Tag Archive for: наказателно постановление срок за връчване наказателно постановление кат

Обжалване наказателно постановление

С наказателните постановления се налагат административни наказания, след които се стига до обжалване наказателно постановление

Обжалването на наказателно постановление се извършва в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез административнонаказващия орган, издал постановлението, до компетентния районен съд по мястото, където нарушението е извършено или довършено.

Пропускането на този срок може да доведе до влизане на наказателното постановление в сила, независимо дали наложеното наказание е неправилно, прекомерно или постановлението е издадено при съществени нарушения на закона.

Поради това всяко получено наказателно постановление трябва да бъде проверено незабавно както от фактическа, така и от правна страна.

Проверката следва да обхване:

  • кой орган е издал наказателното постановление;
  • имал ли е органът материална и териториална компетентност;
  • спазени ли са сроковете по Закона за административните нарушения и наказания;
  • описано ли е точно твърдяното нарушение;
  • посочени ли са правилните правни норми;
  • събрани ли са достатъчно доказателства;
  • установена ли е самоличността на действителния нарушител;
  • доказана ли е вината на физическото лице;
  • индивидуализирано ли е правилно наказанието;
  • налице ли е маловажен случай;
  • нарушено ли е правото на защита.

Какво представлява наказателното постановление?

Наказателното постановление е акт на административнонаказващ орган, с който се установява административно нарушение и се налага предвидената в закона административна санкция.

То се издава въз основа на административнонаказателна преписка, която обичайно започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение – АУАН.

АУАН и наказателното постановление са различни актове.

АУАН поставя началото на административнонаказателното производство и формулира фактическото обвинение. Наказателното постановление е актът, с който административният орган налага наказанието или имуществената санкция.

Административнонаказващият орган може да издаде наказателно постановление само когато установи по несъмнен начин:

  1. че е извършено конкретно административно нарушение;
  2. самоличността на лицето, което го е извършило;
  3. вината на нарушителя, когато се търси лична административнонаказателна отговорност;
  4. приложимата санкционна разпоредба;
  5. липсата на основания за прекратяване на производството или за прилагане на маловажен случай.

Самият факт, че е съставен АУАН, не означава, че нарушението е доказано.

Какви наказания могат да бъдат наложени?

За административни нарушения законът предвижда различни административни наказания, сред които:

  • обществено порицание;
  • глоба;
  • временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
  • безвъзмезден труд в полза на обществото в предвидените от закона случаи.

На юридическите лица и едноличните търговци може да бъде наложена имуществена санкция при неизпълнение на задължения към държавата или общината, когато това е предвидено в съответния специален закон.

Наред с наказанието могат да бъдат постановени и други неблагоприятни последици:

  • отнемане на вещи в полза на държавата;
  • разпореждане с веществени доказателства;
  • присъждане на обезщетение;
  • отнемане на контролни точки;
  • временно лишаване от право на управление на моторно превозно средство;
  • други последици, предвидени в специален закон.

Важно е да се прави разлика между административно наказание и принудителна административна мярка.

Например временното отнемане на свидетелство за управление със заповед за прилагане на принудителна административна мярка е отделен административен акт. Обжалването на наказателното постановление не води автоматично до отмяна или спиране на отделно издадената заповед.

Кои наказателни постановления могат да бъдат обжалвани?

На съдебен контрол могат да бъдат подлагани наказателни постановления, издадени от различни държавни и общински органи, включително:

  • МВР и сектор „Пътна полиция“;
  • Националната агенция за приходите;
  • Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“;
  • регионалните здравни инспекции;
  • Комисията за защита на потребителите;
  • Агенция „Митници“;
  • Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;
  • общински органи;
  • контролни органи в областта на строителството;
  • екологични и земеделски контролни органи;
  • други административни органи, оправомощени със закон.

Често се обжалват наказателни постановления за:

  • превишена скорост;
  • използване на мобилен телефон при управление;
  • управление без необходимите документи;
  • нарушения при пътнотранспортно произшествие;
  • управление след употреба на алкохол или наркотични вещества;
  • отказ за извършване на проверка;
  • управление без валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
  • нарушение на режима за пътни такси;
  • неправилно паркиране;
  • управление на нерегистрирано или служебно дерегистрирано МПС;
  • управление в период на лишаване от право;
  • нарушения на трудовото законодателство;
  • данъчни и осигурителни нарушения;
  • нарушения на потребителското законодателство;
  • нарушения на общински наредби.

