Публикации

Кой може да оспорва бащинство ?

В практиката по семейни и наследствени дела, често се стига до ситуация на установяване на родствени връзки. В този смисъл относно тези връзки и клиентите задават въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Въпросът за оспорването на произхода от бащата по чл. 62 СК е предвидена от правото възможност майката на дете или нейният съпруг да оборят по исков път законната презумпция за бащинство.

Член 62 СК урежда оспорването на произхода от бащата, установен на основата на презумпцията за бащинство, въведена в чл. 61, ал. 1 СК

С разпоредбата на чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК законодателят е създал нов срок за упражняване на правото на съпруга на майката да оспори бащинството.

По неговото действие, съпругът вече може да оспори бащинството до една година от узнаване на обстоятелствата, които опровергават бащинството,

Ако узнаването е станало по-късно по независещи от него причини, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Сравнението на уредените в чл. 62, ал. 1, изр. 1 и в изр. 3 СК права сочи на еднакви предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск на презумптивния баща.

Предпоставките, който съдът би приел са следните:

А/ качеството на съпруг на майката на дете, което е родено по време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, и

Б/ едногодишен срок за упражняване на правото.

Новото в случая е началният момент на срока за упражняване на правото и наличието на изрично посочен в изречение краен срок за упражняване на правото (пълнолетието на детето).

С новата разпоредба на чл. 62, ал. 5 СК кръгът на лицата, легитимирани да оспорят бащинството, е разширен, като той включва и всяко трето лице, което претендира да е биологичен баща на детето.

Условие, обуславящо съществуването на правото на иск на третото лице, освен неговото твърдение, че е биологичен баща, е предявяването на иск за установяване на бащинство. Срокът за упражняване на това право е една година от узнаването на раждането, като няма посочен краен срок.

Каква е процедурата по оспорване по чл. 62 СК ?

Съгласно текста на чл.61 СК, това може да стане от .“…съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.“

Презумпция за оспорване на произход от бащата или т.нар. оспорване на бащинство в интерес и защита на децата става единствено по исков път

Законът посочва, че е недопустимо оспорване на бащинство да се прави под формата на обикновено писмено възражение

Дори и съпругът на майката възрази, че не следва да дава издръжка поради обстоятелството, че той не е бащата.

Семейният кодекс разширява приложното поле на презумпцията, като разглежда детайлно въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Той я разпростира и спрямо случаите, когато детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяване на брака

В случай, че майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита вторият съпруг съгласно текста на чл. 32, ал. 2 от СК.

Как се предява иск за оспорване на бащинство ?

Основният въпрос е кой може да оспори бащинството. Затова право да предявят иск за оспорване на бащинство имат само изрично посочените в СК лица.

Това са майката на детето и нейният съпруг презумптивният баща. Законът добавя към списъка и лицето, живяло с майката на семейни начала, като приписва бащинството на основание брачната връзка с майката.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск за оспорване на бащинство, за която съдът следи служебно.

Съвкупността от обстоятелства, поради наличието на които е доказана фактическа невъзможност роденото от брака дете да бъде заченато от съпруга, обуславя интереса на майката или нейния съпруг от предявяване иск за оспорване на бащинство.

При исковете по чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от СК съпругът оспорва бащинството, доказвайки че роденото от брака дете не е могло да бъде заченато от него.

Съпругът на майката е непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за оспорване на бащинството.

Детето, спрямо което съпругът е оборил бащинството си, не го наследява, защото съпругът не е негов баща, съответно детето не е негов низходящ.

Детето ще наследи бащата, който го припознае като свое (чл. 36 от СК).

Наследяване възниква и за мъж, срещу когото е спечелено дело за бащинство от страна на майката или детето.

С изменението и допълнението на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 5 СК съществуващият в националното право баланс между принципа на правната сигурност, проявяващ се в контекста на правоотношенията

Най-често това са отношения, свързани с произхода като принцип на стабилност на правно признатия произход, и правото на всеки на неприкосновеност на личния живот, проявяващо се в контекста на същите тези правоотношения и като принцип на истинност на произхода, намира ново проявление.

Създадената възможност за оспорване на презумптивното бащинство от презумптивния баща и след изтичането на една година от узнаването на раждането

Въведена е и възможността презумптивното бащинство да бъде оспорено от трето лице, което претендира да е биологичен баща на дете с установен презумптивен произход.

Тези промени откриват възможност за много по-точен, съобразен с относимите обстоятелства за всеки конкретен случай баланс на различните интереси и права при установяване на произхода от бащата.

За допълнителна информация и правни съвети, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед на конкретната специфика на въпроса кой може да оспорва бащинство ?

