Публикации

ДЕКЛАРАЦИЯ продажба недвижим имот при брак

В случай, на продажба на съсобствен имот придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност  съпруг може да продаде съсобствен недвижим имот след като представи нотариално заверена декларация по чл.26 от Семейния кодекс.

С тази декларация по чл. 26 СК същият декларира, че неговият съпруг е съгласна/съгласен съпругът да продаде НЕГОВИЯ/ НЕЙНИЯ недвижим имот на при цена и условия каквито прецени.ДЕКЛАРАЦИЯ продажба недвижим имот при брак,  Съгласие продажба на недвижим имот през брака, Декларация -съгласие продажба на недвижим имот в СИО, Декларация по чл.26 Семеен кодекс

Декларирате, че имота НЕ представлява ваше обще семейно жилище. Условие  е,  да нямате друг общ имот или личен имот на всеки поотделно.  По този начин законодателят предпазва и защитава непълнолетните деца – техните права и сигурност.

Съгласно условията на чл.26 Семеен кодекс при действия на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се допускат със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

От друга страна, ако все пак единя от съпрузите продаде общото жилище сам, то това действие  е оспоримо.

По исков ред ( в съда) другия съпруг, кагото узнае за това може да го оспори. Срокът за това е шест месеца от узнаването и не по-късно от три години от извършването на покупко-продажбата на жилището (или друг вид прехвърляне на права върху имота).

Чл.24. ал.4. Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

Правилото на чл. 26 СК се намира в раздела, уреждащ законовия режим на общност. То намира приложение и при режим на разделност по силата на препращащата норма на чл. 34 СК.

Остава да се отговори на въпроса за приложимостта му при наличие на брачен договор. Възможни са две хипотези:

1) Когато в брачния договор въпросът не е уреден изрично, правилото на чл. 26 СК ще намери приложение поради субсидиарната приложимост на всички правила от законовия режим на общност. По силата на чл. 38, ал. 4 СК “За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.”

2) Когато в брачния договор има уговорка относно начина на управление и разпореждане със семейното жилище, каквато изрично е допустима според чл. 38, ал. 1, т. 3 СК, приложението на чл. 26 СК ще бъде изключено от действието на договора. Без претенции за изчерпателност, могат да се обсъдят някои варианти на уговорки:

  •  на първо място -Възможно е приложимостта на ограничението да бъде обусловена и от начина на придобиване на семейното жилище – например ограничението да не се прилага, ако жилището е наследствено;
  • С договор не може да се установява съдебен ред за разрешаване на какъвто и да било въпрос.5Това разрешение би било в съответствие и с принципа за разбирателство между съпрузите (чл. 14 СК). До съдебно разрешаване на спорове между съпрузите, касаещи интересите на семейството, обикновено се стига при състояние, което предшества развода. През този период съпругът – собственик би се оказал лишен от защита – положение, което той самият е избрал;
  •  възможно е в договора да е предвидено, че съгласие на съпруга – несобственик няма да е необходимо при никакви обстоятелства. Трябва да се отбележи, че ограничението е установено не само в негов интерес. При наличие на ненавършили пълнолетие деца от брака целта е да не бъдат застрашени техните интереси. Собственикът на жилището като родител е длъжен да отглежда децата си съобразно своите възможности (чл. 125, ал. 2 СК) и в тази светлина – да им осигури ползването на жилището, където да живеят заедно (чл. 126, ал. 1 СК). Когато родителите са съпрузи, те преценяват къде да живеят (чл. 15 СК) и могат да решат да не обитават повече това семейно жилище. В случая решението може да бъде и само на съпруга – собственик, щом договорът му дава тази свобода

Истината е, че нотариусите държат на подписването на въпросната  Декларация по чл.26 от СК.

Също така, когато имот е придобит по време на брак, собственици са и двамата съпрузи , освен ако по смисъла на новия семеен кодекс не са сключили брачен договор, т.е. има режим на имуществени отношения. Брачните договори се регистрират в Агенция по вписванията и при покупко-продажба на жилище(или друг имот) нотариусите изискват Удостоверение за липса или наличие на режим на имуществени отношения.

 

Наследяване по закон от братя и сестри

След като към наследяване бъдат призовани първите редове наследници ,а именно – низходящи и възходящи, законът посочва, че към призоваване следва да бъдат призовани следващото коляно наследници от III-ти ред – а по конкретно наследяване по закон от братя и сестри.

Правата на наследяване на братята и сестрите на наследодателя, заедно с възходящите от втора и по-горна степен се определят от закона.Наследяване по закон от братя и сестри, адвокат наследствени квоти братя и сестри, наследяване по колена, наследяване по съребрена линия, наследяване по съребрена линия, наследствени квоти при наследяване на братя и сестри, определяне наследствен дял при наследяване братя и сестри, адвокат

Този ред наследници по съребрена линия  наследяват само в случай, че наследодателят не е оставил наследници от първи и втори ред.

Право да бъдат призовани за наследници и наследяват роднини по съребрена линия от трета до шеста степен включително възниква само при условие, че няма други наследници от предходни редове при наследяване по закон.

Законът за наследстовото не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен.

Наследяването в този ред става по глава според броя на наследниците от съответната степен.

Закона не определя дяловете, а само изключва по-далечния роднина в полза на по-близък по степен следва, че при наследяване между няколко низходящи на по-близък по степен роднина и други роднини от същата степен, всеки от наследниците получава равен дял, а низходящите не разделят дела на своя възходящ.

