fbpx

Публикации

Давност административно наказание

Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. „б” ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.

Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.

Видове давност за изпълнение на административно наказание са обикновена и абсолютна.

В Тълкувателно решение  № 2/2017 г. Върховният административен съд касае обикновена давност по наложено административно наказание.Давност административно наказание

В свое съдебно тълкувателно решение  № 2 от 2017 г. Върховният административен съд, определни, че глобата, наложена като административното наказание, не се събира, ако са изтекли две години от налагането й.

Съдебното решение слага край на противоречивата съдебна практика, според която  едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е  2-годишна(чл.82, ал.1, б.“а“ от Закона за административните нарушения и наказания

Налице е 5 -годишна давност (по чл. 171 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Самото административно наказание „ГЛОБА“, предполага срочност на изпълнението

Чрез него се реализира тази административно-наказателната отговорност е нужно да бъде определен и краен срок за изпълнение, с цел – превантивен ефект.

Затова са налице кратките давностни срокове за  изпълнението на административното наказание.

Ситуация, в която за изпълнение на административни задължения в полза на бюджета се прилагат удължени срокове за изпълнение на публичните задължения, би довело до административен произвол.

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ

Основният текст на разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.

А втората алинея допълва, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.След този момент в който е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Съгласно чл.82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Текстът на чл. 82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ВАС след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок.

Условие за позоваване на давността е задълженото лице да се позове на този давностен срок, като вече изтекъл.

За повече информация или разяснения, можете да се обърнете към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Регламенти на Европейския съюз

Като адвокат разполагаме с дългогодишен опит в областта на Регламенти на Европейския съюз

С годините и натрупания опит можем да споделим опит си в областта на правните услуги, свързани с тези норми.

Въпреки че съдилищата имат за задача да прилагат регламентите, за съжаление, често не разбират добре всички техни аспекти

Много колеги не ги прилагат по неправилен начин, не спазвайки изискванията на съответните регламенти на Европейския съюз.

Съдебният орган трябва да осъществи приемането и прилагането на изискванията на Регламентите на Европейския съюз с приоритет над националното законодателство.

Този приоритет е от основно значение за осигуряване на съгласуваност и ефективност в прилагането на правото на Европейския съюз.

Във връзка с това, регламентът за прилагането на Регламентите на Европейския съюз е от съществено значение.Регламенти на Европейския съюз

Този регламент определя ясни правила и процедури за прилагане на различните актове на Европейския съюз.

Той осигурява яснота по отношение на това, кои актове са задължителни за държавите-членки

Регламентът осигурява на техните граждани и юридически лица, както и как трябва да се прилагат.

Правото на Европейския съюз включва разнообразни правни актове като регламенти, директиви, решения, становища и препоръки.

Тези актове имат различна юридическа сила и прилагането им зависи от конкретните обстоятелства.

Съществува и разделение на правото на ЕС на първично и производно, като първичното право включва Договорите за функционирането на ЕС и за Европейския съюз.

Най-важна роля в правото на ЕС се възлага на актовете, приети от различните институции на Европейския съюз.

Регламенти на Европейския съюз и Директивите, които се приемат съвместно от Съвета и Европейския парламент, са от особено значение, тъй като определят ключовите норми и стандарти

Тези актове играят решаваща роля в хармонизирането на правните системи в рамките на Европейския съюз

Тези Регламенти на Европейския съюз учавстват и в осигуряването на общи правила за функциониране на вътрешния пазар.

Регламентът е акт с общо приложение.

Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Регламентът съдържа задължителни, както за държавите-членки, така и за техните физически и юридически лица, правила за поведение.

Той се прилага пряко в държавите-членки, което означава, че не е необходимо никакви приемането на никакви допълнителни актове от страна на държавата, в която се прилагат.

Каква е разликата между Регламент и Директива ? Регламенти на Европейския съюз

Целта е да могат нейните граждани да се позовават на регламента и да упражняват и защитават правата, които този вид акт им предоставя.

„Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки до които е адресиран

Директивата оставя за разглеждане на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.

В този смисъл разликата между регламента и директивата е съществен, тъй като първият не изисква каквото и да било действие от страна на държавите-членки

Свържете се с нас

Затова съдебната ми практика на опитен адвокат показва, че никога не може да си сигурен, дали съдът ще спази изискването и ще приложи Регламента или ще си го кара както знае, позовавайки се на нашия закон.

В случай че имате допълнителни въпроси, можеш да обърнете към нас, като адвокат по европейско право и прилагане на Европейски Регламенти на ЕС на тел. 0897 90 43 91  и на E-mail info@lawyer-bulgaria.bg

Обжалване на Определение

Често,  в хода на съдебния исков процес се стига до постановяване на Определения, които подлежат на обжалване.

Определенията са един от видовете съдебни постановления, с които съдът в гражданското съдопроизводство се произнася по искания на страните или служебно се
разпорежда за движението, спирането или прекратяването на производството.