Не всяка санкция за нарушение на Закона за движението по пътищата се налага с наказателно постановление. За някои нарушения се издава фиш или електронен фиш, за които могат да действат специални правила.

Каква е разликата между АУАН и наказателно постановление?

Акт за установяване на административно нарушение

АУАН е документът, с който контролният орган описва твърдяното нарушение.

В него трябва да бъдат посочени най-малко:

  • самоличността на актосъставителя;
  • самоличността на нарушителя;
  • датата и мястото на нарушението;
  • точно описание на деянието;
  • обстоятелствата, при които е извършено;
  • нарушените правни разпоредби;
  • доказателствата и свидетелите;
  • обясненията и възраженията на нарушителя.

АУАН има обвинителна и констативна функция, но сам по себе си не налага окончателното административно наказание.

Наказателно постановление

Наказателното постановление съдържа окончателното произнасяне на административнонаказващия орган.

То трябва да посочва:

  • органа, който го издава;
  • номера и датата на постановлението;
  • данните на нарушителя;
  • конкретното нарушение;
  • датата и мястото на извършването му;
  • доказателствата;
  • нарушените правни норми;
  • санкционната разпоредба;
  • вида и размера на наказанието;
  • смекчаващите и отегчаващите обстоятелства;
  • реда и срока за обжалване.

Липсата или неясното посочване на съществен реквизит може да представлява основание за отмяна, когато ограничава правото на защита или не позволява да се установи за какво точно нарушение е санкционирано лицето.

Може ли АУАН да се обжалва пред съд?

По общото правило АУАН не подлежи на самостоятелно обжалване пред съда.

Срещу него могат да се направят възражения:

  • непосредствено при съставянето му;
  • писмено в 7-дневен срок от подписването му.

Възражението се адресира до компетентния административнонаказващ орган.

В него могат да бъдат изложени:

  • фактически възражения;
  • възражения относно самоличността на нарушителя;
  • липса на вина;
  • неправилно описание на деянието;
  • липса на нарушение;
  • изтекли срокове;
  • некомпетентност на актосъставителя;
  • доказателствени искания;
  • искане за прилагане на чл. 28 ЗАНН;
  • искане производството да бъде прекратено.

Когато във възражението са посочени писмени или веществени доказателства, административният орган трябва да ги събере служебно, доколкото това е възможно.

Неподаването на възражение срещу АУАН не лишава нарушителя от правото впоследствие да обжалва наказателното постановление.

Какъв е срокът за обжалване на наказателно постановление?

Наказателното постановление се обжалва в 14-дневен срок от неговото надлежно връчване.

Срокът започва да тече от деня, следващ датата на връчването.

Ако последният ден е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

От решаващо значение е да се установи:

  • на коя дата е връчено постановлението;
  • на кого е връчено;
  • по какъв начин е извършено връчването;
  • подписана ли е разписка;
  • използвано ли е електронно връчване;
  • извършено ли е формално отбелязване, че лицето не е намерено;
  • бил ли е известен друг актуален адрес на органа;
  • спазени ли са специалните правила за връчване.

Ненадлежното връчване може да означава, че срокът за обжалване изобщо не е започнал да тече.

Къде се подава жалбата?

Жалбата се адресира до компетентния районен съд, но се подава чрез органа, който е издал наказателното постановление.

Пример:

ДО РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА
ЧРЕЗ НАЧАЛНИКА НА СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ – ВАРНА

Административнонаказващият орган трябва да изпрати жалбата, цялата административна преписка и доказателствата на районния съд.

Подаването директно до съда не е препоръчително, тъй като законовият ред предвижда жалбата да премине чрез наказващия орган.

Кой районен съд е компетентен?

Компетентен е районният съд, в чийто район е извършено или довършено административното нарушение.

Когато нарушението е извършено в чужбина, компетентен е Софийският районен съд.

При продължени, дистанционно извършени, електронни или формални нарушения въпросът за местната подсъдност може да изисква отделна правна преценка според изпълнителното деяние и специалния закон.

Какво трябва да съдържа жалбата?

Добре изготвената жалба срещу наказателно постановление трябва да съдържа:

  1. компетентния съд;
  2. административнонаказващия орган;
  3. данните на жалбоподателя;
  4. номера и датата на наказателното постановление;
  5. датата на връчването му;
  6. изявление, че постановлението се обжалва;
  7. фактическите възражения;
  8. правните основания за отмяна;
  9. конкретните доказателствени искания;
  10. искане за разпит на свидетели;
  11. искане за изискване на документи или записи;
  12. искане за експертиза, когато е необходима;
  13. искане за отмяна или изменение;
  14. искане за присъждане на разноските;
  15. подпис и приложения.