Българското наследствено право регламентира два вида наследяване – по закон и по завещание.

В тези случаи към наследяване се призовават близките на наследодателя по ред, определен в Закона за наследството, а във втория – тези, които той е посочил в саморъчно или нотариално завещание, изготвено по негова воля.

Доказване на качеството наследник при наследяване по закон от братя и сестри

Доказването става въз основа на издадено писмено Удостоверение за наследници, издадено – официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила относно тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната чрез представяне на препис или извлечение от регистрите за гражданското състояние от акта за раждане, акта за сключен за брак и акта за смърт.

Наследници от четвърти ред – Наследяване от братя и сестри

По чл. 8, ал. 4 от ЗН по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечни по степен, защото законът не допуска в тази си норма наследяване по право на заместване.

Наследствените квоти на този ред наследници са определени по „коляно“, вместо по „глава“, като всеки от съребрените роднини от четвърта степен наследява на лично основание, като наследник по закон и всеки наследник, съгласно принципа на равенство на наследниците от един и същи ред следва да получи равен дял, като низходящите не разделят дела на своя възходящ.

Тези наследници наследяват неговата част от наследството, предмет на делбата, и са обвързани от процесуалното му качество към момента на смъртта му.

Забрана за заместване в четвърти ред при наследяване от братя и сестри

Закона не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от 3-та до 6-та степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в новия, 4-ти (четвърти) ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен с допълнението: и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина.

Определяне на наследствените дяловена наследници при наследяване по закон от братя и сестри 

Разпоредба на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не установява някакво различие между по-близкия по степен роднина и низходящия на по-близък по степен роднина, а употребява глагола „изключват“ и за двамата.

Щом като както по-близкият по степен роднина така и низходящият на такъв роднина, изключват по-далечния по степен роднина, т.е. изместват го от наследяване, с което законът не допуска конкуренция с по-далечния роднина, при липсата на изрично установено от закона правило за наследяване „по коляно“.

В този случай се налага изводът, че делът на низходящите наследници се определя „по глава“, като всеки от тях наследява на лично основание като наследник по закон.  За допълнителна информация

Развод по исков ред

В случай че липсва съгласие между съпрузите за развода, законът позволява да бъде открива процедура по т.нар.РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД

Процедурата е значително усложнена в сравнение с тази на развода по взаимно съгласние.

Като адвокат по бракоразводни дела указваме, че за този ред на раздяла е нужно поне единият от съпрузите да е завел съдебно дело за развод по чл. 49 СК.

Процедурата е по исков ред, а основната причина, която изследва съдът е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Районният съд ще изследва евентуална вина на единия съпруг, а ако впоследствие съпрузите се споразумеят, бракът ще бъде прекратен по взаимно съгласие.Развод по исков ред, бракоразводни дела, развод между съпрузи по исков ред, Адвокат бракоразводни дела, оспорване на искова молба при развод по исков ред, Развод по чл.49 СК, оспорване на издръжка при развод между съпрузи, бракоразводен адвокат

Двете страни могат във всяко положение на бракоразводното дело да преминат от развод по исков ред към развод по взаимно съгласие.

Нужно е само да сключат съдебно споразумение относно всички правни последици от прекратяването на брака.

Ако бракоразводното дело мине като развод по взаимно съгласие, съдебното решение на Районния съд НЕ подлежи на последващо обжалване.

Ако Районният съд констатира, че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, то същият допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

Когато е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, всеки от съпрузите може да предяви иск за развод.

В хода на бракоразводното дело следва да се докажат всички обстоятелства, които са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите.

В този бракоразводен процес, съдът се произнася по въпроса за вината, ако някой от съпрузите поиска това.

Ако никой от съпрузите не поиска това, с решението за прекратяване на брака, съдът не се произнася по въпроса за това, кой има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Необходими документи за развод по исков ред

  • Акт за брак – в оригинал;
  • Акове за раждане на децата – копия със заверка ‘Вярно с оригинала’;
  • Нотариални актове за имоти, документи за собственост на МПС – копия със заверка ‘Вярно с оригинала’;
  • Вносна бележка за платена държавна такса към Районен съд.

При развод по исков ред, съдебното решение се постановява, при констатинане на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Производството се движи пред Районен съд по местожителството на ответната страна и завършва със съдебно решение.

Всеки добър адвокат по семейни и бракоразводни дела, ще Ви каже, че е възможно в хода на съдебното производство, ако е бил заведен иск за развод по исков ред да бъде променен, след постигане на Споразумение между съпрузите, което да бъде одобрено от съда.

В този смисъл производство се трансформира в съдебно дело за развод по взаимно съгласие между съпрузите.

В своята дейност, съд по развода е задължен да се произнесе служебно по въпросите за вината за разстройството на брака, както и относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, родени от брака, както и имуществените отношения между съпрузите, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпруг.

Като адвокат по бракоразводни дела и бракоразводен процес, сме длъжни да уточним, че тези правила се прилагат , ако страните не са сключили брачен договор , който да урежда горепосочените отношения при развод.

При развода по исков ред съпрузите могат да заявят, че са постигнали споразумение, в което са задължени да уредят въпросите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, родени от брака, както и имуществените отношения помежду си, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпруг.

В съдебно заседание, съдът се произнася по въпроса за вината , само ако има изрично искане от страната или страните по делото , но е задължен да установи наличието на основанието за прекратяване на брака – дълбоко и непоправимо разстройство.Развод по исков ред, Развод чл. 49 СК, бракоразводни дела, Адвокат бракоразводни дела, Развод чл.49 СК, издръжка съпруга, бракоразводен адвокат

Задължително със съдебното решение за прекратяване на брака съдът определя местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и ползването на семейното жилище.