Кой може да оспори бащинството на детето и в какви срокове:

Произходът на детето от неговата майка е винаги безспорен. Това е така, защото тя го е родила. Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето. Тя следва да докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен пред съда до една година от раждането. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Това е т.нар. „презумпция за бащинство“. Той обаче има право да оспори бащинството си. Съпругът трябва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Искът трябва да се предяви пред окръжния съд до една година от узнаването на раждането. Възможно е, по независещи от него причини, съпругът на майката да е разбрал за раждането по-късно. В този случай искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Може ли друг да оспори бащинството ?

съпругът от последващ брак Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, според Семейния кодекс за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак. Той също може да оспори своето бащинство като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Исковата молба трябва да се подаде в съда до една година от узнаването на раждането. Ако оспорването на бащинството на втория съпруг бъде уважено и детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на предходния брак, за баща на детето се смята бившият съпруг. Предишният съпруг и майката могат да предявят иск за оспорване на бащинството до една година от узнаването на съдебното решение, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

Може ли детето да оспори бащинството ?

Детето също има право да оспори бащинството. То може да направи това от навършването на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след навършването на пълнолетие. Това е друга важна промяна в Семейния кодекс. Досега детето нямаше възможност да оспори бащинството преди да навърши пълнолетие. При оспорване на бащинство от името на детето, искът може да бъде заведен от особен представител /адвокат/ на детето, ангажиран от майката или от Отдела за закрила на детето, когато това е в негов интерес.

Кой е страна по делото при оспорване бащинство ?

Когато едновременно с иска за оспорване на бащинство се предявява и друг иск (напр. за установяване на произход), тогава се заплаща отделна държавна такса и за този иск. Когато се оспорва бащинството, страни по делото задължително са: Майката; Детето; съпругът, респ. бившият съпруг; Лице, което твърди, че е биологичен баща.

В какъв срок може да се оспори бащинството ?

Семейният кодекс посочва изрично кратки преклузивни срокове за оспорване на бащинството пред съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 СК. В случая от съществено значение е от чия страна ще дойде това оспорване.
В чл. 62 ал.1 се посочва, че „Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
Що се касае за майката то съгласно втората алинея „Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.“
В четвъртата алинея на чл. 62 СК и детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.

Как се оспорва бащинство ?

Съгласно изискването на закона искът за оспорване на бащинство се подава пред съда в сроковете и условията, посочени в Закона. В зависимост от коя страна се оспорва тези срокове текат различно.

Може ли детето да оспори бащинството на своя родител ?

С приемането на Семеен кодекс от 2009г. бе въведено правото на детето да оспори презумпцията за бащинство. Това става съобразно задължителна съдебна практика по тълкуването и приложението на чл.62, ал.4 от СК, която дава право на детето да оспори презумпцията за бащинство в срок от 1г. след навършване на пълнолетие.

03.01.2020/by lawyer

News, Полезни статии

Отмяна на съдебно решение

Отмяната на влязло в сила съдебно решение е възможна само при наличие на основанията, изброени в чл. 303 от Гражданския процесуален кодекс. Повечето клиенти не са наясно какви са основанията за отмяна на съдебно решение.

Налице са аргументи и основания като лишаването на една от страните от участие по делото.

Три са признатите от закона причини за неучастие на страна в гражданско дело, поради които се допуска отмяна на влязло в сила решение.

Кои са основанията за отмяна на съдебно решение ?

Първата причината за отмяна е лишаване на страна от участие в съдебният процес.

Втората причина за отммяна на съдебни решения е страната да не е била надлежно представлявана по делото, т.е да са нарушени правилата за процесуалното представителство, установени в чл.29-36 от ГПК.

Става дума за действия по администриране на делото, които се извършват от съдебни служители, но се контролират от решаващия съд.

Съдът следи служебно за редовността на връчването на съдебни книжа и съобщения, както и за призоваване за съдебни заседания.

Неизпълнението на задължението на съда да следи за спазване на правата и надлежното водене на делото, респ. оформяне на документите в съдебният процес води до нарушаване правото на защита на страните.

Гаранция срещу такива нарушения е предвидената в закона възможност заинтересованата страна да поиска отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303 ГПК.

Третата причина, заради която заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение е ако страната не е могла да се яви лично или чрез повереник

Това следва да се случи поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В правната теория и практиката, законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“

Страната, която се позовава на особени непредвидени обстоятелства, които са и попречили да участва в разглеждането на делото, трябва да ги опише в молбата си за отмяна на влязлото в сила решение и да докаже осъществяван

Какво гласи съдебната практика за отмяна на съдебно решение ?

Прието е, че по смисъла на чл. 303 и сл. ГПК, единствено и само Върховният касационен съд може да отменя влезли в сила решения по граждански и търговски дела. Основно изискване е молбата за отмяна да бъде подадена в тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.

По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.

