Публикации

Завещателно разпореждане чужбина

ВПИСВАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ, ИЗГОТВЕНО И ОБЯВЕНО В ЧУЖБИНА

Вписването на завещателно разпореждане е сложна процедура. Но още по-сложно е да бъде открито завещателно разпореждане, направено преди 1998г. След като това се случи и бъдат съставени електронни регистри във всички служби по вписванията, ще последва свързването им в единен информационен масив. Това ще допринесе за своевременна справка относно наличието или отсъствието на завещание едновременно във всички служби. Масивът ще бъде свързан и с RERT – Европейската мрежа на регистрите на завещания.

Тези стъпки ще позволят извършването на справки относно всяко завещателно разпореждане не само до 1998г, но и преди това. На 12.01.2013г. е подписано двустранното споразумение между Нотариалната камара на Р. България и ARERT. С него се регламентира достъпът и финансовите условия, придружаващи използването на системата „PERT ligt”. Тя способства за търсенето и намирането на завещания в рамките на Европейската мрежа на регистрите на завещания. Системата позволява на нотариусите или на други правни специалисти, чиято компетентност го позволява/изисква, да извършват търсения.Завещателно разпореждане чужбина

Търсенето на завещателно разпореждане

от страна на гражданите, без значение от коя страна-членка на ЕС са, е възможно именно благодарение на ARERT. Това е абревиатурата за Асоциацията Европейска мрежа на регистрите на завещания. Организацията е с нестопанска цел, регистрирана по белгийския закон, със седалище в гр. Брюксел. Създадена е по инициатива на Съвета на нотариатите  от ЕС (CNUE) през 2005г. Организацията функционира въз основа на Базелската конвенция от 14.05.1972г. с цел създаване на система за регистрация на завещания. Тя очерта правната рамка, по която европейските страни, които имат  регистър на завещанията, да участват в единен международен информационен масив.

Страната ни е една от първите страни, влизаща в редиците на страните по ARERT. По този начин всяко завещателно разпореждане и промените по него – оттегляне, отмяна или друго – може да бъде проследено. Още повече, членството ни предвижда и свободното движение, установяване и както и придобиване на имущества на територията на ЕС.

Даването на възможност да се проследи едно завещание е с особена значимост за наследника. Всяко завещателно разпореждане е юридически документ, съдържащ последната воля на завещателя. В него още се концентрира информация относно имуществото, с което той приживе се е стопанисвал. Това е вероятно имуществото, с което ще се сдобие визираното като наследник лице. Но за да се изпълни последната воля на починалия, следва да се открие релевантният документ.

ПРАВНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ В ЧУЖБИНА

Една от стъпките, предприета в това направлени,е е чл. 4 от Базелската конвенция. Той предвижда регистрацията на саморъчно или нотариално завещателно разпореждане при орган на публичната власт или друго овластено лице. След което се пристъпва към  депозиране на документа при нотариус от континентален тип.

В чл. 11 на същата Конвенция се предвижда регистрацията на завещания, различни от нотариалните или саморъчните такива. Последните отново трябва да са депозирани при орган на публичната власт. Към днешна дата практически много държави признават валидността на завещанията, без да е необходимо депозирането им. (било то при нотариус, или друг овластен орган на публичната власт.)

/by

ДОКУМЕНТИ ПРОДАЖБА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОДАЖБА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, ВЪЗСТАНОВЕН ПО ЗСПЗЗ НА НАСЛЕДНИЦИ

1. Решение на Общинската служба „Земеделие и гори” (бивша Поземлена комисия), за възстановяване на имота

(Решението на ОСЗГ трябва да има отбелязване, че е влязло в сила. За да е валидно, трябва да е подписано от нечетен брой членове на комисията. Ако е издадено през или след 2001г. трябва да бъде вписано в Службата по вписвания)

2. Актуални удостоверения за наследници на всички починали лица

(Трябва да са издадени или заверени в последните 6 месеца. За всеки починал трябва да има отделно удостоверение за наследници, в което трябва да е посочена точната дата на смъртта, семейното му положение към датата на смъртта, както и кои са наследниците му. На хората починали неженени, се посочва освен това, че са починали без деца, защото човек може да не е женен, но да има деца.  Издава се от служба „Есграон” на общината по последното местоживеене на починалия. Удостоверенията за наследници трябва да са издадени по данни от личен регистрационен картон на починалото лице и по регистрите за населението, а не по данни от молба- декларация на поръчалия удостоверението)

