Публикации

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

Пълномощно разпореждане с имущество

Ако действително се налага прехвърляне на недвижим имот и упълномощаване, то е най-добре това да се направи чрез близък роднина или чрез познат или пробван адвокат, т.е. хора, на които имате наистина доверие.

Винаги следете къде оставяте свои лични данни като ЕГН, адрес, както и следи от вашия подпис. Важно е и до нотариалния ви акт да имат достъп изключително ограничен кръг от сигурни хора. Ограничете и тези, на които разказвате, че сте подписали предварителен договор или че се готвите да купувате и най-вече да продавате недвижим имот.

След влизане в сила на промените в някой закони, много клиенти поставят въпроса, какво следва да е необходимото за изготвянето на пълномощно за разпореждане с имущество.

Целта е да се даде ясен и точен отговор на този въпрос, касаещ изготвянето на писмено пълномощно, което би могло да се използва пред държавен орган или Нотариус за разпореждане с лично имущество на упълномощителя. В подкрепа на тази статия е и излязлото наскоро Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС.

Законът, в чл.36.2 ЗЗД посочва, че за валидно разпореждане с имущесадвокати по данъчни делатво на упълномощителя е необходимо и достатъчно да бъде съставено писмено пълномощно с нотариална заверка, в което да е изразена недвусмислено истинската воля на упълномощителя.

Тази воля трябва да е конкретна за овластяване на лице ( наречено – пълномощник, който да извършва действия и сделки на разпореждане с лично имущество от негово име пред трети лица.

За целта не е необходимо в пълномощното да са посочени детайлно всички по вид действия на разпореждане, но е добре да се посочат по-конкретни правни  сделки или дейности на разпореждане,които ще извърши пълномощника.

Изготвяне на пълномощно пред Нотариус за разпореждане с недвижимо имущество на упълномощителя 

Законът в чл. 36 ЗЗД не поставя изрично изискване да се посочат техни елементи, нито да се посочи и стойност на  определеното имущество по цена (стойност) и пр.,но поставя изискване да бъде ясно и точно формулирано действията на разпореждане на пълномощника пред трети лица.

За тази цел е нужно да бъде посочен ясно и конкретно обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в изготвеното писмено пълномощно.

Статията има за цел да даве отговори и на други два въпроса, свързани с упълномощаването:

Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, кактои какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите

Съществен момент в този случай е фактът, че писмен договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.

Същите правни последици от такъв договор, сключен без представителна власт настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от  Закона за задълженията и договорите. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Пълномощно разпореждане с имущество

Пълномощно разпореждане с имущество

ВКС приема, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, не поражда целените с него правни последици и е недействителен.

На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

Защо да се обърнете към професионалист за изготвяне на пълномощно?

За да сте сигурни, че документът ще бъде изготвен в съответствие със законовите изисквания. Това Ви гарантира две неща:

  • Пълномощникът ще може да действа спокойно от Ваше име и действията му ще са валидни;
  • Ще сте защитени от неправомерни действия от страна на лицето, което упълномощавате.

NB! Практиката ни показва, че е много важно да подберете внимателно лицето, на което издавате пълномощно. Спрете се на проверен човек, на когото имате доверие и не му давайте повече права, отколкото са му необходими.

Ако искате да сте сигурни, че Вашето пълномощно ще бъде съобразено с всички изисквания, свържете се с нас на: + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ( служебен защитник)

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от Съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК. В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно Съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, Съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, Съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения, а е отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

Действия и актове на съда при назначаване особен представител

Следващият акт на Съда е констатацията, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК. В този случай, Съдът задължително назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед зачитане правото на защита на ответника.

Следва да отбележим, на първо място, че е изцяло погрешна практиката на Съда, да назначава особен представител едва след като изтече срокът за изпълнение на процесуалното право или задължение, съдържащо се в съобщението.

Много често тези права и задължения по съобщението са свързани с процесуални преклузии, поради което ако съдът забави назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, то ще ограничи правото на защита на ответника.

Нашето становище е, че Съдът следва незабавно да предприеме действия по назначаване на особен представител на ответника, след като констатира редовност на връчването. Анализът на нормата показва, че единственото въведено от законодателя условие за назначаване на особен представител е именно констатацията, че връчването е редовно, а не констатацията, че срокът по съобщението е изтекъл.

Особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да получи назначението си незабавно след прилагане на съобщението по делото и в срока за неговото изпълнение, а не след него.