Ако допусне молбата за разглеждане в открито заседание ВКС изслушва страните и събират необходимите доказателства.

В случай, че молбата е основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

Не се допуска отмяна на Cъдебно решение, с което е постановен развод между съпрузи, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Съдебни решения, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните

Тези въпроси не се ползват със сила на пресъдебно нещо и могат да бъдат отменяни по реда на чл. 303 ГПК в бъдещ съдебен процес

Достатъчно е да са налице предпоставите за отмяна на постановеното съдебно решение.

ВАЖНО : предявяването на молбата по чл. 303 ГПК е нужно да бъде направено в изискуемият по закон 3 месечен срок по чл. 305 ГПК !

За въпроси и допълнителна консултация, моля обърнете се телефон + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед неговата специфика и особености.

12.09.2019/by lawyer

Полезни статии

Компетентност по семейни дела

13.04.2019/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Имот пo време на брака

Придобиването на недвижим имот чрез покупко-продажба от съпруг поставя въпрос относно собствеността на имот пo време на брака.

Дори и под Нотариалният акт за собственост върху този имот да стои подписът на единият от двамата съпрузи, то този имот е общ

Това е така, освен ако не е налице сключен писмен брачен договор за разпределение на собствеността между съпрузите

Тук изниква въпроса нужно ли е и двамата съпрузи да бъдат вписани в графата „КУПУВАЧИ“ на имота ?

ПРИДОБИВАНЕ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА

Дори и само единият от двамата да е посочен като КУПУВАЧ в нотариалния акт за покупко-продажба, то този имот е обща собственост и на двамата съпрузи.

Повечето хора не знаят, че ако имот, придобит по време на брака е обща собственост на съпрузите.

Ако се стигне до прекратяване на брака и СИО на съпрузите, то това води и до прекратяване на съсобствеността.

Закупеният между тях недвижим имот по време на брака е обща собственост, дори да е записан на името на единия съпруг.

Разбира се разводът служебно не води до прекратяване на съсобствеността между съпрузите. Имот пo време на брака

Необходимо е да бъде инициирано съдебно производство пред Районен съд за делба.

Имотът може да бъде поделен след брака между отделните обикновено съсобственици при развод или смърт на някой от тях.

Към момента на придобиването на собствеността на недвижимият имот по време на сключен брак, квотите на съпрузите са равни.

Разбира се много са случаите, в които тази презумпция е оборима.

Всеки един от двамата съпрузи може да поиска при сериозен принос в закупуването на общото имущество да бъде определен неговият дял за по-голям по чл. 29 СК.

Квоти на придобиване на недвижим имот

Лични средства на съпруга са тези, които са придобити преди брака или чрез дарение или наследство.

Пример за такива случай са дарение от близки и , близки и роднини даряват суми на съпрузите за закупуването на имота.

Независимо придобиването на дял от съсобствеността на недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност имотът не става изключителна собственост на съпруга, който претендира за по-голям дял.

В случай, обаче, че имотът е придобит на името и на двамата съпрузи, претенцията за по-голям дял от имота, следва да бъде отхвърлена

Дори и по-голяма част да е била придобита чрез лични средства на съпруга, то с вписването и на другия съпруг се прием, че съпрузите са придобили имота при равни квоти.

19.05.2018/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Развод при брак в чужбина

РАЗВОД ПРИ БРАК В ЧУЖБИНА

Прилагането на правила за разрешаване на правни въпроси с международен елемент при съдебни дела за развод между съпрузи в различни държави са сложни.Важен е въпроса за Развод при брак в чужбина

Разрешаването на този въпрос изисква задълбочени правни познания и съобразяването на правната материя в различни области.

Най-съществено този въпрос е уреден от т.нар.КМЧП, както и отделни вътрешни разпоредби.

Всеки съд, сезиран с молба за бракоразводно дело при брак, сключен в чужбина ще се посове на горепосочените законови разпоредби относно компетентността на българските съдилища.

Въпросът за Развод при брак в чужбина е уреден КМЧП.

Този въпрос се базира на международната компетентност на българските съдилища.

Успоредно с това е приложим и принципа на съдебни производства по граждански дела с международен елемент.

ВИДОВЕ РАЗВОД

Разводът може да бъде по взаимно съгласие и по исков ред. Процедурите са различни.

Разводът по взаимно съгласие е безспорно, охранително производство.

Необходимо да е изрично съгласие между съпрузите за прекратяване на брака. Нужно е също и съгласие за последиците на бракоразвода

Страните следва да одобрят задължително съдържание на споразумението. Районен съд следва да утвърди Споразумението за развод и постановява развод. Това Решение не подлежи на обжалване.

В редица Регламенти на ЕС и закони е уредена и правно -регламентирана общата компетентност на българските съдилища по дела за права по брачни искове.

