fbpx

Публикации

Издаване на обезпечителна заповед

Често се случва конкретен съдебен иск да бъде гарантиран и обезпечен чрез издаване на обезпечителна заповед.

В  съдебната практика  се вземат мерки, за да се предотврати опасността ответникът да се разпореди със свои активи.

Тези действия обхващат случаите, когато длъжникът укрива ценности или активи, като ги прехвърли формално на трети лица.

Съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК, за обезпечение на вземане, молителят има право на иск за обезпечение при две предпоставки –

А/предявения иск е допустим и вероятно основателен;

Б/ когато има вероятност длъжника да намали имуществото си –  т.е. интерес от обезпечаването;

При обезпечаване на бъдещ иск по чл. 390 ГПК молбата е самостоятелна и тя трябва ясно да индивидуализира бъдещия иск.

Кога се налага издаване на обезпечителна заповед ?Издаване на обезпечителна заповед

В случай, че имате вземане срещу длъжник, но се притеснявате, че ще осуети изпълнение на своето задължение :
• да прехвърли собствеността на жилище или автомобил си
• да повреди, унищожи или подмени имот, чието връщане дължи
• да не предприеме действия за събиране на вземане, защото знае че дължи и има задължение.

В тези случай, законът позволява на кредитора да наложи на длъжника редица мерки, с които да гарантира своето вземане след края на делото.

Тук става дума за възбрана на недвижим имот или запор на сметки.

Обезпечение на бъдещ иск

Съгласно чл. 390, ал. 3 ГПК, при допускане на обезпечение на бъдещ иск, съдът определя срок за предявяването му, който не може да бъде по-дълъг от един месец

В случай, че това не е сторено, съдът отменя служебно обезпечението, освен ако молителят не представи доказателства за предявяване на иска в срок.

Доказателства за предявяване на иска в определения срок могат да бъдат препис от исковата молба с дата на постъпването й в съответния съд.

Законът изрично вменява на молителя задължението на представи пред съда по обезпечението доказателства за предявяване на иска, обвързвайки неизпълнението на това задължение с отмяна на допуснатата обезпечителна мярка.

Съдът по обезпечението няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен своевременно.

Проверката е ограничена за представени доказателства за предявяване на иска в срока по чл. 390 ал.3 ГПК.

Как се издава обезпечителна заповед ?

С изрична самостоятелна молба – искане, може да бъде предоставена възможност за възпрепятстване на разпореждането.

В отделните случаи законът разграничава предявяването на този иск при предявен основен и като бъдещ.

Във вторият случай, искането за издаване на заповед е преди предявяване на основния иск по делото.

Когато е налице искане за обезпечение на граждански иск, съдът се произнася по допускането му. Това се случва при наличието на следните критерии:

  • Убедителни доказателства в подкрепа на основателността на иска, и
  • Вероятност изпълнението на задължението да се окаже затруднено или невъзможно;

Ако представените доказателства не са убедителни в подкрепа на предявения иск, съдът може да поиска от ищеца да внесе гаранционен депозит за допускане на обезпечение.

Въз основа на определение за допускане на обезпечителната мярка, съдът издава обезпечителна заповед.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване.Издаване на обезпечителна заповед

След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд.

В случай, че първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, същото може да бъде потвърдено или отменено от въззивния съд

Ако се окаже, че съдът е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС.

За допълнителни въпроси и информация, можете да се обърнете към нас за справка на тел. 0897 90 43 91 или e-mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява обезпечителната заповед ?

Обезпечителната заповед е съдебно разпореждане за блокиране на имущество или сметки на длъжника. То се предявява по висящ или бъдещ исков процес пред съд.

Срещу кого се издава обезпечителната заповед ?

Обезпечителната заповед се издава срещу лице, което има задължение към другиго, да предприеме действия за осуетяване възможността да изпълни задължението си.

Кой издава тази обезпечителна заповед ?

Заповедта се издава в съдебно производство с Определение на Районен съд и подлежи на изпълнение за налагане на предвидените в нея обезпечителни мерки.