Тъй като законодателят не предвижда изрично, че срокът за изпълнение на съобщението спира да тече докато трае процедурата по назначаване на особен представител, то пред особеният представител стоят възможностите за продължаване на срока или за неговото възстановяване (ако е изтекъл междувременно), а пред съда – възможността за определяне на по-дълъг срок за изпълнение на съобщението, който да се съобрази с встъпването на особения представител. “De lege ferenda”, с оглед зачитане равенството в процеса и правото на защита, законодателят следва изрично да предвиди, че до встъпване в длъжност на особеният представител, срок по съобщението не тече.

На следващо място, не можем да се съгласим с практиката на съдилищата по чл.47,ал. 6 ГПК не се прилага за търговци и юридическите лица, поради наличието на чл. 50 ГПК. Видно е от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, че законодателят е предвидил само еднократно залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (т.е. съкратил е процедурата по връчване). Това обаче, съвсем не изключва приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като процедурата по връчване е единствено по-кратка от общата, но не следва да води до неравно третиране на правните субекти в производството, което би нарушило изискването на чл. 9 ГПК.

Както споменахме по-горе, чл. 47, ал. 6 ГПК не е част от процедурата по връчване, а е последица от редовно връчване чрез залепване и е обща разпоредба, целяща да обезпечи правото на защита на ответника.

Ето защо, считаме, че след като констатира редовност на връчването по чл. 50 ГПК, съдът следва да назначи особен представител на търговеца или юридическото лице, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил назначен и явил се по делото,като го е защитавал.

Не можем да се съгласим и с практиката на Съда, да не назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, при констатирано редовно връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК.

Вярно е, че 47, ал. 7 ГПК препраща за връчване на заповедта за изпълнение към ал. 1 до ал. 5 от същия член, но поради процесуалния характер на ал. 7, тази норма не следва да се тълкува разширително и чрез нейното приложение да се игнорира общото правило за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

Както споменахме по-горе, задължението за назначаване на особен представител стои извън процедурата по връчване (ал. 7 също използва термина “връчването”) и цели гарантиране на правото на защита на ответника (длъжника), когато има редовно връчване по чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК, респективно – при редовно връчване по чл. 47, ал. 7 ГПК.

Съдът е задължен да назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и в рамките на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК, когато връчването се извършва от Съда.

По същата логика и когато се връчва заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдебният изпълнител следва да осигури правото на защита на длъжника, като даде указания на взискателя за искане от Съда да бъде назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, след констатацията за редовно връчване по предходните алинеи.

С оглед невъзможността за продължаване срока за възражения срещу заповедта за изпълнение, по аргумент от противното на чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтеклият срок може да бъде възстановен от особеният представител, като докаже особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, включително, че неговото назначаване е било забавено от Съда.

Институтът на особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е общ за всички производства, които се ползват от връчването чрез залепване по чл. 47 ГПК, като цели да гарантира правото на защита на ответника (длъжника).

С неговото приложение биха се избегнали фиктивните производства и би се постигнато гарантиране установяването на обективната истина и законността. Според нас би се постигнало и правна сигурност, тъй като процесуалните пропуски и процедурите по отстраняване на нередовности (например нередовно връчване на заповедта за изпълнение и възможността за възражение по чл. 423 ГПК) ще се извършват своевременно от особения представител.

Във всяко положение на делото, когато се установи, че ответникът е намерен, Съдът го призовава и прекратява особеното представителство. Също така, ответникът във всяко положение на делото може да се появи и да предприеме действия по своята защита, което също води до прекратяване на особеното представителство.

Ответникът няма право на възражение за лошо водена защита от особения представител, тъй като назначаването му е правомерно (чл. 47, ал. 6 ГПК), като не се ограничава правото на защита на ответника. Обратното – ако съдът не назначи особен представител, ще е налице съществено нарушение на правото на защита на ответника, което е основание за обжалване или отмяна на крайния съдебен акт.

Процедура по изключване на съдружник в ООД. Правни действия по процедура

Често пъти се стига между отделните съдружници в едно ООД се стига до нарушение на подписаният между тях дружествен договор, което съгласно разпоредбата на чл. 126 от ТЗ предоставя възможност на общото събрание при установени непрекъснати груби нарушения на дружественият договор на дружеството всеки един съдружник да може да бъде изключен от ООД , след изпращане на съответните писмени покани и писмени предупреждения за това изключване.(Нужно е да е доказано, връчването им).адвокат Европейски регламенти и имотни дела

Разпоредбата на Търговския закон поставя няколко въпроса относно цялата процедура по изключване на съдружник. Основното, което следва да изясним е дали е необходимо да се вземе решение на Общото събрание на дружеството за връчване на писмено уведомление за изключване до съдружника.

Решението на Общото събрание на дружеството за изключване е дотолкова необходимо, че то следва да реши,че изключва съдружника, а връчването на уведомлението в този конкретен случай влиза в правомощията и задълженията на представляващият дружеството.