Жалбата не трябва да се ограничава до общо твърдение, че постановлението е „незаконосъобразно“.

Необходимо е да се анализират както самото наказателно постановление, така и:

  • АУАН;
  • заповедите за компетентност;
  • протоколите от проверки;
  • снимките и видеозаписите;
  • справките от информационни системи;
  • техническите характеристики на използваните средства;
  • свидетелските показания;
  • писмените обяснения;
  • датите на всички процесуални действия.

Основни основания за отмяна на наказателно постановление

1. Наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган

Компетентността е основна предпоставка за законосъобразността на постановлението.

Следва да се провери:

  • кой орган е посочен в специалния закон;
  • има ли валидна заповед за делегиране на правомощия;
  • действала ли е заповедта към датата на издаване;
  • обхваща ли конкретния вид нарушение;
  • обхваща ли съответната територия.

Липсата на материална компетентност е особено тежък порок.

2. АУАН е съставен от некомпетентно лице

Актосъставителят трябва да е изрично оправомощен да установява съответния вид нарушение.

Обстоятелството, че лицето работи в определена администрация, не е достатъчно само по себе си.

3. Изтекли са сроковете по ЗАНН

По общото правило АУАН трябва да бъде съставен в срок до три месеца от откриване на нарушителя и не по-късно от една година от извършване на нарушението.

За определени категории нарушения законът предвижда специални и по-дълги срокове.

Образуваното производство по общото правило се прекратява, ако наказателното постановление не е издадено в шестмесечен срок от съставянето на АУАН.

Всеки срок трябва да бъде изчислен според точния вид нарушение и приложимия специален закон.

4. Нарушението не е описано точно

Наказателното постановление трябва да съдържа ясно, пълно и конкретно описание на деянието.

Не е достатъчно механично да бъде възпроизведен текстът на законовата разпоредба.

Трябва да бъдат посочени факти, от които да се разбира:

  • какво точно е направило или не е направило лицето;
  • кога;
  • къде;
  • по какъв начин;
  • при какви обстоятелства;
  • кое задължение е нарушено;
  • с какви доказателства се установява нарушението.

Неясното обвинение ограничава възможността за ефективна защита.

5. Има несъответствие между АУАН и наказателното постановление

Наказателното постановление не може да въвежда изцяло нови факти, ново изпълнително деяние или различни съществени обстоятелства, които не са били предявени с АУАН.

Недопустимо е чрез наказателното постановление да бъде разширяван фактическият обхват на обвинението.

Не всяка разлика води автоматично до отмяна. Решаващо е дали е променено съществено обвинението и дали е ограничено правото на защита.

6. Посочена е неправилна правна квалификация

Фактите трябва да изпълват всички признаци на посочения състав на административно нарушение.

Необходимо е да има разграничение между:

  • нарушената материалноправна норма;
  • нормата, която установява задължението;
  • санкционната разпоредба;
  • евентуалните квалифициращи признаци;
  • повторност или системност;
  • специален и общ състав.

Съдът може при определени условия да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но само без съществено изменение на фактическите обстоятелства.

7. Липсват достатъчно доказателства

АУАН няма предварително определена и необорима доказателствена сила.

Органът трябва да докаже твърдяното нарушение с допустими, относими и достоверни доказателства.

При противоречиви показания, липсващи документи, неясни снимки, непълни технически данни или недоказана връзка между лицето и нарушението постановлението може да бъде отменено.

Предположенията не могат да заместят доказването.

8. Не е доказана вината на физическото лице

Административното нарушение по принцип трябва да бъде извършено виновно – умишлено или по непредпазливост.

Вината не може да бъде презюмирана само от настъпването на определен резултат.

Органът трябва да установи факти, от които може да се направи обоснован извод за конкретната форма на вина.

При имуществените санкции на юридически лица режимът е различен и обичайно не се изследва вина по начина, приложим към физическите лица.

9. Нарушено е правото на защита

Съществено нарушение може да е налице, когато:

  • АУАН не е предявен;
  • лицето не е уведомено за производството;
  • не му е дадена възможност да изложи възражения;
  • доказателствените му искания не са разгледани;
  • не е запознато с материалите;
  • обвинението е неясно;
  • санкцията е основана на неизвестни или непредявени доказателства;
  • преводът за чужденец е липсвал или е бил неадекватен;
  • постановлението е връчено по неправилен ред.