3. Протокол за въвод във владение

4.Актуална скица на мястото (Важи 6 месеца. Когато срокът изтече се прави заверка, че важи и днес, с подпис и печат, върху същата скица. Ако има разлика в описанието на земята по решение на поземлената комисия и по скица, е необходимо на скицата да има и забележка за идентичност на имота. Издава се от общината, ако мястото е в регулационен план, или от Поземлена комисия, ако не е в регулация)ДОКУМЕНТИ ПРОДАЖБА НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ

5.Актуално удостоверение за данъчна оценка

(За апартамент, мазе, гараж, земя. В повечето от случаите важат за полугодие. Трябва да има изрично отбелязване, че всички собственици нямат задължения)

6. Проверки за завещания на всички починали лица

ПРАВЕН СЪВЕТ за пълна и качествена проверка за имота, който купувате, е необходимо  да се консултирате със специалист – адвокат по сделки с недвижими имоти и допълнително да представите следните писмени документи:

1. Всички доказателствени документи за собственост до първи собственик на земята, включително Протоколи за делба преди ТКЗС, вкл. предходни решения на ПК, ако има, вкл. Нотариални актове преди ТКЗС, извлечения от емлячния регистър и др., хронологично и логически свързани. Тези документи освен като копия на нотариуса се подават и на съдията по вписвания за издаване на удостоверение за липса на тежести без срок.

2. Удостоверение от Поземлена комисия /ОСЗГ/, че решението на Поземлената комисия за възстановяване на имота не е променяно и няма реституционни претенции от трети лица.

3.Удостоверение от отдел “Общински имоти” на съответната община, от което да е видно, че за имота няма Акт за държавна собственост от 01.06.1996., няма Акт за общинска собственост и няма реституционни претенции от трети лица

/by

Продажба жилище строеж

Продажба жилище строеж

При покупка на жилище в етап на строителство е необходимо купувачът предварително да проучи и анализира цялата документация и история на парцела и строящия се в него обект. Добре е да бъде направена и справка относно финасовото състояние на продавача и дали дружеството е в процедура по несъстоятелност. Съветваме ви при такъв вид сделка да се обърнете към добър и опитен адвокат.

При покупката на обект в процес на строителство не е рядкост купувачът да остане с впечатление, че сключваният предварителен договор не е нещо съществено и че допълнително при нотариалният акт ще се уточнят “подробностите”. Всъщност, съдържанието на този договор трябва да урежда по ясен и безспорен начин всички съществени и задължителни клаузи на сделката за покупко-продажба. Всички права, които купувачът има след подписването на предварителния договор (при което задължително плаща не малка сума), зависят от това доколко правилно и пълно е съставен той. Съществен елемент от тях е описанието на имота. Нормативно е определено, че трябва да са посочени най-малко три от границите на имота. Трябва да е недвусмислено изяснено дали квадратурата включва общите части или е чистата застроена площ (в нея влизат и терасите).

Най-често тези документи за прехвърлянето на собствеността са следните :

1.Нотариален акт за собственост

(може да бъде за суперфиция- учредяване право на строеж или за покупка на земята)

2.Актуална скица на мястото (Важи 6 месеца. Когато срокът изтече се прави заверка, че важи и днес, с подпис и печат, върху същата скица. Ако има разлика в описанието на имота по нотариалния акт за собственост и по скица, е необходимо на скицата да има и забележка за идентичност на имота)

3.Разрешение за строеж за сградата

4.Протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа (със заверени коти, от който е видно до какъв етап е достигнал строежа на сградата)

5. Констативен протокол по чл.181 ал.ІІ от ЗУТ , издаден от общината (ако имотът е готов на груб строеж)

6. Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, (Ако сградата е завършена. Това е документ, който се издава от съответния район на общината или от ДНСК след подписване на Акт 16)

7. Одобрени архитектурни проекти (и актуалните, и старите одобрени архитектурни проекти /описаните в суперфицията/ и последващи преработки, ако такива са одобрявани, включително и ситуацията и разреза на сградата)

8. Таблица за застроените площи и идеални части на обектите, (следва да е подписана и подпечатана от изготвилия я инженер) адвокат имотни дела, адвокат сделки недвижими имоти