Основанията за изключване са на плоскостта на неизпълнение на задължения на съдружника спрямо дружеството. Основанията са следните:

1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска – неизпълнение на това задължение е практически невъзможно, тъй като законът е въздигнал като условие за вписване на дружеството с ограничена отговорност внасянето на дяловата вноска на всеки съдружник. Следователно неизпълнение и възможно само по отношение на невнасяне на допълнителна парична вноска и при увеличаване на капитала. В тази хипотеза не се разглежда въпросът за вината. Тук се прилага правилото, че ако съдружникът не разполага с парични средства, не се освобождава от отговорност. Общото събрание на дружеството трябва с решение задължително да даде допълнителен срок за внасяне на вноската, който не може да е по-кратък от 1 месец. Това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала. Аналогично при забавяне на изпълнението на задължението за вноска за ОС ще се породи правото да изключи съдружника, но в този случай ще се породи за дружествотои право да претендира лихви за забава.

2. Неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството – следва да се изхожда от това, какво е предвидено конкретно в дружествения договор. Най-общо може да се каже, че съдружникът трябва да е нарушил разпоредбите на закона или дружествения договор, уреждащи отношенията му с дружеството, органите на управление или с другите съдружници, или не изпълнява своите задължения към дружеството. Освен това тези нарушения трябва да са извършени виновно. Законът не поставя изискване от тези нарушения да са настъпили вреди за дружеството. Въпросът за прилагането на санкцията – изключване е предоставен на преценка на общото събрание.

Редът за изключване на съдружник ООД е изчерпателно уреден.

Законът предвижда съдружника да бъде писмено предупреден преди вземане на решението за изключване. В ТЗ не се казва кой е оправомощен да отправи това предупреждение: дали това трябва да е ОС, управителя или който и да е съдружник, но след като единствено ОС е органът, който със своето решение може да определи допълнителен срок за издължаване на дълга, както и да изключи съдружник, то пак ОС следва да е органът, който да отправи предупреждение за изключване. Поради противоположната практика е препоръчително този въпрос да се уреди в дружествения договор. Писменото предупреждение трябва да достигне до съдружника, до който е отправено. Липсата на писмено предупреждение преди изключването е достатъчно основание за отмяна на изключването. Не е задължително след изпращането на писменото предупреждение да последва изключване на съдружника. Когато той коригира своето поведение към дружеството, предупреждението ще е постигнало целта си и няма основание той да бъде изключен. Решението за изключване се взема от общото събрание с мнозинство повече от 3/4 от капитала на дружеството.

Във връзка с изключването практиката поставя редица интересни въпроси, свързани с водени борби за надмощие в ООД и използване процедурата по изключване с цел отстраняване на неудобния съдружник. Процедурата по изключване на съдружник не е нито толкова елементарна, нито толкова лесна, както повечето от вас се заблуждават. Може би вече разбирате, че по – важния въпрос е не на колко възлизат таксите на Търговски регистър и цената на нашата услуга, а дали въобще е възможно да изключите съдружник във вашия конкретен случай.адвокати по граждански дела. Адвокат Дело ЧСИ, адвокат изпълнителен лист

Уведомление и връчване на съобщението за изключване на съдружник.

Съществуват ситуации в които управителят на едно дружество същевременно е и съдружник в него, затова е нужно внимателно да се прецени дали няма да се стигне до ситуация в която се налага сам да изпрати уведомление до себе си. Този въпрос е решен с разпоредбата на чл. 126 ал.3 ТЗ , съгласно която всеки съдружник може да отправи уведомление до друг съдружник на дружеството за изключването му.

Важното в този случай е законосъобразността за провеждането на процедурата по изключване на съдружник, както и правилното изпращане и връчване на уведомление за изключването на този съдружник , при което да е доказано и установено по несъмнен начин, че същият не изпълнява задължения си които са записани в дружествения  договор, без значение дали тези задължения имат имуществен или неимуществен характер.

Ако неизпълнение не е доказано, нарушенията не са съществени, то изключването на съдружник от дружество с ограничена отговорност би било затруднено, В конкретният случай  адвокат по фирмени дела, би могъл да Ви информира за всички необходими действия и мерки относно тази мярка във Вашето дружество.

