Публикации

Безвиновна отговорност 

Като адвокати в София и специалисти във всякакви правни услуги, често много клиенти ни задават въпроса за т. нар. безвиновна отговорност. Законът ясно и точно е очертал фактическият състав на т. нар. безвиновна  отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Тя възниква на договорно основание, най-често при Договори за поръчка или Договор за изработка, при което случаят е описан детайлно.

Основните елементи на тази отговорност са следните:

  1. Възлагане на определена работа. В този случай, елементът на безвиновна отговорност по чл. 49 от ЗЗД се характеризира със следното:

а/ Възложител на работата може да бъде физическо или юридическо лице. Ако е юридическо лице не е нужно то да има представителни функции. Както е без значение и обстоятелството дали заповедта за възлагането е правомерна (издадена е  от лице, което е имало право да дава нареждане).

б/да съществува възлагателно правоотношение между възложителя и изпълнителя на работата, което се характеризира със следното:

– достатъчно е да има волеизявление за възлагане, дори да не бъде спазена определена от закона форма за възлагането;безвиновна отговорност

– достатъчно е да се установи наличието на фактическо отношение по възлагането. Ако правоотношението е правното основание може да бъде различно – облигационно,трудово,административно или съдебно.

– без  значение е дали работата е възложена с публичен или частно правен акт.

в/ Възложената работа да е предприета в интерес на възложителя. Възложителят на работата отговаря за вината на изпълнителя, защото:

– изпълнителя действа от името на възложителя и извършва негова дейност;

– възложителя на работата извлича полза от  нея, поради което е длъжен да обезпечи третите лица в случай на причинени вреда;

г/ работата да е позволена от закона. Ако е възложена непозволена дейност отговорността по чл. 49 е неприложима. В този случай възложителя и изпълнителя ще отговарят при условията на чл. 53 от ЗЗД.

2. Безвиновна отговорност и гаранционно-обезпечителна отговорност.

Обезпечава отговорността на възложителя за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това основание на отговорността се характеризира със следното:

а/  възложителя на работата не може да се освободи от отговорност, ако:

–           докаже, че няма вина за увреждането;

–           че не е виновен при избора на изпълнителя ( зле е избрал или зле е контролирал)

–           да се позове на лични основания за освобождаване от отговорност.

б/ отговорността на възложителя отпада, ако:

– увреждането е в резултат на лични отношения между причинителя  на вредата и пострадалия;

– работникът е използвал производствената вещ за лична работа в работно време.

в/ отговорността на възложителя съществува, ако причинителя е нарушил дадените му указания или правилата за извършване на възложената работа. Технически правила и норми и правила за техническа безопасност.

3.  Виновно и противоправно поведение (действие или бездействие) на извършителя на работата.

Поведението ще  бъде противоправно, когато се нарушава общия принцип “да не се вреди другиго”. Или се нарушава конкретна правна норма. По отношение на вината са допустими и двете форми – умисъл (пряк или евентуален) и непредпазливост ( съзнавана и несъзнавана небрежност). Формите на деянието могат да са действие или бездействие . Бездействието ще бъде правно релевантно, когато има задължение за действие (въздържане да се извърши определено дължимо действие). При деликтната отговорност вината  на деликвента  се предполага  до доказване на противното – чл. 45 ал.ІІ от ЗЗД.

И още…

4. Виновният причинител на вредата трябва поначало  да е известен. Съдебната практика обаче  допуска отклонение от този принцип при отговорността на предприятия, учреждения и организации, когато вредите са причинени от техни работници или служители, при или по повод изпълнението на възложената работа. В този случай работодателя ще  носи отговорност дори да не установено кой от работниците или служителите  е причинил вредите , а са достатъчни данните, че вредата е причинена от член на колектива – ППВС  №7/ 1959г. точка 7.

5. Вреди, които могат да бъдат имуществени (претърпени загуби  или пропуснати ползи) или неимуществени (болки и страдания).