В хода на производството за прекратяване на брака по исков ред  също е възможно постигане на споразумение между съпрузите по всички или някои от изброените по-горе въпроси. Водещ принцип във всички случаи е най-добрата защита на интересите на децата.

В заключение можем да ви посъветваме да се свържете с адвокат по бракоразводните дела. Така ще получите адекватна правна консултация.

Обадете ни се, за да обсъдим всички подробности относно въпросите за развода.

За допълнителна консултация относно условията за развод по исков ред можете да се обърнете към нас.  Всеки клиент ще получи точна консултация на тел.: 02/ 858 1025 или да изпратите Е-mail на info@lawyer-bulgaria.bg

Удостоверение за брак в чужбина

Правно основание – чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, чл.20 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Съгласно изискаванията на Закона за защита на личните данни и Закона за гражданското състояние писмените Удостоверенията от регистъра на населението се издават лично на лицето, за което се отнасят или на изрично упълномощени трети лица, след представяне на нотариално заверено пълномощно.Удостоверение за брак в чужбина, адвокат административни документи, ЕСГРАОН, Издаване на удостоверение за сключване на граждански брак от български гражданин в чужбина, Адвокат граждански брак в чужбина, Удостоверение за сключване на брак от български гражданин в чужбина

Декларациите към исканията се попълват лично пред длъжностно лице или трябва да са нотариално заверени, ако се подават от упълномощено лице.

Удостоверенията от регистрите на  ЕСГРАОН се издават по място на съхранение на регистрите, лично на лицата, за които се отнасят, или на трети лица, при представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

Правно основание за извършването на процедурата по издаване на Удостоверение за сключване на граждански брак в чужбина чрез пълномощник – адвокат са залегнали в чл.24, ал.2 от ЗГР; чл.75 и чл.76 от КМЧП

Издаване на удостоверение за семейно положение за сключване на брак в чужбина  

Допустим заявител – издава се на лицето, за което се отнася, на негов законен представител или на трети лица, когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно.

Удостоверението се издава, когато желаещите да встъпят в брак са двама български граждани или поне единият от тях.

Когато едно от лицата, желаещи да сключат брак, е чужд гражданин, е необходимо и неговото писмено съгласие, за вписване на личните му данни в утвърдения образец.Удостоверение за брак в чужбина, адвокат административни документи, ЕСГРАОН, Издаване на удостоверение за сключване на граждански брак от български гражданин в чужбина, Адвокат граждански брак в чужбина, Удостоверение за сключване на брак от български гражданин в чужбина

Ако чуждият гражданин не е вписан в регистъра на населението, към заявлението се прилага легализиран, преведен и заверен официален документ, от който да са видни името, датата на раждане, полът и семейното му положение.

В удостоверението данните за чуждият гражданин се вписват така, както са вписан в превода на представения официален документ.

Процедурата е административна и след представянето на съответните, изискуеми писмени документи и заплащане на дължимите държавни такси самият  административен орган издава съответното Удостоверение за сключване на брак в чужбина.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика и особености при изготвянето на нужните писмени документи, пълномощни или удостоверения.

ПРИЕМАНЕ НАСЛЕДСТВОТО ПО ОПИС 

Вариант за наследника е да ограничи отговорността си до стойността на включените в наследството активи е приемане наследството по опис. За да стане това, наследникът трябва да приеме наследството по опис.

По своята същност приемането по опис е формална процедура, при която наследникът декларира всички известни му активи и пасиви на наследството и приключва с акт на районния съд.

Приемането по опис се вписва в книгата в районния съд за приеманията и отказите от наследство.Приемане наследството по опис, Приемане по опис, Адвокат наследствени дела, Приемане и отказ от наследство, съставяне на протокол за приемане на наследството, Отказ от наследство, срок за приемане на наследството,Отказ от наследство, Вписване на отказ от наследство, адвокат оспорване на наследствени права

Това може да се извърши в срок до 3 месеца от момента, в който наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

В този случай кредиторите на наследодателя ще могат да търсят от наследника плащане на задълженията само до размера на наследството.

Ако активите на наследството се окажат по-малки от задълженията на наследодателя, наследникът ще отговаря само до размера на това, което е получил (чл. 60, ал. 2 от ЗН).

Това обаче не означава, че отговорността на наследника се реализира единствено с наследеното имущество, той например може да покрие задължения на наследодателя и със свои парични средства от влогове или друго имущество, а да запази наследения имот или движимо имущество.

„Ограничението на отговорността е „до размера“ на наследеното имущество, което означава, че кредиторите не са ограничени да търсят удовлетворение от продажба единствено на наследения имот (или имоти), а могат да търсят изпълнение от всяко друго имущество на наследника (ако пожелаят), но при ограничението, че не могат да получат повече от размера (стойността) на наследеното имущество“

Недееспособните лица (поставените под пълно запрещение и непълнолетните) и държавата приемат наследството само по опис – за да се изключи възможността тяхното друго имущество да бъде обременено със задължения на наследодателя, ако те надвишават размера на актива на наследството.

Особеност на приемането на наследството по опис е, че ако наследникът, който го приема, не декларира всички известни му имоти на наследодателя, губи предимството на приемането по опис – т.е. ще отговаря за всички задължения на наследодателя, независимо от размера им (чл. 64 от ЗН).