Списък на необходимите документи за покупко-продажба недвижим имот

Като адвокат недвижим имот, предоставяме списъка с всички необходими документи в случай, че предстои прехвърляне на недвижим имот. Ако не разполагате с времето и информацията, необходими за безупречната подготовка на всички изискуеми документи, не се колебайте да потърсите нашите правни услуги.адвокат недвижим имот

Нашите адвокати се занимават активно с изготвянето на всички необходими документи. Тук се включват Удостоверения за наследници, Актуални данъчна оценка и скица, както и Нотариални актове, Договори за закупуване на общински и държавни имоти и други. Екипът на адвокатската кантората разполага с правни специалисти. Всеки един от тях е разполага с дългогодишен опит и изключителни познания в сферата на подготовка на документи за покупко-продажба на недвижими имоти.

Адвокат недвижим имот може да изготви пълен и изчерпателен списък с документи, нужни за осъществяването на една сделка за покупко-продажба.

Списъкът от необходими документи за покупко-продажба на имот се състои от множество документи, които се предвиждат за всеки конкретен случай. Тук ще разгледаме тези документи, с които Вие може да представите на нашите адвокати недвижими имоти.

Необходими документи за адвокат недвижим имот:

1. Актуален документ, удостоверяващ право Ви на собственост върху недвижимия имот – с този документ Вие се легитимирате като собственик и продавач на имота. Тук следва да отбележим, като адвокати по сделки с недвижими имоти, че най-разпространени видове документи за собственост са следните:

  • нотариален акт, вписан в Агенция по вписвания по местонахождение на недвижимия имот. Видове нотариални актове: нотариален акт за покупко-продажба, нотариален акт за дарение, нотариален акт за замяна, констативен нотариален акт, нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание, нотариален акт по правоприемство на основание съдебно решение за обявяване на предварителен договор за окончателен по реда на чл.19 от ЗЗД.;
  • крепостен акт, с приложена записка за вписването му;
  • договор за покупко-продажба, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти;
  • договор за покупко-продажба, сключен по Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост на държавни или общински имоти. Ако този договор е сключен след датата 01.06.1996 г. той следва да бъде вписани в Служба по вписванията към Агенция по вписванията.
Ако сте изгубили или не можете да намерите къде сте прибрали документа за собственост, не изпадайте в паника!

Дубликат на този документ може да бъде издаден срещу съответната такса и документ за самоличност. Това става в Служба по вписванията към Агенция по вписванията по местонахождение на недвижимия имот.

2. Удостовение за данъчна оценка на недвижимия имот. Този тип удостоверение се издава от съответната данъчна служба към общината по местонахождение на имота. В данъчната оценка адресът на недвижимия имот трябва да съответства с адреса на недвижимия имот по нотариален акт. Ако не съответства, трябва да представите удостоверение за идентичност на адреси.

В данъчната оценка на недвижимия имот се вписват трите имена на всички съсобственици на имота. Всички задължения за недвижимия имот трябва да бъдат погасени от всички съсобственици. Информацията за задълженията на имота се вписва в данъчната оценка. При наличие на задължения на имота, вписани в удостоверение за данъчна оценка, тези задължения трябва да бъдат платени преди вписването на сделката в Агенция по вписванията. За целта се прилага платежно нареждане, заверено от банката, в което платената сума съответства на сумата, вписана като задължение в удостоверение за данъчна оценка. За допълнителни въпроси се консултирайте с Вашия адвокат по недвижими имоти.

3. Удостоверение за семейно положение на продавача (собственика на недвижимия имот). От него става ясно какво е било семейното положение на собственика към датата на придобиване на имота. Удостоверението за семейно положение се издава от служба ЕСГРАОН към района по адресна регистрация на лицето. Заявлението за издаване на удостоверение може да бъде подадено от самото лице, негов законен представител, упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно, лице, в чийто законен интерес е издаването на съответното удостоверение, лице, което черпи права от издаването на удостоверението за семейно положение, и при наличието на предпоставките по чл. 186 ГПК, чл. 133 НПК и чл. 42 АПК, както и изрично упълномощено лице по реда на чл. 5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.

Свържете се с нас

Повече информация и съвети, от къде може да бъдат издадени необходимите документи, може да видите в следващата статия. Оставаме на разположение за въпроси и консултация на посочения номер или имейл, които ще откриете в контакт формата в нашия уебсайт.

Съдебни дела срещу ЧСИ

В съвременните условия на усложнена бизнес среда, все по често идват клиенти, който имат нужда от правни услуги. Все по често и от добър и опитен адвокат при оспорване на изпълнителен лист.

Най-общо, като адвокати оспорване на изпълнителен лист,  можем да посочим, че това е акт на съдебен орган. Той посочва право на принудително изпълнение за реализиране на вземане от взискателя към длъжника.

Задължава частният (или публичният) съдебния изпълнител, въз основа на издаден изпълнителен лист от граждански съд, да образува т.нар. изпълнително дело. С други думи, принудително производство, в което да бъде събрано вземането.