Същност на обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Определенията са произнасяния на разпоредителната дейност съда, но малка част от тях, подлежат на обжалване

Съгласно чл.252 ГПК, съдът постановява акт определение, когато се произнася по въпрос, с който не решава основният спор по същество.

Най-големия брой актове, които се постановяват в рамките на производството по граждански дела.

За разлика от решенията: правните последици на определенията не надхвърлят рамките на делото.  Поради това не подлежат на отделно, самостоятелно обжалване.

Налице са хипотези, в които Определения се обжалват с частна жалба;

Съществуват случаи, в които Съдът, който ги е постановил, може да ги отмени или измени;

Видове Определения, които подлежат на обжалване

Това са определения, които прекратяват производството, тъй като съдът е констатирал, че то е недопустимо. До такъв резултат се стига, когато:

  • не е налице правен интерес;
  • липсва право на иск
  • правото на иск не надлежно упражнено;
  • когато в хода на делото съдът бъде десезиран от разглеждането на спора поради отказ от иска, оттегляне на искова молба или Споразумение между страните.

Тези обстоятелства освобождават съда от разглеждане на делото и поради това препятстват постановяването на съдебно решение.

В определенията от тази група се съдържа отказ да се продължи производството, макар подобно произнасяне да не се записва изрично, и се прекратява делото.

Втората група обхваща определенията, с които съдът ръководи и насочва движението на делото.

Тази дейност да се нарича администриране на съдебния процес.

С нея съдът ръководи развитието на процеса, т.е. неговото движение, насочено към съдебното решение.

В групата на определенията по движението на делото се включват нови две групи определения според техния предмет

Общото и за двете групи е, че за да ги постанови, съдът е приел, че производството е допустимо, тъй като не са налице предпоставки за неговото прекратяване.

Процедура по обжалване на ОпределениеОбжалване на Определение

Обжалването на съдебните определения е средството за защита на заинтересованата страна от незаконосъобразното определение, което засяга нейните интереси

Обжалване на Определение чрез частна жалба е правно  средство за защита, когато Определение не може да бъде отменено или изменено по реда на чл.253 ГПК

Изискването на закона е това обжалване на Определение  с частна жалба да попада в обжалваеми определения, посочени в чл.274, ал.1 от ГПК.

Най-често това са Определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.

Определенията се обжалват с частна жалба пред по-горестоящият съд в седмичен срок от връчването на страните.

За допълнителна информация, моля потърсете адвокат за обжалване на определение на 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg 

Какво представляват Определенията ?

Определенията са съдебни актове с които съдът администрира и управлява съдебния процес. Това са най-честите актове с които се отлага, насрочва съдебния процес. Някой определения подлежат на Обжалване пред по-горестоящия съд.

Как се обжалват Определенията на съда ?

Определенията се обжалват пред по-горестоящия съд с частна жалба, в 7 дневен срок от връчването на страната или от постановяване в Съдебно заседание по делото. на жалба може да бъде подавана винаги срещу определение, постановено от първоинстанционния съд по материалноправния спор

Какъв е срокът за обжалване на Определенията ?

Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК частните жалби се подават с едноседмичен срок от съобщаването на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. Определеният срок за подаване на частна жалба е от категорията на законните срокове. Той е и преклузивен, тъй като неспазването му води до погасяване на правото да се подаде частна жалба. Подадената жалба след изтичане на срока ще бъде недопустима, тъй като определението като не обжалвано ще влезе в сила.

Как се обжалва Определение на съда ?

Определението се обжалва с частна жалба пред по-горестоящия съд в 7 дневен срок. Жалбата се подава чрез съда, чието определение се обжалва, и е адресирана до по-горестоящия съд. Последният се определя по правилата за обжалване на евентуалното съдебното решение по делото. Това означава, че осъществяването на контрол на обжалваеми определения на районните съдилища е поставено в компетентността на съответните окръжни съдилища, а определенията на окръжните съдилища, действащи като първоинстанционен съд по материалноправния спор се контролират от съответния апелативен съд. По отношение на всички определения, доколкото е допустимо касационно обжалване, то се провежда пред ВКС.

Кои Определения подлежат на обжалване ?

На обжалване подлежат определенията на първоинстанционния съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото като производството се прекратява, отказва се да бъде възобновено спряно дело или се спира делото. В теорията правилно се отбелязва, че за разлика от отменения ГПК в действащия кодекс не е възпроизведено правилото на чл.185 ГПК (отм.), което изрично предвиждаше обжалваемост на изброените определения. Приема се, че дори и при липсата на изрична разпоредба, доколкото тези определения се обхващат от хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК и поради запазеното действие на т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 2001г. на ВКС, което е задължително за съдилищата, срещу тези определения може да бъде подавана частна жалба.