Публикации
Освобождаване от наказателна отговорност
Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вследствие от извършено от него престъпление, което може да се елиминира чрез освобождаване от наказателна отговорност
За да може тази наказателна отговорност да се реализира е необходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно повдигне на обвинение на извършителя. Освобождаване от наказателна отговорност
Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съда.
Съществуват много случаи в който ангажирането на наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност.
Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. освобождаване от наказателна отговорност
Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.
Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.
Процедура по чл. 78а НК
Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.
Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК, а именно:
– извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;
Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.
Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.
Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:
– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.
По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице. В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора. освобождаване от наказателна отговорност
ЗАМЯНА НАКАЗАНИЕ по чл. 78а НК
Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице.
Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института.
Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние.
Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.
В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.
Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение
В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и налагане на административно наказание..
За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg
Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.
Очевидната неправилност на съдебно решение
Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.
С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (З. – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“
Това основание бе въведено наред с евентуалната нищожност или недопустимост като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване
Става дума за процедурата по обжалване на Въззивно решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК
Задължително е наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК
Затова разграничаване на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда
Тези изводи трябва да са резултат от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии.
Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл.
Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона
Това следва да се тълкува и когато
А/ актът е постановен в противоречие с практика на ВКС,
Б/ Актът е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВКС,
В/ Актът е в противоречие с актове на Конституционния съд
Г/ Актът е в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз
Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност
Това ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Във всички останали случаи,
- необосноваността на въззивния акт, произтичаща
- от неправилно възприемане на фактическата обстановка,
- от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност
е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въведе се касационното основание „очевидна неправилност“
Това бе отчетено като наличие на порок на обжалваното решение.
Тъй като, терминът няма легална дефиниция, до настоящия момент, в общественото пространство, се зародиха различни тълкувания на вложения смисъл.
Едва няколко месеца по-късно обаче, ВКС успя да формира и натрупа известно количество съдебни актове, в които макар и без задължителна сила, да даде насоки за това, какво съдиите от съставите му, считат за „очевидна неправилност“.
За да бъде определен един акт като „очевидно неправилен“, той трябва да съдържа явни и сериозни нарушения на правото
Става дума за нарушения, които са толкова значителни, че тяхната неправилност не може да бъде пренебрегната дори без задълбочен правен анализ.
От друга страна, съдебният акт не може да бъде определен като очевидно неправилен само поради несъгласие с правните изводи на въззивния съд или при наличие на различна правна интерпретация на приложимото право.
В тези случаи касационното обжалване трябва да се основава на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и да е налице някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Така, докато законодателната промяна с цел въвеждането на „очевидната неправилност“ като самостоятелно касационно основание започна да внася яснота по въпроса и да предлага обективни критерии
Това са критерии по които да се преценява дали едно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.
В крайна сметка, въведеното понятие „очевидна неправилност“ започва да играе важна роля в процеса на съдебен контрол върху решенията на въззивните съдилища
Това понятие служи като инструмент за поправяне на сериозни правни грешки, които могат да повлияят на изхода на делото по неправомерен начин.
Критерий за неправилност на Съдебно решение
При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:
От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда
Тази неяснота, следва да не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването или чрез поправяне на очевидната неправилност на съдебно решение
В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.
Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.
Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.
В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г. КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.
Съдебната практика за неправилност на решение
Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.
В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.
Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление
Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.
Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПК
Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.
Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.
Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.
Връчване призовка за дело
При образуване на гражданско или наказателно дело се изпраща съобщение и се предприемат действия по връчване призовка за дело.
Призовката трябва задължително да съдържа информация за съда, който я издава, името и адреса, дело и в какво качество е налице призоваване, място и време на заседанието, за което сте призован.
Често самите ответници или обвиняеми, късно разбират, че могат ангажират професионален съветник – адвокат при разглеждането на делата пред Районен или Окръжен съд.
Уведомяването за образувано гражданско дело се извършва чрез връчване на призовки и съобщения
- Когато страна замине за повече от 30 дни в чужбина, тя е длъжна да посочи съдебен адрес;
- Съдът е длъжен да предупреди страните и свидетелите за последиците, когато връчването на призовки и съобщения не е осъществено;
- Ако лицето, на което се връчва призовката, откаже да я приеме, с подписа на свидетел – лицето се счита за призовано.
- Адвокат не може да откаже да получи призовка на свой клиент.
- В случай, че е призовано лице за свидетел, но не се яви, се налага глоба;
- Отсъствието на лице, обвинено в наказателен процес от съдебната зала, води до промяна на мярката за неотклонение;
- надлежно призован свидетел, който не се яви в съда, се налага парична глоба
В случай, че сте поканен за участие като страна по гражданско дело, ще бъдете призован само за първо съдебно заседание.
В случай, че сте имате призовка за участие като страна по гражданско дело, ще бъдете поканен само за първо съдебно заседание.