Какви обезпечителни мерки са налични ?

Основните мерки и за предотвратяване на последиците от подобни злоумишлени действия са залог и ипотека. Те могат да се договорят едновременно със сключването на основната сделка. Те осигуряват надеждна защита на изправната страна и са гаранция за изпълнение на договора.

Кога се издава обезпечителна заповед ?

Съдът, когато е сезиран с искане за обезпечение на граждански иск, за да се произнесе по допускането му, следва да прецени две неща: че са налице достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на основателността на иска, и че е налице вероятност изпълнението на задължението да се окаже затруднено или невъзможно /например поради естеството на активите на ответника или на неговото поведение/.

Иска ли се гаранция при издаване на обезпечителна заповед ?

В случай, че доказателствата не са убедителни в подкрепа на предявения иск, съдът може да поиска от ищеца да внесе гаранционен депозит за допускане и издаване на обезпечителна заповед. Размерът на гаранционният депози е най-често в размер до 10% /десет процента/ от размера на претендираното вземане по гражданския иск. Целта на депозита е да защити правата на ответника при евентуално отхвърляне на неоснователна и недоказана претенция. В този случай той ще може да претендира вредите, настъпили вследствие на незаконосъобразно допуснатото обезпечение, като предяви съответния иск.

Какво се случва, след кат се издаде обезпечителна заповед ?

След като е допуснато обезпечението и е издадена обезпечителна заповед, обезпечителният процес навлиза в „същинската“ си фаза – а именно образуване на изпълнително дело при съдебен изпълнител и налагане на допуснатия запор или възбрана. В случай че е допусната обезпечителна мярка „възбрана върху имот“, в практиката е възможно страната сама да извърши вписване на възбраната, като представи издадената от съда обезпечителна заповед в съответната служба по вписванията

 

Режим на лични отношения с дете ?

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до въпрос относно виждането на детето с другия родител. Затова се налага да бъде установен режим на лични отношения с дете ? Режим на лични отношения с дете ?

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност за срещи и посещения с детето.

Това е честота, в които родителят може да вижда и взема децата през училищните ваканции, официални и лични празници на детето и в друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти.

Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност за срещи с детето.

Тъй като отсъстващия от ежедневието на детето не може да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето, му се предоставя такъв режим на лични контакти.

В съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан

Само така, ще бъде избегнат конфликт между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на Споразумение по чл.51 СК.

В това Споразумение следва да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализира режимът на лични контакти с другият родител.

 Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Как се определя режима на лични контакти ?

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата

Най-голямо значение имат личните особености на двамата родители – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва право на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

В противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година.

При регламентирането на режим на лични отношения е добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден.

Режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането на режим на лични отношения с детето, следва да води до улеснение за родителите.

Ппри формулирането на режима на лични отношения следва да има посочено място за взимане на детето.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето. Пример за това е взимане без преспиване до навършване на 3-6 годишна възраст и др.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изграден Режим на лични отношенияа емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на режим личните отношения.

Част от срещите могат да протичат съвместно с другия родител.

Както съдът, така и закона не насърчават и не съществува вариант, другият родител да бъде лишен от режим на лични отношения с детето.

В случай, че отглеждащият родител има притеснения за срещите между детето и другият  родител, може да поиска  това да бъде уредено.

Много са причините за това искане – злоупотреба с алкохол, физическо или психическо насилие, зависимости и др.

Не препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето.

Не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете

Тази договорка следва да бъде изцяло по волята на детето но не следва да зависи от него. В един ранен етап детето не съзнава своите интереси.

В по-ранна възраст децата често менят мнението си, което на практика, води до отчуждаване от родителя.

За информация обърнете на телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.  

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Как се определя режим на лични отношения с дете

В практиката е утвърден принципът, че за да бъде приет от съда един режим на лични отношения в споразумение, той трябва да е така ясен и прецизен, че да подлежи на принудително изпълнение. Неясни, неопределени и неопределяеми формулировки не могат да бъдат утвърдени от съда.