Приемане наследството по опис, Приемане по опис, Адвокат наследствени дела, Приемане и отказ от наследство, съставяне на протокол за приемане на наследството, Отказ от наследство, срок за приемане на наследството,Отказ от наследство, Вписване на отказ от наследство, адвокат оспорване на наследствени права

 

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ 

– В случай, че наследникът е приел наследството направо, било да е бил съставен опис – дали с конклудентни действия или по друг начин, се счита, че наследникът отговаря за всички задължения на наследодателя.

– В случай, че наследникът приеме наследството по опис, наследникът ограничава отговорността си до размера на включеното в наследството имущество.

– В случай, че наследникът се откаже (и впоследствие се откажат всички наследници по закон), имуществото на наследодателя става собственост на държавата, респективно на общината.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg. Всяко отделно запитване ще бъде разгледано строго индивидуално и с нужното внимание за всеки отделен казус.

 

Деклариране на недвижим имот

След придобиване на недвижим имот в България и съгласно Закона за местните данъци и такси всеки имот, независимо дали е ново или старо строителство, подлежи на деклариране в съответната данъчна или общинска служба „Местни данъци и такси“

Разбира се, декларирането на този имот е свързано със задължителен двумесечен срок от изповядването и вписването на съответната сделка в Агенция по вписванията, скрепен със санкция при право на новият собственик да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък.Деклариране на недвижим имот, придобиване на недвижим имот, Декларация чл. 14 ЗМДТ, регистрация недвижим имот в общината, Данъчно регистриране недвижим имот в общината, Вписване недвижим имот в отдел "Местни данъци и такси"

Тази данъчна декларация  по чл. 14 ЗМДТ се подава не само при придобиване на имот, а и при учредяване на право на ползване. Тук задължен да декларира учреденото му ограничено вещно право е самият ползвател.

Декларирането се извършва в отдел „Местни данъци и такси” към общинската данъчна служба по местонахождението на новопридобитият имот.

ПОДАВАНЕ НА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ чл. 14 ЗМДТ :

1. Данъчно задължените лица подават декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти за новопостроените или придобитите по друг начин имоти.

2. Декларацията се подава в 2-месечен срок в общината по местонахождението на имота, като срокът е различен в случаите на придобиване на имот по наследство.

При наследяване на имот декларацията се подава в шестмесечен срок от: смъртта на наследодателя; узнаването, че наследството е открито; въвеждането във владение при лица, обявени от съда за отсъстващи; раждането на наследник, който към момента на смъртта на наследодателя е бил заченат.

3. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общинската приходна администрация в 2-месечен срок от настъпване на промяната.

Подадената декларация от едно данъчно задължено лице ползва останалите задължени лица.
Данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ няма установително действие, тъй като данъчно задълженото лице не определя с нея размера на дължимия данък.

Размерът на данъка се определя от общински служител.
При имотите на гражданите, при жилищните имоти на предприятията и при облагане на държавен или общински поземлен имот, върху който е построена сграда на предприятие, данъкът се определя върху данъчната оценка по Приложение № 2, а при другите имоти на предприятията се взема по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка.

При придобиване на нови обекти във вече деклариран имот, в декларацията се посочват само новопридобитите обекти.
Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез подаване на данъчна декларация.

В случай, че закупите имот на груб строеж, с издадено разрешение за груб строеж ( преди т.нар. Акт. Обр. 14) е нужно да изчакате сградата да получи разрешение за ползване и едва тогава да го декларирате в двумесечен срок от датата на разрешението.

В административно-наказателните разпоредби на закона са предвидени глоби, ако тези срок не се спази.  Глобите са значителни и възлизат от 10 до 400 лв. за физическите лица, по преценка на административно наказващия орган.

В същия диапазон са глобите и ако в данъчната декларация не са посочени или невярно са посочени данни, вследствие на което е определен по-малък данък или се е стигнало до освобождаване от данък. Задължението за деклариране на имоти важи и за юридическите лица и при пропуск имуществената санкция за тях е от 100 до 1000 лв.

При наследяване на имот срокът за деклариране е различен, тъй като при него действа друга разпоредба на закона. В случая Декларацията трябва да се подаде в 6-месечен срок.

Същият срок е предвиден и за декларация за данък наследство. При тях важи правилото, че подадена в срок декларация от един наследник ползва и останалите сънаследници.

Глобата при неподаване на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от задължените лица – наследници, заветници или техен законен представител (родителите на малолетно дете, което наследява) варират от 10 до 500 лв.

Тук е добре да се каже, данъчна декларация трябва да се подаде и при промяна по имота, която може да доведе до промяна и на данъка. Например луксозен ремонт, голямо преустройство или промяна в предназначението на имота – от жилище на офис, от основно жилище (за което по закон се плаща 50 % от данъка) в жилище и други.Деклариране на недвижим имот, придобиване на недвижим имот, Декларация чл. 14 ЗМДТ, регистрация недвижим имот в общината, Данъчно регистриране недвижим имот в общината, Вписване недвижим имот в отдел "Местни данъци и такси"

Декларирането на имот може да се извърши и от упълномощено лице. За всеки имот се подава отделна данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ. Кантората осъществява помощ при по попълване и подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ за лица придобили имот, когато се намират в чужбина или са възпрепятствани да го извършат в указаният от закона двумесечен регистрационен срок.