6. Вредите да са причинени:

– при изпълнението на възложената работа (действия, които представляват извършване на възложената работа, независимо  от това дали е станало в определеното работно време или извън него)  или

– по повод на изпълнението (действия, които не представляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея – подготовката и улесняването за извършването й  или за запазване на резултата).

7. Причинна връзка между вредата и виновното и противоправно деяние на изпълнителя. Вредите трябва да са закономерно и необходимо следствие  на вредоносния резултат, а не случайно свързани с резултата.

Като адвокати по граждански дела и съдебни дела по гражданско право е важно да отбележим, че в случая по чл. 49 ЗЗД положението на възложителя на съответната  работа се доближава до това на поръчителя. За нас като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, те  двамата отговарят солидарно за изпълнението на едно чуждо.

Малко повече за т. нар. безвиновна отговорност

Задължение, като съответно имат  и валидно право да предявят регресни искове. Отговорността на възложителя по договор както тази на поръчителя, може да бъде разглеждана като лично обезпечение и затова ние я наричаме законово поръчителство. Това не е легален термин, а се използва от адвокати по граждански дела. В повечето случаи източникът на тази безвиновна отговорност на поръчителя е писмен договор за поръчка или писмен Договор за изработка, докато отговорност на възложителя се обосновава по силата на закона.

Като добър адвокат по граждански дела и съдебни дела в София, считаме, че този, който възлага съответната работа е съгласен да поръчителства в полза на пострадалия по отношение на всички възникнали вреди. Затова ако той няма договор за възлагане на съответната работа, тази отговорност няма да възникне за възложителя на работата.

Такава безвиновна отговорност по договор между Възложител и неговият кредитор (в случая  – увредения) няма, за разлика от поръчителството, при което се  сключва договор с кредитора за изпълнение на неговото задължение. Като в този случай, тази т. нар. безвиновна отговорност по смисъла на чл. 49 ЗЗД твърде много прилича на встъпване в дълг.

От друга страна следва да отбележим, че тази т.нар. безвиновна отговорност на поръчителя е акцесорна, т.е. тя и нейното съществуване зависи от съществуването на основното задължение. Това важи  разбира се и за отношението на отговорността по чл. 49 ЗЗД. В случай, че Изпълнителят не изпълни състава на чл. 45 ЗЗД, възложителят не следва също да носи отговорност. Затова считаме отговорността на възложителя близка до тази на поръчителя, отколкото на встъпващия в дълг (и която и да е друга), е, че последният отговаря заедно с длъжника за свое задължение, а не за чуждо такова.

Свържете се с нас

Според нас като адвокат по граждански дела и съдебни дела в София, считаме, че обратното важи  както за поръчителя, така  и  за възложителя. Те могат да предявят  регресни искове за това, което са платили.

Ние като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, подчертаваме винаги близостта и правната същност на двете отговорности, както и отношението на отговорните лица, като държим да отбележим, че целта е една и съща – да се види шанса на кредитора да се удовлетвори, като за обезпечение на неговото вземане служи.

За повече въпроси и информация , можете да се обърнете към нас като адвокати по граждански дела и съдебни дела в София, на следните телефони + 359 2 858 10 25 и mail: info@lawyer-bulgaria.bg

 

Спогодба за двойно данъчно облагане

Неколкократно наши клиенти ни питат какво е това Спогодба за двойно данъчно облагане. Отговор би могъл да Ви даде всеки адвокат, който се занимава с данъчни дела. Когато за един и същ реализиран доход едно лице е облагано с идентични данъци в различни страни, отговорът е еднозначен. Регулацията сочи, че видът на доходите, подлежащи на облагане в една страна, са предмет на вътрешното законодателство.

Какво е Спогодба за двойно данъчно облагане?

Всяка Спогодба за двойно данъчно облагане съдържа свои вътрешни правила за елиминирането на такова. Или ако един доход е обложен както в държавата на източника на дохода, така и в тази, на която получателят е местно лице, двойното данъчно облагане се премахва. Това става чрез прилагане на определени методи. Повечето добри и опитни адвокати по финансови и данъчни дела са запознати с материята на СИДДО. Точно затова и я прилагат успешно в своята практика. Към момента България е подписала Спогодбата с над 69 държави по света, което улеснява оборота с тях.