9.Актуално удостоверение за данъчна оценка

(за грубия строеж, право на строеж или в завършен вид /апартамент, мазе, гараж, земя/. В повечето от случаите важат за полугодие. Трябва да има и изрично отбелязване, че собствениците нямат задължения)

10.Удостоверение за актуално състояние на дружеството – продавач/строител (важи 6 месеца)

11. Протокол на общото събрание на съдружниците, на съвета на директорите или решение на едноличния собственик на дружеството. Нужно е протоколът на общото събрание на съдружниците в дружеството да е подписан от всички съдружници, с взето решение за продажбата на конкретния обект описан с площи, цена и с отбелязване, дали цената ще се заплаща с кредит от банка.

Правни съвети към купувачите. 

Важна особеност на подготовката на документи е самата индивидуализация на отделният недвижим имот.Необходимо е да се уточни не само на кой етаж е имотът, но и как са броени етажите ­ например втори надпартерен, първи над магазини и др. Това става по най-категоричен начин, ако се посочи и височината (кота 10 метра, да речем).

Всичко това обаче, няма да създаде действителни гаранции за купувача, че ще получи желания обект, ако в предварителния договор не е ясно посочено, че описанието му е съгласно одобрения архитектурен проект от точно записана дата, като се изпише и разрешението за строеж на сградата.

Не е рядка практиката в процеса на строителството, обикновено по искане на някой от купувачите, строителят да предприеме промяна на архитектурния проект. Тя не винаги засяга пряко интересите на купувача и той съответно не би реагирал на това. Но какво би станало, ако с измененията се променя предназначението на ползване ­ нормативно е заложено, че процентът на общите части при офисите е по-висок от този при жилищните сгради и при появило се смесване във функционалността това увеличение ще се отрази на цената, която купувачът ще плати за реално получаваната от него чиста застроена площ (не случайно се препоръчва нежилищните обекти да се отделят в самостоятелно тяло). От друга страна, едва ли е все едно кой е етажът, дали не е станал последен или дали под жилището не се е появил друг обект, който може да създаде неприятна среда за обитаването му например ресторант.

Промените могат да засягат и други параметри ­ например квадратурата. Промяната є може да е от значение в зависимост от това дали цената на закупувания имот е уговорена като обща продажна цена или на квадратен метър. Засегнати могат да бъдат също разпределението и изложението, както и прозорците като размер. Не трябва да се забравя, че при одобрения проект всъщност се определят всички параметри и изисквания към строителството. Затова промяната може да засегне и други, много съществени условия по сделката, каквито са типа на строителство, конструкцията, материалите (тухла или газобетонни блокчета), изпълнението на общите части и довършителните работи.

Особено неприятни могат да бъдат последиците при промяна на номерацията на обектите в сградата в резултат на измененията в архитектурния проект ­ те могат да затруднят индивидуализирането на имота ­ предмет на покупко-продажба и да доведат до оспорване на действителността на предварителния договор.

За пълна и качествена проверка за имота, който купувате, е необходимо да се обърнете към специалист по сделки с недвижими имоти и правни услуги, като набавите следните документи:

1.Копия на всички предходни документи до първи собственик на земята /нот. актове, удостоверения за наследници, делби на земя и/или сгради, които освен като копия на нотариуса се подават и на съдията по вписвания за издаване на удостоверение за липса на тежести без срок

2.Ако имотът е възстановен с решение на ПК, трябва и Удостоверение от Поземлена комисия /ОСЗГ/, че последното решение за възстановяване на имота не е променяно и няма реституционни претенции от трети лица.

3.Удостоверение от отдел “Общински имоти” на съответната община, от което да е видно, че за имота няма Акт за държавна собственост от 01.06.1996., няма Акт за общинска собственост и няма реституционни претенции от трети лица

/by

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОДАЖБА

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА ПРОДАЖБА НА АПАРТАМЕНТ, ПРИДОБИТ ПО НАСЛЕДСТВО

  1. Документ за собственост

(нотариален акт, договор за покупка от община или др. В документа за собственост е необходимо апартаментът да бъде подробно описан от какво се състои, като площ и съседи)

  1. Актуални удостоверения за наследници на всички починали лица

(Трябва да са издадени или заверени в последните 6 месеца. За всеки починал трябва да има отделно удостоверение за наследници, в което трябва да е посочена точната дата на смъртта, семейното му положение към датата на смъртта, както и кои са наследниците му. На хората починали неженени, се посочва освен това, че са починали без деца, защото човек може да не е женен, но да има деца.