Как се изменя режимът на лични отношения ?

Режимът на лични отношения се изменя по писмено искане чрез иск пред Районен съд от всеки един от двамата родители. Това може да бъде направено във всеки един момент, след като същите вече са установени в друго съдебно решение.

Има ли изисквания към режима на лични отношения ?

НЕ, режимът се определя изцяло по споразумение между двете страни. Ако те не могат да постигнат такова Споразумение, то съдът въз основа на изготвен социален доклад на ДСП, към АЗД.

Може ли да бъде лишен родител от лични отношения ?

Не може да бъде лишен от режим на лични отношения. Нито законът, нито съдът би допуснал да се стигне до лишаване от лични отношения, освен в краен случай - зависимости и насилие върху детето и др.

 

Вписване на договор

ВПИСВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

Вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в имотния регистър представлява сложна процедура, състояща се от няколко компонента. За да бъде разбрана правилно и в дълбочина, следва да изясним обектите, субектите, различните взаимоотношения и техния характер.

При вписване на договор, свързан със законното функциониране на търговското предприятие, търговците се третират като основният субект на търговски правоотношения.

От своя страна, търговското предприятие представлява средството, чрез което търговците извършват своята търговска дейност.

Етапите и характерните особености, съпъстващи всяко вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие в имотния регистър, са следните:Вписване на договор

  • Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър (ТЗ);
  • До влизане на сила на Закона за търговския регистър (ЗТЗ) прехвърлянето се обародваше и в Държавен вестник;
  • Вписването се извършва едновременно по партидите на отчуждителя и на правоприемника (чл. 16. ал. 1 ТЗ);
  • Ако няма друго споразумение, отчуждителят и прехвърлителят отговарят солидарно пред кредиторите (чл. 15, ал.3 ТЗ);
  • Всяко вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие и предшествано от разпореденото в чл. 264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прехвърлянето е възможно само ако е представена писмена декларация от страна на прехвърлителя, че няма непогасени задължения, свързани с имота. Такива задължения са: подлежащи на принудително изпълнения данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За установяване наличието или отсъствието на такива задължения се извършва данъчна оценка.

Легални изисквания относно вписване на договор за прехвърляне на търговско предприятие:

  • Когато се предвижда прехвърляне на недвижим имот или вещно право върху такъв, договорът се вписва и в имотния регистър. Това става в службата по вписванията по местонахождение на имота (чл. 16, ал.4 ТЗ)
  • Сделките, сключени съггласно визирания член 16, ал. 4 ТЗ, са безвъзмездни, а в практиката се приравняват към апортните вноски. Последните са освободени от местен данък (чл. 48, ал.1, т.9 Закон за местните данъци и такси)
  • Процесът на вписване на договор в службата по вписвания поместно има единствено оповестителен характер. Целта му е разрешаване на конкуренцията на права между лицата, придобили последователно правата върху имота.

Визираното вписване на договор има правното значение, което има вписването на всеки друг акт за недвижим имот – оповестяване извършеното по отношение на имота действие. Тази негова характеристика определя и реда, по който ще бъде осъществено.

Редът по вписване на договор / актове относно недвижими имоти е регламентиран в Раздел II на Правилника за вписванията (ПВ). В случай че не е посочен сред актовете за покупко-продажба, визирани в чл. 4 от Правилника, има специфичен момент. Този специфичен момент се изразява в съотнасянето на договора към категорията „други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.

Всички изискванията за вписване на договор следват не само процедурата по чл. 16 ал. 4 ТЗ, но следва да бъдат изпълнени и всички общи изисквания  чл.6ПВ.

При вписване на договора, визиран по-горе, се плаща такса в размер на 0,1% върху цената, по която е таксуван актът. Тази такса се определя съгласно удостоверения материален интерес по чл. 97, ал.1, т.2 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)

Какъв е срока за регресен иск ?

Със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите се застрахова отговорността на водача на определено МПС за вредите, нанесени от трети лица. След като застрахователя плати обезщетението, извършителите не са наясно за това какъв е срока за регресен иск ?