ВАЖНО: Да следите графика на съда за датите на следващите заседания по делото, за да не пропуснете съдебното заседание.
Ако сте обвиняем, заедно с призовката ви се връчва и копие от обвинителния акт.
Ако лицето, на което се връчва призовка откаже да я приеме се счита за призовано.
Ако е призован свидетел или вещо лице, но не се яви в съда, без причина съдът се наложи глоба.
Процедура по връчване
Призоваването е елемент в съдебният процес. С него се поставя началото на процеса, чрез уведомяването на ответната страна.
Това дава възможност да се защити и използва всички методи и законови вариант за да получи справедливо съдебно решение или присъда.
Самото уведомяване на ответна страна за образувано дело или обвиняем е пряко насочено към защита на правата на лицата
Съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на него. т.е. при наличие на упълномощен представител по делото съдът е длъжен да връчи съобщението именно на него, а не на адреса на страната.
Връчване ще се извършва чрез прилагане на съобщението към делото, чрез залепване на уведомление, или публично обявление.
Законодателят предпочита личното връчване (чл. 45 ГПК), към което е приравнено и връчването на представител.
Към който и да е от другите начини на връчване се пристъпва само ако връчването не може да бъде извършено лично.
В закона изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото.
Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица.
В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново.
Редовността на връчването не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично.“
Ако сте страна по гражданско дело- ищец или ответник не сте задължени да присъствате на съдебното заседание, за което сте получили призовка при връчване призовка за дело
Умишлено укриване от връчител – призовкар или Отказ да се приеме съобщение или призовка води до увреждане на вашите права.
От неявяването Ви могат да настъпят неблагоприятни за Вас последици.
Ако на първото открито съдебно заседание съдът е отложил делото за друга дата, няма да получите нова призовка. С получаване на първата призовка за призованият възниква задължение сам да следи за кога са насрочени следващите заседания.
Нова призовка се изпраща само, когато съдът промени датата на разглеждане на делото – пренасрочи делото за друга дата. В хода на съдебното производство ще бъдат засегнати някои законни права и интереси на едната от двете страни в процеса или на двете страни.
Затова те следва да бъдат надлежно уведомени за всички съдебните заседания или действията на съда.
Затова е необходимо да им бъде връчване призовка за дело.
Връчването на съдебни книжа и призовки следва да бъде направено най-късно до 7 дни преди съдебно заседание.
Целта на своевременното връчване на съдебна призовка за насрочено съдебно заседание се прави с идеята, че призованото лице ще има достатъчно време да се подготви за заседанието.
ВРЪЧВАНЕ НА ПРИЗОВКИ ЗА ЗАСЕДАНИЕ
Съществен момент при връчването на съобщение за образувано гражданско или наказателно дело, пред Районен или Окръжен съд е валидно връчване на документите и съдебните книжа
Когато това е невъзможно – чрез залепване на уведомление лицето по чл. 47 ГПК – да се яви да си получи книжата в двуседмичен срок.
С промените от 2017 г. значително бе променена процедура по предоставяне на съдебни книжа на ответник, приложима за валидно залепяне на уведомление при призоваване или връчване призовка за дело.
Законът посочва, че е необходимо поне месец лицето да бъде издирвано на посочения по делото постоянен адрес.
В този период следва да бъдат удостоверени поне три посещения с интервал от една седмица. Установеното правило не се прилага, ако връчителят е получил информация от управителя на етажната собственост.
След като бъде изпълнена цялата последователност на описаната процедура и ответникът не е бил открит за връчване на съдебните книжа и писмени документи по делото се залепя съобщение на вратата му.
Тази процедура се прилага, в случай, че никое трето лице не се съгласи да го получи призовката от името на ответника със задължение да му я предаде.
ПРИЗОВАВАНЕ ЧРЕЗ ЗАЛЕПЯНЕ
За да породи правни последствия и за да е налице валидно уведомяване на ответника е нжуно да настъпят съответните правни последици по от връчването
В случай, че в указаният от закона двуседмичния срок ответникът не се яви да получи книжата съдът служебно проверява дали посоченият адрес съвпада с постоянния или настоящия адрес на лицето.
Съдът проверява служебно и адресът по месторабота на призованото лице като разпорежда съответното връчване и по адреса по месторабота на същото.
Призоваване се извършва и по адрес на извършване на трудова дейност на лицето ( често адрес за управление на едно дружество съвпада с адрес на собствнеика му).
В случай, че лицето или представляващия търговското дружество не може да бъде открито на указаният адрес, то съдебните книжа и призовките се считат за връчени (чл. 50 ал.1 ГПК).
В тези случай съдът разпорежда назначаване на особен представител на ответника за сметка на ищеца по смисъла на чл. 47 ал.6 ГПК.