Не всяко формално нарушение е достатъчно за отмяна. То трябва да бъде съществено и да е ограничило възможността за защита или да е повлияло върху законосъобразността на акта.

10. Наказанието не е индивидуализирано

При определяне на наказанието трябва да бъдат обсъдени:

  • тежестта на нарушението;
  • конкретните вредни последици;
  • подбудите;
  • смекчаващите обстоятелства;
  • отегчаващите обстоятелства;
  • поведението след нарушението;
  • предходните нарушения, когато имат правно значение;
  • имущественото състояние при налагане на глоба.

Налагането на максимална или завишена санкция без конкретни мотиви може да обоснове изменение на наказателното постановление.

11. Налице е маловажен случай

При по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи от същия вид може да бъде приложен чл. 28 ЗАНН.

Преценяват се:

  • липсата или незначителността на вредните последици;
  • начинът на извършване;
  • еднократният характер;
  • поведението на нарушителя;
  • незабавното отстраняване на нарушението;
  • конкретните смекчаващи обстоятелства.

При маловажен случай наказващият орган не налага наказание, а издава писмено предупреждение.

Районният съд също може да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя.

Маловажният случай не се прилага за определени нарушения, включително за нарушения, свързани с безопасността на транспорта, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози.

12. Лицето е наказано два пъти за едно и също нарушение

Никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което вече има влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение.

Необходимо е да се сравнят:

  • извършителят;
  • времето;
  • мястото;
  • деянието;
  • защитеният обществен интерес;
  • фактическите елементи на двете производства.

13. Не е установен действителният нарушител

Особено при нарушения по Закона за движението по пътищата трябва да се установи кой е управлявал автомобила, освен когато специалният закон предвижда отговорност на собственика или специална процедура за посочване на водача.

Собствеността върху автомобила не винаги доказва кой е извършил нарушението.

Има ли значение отказът да се подпише АУАН?

Отказът да се подпише АУАН не води автоматично до неговата недействителност.

Отказът може да бъде удостоверен с подпис на свидетел.

Въпреки това трябва да се провери дали:

  • актът действително е бил предявен;
  • лицето е имало възможност да се запознае със съдържанието му;
  • отказът е удостоверен надлежно;
  • посоченият свидетел действително е присъствал;
  • препис от акта е връчен.

Подписът върху АУАН не представлява признание на нарушението. Той удостоверява предявяването и получаването на документа.

Може ли АУАН да бъде съставен в отсъствие?

АУАН може да бъде съставен в отсъствие само при наличието на законовите предпоставки.

Трябва да се провери дали лицето:

  • е било известно, но не е могло да бъде намерено;
  • е било надлежно поканено;
  • не се е явило за съставяне на акта;
  • е получило впоследствие възможност да се запознае с него и да възрази.

Формалното твърдение, че нарушителят не е присъствал, не освобождава органа от задължението да спази процедурата.

Как протича делото пред районния съд?

След получаване на преписката районният съд образува административнонаказателно дело.

Съдът:

  • проверява допустимостта и срока на жалбата;
  • призовава страните;
  • изисква цялата административна преписка;
  • разпитва свидетели;
  • приема писмени и веществени доказателства;
  • може да назначи експертиза;
  • проверява компетентността на органите;
  • проверява спазването на процесуалните срокове;
  • анализира материалния закон;
  • преценява вида и размера на наказанието.

Съдът не е ограничен единствено от възраженията, изложени в жалбата. Той извършва цялостна проверка на законосъобразността на наказателното постановление.

Въпреки това подробната и професионално аргументирана жалба е важна, защото насочва вниманието към конкретните пороци и своевременно формулира доказателствените искания.

Какво може да реши районният съд?

Районният съд може да:

  • отмени наказателното постановление изцяло;
  • отмени постановлението частично;
  • отмени постановлението и прекрати производството;
  • отмени постановлението и приложи предупреждение за маловажен случай;
  • измени правната квалификация при законовите предпоставки;
  • намали размера на наказанието;
  • намали имуществената санкция;
  • потвърди наказателното постановление.

Съдът не следва да влошава положението на жалбоподателя извън предвидените от закона случаи и заявените от останалите страни искания.

Може ли решението на районния съд да се обжалва?