Застрахователят, който е платил обезщетение за ПТП може да изиска обратно това обезщетение от виновния водач в конкретни хипотези;

В КЗ са уредени случаите с право на регрес към виновния водач по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.Какъв е срока за регресен иск ?

Това веднага поражда въпроса какъв е срока за регресен иск ?

Същност на регресният иск 

В случай, че застрахованото лице плати доброволно на увреденото лице обезщетение за причинените му вреди, застрахованият може да търси от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение.

Когато застрахованият умишлено е увредил третото лице, а при задължителното застраховане „гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и водачите на моторни превозни средства – и щетите на третите лица

  1. са причинени от застрахования след употреба на алкохол над допустимите граници или под въздействието на друго опйващо вещество,
  2. без да има свидетелство за управление на МПС,
  3. без да са взети мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда в МПС, вследствие, на което е настъпила щетата, след като плати на третото лице,

Застрахователят има право да търси от застрахования стойността на всичко, което е заплатил на увреденото лице, което право се нарича регресно право на застрахователя.

В този случай давността, с която се погасява вземането на застрахования срещу застрахователя е петгодишна и започва да тече от датата, на която застрахованият е платил на третото увредено лице.

При действието на отменения Кодекс за застраховането в съдебната практика се беше оформило становището, че началният момент, от който тече тази давност по отношение на ищеца по суброгационния иск.

Регресното право на  застрахователя срещу застрахования се погасява с изтичането на петгодишна давност, която тече от датата, на която застрахователят е изплатил обезщетението на увреденото лице.

Правна уредба на регресният иск

Съгласно чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования. 

В този смисъл претенцията на Застрахователя или Гарационен фонд е за всичко платено на застрахования, както и лихви за забава.

Съгласно Кодекс за застраховането – арг. чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ по застраховки „Гражданска отговорност“ се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане.

Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки „Гражданска отговорност“

Основания за регресен иск по чл. 227 КЗКакъв е срока за регресен иск ?

Съгласно Кодекса на застраховането застрахователят има право на регресен иск в случаите когато:

  1. Застрахованият, управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество;
  2. Застрахованият не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението;
  3. Застрахованият не е разполагал със свидетелство за правоуправление;

За повече информация или справка по Вашият казус,моля не се притеснявайте да ни потърсите на тел. + 359 897 90 43 91 или на мейл. info@lawyer-bulgaria.bg

Какво означава регресен иск ?

Регрес е правото на застрахователя да възстанови извършено от него застрахователно плащане от трето лице, частично или изцяло отговорно за щетата. Съгласно КЗ, застрахователят има право на регрес. Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Правото на регресен иск на застрахователя възниква при наличието на няколко предпоставки. Дали те са налице, следва да се преценява съобразно конкретните документи и доказателства.

Как се предявява регресен иск ?

Предпоставка за предявяването на регресен иск пред съда е извършено валидно плащане на щетата на пострадало лице в ПТП. Основание за предявяване на иска е суброгация в правата на застрахованият извършител към пострадалото лице от страна на платилият застраховател.

Кога се предявява регресен иск ?

Дела забавено правосъдие

В практиката по съдебни дела, неминуемо се стига до нови дела забавено правосъдие

В повечето случай тежката и мудна съдебна машина възпрепятства издаването на съдебни решения. Част от клиентите на нашите правни услуги не успяват или не доживяват до справедливо съдебно решение.

Правна регламентация за дела забавено правосъдие 

Поради това по указания на Европейската комисия от 1 октомври 2012 г. в България действа механизъм за обезщетение и правна защита срещу нарушения на правото.Дела забавено правосъдие

Процедурата е регламентирана в Закона за съдебната власт и е част от новосъздадения своеобразен механизъм за обезщетение.

Този механизъм предлага защита срещу бавно правосъдие, гарантирайки на засегнатите лица наличието на правно средство за обезщетение

Това обезщетение се присъжда по смисъла на чл.13 ЕКПЧ. Разбира се, като адвокати по търговски дела, съзнаваме, че по редица дела, които водим, присъдените  обезщетения, далеч не могат да достигнат вредите, които гражданите търпят от забавено правосъдие.