Разводът по исков ред е всъщност развод поради разстройство на брака.

Разстройството на брачната връзка следва да се докаже пред съда.

В рамките на съдебна процедура, следва да се докаже и да се установи „дълбоко и непоправимо“ разстройство.

Искът за развод поради разстройство на брака се предявява се до Районния съд по постоянен адрес на ответника.

Това са съдебни дела за лични и имуществени отношения между съпрузите, дела за издръжка, произход, за осиновяване и вещни права с международен елемент и др.

Законът ясно и точно регламентира условията за сключване на граждански брак и съответно процедурата за развод, от брак, сключен в чужбина.

Предвидената в закона е легална възможност, отделните граждани на държавите членки на Европейският съюз да сключват граждански брак пред компетентен орган ако това е допустимо по право на съответната държава.

Сключен между български граждани в чужбина брак се удостоверява пред отделните дипломатически или консулски представителства в чужбина

Това става при условие, че правото на приемащата държава допуска това.

Според закона, граждански брак, валидно сключен в чужбина, следва да бъде признат, при условие, че е спазена предписаната изискуема форма

Тази форма се удостоверява с изискване на държавата пред чийто държавен орган се сключва.

Най-важното условие за сключване на брака/ респ. развод според изискванията на закона се определя за всяко от лицата от правото на държавата, чийто гражданин е лицето.

Правила за развод …

Ответната страна в производство по развод с международен елемент има обичайно местопребиваване (domicile), седалище в страната;
Искането е получено от лице, което е гражданин, респ. юридическо лице в страната;

При същите условия (КМЧП – обичайно местопребиваване, седалище, гражданство) българските съдилища са компетентни и по делата за лични и имуществени отношения

Те могат да разглеждат делата по българското право за развод.

Съгласно закона производството за развод между съпрузи с различно гражданство се урежда от правото на държавата, в която се намира тяхното общо обичайно местопребиваване към момента на подаване на молбата за развод.

За да се разреши въпроса с прекратяването на брака се образува бракоразводно дело пред Районен съд

За целта е необходимо сключеният в чужбина брак да бъде регистриран пред съответните органи.

Пряко приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Съществено в този въпрос при започнало съдебно производство за развод е прякото приложение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела

Това са делата, свързани с родителската отговорност.

Регламентът се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

Съдебни производства за развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;
Определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

Тук е уредено и текущата компетентност на съдилищата, касаещо настоящото производство в отделните държавите членки на чиято територия:

– съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

– съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако ответникът има обичайно местопребиваване, или

– в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

– ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка

Регламентът замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила.

Съдебните производства с международен елемент следва да бъдат отчетени при процесуалната компетентност на българските съдилища и приложимото право.

Затова в съдебното производсто по развод пред съдилищата в България може да бъде образувано дело за развод по исков ред

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това.

Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода.

За допълнителна правна информация, не се колебайте да ни потърсите и информирате за делото.

Преди да се образува съдебно производство за развод, когато бракът е сключен в чужбина между лица от различна или една и съща народност.

Нашите адвокати по бракоразводни дела ще отговорят на всяко ваше запитване

Телефон за връзка 0897 90 43 91 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

Колко струва развод по исков ред ?

При развод по исков ред има фиксирани суми за заплащане и такива, които може да се наложи да се платят в зависимост от конкретния случай. Държавна такса за завеждане на делото е посочена в Тарифа. След решението се дължи държавна такса заедно с препис от съдебното решение. Ако имате ненавършили пълнолетие деца, се плаща издръжка за децата и таксата е 2% от сбора за издръжката, начислена за три години.

Какъв е размерът на адвокатските такси ?

размерът на адвокатския хонорар се договаря не по-малък от минимални размери за адвокатските възнаграждения, съгласно Тарифата.

Какви допълнителни плащания има в дело за развод ?

В дело за развод може да се стигне до допълнителни плащания. Те са връзка с призоваването и представителството на ответната страна. Ако ответник не може да бъде намерен по адрес във връзка с призоваването й, се призовава чрез Държавен вестник.

Как се призовава по дело за развод съпруг в чужбина ?

Ако ответната страна пребивава на адрес в чужбина, който е известен на ищеца, исковата молба трябва да се връчи на адрес, което също е свързано с такси и разноски по призоваване, като размерът се определя от съда.

Какво разглежда съдът в делото за развод ?

В дело за развод, ако страните имат ненавършили пълнолетие деца, се представя иск за упражняване на родителски права. Към него има иск за определяне на режим за лични контакти, заедно с иск за издръжка и иск за ползване на семейно жилище.

Как може да се промени фамилно име при развода ?

С иска за развод може да се съедини и иск за промяна на фамилно име,ако някой от тях е променил фамилно име преди брака;

31.03.2018/by lawyer