Определяне административни наказания

Често пъти ни задават въпроса – как  се стига до Определяне административни наказания ?

Административните наказания за нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) в България се определят съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Целта на тези санкции не е просто да се санкционира нарушителя, а да го превъзпита и предупреди, като същевременно даде пример на останалите граждани за последствията от неспазването на правилата.

Как се определя административното наказание по ЗДвП?

Според чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се налага в рамките на предвидените по закон санкции за конкретното нарушение.

При определяне на наказанието компетентният орган трябва да вземе предвид:

• Тежестта на нарушението (например – превишена скорост с 10 км/ч не е като превишена скорост с 80 км/ч);

• Подбудите за извършване на нарушението (дали е било по небрежност или с откровено незачитане на правилата);

• Смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства;

• Имотното състояние на нарушителя (да, празният портфейл може понякога да намали размера на глобата… но не разчитайте на това).

Важен момент: Смекчаващите обстоятелства могат да доведат до по-леко наказание, а отегчаващите – до по-солидно и болезнено.

Заменяне на предвиденото наказание с по-леко е допустимо само в изрично предвидените случаи (чл. 15, ал. 2 от ЗАНН).

Още една „черта на терена“: когато специалният закон е фиксирал минимален размер (глоба или „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“), наказващият орган и съдът по принцип нямат право да слизат под този минимум.

Това е изрична забрана в чл. 27, ал. 5 ЗАНН – „не се допуска … определяне на наказание под предвидения най-нисък размер“, като действащата редакция добавя и важното уточнение „освен в предвидените в закон случаи“.

Практическата последица е проста: ако санкционната норма дава диапазон (примерно „от Х до Y“), може да спорите за индивидуализацията и да търсите най-ниското в диапазона, но не и „под него“. Ако нормата предвижда точно определен размер, изобщо няма „поле“ за намаляване.

Реалният „път“ надолу най-често не е под минимума, а през: (1) правилна правна квалификация (друга разпоредба с по-нисък минимум), (2) отпадане на едно от вменените нарушения, или (3) отмяна поради материална/процесуална незаконосъобразност.

Отделно, индивидуализацията по чл. 27 ЗАНН остава ключова, защото в рамките на законовия диапазон органът е длъжен да отчете тежестта на нарушението, подбудите, смекчаващи/отегчаващи обстоятелства и имотното състояние.

Именно тук „работят“ аргументи като липса на вредни последици, минимална степен на обществена опасност, чисто административно минало, краткотрайност, технически характер на пропуска и т.н. – но пак: само до законовия минимум, не под него.

Що е „маловажен случай“ ? 

Днес е важно да се държи сметка за актуалния текст на чл. 28 ЗАНН:

при маловажен случай наказващият орган „не налага наказание“, а издава писмено предупреждение, в което изрично се указва, че при ново нарушение от същия вид (също маловажно) в 1-годишен срок от влизане в сила на предупреждението, вече ще последва наказание.

Това има две практични последици:

1. „Маловажният случай“ вече не е „устна забележка“, а писмен акт с реквизити, подлежащ на обжалване.

2. Спорът в съда често се измества към това дали изобщо са налице факти, които да обосноват маловажност (нисък интензитет, липса/минимум последици, конкретна ситуация), и дали органът е мотивирал защо приема или отказва маловажност.

Критичното изключение: алкохол/наркотици и безопасност на движението

Тук е мястото да се прецизира (и да се „посочи“ в текста заради често срещаните грешки):

по действащия чл. 29 ЗАНН (изм. ДВ, бр. 109/2020, в сила от 23.12.2021 г.) разпоредбата на чл. 28 (маловажният случай) „не се прилага“ за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, когато са извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

Това означава: при такива хипотези спорът НЕ може да бъде „дайте ми маловажен случай“, а се води по други линии – доказване на факта/виновността, годност и ред на установяване, компетентност, съществени процесуални нарушения, давност/срокове, правилна квалификация и т.н.

Обжалване на наказателното постановление: срокове, компетентност и „къде падат“ най-често актовете

Срокът за жалба срещу наказателното постановление (както и срещу електронен фиш, предупреждение по чл. 28 и др.) е 14 дни от връчването.

Компетентен е районният съд по мястото на извършване/довършване на нарушението; жалбата се подава чрез наказващия орган.

Наказващият орган е длъжен да изпрати жалбата и преписката в 7-дневен срок до съда.

Най-„твърдите“ основания за отмяна в практиката обикновено са две групи, които законът сам очертава и които съдът следи строго:
(1) Неправилно приложение на материалния закон;
(2) Съществено нарушение на процесуалните правила.

За да „хванете“ процесуалните нарушения, проверката почти винаги започва от адвокат:
– АУАН трябва да съдържа минимум: дата/място на нарушението, описание и обстоятелства, нарушени разпоредби и др. (чл. 42 ЗАНН).
– Наказателното постановление също има задължителни реквизити и ясна фактическа част (чл. 57 ЗАНН).

Липсите/неточностите, които реално пречат на защитата (например неясно „какво точно“, „кога точно“, „къде точно“, „с какво доказателство“), са типичният „гръбнак“ на отменителните решения.

Допълнителни процесуални „капани“:
– произнасяне на наказващия орган в едномесечен срок по преписката (чл. 52, ал. 1 ЗАНН) и какво се случва при необосновано „влачене“;
– прекратителните хипотези и дефекти по преписката (вкл. съществени процесуални нарушения), които законът изрично свързва с прекратяване;
– давност/срокове по чл. 34 ЗАНН (в статията може да остане като отделен раздел „Срокове и давност“, защото това е една от най-търсените фрази при SEO).

Спазването на правилата за движение не е само въпрос на избягване на глоби – но когато вече има АУАН/НП, „играта“ е юридическа и се печели с детайл:

правилна квалификация, законови минимални прагове, допустимост на „маловажен случай“, и чиста процедура по съставяне/връчване/мотивиране.

Когато законът казва „под минимума не може“, тогава фокусът се измества от „намалете ми глобата“ към „докажете ми нарушението“ и „издали сте акт в нарушение на закона