За нас като съществуват редица ситуации, в който вредите в периода на забавянето, независимо колко време е продължило, чувствително надхвърлят размера на присъдените по този ред обезщетения.

В крайна сметка получаването на обезщетение по този ред е част от цялостната защита на пострадали от забавено правосъдие лица, да получат макар и частична компенсация за забавянето или бездействието на съдебен орган или състав.

Въпросът е уреден в Закона за отговорността на държавата за вреди, който е в съответствие със срока по чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Исковете се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид на

  1. общата продължителност
  2. предмета на производството
  3. фактическа и правна сложност,
  4. поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
  5. поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и
  6. други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Следва да се отбележи изричната разпоредба на чл. 2б, ал. 3, съгласно която предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството.

Адвокат дела за забавено правосъдиеАдвокат съдебни дела забавено правосъдие, жалба за бавност в съдебно производство

С изменения в Закона за съдебната власт през 2013 г. се въведе новата глава ІІІ“а“ за отговорността на държавата и общините за вреди.

Законодателят с приемането на новия чл. 2 „б“, предвижда правна възможност за изплащане на обезщетение.

Това е поради сериозна и прекомерна продължителност на граждански и наказателни дела по отношение на граждани и юридически лица.

Според повечето адвокати, тази макар и закъсняла мярка в Закона за съдебната власт, представлява своеобразен компенсаторен механизъм за бавно правосъдие.

Същевременно е ефективно правно средство за защита на гражданите и организации.

Същност на процедурата….

Всички правно заинтересовани пострадали или увредени лица могат да подадат съответното Заявление

Във връзка с това се търси обезщетение, а срокът за произнасяне по искането е шестмесечен, считано от датата на подаване на заявлението.Адвокат съдебни дела забавено правосъдие, жалба за бавност в съдебно производство

Заявленията се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.

Подготвените от адвокат писмени заявленията се подават до инспекторат.

Като адвокат дела за забавено правосъдие, разясняваме на нашите клиенти, че за разглеждане се допускат заявления. Те трябва да са подадени най-късно до шестмесечен срок, след окончателното приключване на делото или досъдебното производство, за което се твърди, че е продължило прекомерно.

Самото забавянето е необходимо да е вследствие от забавени или неиздадени съдебни актове. Може и от действия или бездействия на органи на съдебната власт.

Съществено изискване в закона е на това лице да не е изплащано вече обезщетение за съответното нарушение при условия на друг закон.

Същевременно в четиримесечен срок от подаването на заявлението от нашите адвокати, избраният екип от инспектор и експерти извършват правна проверка. Тя служи за изготвяне на констативен протокол за наличието на условия и предпоставки за изплащане на обезщетение.

Обезщетенията се изплащат въз основа на предложено, прието и сключено писмено споразумение с инспекторат към министъра на правосъдието. Като опитни и добри адвокати дела за забавено правосъдие веднага бързаме да Ви информираме. Ако получите обезщетение по този ред, не може да търсите обезщетение на същото основание по съдебен ред пред граждански съд.

Още малко подробности……

Производството и подаденото от адвокат писмено заявление се разглежда по реда на гражданското съдопроизводство. Съдът взема предвид общата продължителност на производството на забавеният процес, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните адвокати. Също и на останалите участници в процеса, компетентните органи и др.

В срок от два календарни месеца, Министърът на правосъдието, чрез съответния инспекторат, отхвърля заявленията като неоснователни или съответно предлага споразумение със заявителя.

Посочва определената от него сума, която не може да надхвърля десет хиляди лева. Самото обезщетение се изплаща на пострадалото лице най-късно в тримесечен срок.

Но трябва то да се съгласи и подпише предложеното му споразумение. За голямо съжаление, предложеният от Инспекторат към МП размер на обезщетението не може да бъде последващо коментиран.