Необходими документи при деклариране на недвижим имот от физически лица:

  1. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ  Декларация по чл.14;
  2. Документ за собственост /копие/;
  3. Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация /при ново строителство/;
  4. Удостоверение за наследници /при наследство/;
  5. Решение на ТЕЛК /при основно жилище/;
  6. Пълномощно /при подаване на декларацията от пълномощник/.

Необходими документи при деклариране на недвижим имот от юридически лица:

  1. Декларация по чл. 17 от ЗМДТ /ако имота е нежилищен/ Декларация по чл.17;
  2. Декларация по чл. 14 от ЗМДТ Декларация по чл.14;
  3. Документ за собственост /копие/;
  4. Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация /при ново строителство/;
  5. Пълномощно /при подаване на декларацията от пълномощник/.

Правни последици

При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

Не е административно нарушение неплащането в срок на данъка върху недвижимите имоти. – Който не подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ, не я подаде в срок, както и не посочи, или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановление се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

За допълнителна информация и помощ, спокойно можете да се обърнете към нас за съвет и помощ на тел. + 359 897 90 43 91 или на  mail  office@lawyer-bulgaria.bg  при подаване или изготвяне на данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ пред съответната общинска данъчна служба „Местни данъци и такси“ в района, където се намира Вашият имот.

 

Освобождаване от наказателна отговорност

Ангажирането на наказателната отговорност за дееца е вседствие от извършено от него предстъпление. За да може тази наказателна отговорност да се реализира.  енеобходимо да започне съответното разследване, откриване на досъдебно производство и съответно това да завърши накрая с повдигне на обвинение на извършителя – заподозрения за извършено от него престъпление с предаването на наказателен състав и съдедбна процедура по неговото евентуално съдебно осъждане.

Законодателят е предвидил различни възможности за откриване на наказателна процедура при извършено престъпление. пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от съдаОсвобождаване от наказателна отговорност,  адвокат наказателни дела, освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 НК, освобождаване от отговорност за деяние по чл.78 НК, адвокат намаляване наказателна отговорност, Съдебни дела наказателен съдСъществуват много случаи в който ангажирането на  наказателната отговорност на лицата да бъде заменена с по-лека административно-наказателна отговорност, което има за цел да приложи превенция с оглед извършване на бъдещи деяния, описани детайлно в Наказателният кодекс.

Това означава, че дори и едно лице извършва престъпление, а му се налага наказание за извършено нарушение. За дееца тази замяна е благоприятна правна възможност особено за извършителите на т.нар. „леки престъпления“. Тази процедура се нарича – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, като правната основа на тази замяна е очертана в чл. 78а НК.

Този институт намира огромно приложение в практиката на съдилищата. Законодателят го е въвел поради възможността всеки порядъчен и неосъждан човек да извърши престъпление – транспортно произшествие, обида, клевета, лека телесна повреда, хулиганство и др.

Прилагане на процедура по чл. 78а НК

Съгласно процедурата в закона на дееца, следва да бъде дадена възможност да се поправи при замяна на наказателната с административно – наказателна отговорност по чл. 78а НК, като лицето се третира, като неосъждано, т.е. чисто съдебно минало.

Но за да бъде реализиран този бонус обаче, е необходимо да са изпълнени законовите изисквания на чл. 78а НК. По-конкретно тези правни изисквания и условия предвидени в закона са следните :
извършителят на престъпление да бъде пълнолетен – навършил 18 години;
– за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години, или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
– деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
– причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени;

Законът предвижда, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на парична глоба, като това е допустимо за леки  престъпни деяния и наказателни престъпления, по отношение на

  •                    неосъждани лица, които лица, възстановили щетите, които са причинили.

Освобождаването по чл. 78а от НК е приложимо само веднъж. Повторно освобождаване се допуска само, ако деецът е бил реалибитиран.

Освобождаването от наказателна отговорност може да стане по два начина:

– По инициатива на прокуратурата, която е установила, че законовите предпоставки за приложение на чл. 78а са налице. Искането на прокурора е до съда. Съдът единствен има правомощието да проложи чл. 78а от НК.Освобождаване от наказателна отговорност,  адвокат наказателни дела, освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78 НК, освобождаване от отговорност за деяние по чл.78 НК, адвокат намаляване наказателна отговорност, Съдебни дела наказателен съд
– По инициатива на съда в случаите, когато прецени, че предпоставките са налице.

В този случай освобождаването става независимо и въпреки волята на прокурора.

Особености на процедурата по чл. 78а НК

Особеното при освобождаването от наказателна отговорност, е че съдът е задължен да приложи чл. 78а и освободи от наказателна отговорност обвиняемия или подсъдимия, ако предпоставките са налице. Това съдът е длъжен да стори независимо от своето вътрешно убеждение. В противен случай законът би бил нарушен, а съдебният акт незаконосъобразен.

Законодателят въвежда и ограничение в приложението на института. Освобождаване от наказателна отговорност – чл. 78а НК не може да има ако деецът е бил в пияно състояние. Става въпрос за извършването на престъплението по чл. 343 буква “б“ от НК – шофиране в пияно състояние.

Пиян шофьор не може да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена глоба.

В заключение бихме желали да споделим, че в производството за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител.

Наказателният съд се произнася с определение, когато прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора и с решение

В случай на приложение на процедурата по чл. 78а НК и  освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, оправдаване на обвиняемия следва и надлежно прекратяване на наказателното производство, в частта за която е наложена тази замяна.

За повече информация, можете да се обърнете за съвет към нас на тел. + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки Ваш конкретен въпрос, ще бъде разгледан и обсъден внимателно с оглед неговата специфика.