Последствията при неплащане на възникнали задължения са най-различни в зависимост от подхода на ЧСИ:

  • Характерно за този случай е сериозно начисляване на допълнителни лихви, такси и разноски, които трябва да плащаш заедно с просрочените задължения по кредита;
  • От др. страна може да се стигне до предприемане на действия от страна на кредитора, които имат за целОспорване на изпълнителен листда ви накарат да платите;
  • След изпращането на т.нар. Покана за доброволно изпълнение, ще започне принудително събиране на задължението чрез налагане на различни видове обезпечителни мерки от страна на съдебният изпълнител.

Основно правило в тази ситуация е, че изпълнителният лист се иска в изрично производство пред първоинстанционния Районен съд

След края на делото, след получаването на съдебното решение, се изготвя писмена молба. С нея се издава изпълнителен лист.

Съдебното производство по оспорване на изпълнителен лист е сравнително леко и едностранно.

В този случай, като добри и опитни адвокати ще Ви кажем, че тук длъжникът НЕ участва. Сезираният вече районен съд се произнася в закрито заседание с едно съдебно определение. Разбира се, длъжникът може да обжалва с частна жалба пред по горестоящия, в случая – Окръжния съд.

Всеки добър и опитен адвокат ще Ви каже, че особено голямо значение тук има срока за оспорване изпълнителен лист.

Законът посочва, че срокът за подаване на частна жалба тече от деня, в който на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. В този случай, съветваме нашите клиенти, че  длъжникът ще узнае за издадения срещу него изпълнителен лист.

Но това ще стане едва след като вече е образувано срещу него изпълнително производство.

Нашата работа като адвокати по търговски и граждански дела е да изградим правилната защита в ситуацията, в която длъжникът е бил вече поканен да изпълни доброволно задължението си.

Процес по оспорване на изпълнителен лист

Издаденият срещу длъжника изпълнителен лист е предпоставка за допускане на т. нар. изпълнителен процес. Той най-често е пред ЧСИ. Самият изпълнителен лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение. Веднъж издаден, той дава възможност да бъде упражнено принудително събиране на вземането и овластява и задължава частният съдебен изпълнител да пристъпи по молба на взискателя – кредитор към принудително изпълнение на вземането.

Като адвокати по граждански дела признаваме,че има различни ситуации, в които при решение на съд на държава, извън ЕС е необходимо: да се признае съдебно решение.

След това съда, който е признал решението е съответно компетентен и оправомощен да издаде ИЛ. Съветваме нашите клиенти , че ако длъжникът няма постоянен адрес в България, делото може да бъде образувано и по адрес на заинтересованата страна – Взискател.

Като адвокат по търговски дела, знаем, че въз основа на Регламент за европейското изпълнително основание при безспорни вземания № 805/2004г. е характерно, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОБХВАТ НА ЗАПОРA

Съгласно чл.341, ал.1 от ГПК /отм. – ДВ, бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г./ и чл.446, ал.1 от новия ГПК /ДВ, бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г./ изпълнението може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение.

Следователно, когато се касае за налагане на запори върху парични вземания на длъжника е необходимо да се преценява и факта, дали те произлизат от труд или от друг вид правоотношения.

Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Част първа, Глава ІV от Кодекса за социално осигуряване нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд. Същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск.

В случай, че лицето ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или е останало без работа, частният съдебен изпълнител по смисъла на чл. 446 ГПК не би трябвало да налага запорни съобщения.

Дължимите обезщетенията, които се изплащат от системата на Държавното обществено осигуряване се дължат поради обстоятелството, че лицето е в невъзможност да упражнявава трудова дейност или че е останало без работа, а не защото упражнява такава, поади което същите не са трудови възнаграждения и не подлежат на прилагане на обезпечителни мерки и съдебни запори.

Оспорване на изпълнителен лист

Предвид това липсва законно основание принудителното изпълнение в изпълнителния процес да се насочва срещу получаваните от лицата обезщетения, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване с изключение на пенсиите, които чл.446, ал.1 ГПК изрично посочват като парично вземане, върху което могат да се налагат запори.

Съгласно чл.446, ал.1 ГПК изпълнението може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение.

Следователно, когато се касае за налагане на запори върху парични вземания на длъжника е необходимо да се преценява и факта, дали те произлизат от труд или от друг вид правоотношения.

Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Част първа, Глава ІV от Кодекса за социално осигуряване нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд.

Същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск.

Например – лицето ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или е останало без работа.

Затова обезщетенията от държавното обществено осигуряване се изплащат за обстоятелството, че лицето е в невъзможност да упражнявава трудова дейност или че е останало без работа, а не защото упражнява такава.