Издава се от служба „Есграон” на общината по последното местоживеене на починалия. Удостоверенията за наследници трябва да са издадени по данни от личен регистрационен картон на починалото лице и по регистрите за населението, а не по данни от молба- декларация на поръчалия удостоверението)

  1. Проверки за завещания на всички починали лица  (Издават се от Служба по вписванията)
  2. Актуална скица на мястото от Служба по геодезия, картография ,кадастър или от общината за раойните ,за които не е влязла в сила кадастрална карта. (само в случай, че собствениците притежават идеална част от поземления имот. Важи 6 месеца. Ако има разлика в описанието на земята по нотариалния акт за собственост и по скица, е необходимо на скицата да има и забележка за идентичност на имота)адвокат наследствени дела

И СХЕМА на обекта от Служба по геодезия, картография, кадастър за районите с влязла в сила кадастрална карта./ За почти всички райони на София вече е влязла в сила кадастрална карта.Справка можете да направите на сайта на Агенция по геодезия ,картография, кадастър./

Схеми се издават отделно за гараж, отделно за апартамент, отделно за ателие, отделно за студио, кабинет и други самостоятелни обекти.)

5.Удостоверение за актуален административен адрес

(само в случай, че има разминаване в описанието на адреса по документ за собственост и понастоящем)

  1. Удостоверение за семейно положение на всички продавачи

(Издава се от служба ЕСГРАОН на общината по местоживеене. Ако продавачът е разведен или вдовец, на удостоверението за семейно положение трябва изрично да е отбелязано какво е било семейното положение на продавача към датата на придобиване на имота, тъй като ако към тази дата семейното положение на продавача е било “омъжена” или „женен”, имотът е съпружеска имуществена общност)

  1. Удостоверение за граждански брак на наследодателите, които са придобили имота(в случай, че са съпрузи)

8.Декларация по чл.26 от Семейния кодекс

(Ако някой от продавачите е придобил имота, докато е бил несемеен, а понастоящем е семеен, съпругът несобственик трябва да се яви пред нотариус и да подпише декларация, че е съгласен другият съпруг да продаде своя личен имот. Възможно е ако съпрузите притежават друго жилище,такава декларация да не се изисква, но само ако другото жилището е собственост изцяло на съпруг, а не на деца или в иделани части с други съсобственици.)

9.Актуално удостоверение за данъчна оценка

(За апартамент, мазе, гараж, земя. В повечето от случаите важат за полугодие. Трябва да има изрично отбелязване, че всички собственици нямат задължения)

  1. Други документи:

(удостоверения по чл.87 от ДОПК , удостоверения от Брачен регистър, удостоверения за наследници и други според конкретния казус.)

ПРАВНИ СЪВЕТИ ЗА КУПУВАЧА

За пълна и качествена проверка за имота, който купувате, е необходимо допълнително:

1.Копия на всички предходни документи до първи собственик на земята /нот. актове, удостоверения за наследници, делби/, хронологично и логически свързани, които освен като копия на нотариуса се подават и на съдията по вписвания за издаване на удостоверение за липса на тежести без срок

2.Удостоверение от отдел “Общински имоти” на съответната община, от което да е видно, че за имота няма Акт за държавна собственост от 01.06.1996., няма Акт за общинска собственост и няма реституционни претенции от трети лица

3. Ако първичният документ, с който е придобит имота, е договор за покупка от община, трябва да се снабдите с Удостоверение, издадено от отдел общински имоти на съответния район на общината, от което да е видно, че договорът фигурира в регистрите на общинската администрация, че преписката се съхранява в районната администрация, че лицето, което е подписало договора, има тези правомощия към датата на подписването на договора, че имотът понастоящем няма държавен и/или общински характер и че няма реституционни претенции към имота от трети лица.

 

/by

ОТТЕГЛЯНЕ НА ПЪЛНОМОЩНО

ОТТЕГЛЯНЕ НА ПЪЛНОМОЩНО ЗА НЕДВИЖИМ ИМОТ ПРЕД НОТАРИУС

Настоящата процедура цели за опише реда и условията за оттегляне на пълномощно за недвижим имот пред нотариус.