Мярка за неотклонение на задържан

Характерно за мерките за процесуална принуда е, че същите се взимат по наказателни дела от общ характер, с цел да се попречи на обвиняемия или задържаното лице преди откриването на наказателно производство, в хода на досъдебното производство :

  1. да се укрие, да извърши престъпление или
  2. да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Мярки за неотклонение, задържане под стража, мярка "домашен арест, мярка "парична гаранция", адвокат наказателни дела, Съдебни дела мярки за неотклонение, подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража, адвокат мярка за процесуална принуда, арест на задържан

Прилагането на т.нар. мерки за процесуална принуда се взема не във всеки един случай по наказателни дела, тъй като тази процедура  е сложна и скъпа, а само в случаите, когато самите органи на досъдебното производство и разследващите органи преценят, че е необходимо.

Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража. Те могат да бъдат прилагани само на лица, които са обвиняеми.

Мярка за неотклонение може да бъде наложена само, ако органите по досъдебното и наказателното производство могат да направят еднозначно и недвусмислено, основателно предположение, че е извършено престъплението, в което извъшителят следва да бъде обвинен. 

Съгласно чл. 30, ал.3 от Конституцията на Република България:

В посочени от Закона неотложни случаи (НК)  компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

Според чл. 5§4 от Европейската конвенция по правата на човека

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Целта на тези мерки за процесуална принуда е да попречат на дееца и извършителя да се укрие, както и да предотвратят възможността да бъде извършено следващо, ново престъпление, както и да се елиминара възможността да се осуети изпълнението на самото наказание, както и изпълнението на присъдата, с която ще бъде осъден извършителя на деянието.

Мерките за неотклонение не са задължителни, но в един по -сложен процес се прилагат с оглед гарантиране изпълнение на наказание.

Налагат се по преценка на органите по наказателното производство, като нямат определена последователност. Възможно е да бъде наложена най-тежката мярка – ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и след това да бъде заменена с най-леката – ПОДПИСКА и обратно.

Съществен момент в обжалване мярка за неотклонение е, фактът, че самото налагането на постоянна мярка „задържане под стража“ или „домашен арест“ става с изрично съдебно Определение на първоинстанционния – най-често Районен съд, а това съдебно определение на първата инстанция може да се обжалва пред по-горестоящият Окръжен съд – пред 3-членен състав на второинстанционния (въззивен) съд.

Определяне на мярка за неотклонение

При определяне мерките за неотклонение, съдът съобразява степента на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното и семейното му състояние, професията, възрастта и други данни за личността му /чл.56,ал.3 НПК/.

Основните мерките за  процесуална принуда са се открияват с особености

1 При мярка за процесуална принуда – ПОДПИСКА, изпълнението на задълженията на задържаното лице се изпълва в поемане на съдебно обвързано задължение от същият да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, пред който производството е висящо към определен момент/;

2. При мярка за процесуална принудаПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ /пари или в ценни книжа/ – представена от обвиняемия или друго лице в определен срок от 3 до 15 дни при първоначално определяне.Мярки за неотклонение, задържане под стража, мярка "домашен арест, мярка "парична гаранция", адвокат наказателни дела, Съдебни дела мярки за неотклонение, подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража, адвокат мярка за процесуална принуда, арест на задържан

Тази парична гаранция следва да се освобожди, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието – най-общо казано, в случаите, когато наказателното производство приключи с влязъл в сила акт.

В тази връзка съдът се произнася с окончателно Съдебно определение по отношение на мярката спрямо задържаното лице.

Съдът, който определя мярката за неотклонение по отношение на конкретно лице е нужно да вземе предвид следните факти и обстоятелства:

  • Видът и степента на обществена опасност на престъплението, в чието извършване е обвинен извършителят;
  • събраните доказателства срещу съответният извършител;
  • неговото психологично и здравословното ми състояние;
  • семейно положение на извършителя (в случай, че има деца, за които грижи, наложената мярка за неотклонение следва да бъде съобразена с това);
  • вид и предмет на упражняваната професията на извършителя;
  • възраст ми и други данни за личността на извършителя

При определяне на съответната мярка за неотклонение от съществено значение имат освен гореизброените и още допълнителни критирии, съобразно които съдът преценява и определя самата мярка за неотклонение. 

Преценявайки съответната мярка за процесуална пронуда, както и условията за изпълнение на бъдеща присъда, се цели предотвратяване извършването на ново деяние, което законът (НК) квалифицира като „престъпление“.

За допълнителна информация или съдействие, можете да се обърнете към нас за детайлна информация на тел. + 359 897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg 

Съдебна реабилитация

Съдебната реабилитация по смисъла на закона е процесуално действие, пред Районен съд, с което се заличава факта на осъждането на едно физическо лице, когато спрямо него е наложено такова наказание.

Съдебната реабилитация  отменя за в бъдеще негативни му последици, освен ако законът (НК) изрично не предвижда друго.досъдебното производство, Задържане под стража”, „Домашен арест” и „Парична гаранция”

Като адвокати по наказателни дела, участващи активно в съдебни процеси по реабилитация на осъдени лица, отчитаме, че най-важната последица която следва да разясним,  е че  за в бъдеще, лицето, спрямо което е детайлно проведена – надлежна процедура по реабилитация следва да се третира по-нататък като неосъждано, а неговото досие и съдебно минало се „изчиства“ от наложеното предходно наказание.