Предвид гореизложеното липсва законно основание принудителното изпълнение в изпълнителния процес да се насочва срещу получаваните от лицата обезщетения, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване с изключение на пенсиите, които чл.446, ал.1 от новия ГПК изрично посочват като парично вземане, върху което могат да се налагат запори.

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 897 90 43 91 или  info@lawyer-bulgaria.bg.

Само така ще си спестите средства и неприятности, а понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения срещу издадения срещу Вас изпълнителен лист.

Регистрация на фирма

В текущата ни работа, като адвокат фирмени дела, правна кантора Д.Владимиров и партньори регистрира за своите клиенти и предлага правни услуги по регистриране на фирма. Също и при откриване на фирма – ЕТ, ЕООД, ООД, АД

Успоредно с регистрацията на търговски дружества, ние се занимаваме с тяхното последващо обслужване. Това включва подаване на годишни финансови отчети, подаване на декларации за промяна на адрес, седалище, съдружници или капитал на фирмата. Кантората се ангажира да изпълни цялата процедура по прехвърляне на собственост на търговското дружество, при вписване на обстоятелства. Включително и: избор на нов управител, продажба на дялове от дружество, ликвидация и заличаване на ООД, ЕООД,ЕТ, и др.регистрация на фирма

Често пъти хората  ни търсят при участие на един или няколко съдружника, правни спорове на участници в ДЗЗД-та, консорциуми и др. Опитът ни като адвокат фирмени дела, ни дава възможности да предложим адекватно решение и правилната стъпка във всяка една ситуация на спора между фирми в съда.

Същевременно нашият интерес е като фирмен адвокат, е качествена услуга на нашите бъдещи клиенти. Включително публикуване на годишни финансови отчети, изработване на фирмени печати и предоставяне на адрес за кореспонденция на фирма и др.

Адвокат за регистрация на фирма

Основен акцент в работата ни като е посочване на правилно решение за максимално удовлетворяване на интересите на двете страни. Също така и бързи решения за изход от създалата се ситуация. Има моменти, в които практиката ни на фирмен адвокат по съдебни дела на фирми неизменно ни помага да предвидим ходовете на ответната страна. Или пък да прекрати увреждане интересите на нашите клиенти.

Делата ни като фирмен адвокат са доста интересни и сложни. Не само от юридическа гледна точка, но и от житейски поглед. Не е тайна, че повечето фирми се правят съвместно от хора, които в определени моменти са си имали известно доверие един към друг. Точно тук е нашата роля като добър адвокат да предложим правилно решение и изход от ситуацията.

Имате нужда от фирмена правна консултация във връзка с работата на Вашата регистрирана фирма? Или евентуална бъдеща регистрация на фирма? Или пък промяна на съществуваща регистрация на Ваша фирма? Ние ще Ви предложим фирмена консултация при подаването на документи за регистрация на фирма. Също и при необходимост от промени по вече създадени фирми. Повечето услуги по фирмена регистрация в Търговския регистър към Агенцията по Вписванията се извършват с електронен подпис, което осигурява възможност за бързина и ефективност на нашата работа. За допълнителни въпроси, моля обърнете се към нас за справка на следният  телефон + 359 2 858 10 25 или info@lawyer-bulgaria.bg

Адвокат събиране на задължения

Често пъти в нашата практика като адвокат по събиране на задължения се случва, длъжник да закъснее със задълженията в банка или финансова институция. Досегашната ни практика като опитен доказва, че в повечето случай банките имат специални правила за действие. В такъв случай те избират между следните правни възможности:

  1. Пристъпват към принудително събиране на вземанията и реализиране на обезпечението, дадено от длъжника;адвокат колекторски фирми
  2. Ангажират колекторска фирма да информира длъжника за дълга и изисква неговото своевременно плащане.
  3. Прехвърлят чрез договор за продажба дълга като продават цялото вземането на колекторска фирма. Обикновено се случва чрез писмен Договор за цесия по чл.99 ЗЗД. Основното задължение на кредитора е да уведоми длъжника за станалата цесия. Прехвърленото взема и новият кредитор, за да се знае кой е новият кредитор на длъжника.

Като дългогодишен адвокат събиране на задължения Ви информираме, че в този случай фирми, които са ангажирани да уведомяват и следят за плащането не са кредитор на длъжника. Това е така до момента, в който вземането не бъде прехвърлено легално с Договор за цесия между кредиторите на този длъжник.

Основно изискване в този случай, е клиентите да проверят дали наистина съществува вземането. Повечето адвокати по граждански дела, ще Ви кажат, че е от значение да се провери не само точния размер на вземането. Трябва и основание към коя дата вземането е било изискуемо, от кога текат лихвите и др.