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред съответния административен съд.

Касационната жалба се подава чрез районния съд в 14-дневен срок от съобщението, че решението е изготвено.

Административният съд проверява решението на районния съд на касационните основания, предвидени в закона.

Решението на административния съд по правило е окончателно.

Следователно обичайното производство преминава през две съдебни инстанции:

  1. районен съд;
  2. административен съд като касационна инстанция.

Влиза ли постановлението в сила, ако е обжалвано?

По общото правило своевременно обжалваното наказателно постановление не влиза в сила до приключване на съдебния контрол.

В сила влизат постановленията:

  • които не подлежат на обжалване;
  • които не са обжалвани в срока;
  • които са потвърдени или изменени с окончателен съдебен акт.

Това правило не трябва да се смесва с изпълнението на отделна принудителна административна мярка, за която може да е предвидено предварително изпълнение.

Може ли да се плати 80% от глобата?

Когато нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно глобата, по общото правило на ЗАНН той може да заплати 80% от нейния размер в 14-дневен срок от връчването.

При плащането постановлението влиза в сила в частта относно глобата.

Ако постановлението вече е обжалвано, но в същия срок бъде платен намаленият размер, съдебното производство относно глобата се прекратява.

Плащането трябва да бъде внимателно преценено, защото може да доведе до загубване на възможността глобата да бъде отменена.

Когато наред с глобата е наложено и лишаване от право, отнемане на вещи или друга последица, възможностите за частично обжалване трябва да бъдат анализирани отделно.

Специален закон може да предвижда различен намален размер или различен ред.

Присъждат ли се адвокатските разноски?

В производствата пред районния и административния съд страните имат право да поискат присъждане на направените разноски.

При отмяна на наказателното постановление жалбоподателят може да претендира заплатеното адвокатско възнаграждение, ако са представени необходимите доказателства за плащането и е направено своевременно искане.

Ако жалбата бъде отхвърлена, административният орган може да претендира юрисконсултско възнаграждение.

Присъждането на разноски следва да бъде поискано изрично пред съответната съдебна инстанция.

Възстановява ли се платената глоба след отмяна?

Ако глобата е била платена, а наказателното постановление впоследствие бъде отменено, отпада правното основание държавата да задържи сумата.

Възстановяването се търси по приложимия административен и финансов ред от органа, получил плащането.

Отделен иск за вреди срещу държавата не възниква автоматично при всяка отмяна. За обезщетение трябва да са налице законовите предпоставки, включително действително претърпяна вреда и причинна връзка с незаконосъобразния акт или действие.

Съдебните разноски по самото административнонаказателно дело следва да бъдат претендирани в това производство.

Най-чести грешки при обжалване

Най-често допусканите грешки са:

  • пропускане на 14-дневния срок;
  • подаване на жалбата до неправилен орган;
  • непосочване на датата на връчване;
  • общи възражения без конкретни правни аргументи;
  • липса на доказателствени искания;
  • непроверяване на заповедта за компетентност;
  • непроверяване на сроковете по чл. 34 ЗАНН;
  • смесване на АУАН с наказателното постановление;
  • плащане на намалената глоба преди анализ на последиците;
  • неявяване в съдебното заседание без организирана защита;
  • непредставяне на договор и доказателство за платен адвокатски хонорар;
  • пропуск да се обжалва неблагоприятното решение на районния съд.

Необходими документи за правна проверка

За пълна правна оценка обичайно са необходими:

  • наказателното постановление;
  • разписката или съобщението за връчване;
  • АУАН;
  • възражението срещу АУАН;
  • талонът или протоколът за проверка;
  • заповедта за прилагане на принудителна мярка;
  • снимки и видеозаписи;
  • протоколи за използване на техническо средство;
  • резултати от лабораторни изследвания;
  • свидетелство за управление и контролен талон;
  • застрахователна полица;
  • документи за собственост или ползване на МПС;
  • служебна и търговска документация при санкции на предприятия;
  • кореспонденция с административния орган;
  • всички други документи от проверката.

Адвокат при обжалване на наказателно постановление

Професионалната защита не се изчерпва с подаването на кратка жалба.