Въпреки това, ако пълномощникът въз основа на вече оттегленото пълномощно сключи сделка с трето лице, което не е знаело за липсата на представителна власт, оттеглянето няма действие спрямо третото лице. От това правило има едно интересно изключение. В случай че прекратяването на пълномощието е подлежало на вписване и същото е било извършено, това прекратяване е противопоставимо на трети лица. Такива лица, договаряли с пълномощника след оттеглянето, нямат право да се позовават на своята добросъвестност и направените уговорки няма да породят действие в правната сфера на упълномощителя.

Именно поради това е важно оттеглянето на пълномощното да бъде вписано, особено при пълномощни, свързани с действия относно недвижими имоти, или действия, имащи значително материално отражение.

Предвид горното и с оглед максималната защита на упълномощителя могат да се направят две основни заключения. На първо място, би било разумно всякакви пълномощни, касаещи значителен материален интерес, да бъдат нотариално заверени. По този начин, ако в един бъдещ момент се наложи оттегляне, това ще може да се отрази в съответната информационна система и всички трети лица ще се считат за уведомени, което ще доведе до противопоставимост на оттеглянето спрямо тях. Важно в случая е нотариусът, извършващ заверката, да предостави на упълномощителя удостоверение за извършеното отбелязването в информационната система към Нотариалната камара. В противен случай няма да е възможно по-късно да бъде отбелязано оттеглянето на съответното пълномощно. За съжаление това задължение на нотариусите все още не се спазва стриктно от всички, вероятно защото се налага да извършват допълнителна техническа работа без увеличение на събираните такси.

На следващо място, съгласно Наредбата за служебните архиви на нотариусите електронни справки в информационната система към Нотариалната камара могат да бъдат извършвани чрез нотариус или чрез Нотариалната камара. Така дори и да не се касае за сделка, изискваща нотариална форма, на практика този електронен регистър е публичен. Всеки субект има право на достъп, който не е пряк, а се извършва посредством Нотариалната камара или нотариус.ОТТЕГЛЯНЕ НА ПЪЛНОМОЩНО

Упълномощаването е едностранна правна сделка, по силата на която едно лице – упълномощител, овластява (учредява представителна власт) друго лице – упълномощен, да извършва от негово име и за негова сметка правомерни правни действия.

Режимът на упълномощаването е по-специален, когато се учредяват и съответно оттеглят правомощия за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти.

Спецификата главно се състои в усложнената форма, в която се учредява и оттегля такава представителна власт, с оглед високата икономическа стойност на обектите на представителството (недвижими имоти). ЗЗД изискваше формата на това упълномощаване да бъде писмена с нотариална заверка на подписа, но с изменението на чл. 37 ЗЗД тази форма беше усложнена:

упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

В чл. 41 ЗЗД се посочват основанията за прекратяване на пълномощното:

– оттегляне;

– отказ от страна на упълномощения;

– смърт на упълномощителя или на упълномощения;

– поставяне под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, или прекратяването им, ако последните са юридически лица.

Според чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, упълномощителят има право винаги да се оттегли от пълномощието, като отказването от това право е недействително (чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗЗД).

Оттеглянето на упълномощаването представлява едностранна правна сделка, по силата на която упълномощителят прекратява учредената представителна власт, с което пълномощникът губи занапред правомощията да извършва от името и за сметка на упълномощителя правомерни правни действия.

Осъществяване на процедурата

  1. Лице, което може да оттегли пълномощното

Пълномощното се оттегля от упълномощителя (чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД).

  1. Вътрешен ход на процедурата

Пълномощникът следва да се яви пред нотариуса, който е заверил пълномощното, или пред който и да е друг нотариус (чл. 571 ГПК). Компетентен да удостовери оттеглянето на пълномощно за недвижим имот е всеки правоспособен нотариус без оглед на района му на действие.

 

В случа,че пълномощникът оттегля пълномощното пред нотариус, който не го е заверил, той трябва да предостави точни данни за пълномощното, което иска да оттегли – номер в общия нотариален регистър, в който е заведено, дата, трите имена, ЕГН и адрес на упълномощения и данни на нотариуса, който го е заверил.

Следва да се извърши изрично изявление за оттегляне, което да бъде оформено писмено с нотариална заверка на подписа и съдържанието (агр. чл. 37 ЗЗД).