Съветваме Ви да пазите всички писмени документи и разписки. В това число сключените от Вас двустранни договори, касови бележки и данъчни или обикновени фактури, свързани с доставчици на услуги. Целта е да следите сроковете за плащане на съответните суми и надлежно погасяване на задълженията.

Прехвърляне на вземането (ЦЕСИЯ – 99 ЗЗД)

При т.нар. прехвърляне на вземането от стария на новия кредитор, задължително да сте уведомен за сключването на Договора за цесия по чл. 99 ЗЗД между стария и новия кредитор. Процесуална предпоставка за настъпване на правните последици на Договора за цесия е да бъде доказано извършеното уведомяване. То трябва да е прието и съобщено в писмена форма. Въпреки това, следва да уточним нещо важно. Преди да бъдете уведомен за прехвърлянето, новият кредитор – в случая фирмата изкупила дълга няма право да иска задължениетоадвокат колекторски фирми.

Това означава,че до момента на съобщението от страна на стария кредитор, той все още е кредитор на задължението и можете да оспорите задължението и да платите  дължимата сума на стария си кредитор, като изпълнението ще бъде редовно, задължението ми се счита за изцяло изпълнено. Съобщаването трябва да е изпратено на длъжника от стария кредитор.В повечето случай доставчиците на комунални, битови и мобилни услуги посочват в Общите си  условия, че ще бъдат предприети действия по извънсъдебно събиране на парични задължения, включително и с трети лица.

Самите дружества нямат право да начисляват никакви допълнителни такси и разноски. Това е така, защото прехвърленото им вземане напълно съвпада  по обем с вземането на стария кредитор. Преди да започнете преговори с тях, Ви съветваме, да се консултирате с нас. Всякакви суми за разноски и такси могат да бъдат поискани само ако е образувано изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител.

Свържете се с адвокат събиране на задължения

Съществен момент, който съветваме нашите клиенти, като добър и опитен адвокат по финансови и банкови дела е да се провери предварително, дали задължение не е погасено по давност.ЗЗД – чл. 111  посочва,че задълженията за обезщетения и неустойки по неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок. Всички останали вземания, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок.( чл.110 ЗЗД).

За повече информация можете да се обърнете към нашите специалисти и да получите адекватна правна консултация за интересуващите Ви въпроси на телефон  + 359 2 858 10 25  или  info@lawyer-bulgaria.bg   Само така ще си спестите средства и неприятности. А понякога и доста усложнения, ако спазите срока и навреме подадете нужните възражения

Условия прехвърляне на търговско предприятие

Някой наши клиенти, често пъти ни питат за условия за прехвърляне на търговско предприятие. В такива случай, хората рядко правят връзката между своята фирма като правен субект и възможността за прехвърляне при продажба или залог на цялото търговско предприятие.

Често след консултация, всеки опитен адвокат по търговски и граждански дела, ще Ви помогне да решите проблемите с прехвърлянето на търговското предприятие.  С цел да бъдат избегнати всякакви правни и финансови грешки, Ви съветваме да се допитайте до правни услуги.

Продажбата на търговско предприятие, съгласно чл. 15 ТЗ, задължително се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. В договора се конкретизира предприятието, което се продава. Особеността тук следва от специалната разпоредба на чл. 97, ал. 2, т. 2, според която при сделка с търговско предприятие, материалният интерес се определя от балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие.

Като за начало всеки адвокат ще Ви споменем, че самото търговско предприятие представлява всички права, задължения, възникнали в резултат на осъществявана от търговеца дейност.  Често пъти адвокатите посочват, че предприятието включва правото на собственост и всички ограничени вещни права върху всички движими и недвижими вещи.

Самото прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър, а до влизане в сила на Закона за търговския регистър (ЗТР) – и чрез обнародване в „Държавен вестник“. Вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника (чл. 16, ал. 1 ТЗ).

Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите, ако няма друго споразумение с тях. Солидарността обезпечава кредиторите и възниква по силата на закона.

По силата на чл. 16, ал. 4 ТЗ, когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в имотния регистър в службата по вписванията по местонахождението на имота. Не е трудно да се установи, че с тази разпоредба се прави отклонение от общата норма на чл. 18 ЗЗД, според която договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

От друга страна, сделките, извършвани по реда на чл. 16, ал. 4 ТЗ, не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти. В практиката те се приравняват към апортните вноски, които изрично са освободени от местен данък, включително вземанията на търговеца, дялови права и др. вещни и облигационни права върху имоти, изобретения, както търговски марки, лицензи и др.Прехвърляне на търговско предприятие, адвокат търговски дела

От друга страна задълженията включват всички договорни и извъндоговорни задължения, като пасив на предприятието. Съгласно Търговският закон предприятието подлежи на прехвърляне при сключването на договори  за продажба или замяна, дарение и др.