Причината е, че този размер е окончателен и не подлежи на преговори и обсъждания.Адвокат съдебни дела забавено правосъдие, жалба за бавност в съдебно производство

В повечето случаи като адвокат дела за забавено правосъдие, срещаме следните факти.

Именно самият министър на правосъдието чрез определения инспекторат издава предписание.

Той и отхвърля представеното заявление като неоснователно.

Отмяна на наказателно постановление

В случай на извършено административно нарушение, законът предвижда издаването на акт за установяване на административно нарушение. Въз основата на този издаденият АУАН се издава и Наказателно постановление.

Всеки гражданин може да търси обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, които е претърпял от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавните органи при изпълнение на техните задължения.

Най-честият случай, в който може да се претендира такова обезщетение, е при отмяната на наложени наказателни постановления

Наказателното постановление е окончателният акт, с който се налага наказание за извършено административно нарушение.

Този тип нарушения са уредени в редица закони и се санкционират с административни наказания.

Това, което разграничава административните нарушения от престъпленията, са именно санкциите, начинът, по който се налагат и преди всичко.

В този случай определящо е степента на обществена опасност на извършеното деяние.

Кога се издава АУАН и Наказателно постановление ?

Затова често пъти хората се интересуват от начините и средствата за отмяна на наказателно постановление.Отмяна на наказателно постановление

Съдебното производство по отмяна на наказателно постановление е от административно – наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от нарушителя, посочен в акта.

Кога се отмяна на наказателно постановление ?

Всеки нарушител, следва да получи и му бъде връчен както акт за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление.

Съгласно чл.44 ал.2 ЗАНН в 3 дневен срок, след като е получил акта, нарушителят има възможност да представи своите възражения.

Административно наказаващият орган следва да укаже и изиска подпис на лицето получило акта за установяване на административното нарушение.

Липсата на подпис и съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, извън изрично установените в чл. 43 ЗАНН случаи.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административно – наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с доказателства, че е налице реално административно нарушение, извършено виновно от нарушител.

Случаи, в които издаденият в нарушение АУАН е довел до Наказателно постановление : Отмяна на наказателно постановление

  • не са издадени от надлежен орган
  • не са издадени в установените законови срокове или
  • не съдържат изискуемите от закона реквизити или
  • са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление

като с оглед на тези обстоятелства, Наказателно постановление следва да бъде отменено от Районен съд като незаконосъобразно.

Следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено

Процесуалното нарушение е съществено , когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до ограничаване на правата на страните в процеса.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение и че е извършено от нарушителя.

Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

Какви наказания се налагат с наказателните постановления?

Административните наказания са три вида – глоба, лишаване от правото да се упражнява определена дейност и обществено порицание. Процедурата по налагане на административни наказания предполага последователно извършване на няколко действия, първото от които е съставяне на акт, с който се установява извършеното нарушение. Това е така нареченият акт за установяване на административно нарушение. Такива актове могат да съставят длъжностни лица (които са изрично посочени в съответен нормативен акт) в присъствието на нарушителя, като след неговото съставяне започва да тече срок за обжалване.

Кога се издава Наказателно постановление ?

При обжалването въпросният акт за установяване на административно нарушение не бъде отменен по административен ред, то компетентен орган налага и административно наказание чрез наказателно постановление. Именно спазването на специалните изисквания за съдържание на гореописаните актове най-често са основания за отмяната на наказателните постановление. Има редица случаи, в които се издава наказателно постановление, като впоследствие се констатира, че не са били налице предпоставките за издаването му, съдържанието му противоречи на закона в общ смисъл или не са спазени правилата за издаването му.

Поемат ли се разходите за обжалване и отмяна на наказателни постановления?

Съдебната практика бе противоречива по отношение на въпроса дали платените разноски от жалбоподателите в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления (адвокатски хонорар, държавни такси и т.н.) се поемат за плащане от административно наказващия орган. От 2017 Върховният административен съд постанови решение, с което потвърждава, че имуществените вреди за адвокатски възнаграждения и държавни такси безспорно трябва да бъдат обезщетени.