Необходимо е да бъдат извършени:

  • анализ на приложимия специален закон;
  • проверка на материалната и териториалната компетентност;
  • проверка на давностните и процесуалните срокове;
  • сравнение между АУАН и наказателното постановление;
  • анализ на доказателствата;
  • формулиране на доказателствени искания;
  • разпит на актосъставителя и свидетелите;
  • оспорване на технически средства и документи;
  • изготвяне на писмени бележки;
  • защита пред районния съд;
  • касационно обжалване пред административния съд.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя правна помощ при обжалване на наказателни постановления, актове на КАТ, административни санкции на търговски дружества и производства по ЗАНН.

За извършване на проверка е необходимо да бъдат изпратени наказателното постановление, АУАН и документът, удостоверяващ датата на връчване.

Как се обжалва наказателно постановление?

Наказателното постановление се обжалва с писмена жалба до компетентния районен съд, подадена чрез административнонаказващия орган, който го е издал. В жалбата трябва да бъдат изложени фактическите и правните възражения и да бъдат посочени доказателствата.

В какъв срок се обжалва наказателното постановление?

Срокът е 14 дни от надлежното връчване на постановлението. Срокът започва да тече от следващия ден.

В какъв срок се подава възражение срещу АУАН?

Писмено възражение срещу АУАН може да бъде подадено в 7-дневен срок от подписването му.

Може ли АУАН да се обжалва пред съд?

По общото правило АУАН не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. Срещу него се подава възражение, а пред съда се обжалва издаденото наказателно постановление.

Кой съд разглежда жалбата?

Жалбата се разглежда от районния съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. За нарушение, извършено в чужбина, компетентен е Софийският районен съд.

Какво става, ако откажа да подпиша АУАН?

Отказът не обезсилва автоматично акта. Той се удостоверява от свидетел. Подписът върху АУАН не означава признание на нарушението.

Може ли делото да се разгледа без жалбоподателя?

При редовно призоваване съдът може да разгледа делото и в отсъствието на жалбоподателя. Неявяването обаче може да затрудни защитата, особено когато трябва да се задават въпроси на свидетели или да се представят доказателства.

Може ли съдът да намали глобата?

Да. При наличието на законовите предпоставки съдът може да измени наказателното постановление и да намали наказанието или имуществената санкция.

Може ли съдът да отмени постановлението като маловажен случай?

Да. Когато съдът установи маловажен случай, може да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя.

Мога ли да платя 80% от глобата и въпреки това да я обжалвам?

Плащането на 80% в срока по чл. 79б ЗАНН води до влизане в сила на постановлението в частта относно глобата. Ако е подадена жалба, производството в тази част се прекратява. Други наложени наказания могат да подлежат на ограничено обжалване според конкретния случай.

Обжалва ли се решението на районния съд?

Да. Решението може да се обжалва пред административния съд чрез районния съд в 14-дневен срок от съобщаването, че решението е изготвено.

Присъждат ли се разноските за адвокат?

Да. Страните могат да поискат присъждане на разноските в производството пред районния и административния съд, като трябва да представят доказателства за извършването им.

Влиза ли глобата в сила, докато делото продължава?

По общото правило своевременно обжалваното наказателно постановление не влиза в сила до окончателното приключване на съдебното производство. Отделна принудителна административна мярка може да има различен режим.

Какво става, ако срокът е пропуснат?

Жалбата може да бъде върната като просрочена. При наличие на законови предпоставки може да се поиска възстановяване на срока, но трябва да бъдат доказани уважителни и обективни причини за пропускането му.

Нужно ли е да се наеме адвокат?

Законът не налага задължително адвокатско представителство, но професионалната правна помощ е особено важна при висока глоба, лишаване от право на управление, отнемане на вещи, санкция на предприятие или сложен доказателствен спор.

От кой момент тече давност за Наказателното постановление ?

Давността на глобата започва да тече от датата на съставяне на наказателното постановление. От съставянето на акта за извършено нарушение по ЗДвП, от съставянето или от връчването на наказателното постановление на нарушителя започва да тече давностен срок.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Какъв е срокът за административни нарушения ?

Относно влязлото в сила Наказателно постановление, с което е наложено наказание “глоба“, също има давностни срокове. Според закона, наложеното административно наказание „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли 2 години от датата на влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложена.

Колко е абсолютната давност за административни наказания ?

Срокът на абсолютната давност е четири години и половина. В този смисъл независимо от спирането или прекъсването
на давността, наказателното преследване се изключва след изтичането на този срок.     
Друго много важно, което трябва да се знае е, че изтичането на давността не означава, че не може да ви бъде връчено наказателно постановление или глоба с фиш

Има ли срок за връчване на наказателното постановление ?

