата, имащи право на издръжка.

Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля минималната сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие.

Гаранционният фонд има законов срок, в който трябва да се произнесе.Oбезщетение гаранционен фонд

Той е до 3 месеца от датата, на която претенцията е заведена в регистъра на фонда. В този срок УС трябва да излезе с решение и да плати обезщетението по банковата сметка на увреденото лице или да откаже плащането, ако представените доказателства не са били достатъчни.

Обезщетява и пътниците в автобуси без полица

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди при няколко случая, част от които са:

– когато произшествието е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
– виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а произшествието
е станало на територията на България или друга страна членка на ЕС;
– произшествието е настъпило у нас и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на
трета държава, а виновният няма сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта“.

Фондът изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка. Oбезщетение гаранционен фонд.

От 2007 г., когато се присъединихме към ЕС, Гаранционният фонд осигурява покритие за територията на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство.

Средствата във фонда се набират от всяка продадена задължителна полица – „Гражданска отговорност“ и „Злополука“. Вноската се определя всяка година. Oбезщетение гаранционен фонд

За допълнителна информация можете да се обърнете към нас за правна защита по дела срещу Гаранционен фонд и пред съд на следните телефони + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай и ще получите отговор в рамките на работния ден !

Какво е Гаранционен фонд

Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство); имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество

Какви щети изплаща Гаранционен фонд ?

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка. Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите, когато виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България.

Как възниква регресната отговорност?

Фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.

Кога претенцията на Гаранционен фонд е основателна ?

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.. Обикновено Гаранционен фонд завежда дела срещу наши клиенти, тъй като е възстановил суми на компенсационен орган, а след това встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви.

Очевидната неправилност на съдебно решение

Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.

С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (З. – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“

Това основание бе въведено наред с евентуалната нищожност или недопустимост като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване

Става дума за процедурата по обжалване на Въззивно решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК

Задължително е наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.Очевидната неправилност на съдебно решение

Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК

Затова разграничаване на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда

Тези изводи трябва да са резултат от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии.

Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл.

Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона

Това следва да се тълкува и когато

А/ актът е постановен в противоречие с практика на ВКС,

Б/ Актът е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВКС,

В/ Актът е в противоречие с актове на Конституционния съд

Г/ Актът е в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз

Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност

Това ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Във всички останали случаи,

  1. необосноваността на въззивния акт, произтичаща
  2. от неправилно възприемане на фактическата обстановка,
  3. от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност

е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Въведе се касационното основание „очевидна неправилност“

Това бе отчетено като наличие на порок на обжалваното решение.

Тъй като, терминът няма легална дефиниция, до настоящия момент, в общественото пространство, се зародиха различни тълкувания на вложения смисъл.

Едва няколко месеца по-късно обаче, ВКС успя да формира и натрупа известно количество съдебни актове, в които макар и без задължителна сила, да даде насоки за това, какво съдиите от съставите му, считат за „очевидна неправилност“.

За да бъде определен един акт като „очевидно неправилен“, той трябва да съдържа явни и сериозни нарушения на правото

Става дума за нарушения, които са толкова значителни, че тяхната неправилност не може да бъде пренебрегната дори без задълбочен правен анализ.

От друга страна, съдебният акт не може да бъде определен като очевидно неправилен само поради несъгласие с правните изводи на въззивния съд или при наличие на различна правна интерпретация на приложимото право.

В тези случаи касационното обжалване трябва да се основава на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и да е налице някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Така, докато законодателната промяна с цел въвеждането на „очевидната неправилност“ като самостоятелно касационно основание започна да внася яснота по въпроса и да предлага обективни критерии

Това са критерии по които да се преценява дали едно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

В крайна сметка, въведеното понятие „очевидна неправилност“ започва да играе важна роля в процеса на съдебен контрол върху решенията на въззивните съдилища

Това понятие служи като инструмент за поправяне на сериозни правни грешки, които могат да повлияят на изхода на делото по неправомерен начин.

Критерий за неправилност на Съдебно решение

При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:Очевидната неправилност на съдебно решение

От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда

Тази неяснота, следва да не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването или чрез поправяне на очевидната неправилност на съдебно решение

В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.

Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.

Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.

В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г.  КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.

Съдебната практика за неправилност на решение

Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.

В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.

Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление

Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.

Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПКОчевидната неправилност на съдебно решение

Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.

Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.

Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.