ВИДОВЕ РЕАБИЛИТАЦИЯ

Реабилитацията на наказанията от своя страна заличава факта на наложеното наказание и неговите последици съгл. чл.85 от НК, като нейното най-ярко отражение е в съдебното минало на осъденото лице, което след настъпването й се счита за неосъждано.

Реабилитацията бива 2 основни вида: 1) по право и 2) по съдебен ред.

Реабилитация по право е възможна в случаи, свързани с условно осъждане, по-леки престъпления и престъпления, извършени от непълнолетни.

Реабилитацията по право не настъпва по отношение на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано.

Съществуват класификации, който въвеждат други определения за т.нар. реабилитация по право и съдебна. Това са следните класификации, който представляват – различен обем от заличаване на правото – но имат един и същ ефект с предходните обозначения, като те се наименуват по следният начин :

  • пълна – заличава осъждането и последиците му без ограничения. Винаги настъпва по право, автоматично с изтичането на съответния срок, предвиден в закона;
  • непълна – заличава осъждането и последиците му, но доколкото в закон не е предвидено друго. Настъпва по право или с акт на съда.

Когато първият вид реабилитация не може да настъпи по право, но наказанието е изтърпяно и в случаите когато има такива, причинените вреди са обезщетени, а наложените глоби – платени, съдът може да постанови реабилитация.

В тези случаи, съдът прави конкретна преценка относно цялостното поведение на дееца и трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.

Процедура по съдебна реабилитация

Съдебна реабилитация може да постанови съдът, който е гледал делото и е постановил присъдата като първа инстанция.

Когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, следва да се обърнете към съда, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – към съда, който е постановил последната присъда.Съдебна реабилитация, адвокат наказателни дела, Съдебно дело ЕЗА, Оспорване на заповед за задържане, жалба районна прокуратура, Реабилитация на осъден

Срокове за настъпване на реабилитацията

За настъпване на пълната ми реабилитация законът предвижда сравнително дълги срокове. Те текат от изтърпяване на наложеното ми наказание и размерът им се определя от него. За да настъпи пълната реабилитация, е нужно да са изтекли съответните, описани по-долу срокове, а именно :

  • За наказание от 20г. при наказание доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
  • За наказание от 15г. при наказание лишаване от свобода повече от 10г.;
  • За наказание от 10г. при наказание лишаване от свобода от 3 до 10г.;
  • За наказание от 5г. при наказание лишаване от свобода по-малко от 3г.
  • За наказание от 2г. за всички останали случаи

Задължително условие е и в тези срокове деецът да не е извършил новоумишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода.

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ  

В практиката често се оказва, че дори и по време на брака, най-често в имуществените отношения  между съпрузите се случват изключения. В общият случай те се подчиняват именно на т.нар.законов режим на общност.

ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Разбира се това е само принцип, от който законът – в случая – СК изрично определя, че ако при условията и режима на съпружеска имуществена общност (СИО), единият от съпрузите е придобил лично вещни права, ако са получени и придобити по време на брака в резултат на съвместен принос.

Тези имуществени права принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити.

Съвместният принос може да бъде както влагане на средства, влагане и предоставяне на труд, съвместният принос в едно семейство са грижи за децата и в работа в домакинството, както и че той се предполага до доказване на противното.

Ако има претенции, то искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг по време на брака или след неговото прекратяване, както и от наследник на съпруг, в срок от една календарна година от датата на бракоразводното дело пред Районен съд, съгласно изискванията на чл.29 СК.

Определяне на лично имущество на съпрузите съгласно чл. 22 СК

Законът определя общите правила, но сме длъжни да посочим, че тук идват и изключенията.

Съгласно чл.22 от СК определя, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

На практика това означава, че всички тези неща представляват лично имущество на съответния съпруг. Сред тях е например наследството – без значение дали става дума за цял имот, за идеални части от такъв, за влогове, депозити.

Същото е положението и, ако единият съпруг е получил по дарение било то от родителите или познати. Всички те се смятат за лично имущество на съответния съпруг.

Идеалната част, придобита по наследство, ще представлява лична собственост на съделителя-съпруг по силата на чл. 20, ал. 1 СК, според който вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на замяна, също ще представлява лична собственост на съпруга, тъй като ще е налице трансформация на лично имущество.

Прехвърлените от съделителя-съпруг идеални части от останалите вещи в наследството са били негова лична собственост (защото са придобити по наследство), то такава лична собственост ще е и получената в замяна на тях идеална част от предоставената му в дял вещ (чл. 21, ал. 1 СК).

Съгласно чл.19, ал.1 Семейния кодекс „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити“.

Идеалната част, придобита по силата на делбата в резултат от нейния ефект на покупко-продажба, представлява СИО по смисъла на СК, тъй като ще са налице условията по чл. 19, ал. 1 СК.

Придобиването на общо имущество настъпва през време на брака на основание, което има възмезден характер – за придобиването на собствеността върху съответната идеална част съделителят-съпруг дължи заплащане на парично уравнение.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

Законът в чл. 20 СК определя и кое имущество се счита за лично и е извън сферата на съпружеската имуществена общност.

Съгласно тази разпоредба за лични имущества се считат вещите, правата върху вещи и паричните влогове, които са придобити по наследство и по дарение. В този случай е без значение дали те са придобити преди или по време на брака.

Същественото, което бихме искали да обърнем внимание е, че за лични вещи се считам и движими имущества – коли и превозни средства, въпреки, че са  придобити по време на брака, служат на само единият от двамата съпрузи за неогово лично ползване, както и упражняване на професия.