Следва да отбележим, че продажбата на търговското предприятие се извършва с писмен договор с нотариална заверка. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредитори и длъжници за прехвърлянето.

Особености при прехвърляне на търговско предприятие

Като обект на правото търговското предприятие има две особености:

– а) предприятието се оценява като обособено в търговския оборот имущество на търговеца, отделено от останалото му имущество;

– б) предприятието съставлява обект на правото на собственост и на извършваните с него сделки като цяло, в съвкупност на елементите, които влизат в съдържанието му.

– в) предприятието се признава от закона като единен обект на извършвани от търговеца сделки: продажба, залог, лизинг и аренда.

Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка,

извършена писмено с нотариална заверка на подписите – чл.15, ал.1, първото изречение от ТЗ. Следователно не е достатъчна частната писмена форма, спазването на която да бъде условие за действителността на прехвърлителната сделка.

Заверката на подписите на отчуждителя и на правоприемника следва да бъде извършена по реда на чл.чл.589-590 от ГПК. При удостоверяването на подписите отчуждителят и правоприемникът трябва да се явят лично в кантората на нотариуса и пред него да положат подписите си върху договора за продажба на предприятието. Другата възможност е да се явят лично пред нотариуса и да потвърдят вече положените подписи (арг. от чл.589, ал.2, първото изречение от ГПК).

Тъй като договорът за прехвърляне на предприятието по правната си същност е частен документ, удостоверяването на подписите следва да се извърши с надпис върху него. (арг. от чл.590, ал.1, първото изречение от ГПК). За извършеното удостоверяване нотариусът прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания (арг. от чл.590, ал.2, първото изречение от ГПК).

Като част от условия за прехвърляне на търговско предприятие, прехвърлянето подлежи на вписване в Търговския регистър. Приема се, че вписването има информативно или т.нар. оповестително действие спрямо трети лица и търговски партньори

Повечето ни практически занимания като се основават на основните принципи на Търговският закон. Той предвижда специална защита на кредиторите на отчуждителя (и на правоприемника) на търговското предприятие.

Законът в чл.15, ал.3 ТЗ посочва, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията. И то солидарно с правоприемника до размера на получените права. Затова ние отделяме специално внимание на условия за прехвърляне на търговско предприятие. Винаги изясняваме, че за тях действат специални законови разпоредби. За повече информация, можете да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg 

 

Пълномощно кола в чужбина 

Често пъти клиентите ни питат как да изготвят двуезично писмено пълномощно кола в чужбина. Някои клиенти имат доста служебни коли, които понякога се налага да пътуват в чужбина. Затова са им необходим правни услуги и двуезично пълномощно кола в чужбина. Основното което трябва да знаете и имате в предвид е следното:пълномощно кола в чужбина

  • Самото писмено пълномощно не е нужно да се заверява нотариално. Това е в случай че служебният автомобил ще се движи само на територията на страната.
  • Абсолютно задължителна е нотариална заверка пред Нотариус, ако служебният или личният  автомобил ще пътува в чужда държава. Най-вече Турция и Република Сърбия.
  • Ако имате издадено пълномощно с право на преупълномощаване на трети човек, например автомобила е лизингов или е собственост на трети лица.

Как да получите пълномощно кола в чужбина

Попитайте Вашето лизинговото дружество да Ви издаде писмено  пълномощно за МПС за движение в чужбина. Трябва да е от името на управителя с права да преупълномощава. Издаденото Ви от страна на лизинговото дружество писмено пълномощно кола в чужбина следва задължително да е нотариално заверено.

Можем да съдействаме, в случай че се наложи служител от фирмата, където работите да бъде спешно командирован по работа в чужбина. Ако е със служебен автомобил, следва да спазите отново всички горепосочени условия.

Ако желаете да направим всичко това вместо Вас, се обърнете към нас. Ние като адвокат по граждански и международни дела ще поемем  цялата дейност. В този случай управителят на фирмата, където работите трябва да преупълномощи с нотариална заверка Вас като служителя, който командирова .

В самото писмено пълномощно за автомобил в чужбина Ви молим да цитирате изходящ номер, дата и се описват всички данни от пълномощното, което е издадено от лизингодателя.

За повече информация и справки, моля да се обърнете към нас като адвокат по търговски и граждански дела на следните телефони + 359 2 858 10 25 или mail info@lawyer-bulgaria.bg