Срокът за връчване на издадено вече наказателно постановление е шест  месеца от съставянето на акта. Административно наказващият орган да състави наказателно постановление след изтичането на този срок. Единиственият начин за защита е обжалването пред Районен съд. В закона няма посочен срок за връчване на наказателно постановление. То може да бъде връчено по всяко време. Има такива случаи и начинът за защита е обжалването.

Служебно ли се отменят наложени глоби и наказания ?

Самото описването на глобата не става по служебен път. В тези случаи връчените фишове и наказателни постановления се обжалват пред съда и биват отменяни.

Какъв е срокът за обжалване на електронен фиш ?

В 7-дневен срок от получаването на фиша може да се направи възражение пред директора на съответната структура на МВР. Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата също в седемдневен срок. Електронният фиш може да се обжалва по реда на ЗАНН в 14-дневен срок от получаването му. После в 7-дневен срок пред регионално бщро на МВР се изпраща до местният Районен съд, заедно с доказателствата за обжалвания електронен фиш.

Оспорване актове административен ред

В практиката по администивни дела се стига чести пъти до оспорване актове административен ред.

Самото производство по оспорване актове административен ред, започва  с изготвяне на жалба до горестоящият административен орган.

Детайлно уредено в Административно процесуален кодекс, оспорване актове административен ред започва с писмена жалба чрез органа,издал акта.Оспорване актове административен ред

На оспорване актове административен ред подлежат всички издадени административни актове по смисъла на ЗАП, освен актовете на:

1. Министрите, ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители.

2. За които в специалните закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция(чл.20-ЗАП).

При подготовката на оспорване актове е нужно да бъде спазен  7 дневен срок, който започва да  тече от получаването на съобщение за издаден административен акт от съответният държавен орган.

Мълчаливия отказ се атакува в двуседмичен срок от изтичането на срока за произнасяне на автоеа на акта по искане да бъде издаден акта.

Сроковете за атакуване на инд.адм. акт са задължителни както за лично и пряко заинтересуваните, така и за прокуратурата.

Право да оспорване на издаден индивидуален административен акт притежава заинтересована страна с правен интерес.

В повечето случай при оспорване жалбата се подава на основание незаконосъобразност или неправилност.

Право на оспорване има и прокуроратурата. 

За нея правилото за оспорване актове се отнася само за  настъпила незаконосъобразността при издаването на акта.

Подаването на протест от прокурора може да стане независимо от жалбата на заинтересувания.

Прокурора може да встъпи в образувано вече производство, за да защитава законнстта при извършването на процесуалните действия.оспорване актове административен ред

В съответствие с изискването на закона, легитимирани участници в производството по оспорване на актове са:

1. Непосредствено по-горестоящия административен орган

2. Жалбодател-страна, инициирала процеса  в производството по обжалване актве по административен ред.

3. Административеният орган  издал текущия административен акт- той е страна.

4. Свидетели и вещи лица – не са стрна, нито субекти в АП.

В производството по оспорване актове освен писмена жалба или протест, следва да се представи и доказатеелства, чрез  органа издал атакувания административен акт до непосредствено по-горестоящия административен орган.

С това се предоставя правна възможност издателят на акта да извърши преценка за основателността и евентуално да пререши своевременно въпрос, поставен с жалбата.

Това правомощие е т.н. право на отзив, израряващо се в самоконтролиране на собствения си акт.

В 7 (седем) дневен срок, а ако е колективен- 14 дневен срок от получаване на жалбата или протеста автора на акта е компетентен да преразглежда въпроса и да оттегли сам акта, да го издаде или измени.

Разглеждащият административен орган на акта е длъжен да остави жалбата или протеста без разглеждане, когато са просрочени когато жалбата е с неизвестен подател.

Жалбите и протестите са винаги в писмена форма.Оспорване актове административен ред

След получаване на жалбата или протеста от непосредствено по-горе стоящия орган, тъй като е длъжен да извърши редица процесуални действия.

Едни от тях целят да преценяват допустимостта на оспорването на акта, а другите нормалното движение на производството, трети оформянето на завършващия акт по административен спор.

Когато липсва законно основание за административен контрол или реквизити на жалбата и протеста, органът е длъжен да прекрати образуваното производство

В този случай жалбата и протеста остави без разглеждане.

Непосредствено по- горе стоящия адм .орган може да не даде ход на жалбата или протеста. Това може да стане при липса на някои съшествени реквизити.