В Република България, за да може едно чуждестранно лица да ползва данъчни облекчения, трябва да са изпълнени няколко изисквания.

Обстоятелства, влезли в сила с подписването на Спогодба за двойното данъчно облагане:

Съгласно изискванията всяко чуждестранно  лице трябва да удостовери пред НАП, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО. Това се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация съобразно обичайната ѝ практика.
2. е притежател на доход от източник в Република България. Тези обстоятелства се декларират от чуждестранното лице.
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан. Тези обстоятелства се декларират от чуждестранното лице.
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на Спогодбата за двойно данъчно облагане или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица. Когато такива изисквания се съдържат в съответната СИДДО, тези обстоятелства се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Доказателства, придружаващи Спогодба за двойно данъчно облагане:

Обстоятелствата за прилагане на Спогодба за двойно данъчно облагане се посочват в съответното Заявление по образец, утвърдено от изпълнителния директор на НАП. Това би следвало да Ви обясни всеки компетентен адвокат данъчни дела, каквито сме ние!

Към искането за прилагане на Спогодба за двойното данъчно облагане (СИДДО) се прилагат и различни писмени доказателства.

Доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход

  1. В този случай, получаването на конкретния доход произтича от договорно правоотношение в писмена форма. Ако няма такъв, се предоставят доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца и чуждестранното лице;
  2. В случаите на доходи от дивиденти. Включват се: Решение на общото събрание на дружеството; Купон за изплатен дивидент; Извлечение от книга на акционерите. Освен тях се предоставя: Копие от купюр или временно Удостоверение; поименно Удостоверение и Извлечение за безналични акции. Последното може да бъде заменено с друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода.
  3. За получени доходи от ликвидационен дял. Тук визираме няколко документа – документ, доказващ размера на направената инвестиция. Нужна е информация и за краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял. При разпределяне на ликвидационния дял в натура, се изисква Решение на съдружниците/акционерите.
  4. За получени доходи от лихви върху вноски по чл.134 и 190 от Търговския закон. Става дума за Решение на Общото събрание, в което е посочен размерът/начинът на определяне на лихвата по тези вноски;
  5. При доходи от държавни, общински и други ценни книжа, които не са освободени от данъчно облагане. Могат също да се визират купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера/начина на определяне на лихвите;
  6. При лихви върху отпуснат заем – договор и доказателства за начислените лихви;

Освен това…

Изисква се още и документ/-и за получени доходи от:

а) акции, облигации и други корпоративни права и ценни книжа. А когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон – документ за прехвърляне на правата. Наред с него се прилага и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;
б) За получени доходи от дялови участия се изисква Договор със заверен препис от вписания в търговския регистър. Това е Договор за продажба на дружествен дял. Към него следва да се приложи и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;
в) За получени доходи от  друго не-/движимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане. Такива документи са тези, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.

Защо да се обърнете към нас?

Като адвокати по финансови и данъчни дела, винаги съветваме своите многобройни клиенти да бъдат внимателни. Изискуемите документи, придружаващи всяка Спогодба за двойно данъчно облагане, както и сами виждате, са многобройни. Разбира се, могат да се представят и други писмени доказателства. Те ще служат за прилагането на съответната Спогодба и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход. Заявлението по чл.137, ал.1 от ДОПК за прилагане на Спогодбата за двойното данъчно облагане и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

Когато платецът не подлежи на регистрация, искането и приложените към него документи се подават в Териториалната дирекция – гр. София, като централен офис за страната.

Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане се подава еднократно.

Повечето адвокати по финансови и данъчни дела, биха Ви казали, че доходите от дивиденти не се смятат за доходи, реализирани въз основа на Договори с продължително действие.  Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата в 30-дневен срок от настъпването им.

За повече информация и нужда от правна консултация, спокойно можете да се обърнете към нас за допълнителна справка по Вашият въпрос.E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg Tel.  +359 897/90 43 91