Определящ за приложението на режима на СИО ще е моментът на придобиване на собствеността, а не моментът на изпълнение на насрещното задължение за уравнение на дела.

Законът посочва, че се считат за лични вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество от наследство или дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака.  Тук е налице т.нар. „пълна трансформация на имуществото“

Допустима е и т.нар.“частична трансформация“ или „частичното преобразуване на , уредено във втората алинея на същия текст, може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество.

Получената в дял от съделителя-съпруг вещ ще представлява отчасти негово лично имущество – по отношение на идеалната част, която съответства на стойността на неговия дял от наследственото имущество, отчасти СИО – по отношение на идеалната част, която съответства на разликата между стойността на цялата вещ и стойността на неговия дял от наследството към момента на извършване на делбата.

При осъществяването на разпоредителни действия с правото на собственост върху вещта по отношение на идеалната част, представляваща СИО, ще трябва да се съобразяват изискванията на чл. 22 СК.

В повечето случай преценката за това дали определено имущество е лично се случва от специалист, който въз основа на представени писмени документи и определени факти би могъл да посочи дали едно имущество , придобито по време на брака е лично по смисъла на чл. 22 СК или това имущество е влязло в режима на съпружеска имуществена общност (СИО) съгласно условията на чл. 19 ал.1 СК.

Оспорване на лично имущество на съпрузите по чл.21 СК

За оспорване на личното имущество на съпрузите, следва да бъде предявен установителен иск по смисъла на чл. 21 СК.

Същият иск може да се предяви и по време на започнало съдебно производство за делба. Законът не поставя ограничение искът по чл. 21 да бъде предвен и по време на съществуващ брак между съпрузите.

Целта на този иск е да се постанови съдебно решение, с което определен имот бъде посочен за лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност.ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО НА СЪПРУГ, Определяне на лично имущество по време на брака, Съпружеска имуществена общност, СИО адвокат семейни дела, Разделяне имуществото при развод, Семейни дела имущество, искове чл.22 СК, Оспорване на лично имущество на съпруг през време на брака. Съдебни искове чл. 22 СК

В такива съдебни производства за доказателства се допускат както документи, така и свидетелски показания за доказане на собственост.

Районният съд  е длъжен да изследва дали процесният имот, определен като лично имущество е придобит изцяло с лични средства, имащи т.нар. несемеен произход или стойността на този актив е дошла от общо съвместни усилия и средства на съпрузите.

Доказателствата, който следва да бъдат представени са факти от значение за собствеността – като например – дата, на която е бил сключен бракът, срок след сключването на брака относно придобиването на актива и др.

Съгласно Семейният кодекс, при условията на законов режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл.21, ал.1 СК, всички вещни и имуществени права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.

Съвместният принос според чл.21, ал.2 СК, може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, а според чл.21, ал.3 СК т.нар. „съвместен принос“ се предполага до доказване на противното в съда.

 Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 СК.Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания – чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл.23 от СК едно имущество или право, което е лично запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом новата вещ е придобита с лично имущество т.е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част.

       Според задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по чл.21, ал.1 и ал.2 СК 1985 г. (отм.) (съответна на чл. 23, ал.1 и ал.2 от новия СК от 2009 г.) по същество е  опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) (аналогична на чл.21, ал.3 СК от 2009 г.), а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извън семейни – лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.

        Искът по чл.23, ал.1 СК би могъл да се предяви само в случаите, когато имуществото придобито по време на брака е придобито на името на единия съпруг, със средства които имат извън семеен произход. С него се цели признаването на едно съществуващо правно положение, което се отклонява от презумираната от закона съпружеска имуществена общност по чл.21 СК и равенство на дяловете. В конкретния случай, процесният имот действително е придобит само на името на съпруга твърдящ трансформацията. За да бъде уважен този иск е необходимо придобиването на имота да е станало по време на брака, с лични средства, без другият съпруг да има принос за закупуването му.Искът по чл.23 СК  е положителен установителен иск за собственост и  иск за трансформация в резултат на вложени лични средства. Искът по  чл.23 СК е  правна възможност предоставена на всеки един от съпрузите.С иска по  чл.23, ал.1 и ал.2 СК се дава възможност да се установява трансформация на лично имущество.Критерият за преобразуването на лично имущество е изцяло обективен като се изследва характера на вложените средства. Когато недвижимият имот е придобит по време на брак с договор за покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да обори законовата презумпция за съвместен принос като проведе обратното доказване за законовата презумпция за съвместен принос.

         За да се приеме, че установената в чл.21,ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборена е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23,ал.1 и ал.2 СК,като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на делбения имот,  необходимо е доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.

Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.20 СК от  1985 г./отм/ и аналогичния чл.22,ал.1 СК, дарение на парични средства, извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е изразил воля да приеме дарението е дарение за него.

Съдебната практика за лична собственост на единия съпруг се счита жилище, придобито от него чрез жилищно-строителна кооперация, ако стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден или пък заемът изплатен по време на брака.

Определяне на по-голям дял, поради по-голям принос по чл. 29 СК 

Правилото е, че при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни. При прекратяване поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

В случайте на прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод, Районният съд може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

За допълнителна информация, спокойно можете да се обърнете към нас на следните телефони + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg 

Всеки конкретен случай ще бъде разгледан внимателно с оглед особеностите по отношение на възникване на собствеността и режима в който тази собственост или съсобственост е влязла при режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между съпрузите.