Контролният административен орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя отчасти или изцяло адм. акт като незаконосъобразен или неправилен или и двете заедно или пък отхвърля жалбата или протеста като неоснователни т.е. без уважение.

В тридневен срок от поставяне на решението контролния орган го съобщава на заинтересование.

Производството е административно, а не производствено – то е проява на държавно управление в контролна фирма.

В случай, че имате въпроси, можете относно  оспорване актове да се обърнете към нас на телефон 0897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Непълноти и грешки в кадастрална карта

В практиката се случва, при издаване на скица да се установи разминаване на имота с документите от Нотариалният акт, за което е необходимо да се извърши процедура по отстраняване непълноти и грешки в кадастрална карта.

Какво представлява отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта.

Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър одобрената кадастрална карта може да се изменя, когато съдържа непълнота или грешка, а съгласно т. 2 – когато е одобрена при нарушение на закона.

Непълноти и грешки в кадастрална карта

Случаите за изменение на кадастралната карта са изрично посочени в закона (ЗКИР)

За правилното квалифициране на заявлението от съответната Служба по геодезия, картография и кадастър определя правното основание и валидността на издадения административен акт.

Хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е същественият аргумент за промяна на грешки и непълноти в кадастралната карта.

Изрично одобряване на кадастрална карта при нарушение на закона е, когато има нарушения на процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър.

Това нарушение се изразява в нарушения на самата процедура и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение.

Пример за неспазване на процесуалния закон е, заповедта за откриване на производство за създаване на кадастрална карта или приетата кадастрална карта не са разгласени по предвидения в закона ред.

Не представляват нарушения на закона случаите, в които са нарушени изискванията за точност, актуалност или пълнота на кадастралната карта.

Във всички тези случаи имаме несъответствие в данните за недвижимите имоти, които са съществували към момента на одобряване на кадастралната карта спрямо действителното им състояние.

Кога се предприема процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта ?

В този случай е налице непълнота и грешка на картата – §1, т. 10 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, чиято причина е :

1.Не е отразена нематериализирана имотна граница, която обаче съществува в кадастралния план.пълнота на кадастралната карта

2.  Границата на имота е нанесена в кадастралната карта в отклонение от действителното й положение на място.

3. Не е нанесена изградена в имота сграда.

4. Имотна граница е нанесена по предходен кадастрален план, а не съобразно местоположението й по приложен регулационен план.

5. Имотните граници са нанесени по последния кадастрален план, без да бъдат отчетени промените от делба, чрез изменение на регулационния план.

6. Границите на имотите откъм улица са нанесени по регулационните линии, без проверка за отчуждаване, заплащане и завземане на част от имота за улична регулация.

Наличието на непълноти и грешки в кадастралната карта е често срещан проблем през последните години,и

Той се решава чрез провеждане на административна процедура или по съдебен ред

Най-общо непълнота на кадастралната карта има, когато даден имот въобще не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта; грешка в кадастралната карта има, когато дадена реална част от поземлен имот е грешно заснета в границите на друг поземлен имот.

Непълноти, грешки в кадастрална карта

Възможни са и други случаи на непълноти и грешки.

Съгласно легалната дефиниция по ЗКИР, изменена с ДВ, бр.57 от 22 юли 2016г., „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Тези непълноти и грешки в кадастрална карта могат да се изменят при следните ситуации : 

  • установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри;
  • непълноти или грешки;
  • явна фактическа грешка.

Законът за кадастъра и имотния регистър определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители.

Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

Така, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част от имота.

Съгласно сега действащия чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато се установят непълноти или грешки е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.

Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС дава отговор на въпроса

Допустимо ли е да се заведе съдебен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР без предварително да е проведена административна процедура пред Агенцията по геодезия, картография и кадастър по констатиране на грешка.Непълноти и грешки в кадастрална карта

Правният спор за материално право е предпоставка за допустимост на иск по чл. 53 ЗКИР, когато е свързан с непълнота или грешка в кадастралната карта.

Когато реална част от поземлен имот е неправилно заснета като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот в кадастралната карта, е допустим и иск за собственост по чл. 108 ЗС.

Иск по чл. 53 ЗКИР е допустим при следните условия:

А/ Дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и регистри; и

Б/ Дори да не е воден специалния иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР. ВКС определя, че при иск за собственост съдът трябва да изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Това дава възможност на собствениците на имоти, засегнати от непълнотите и грешките да предприемат директни действия за защита на собствеността си.