ВАЖНО : в случай, че не получите призовката по делото, то съдът може да разгледа делото без Ваше участие.
Съответният отказ да се приеме връчването на призовката, документите по делото или други съдебни книжа.
Връчване на съобщения и призовки в гражданския процес
Призовката е официално съобщение, че лицето трябва да се яви в съдебната зала на определена дата и час.
Много е важно да се явите точно на деня и часа, посочени в призовката.
Кой може да получи призовка?
Съдебна призовка за насрочено съдебно заседание би могло да получи физическо лице и юридическо лице.
Често пъти в зависимост от ситуацията, много лица са призовани за свидетели, както и подпомагаща трета страна в съдебният процес.
Законът допуска призовката да се връчи на лице, различно от посоченото в призовката.
Съдебна призовка ще се връчи на представител на лицето, съсед, член на семейството или близък роднина.
Връчване чрез работодател – Законът допуска връчване на призовки и съобщения чрез работодателя си.
Самото връчване на призовки и съобщения по граждански, и по наказателни дела се случва лично на лицето.
Някой съдебни инстанции са наложили практиката, съдебните призовки да бъдат връчени по обикновена поща, както и препоръчани с обратна разписка.
В други случаи в малките населени места, връчването се извършва чрез представител на кметският наместник или общината.
В спешни случаи връчване призовка за дело могат да се извърши по факс, чрез телеграма или по телефона.
В случай, че ответникът е с неизвестен постоянен адрес, то връчване на призовки и съобщения по граждански, и по наказателни дела се извършва и чрез “Държавен вестник”.
Връчване на допълнителни документи
Успоредно с призовката при връчване на призовки и съобщения по граждански, и по наказателни дела е възможно да получите и други обявления или съдебни документи.
Веднага след като приключи съдебното производство в срок, съдът е длъжен да постанови своето Съдебно Решение.
За да си спестите излишни нерви и емоции, обърнете се към нас на тeл 0897 90 43 91, E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg
Какво представлява връчването ?
Законът посочва, че връчване и уведомяването за образувано гражданско дело се извършва чрез връчване на призовки и съобщения. Това връчване се извършва чрез съдебен призовкар или връчител.
Къде следва да се връчи призовката ?
Призовки и съобщения следва да се връчат на посоченият в Исковата молба адрес на страната. Законът сочи, че Когато страна замине за повече от 30 дни в чужбина, тя е длъжна да посочи съдебен адрес; Съдът е длъжен да предупреди страните и свидетелите за последиците, когато връчването на призовки и съобщения не е осъществено; Ако лицето, на което се връчва призовката, откаже да я приеме, с подписа на свидетел – лицето се счита за призовано. Адвокат не може да откаже да получи призовка на свой клиент. В случай, че е призовано лице за свидетел, но не се яви, се налага глоба; Отсъствие на призовано лице, обвинено в наказателен процес от съдебната зала, води до промяна на мярката за неотклонение; надлежно призован свидетел, който не се яви в съда, се налага парична глоба
Как се връчват съобщения и призовки ?
Връчването на съобщенията и призовките се извършва от служител на съда,нотариуса или съдебния изпълнител, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Когато в мястото на връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството. Има възможност също така по искане на някоя от страните съдът да разпореди връчване на книжа чрез съдебен изпълнител.
Кой може да получи призовка за делото ?
Съобщенията се връчват лично или чрез трето лице. За лично се счита и връчването на пълномощник (все пак той действа от чуждо име), стига правомощията на пълномощника за получаване на съобщения и призовки да са установени и безспорни. Ако получателят откаже да приеме съобщението това обстоятелство се отбелязва в него и се удостоверява с подписа на връчител. Когато съобщението се предава на трето лице (неупълномощено), то го подписва със задължението да го предаде на адресата.
Друг начин за връчване на съобщения и призовки?
Съобщение може да се връчи валидно и чрез залепване на уведомление лицето да се яви да си получи книжата в двуседмичен срок. След промените през 2017 г. значително бе утежнена процедурата, приложима за валидно залепяне на уведомление при призоваване на ответника.
Може ли адвокат да приеме призовката?
Съобщенията и призовките по гражданските дела могат да се връчват и чрез адвокатите на страните, предоставящи правни услуги (в наказателния процес такава възможност има само при изрично заявяване от адвоката). Когато по дело има упълномощен процесуален представител и призовката бъде връчена на страната не чрез адвоката, а чрез трето лице (съпруг или съсед), със задължение да му я предаде, то призоваването е нередовно.
В какъв срок се връчва призовката?
Когато се извършва призоваване на страна по определено дело за явяване в насрочено заседание, призоваването следва да се осъществи най-късно една седмица преди заседанието. В противен случай получателят има право да поиска отлагане на делото.