Довереникът следва да бъде уведомен за оттегляне на пълномощното чрез нотариална покана. Упълномощителят представя поканата в най-малко 3 екземпляра – един за него, един за връчване и един за подреждане в книгата за нотариалните покани на нотариуса. Последният удостоверява представянето на нотариалната покана, след което може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчи поканата. Когато връчването бъде осъществено, нотариусът пристъпва към удостоверяване на това обстоятелство чрез отбелязване върху всеки екземпляр от поканата на датата на връчване и данни за лицето, на което е връчена.

Единият екземпляр се предава на адресанта, а другият остава за нотариуса, който го подрежда в нарочна книга. Уведомяването на упълномощения за оттегляне на пълномощното е единственият начин оттеглянето да има действие и за него (арг. чл. 41 ЗЗД). В този смисъл е и съдебната практика – в решение № 1939 от 10 декември 2002 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2001 г., IV г.о., се посочва, че за да произведе действие, прекратяването на представителната власт трябва да бъде разгласено така, че третите лица да са узнали или да са могли да узнаят за него.

Съгласно чл. 9а, т. 2 от Наредба № 32, нотариусът въвежда или изпраща в електронен вид незабавно в информационната система на Нотариалната камара:

– извлечение от нотариално удостоверени документи, с които се оттеглят пълномощни; извлечението следва да съдържа данните по чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ за упълномощителя (упълномощителите) и упълномощения (упълномощените) (това са: собственото, бащиното и фамилното име, местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв – мястото и датата на раждане; когато една от страните е едноличен търговец или юридическо лице, се посочват фирмата (наименованието) и организационната форма; съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България – фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ, съответно ЕИК);

– номера и датата на пълномощното;

– името и номера на нотариуса, извършил удостоверяването на оттегленото пълномощно.

НОТАРИАЛНИ ТАКСИ

Нотариалните такси за оттеглянето на пълномощно за недвижим имот са следните:

– удостоверяване на съдържанието на първата страница – 10 лв.;

– удостоверяване на съдържанието на всяка следваща страница – 2 лв. (т. 4 ТНТЗННД);

– удостоверяване подписа на документ, който ще се ползва за учредяване, промяна или прекратяване права върху имот, за всеки подпис – 10 лв. (т. 5, б. „г“ ТНТЗННД);

– връчване на нотариална покана – първи екземпляр – 20 лв. (т. 3 ТНТЗННД);

– връчване на нотариална покана за всеки следващ екземпляр – 3 лв. (т. 6, б. „а“ ТНТЗННД).

Таксата за оттегляне на едно пълномощно за недвижим имот от 2 страници с връчване на нотариална покана е 45 лв. без ДДС и 54 лв. с ДДС (виж данъчна ставка за данък върху добавената стойност – чл. 66, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност).

Правни последици от процедурата

Крайният резултат при оттеглянето на пълномощно за недвижим имот е прекратяването на представителната власт за упълномощителя. Ако пълномощникът след узнаването сключва сделки с трети лица, сделките ще обвързват упълномощителя, защото законът защитава интересите на третите добросъвестни лица, но пълномощникът ще действа неправомерно и за това свое действие ще дължи обезщетение на засегнатите добросъвестни страни (чл. 41, ал. 2, чл. 42, ал. 1 ЗЗД).

/by

Смърт на съдружник ООД

Смърт на съдружник ООД

При настъпване на смърт на някой от съдружниците в дружество ООД, неговото участието в това дружеството се прекратява автоматично (чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ) и починалото лице престава да носи занапред качеството „съдружник“.отговорност на съдружниците

Дружествените права и правоотношения са лични права (ненаследими) и по-нататъшното участие на починалия съдружник в това дружеството не е обект на наследствено правоприеметво. Уточнихме че личните права са поначало не наследими, самоият  законодател в чл. 125 ТЗ не прави изключение от това.

Поради тази основна причина обект на наследяването е само притежаваният от наследодателя дружествен дял (чл. 129, ал. 1, изр. 1 -во ТЗ). Същият дружествен дял, съгласно чл. 127 ТЗ, е част от имуществото на дружеството, която е относима към дела на наследодателя в капитала на същото това дружество.

Ето защо, поради различните субективни права, които са предмет на правните понятия „участие“ и „дружествен дял“, дружественият дял може да се прехвърля между съдружници „свободно“ (чл.129, ал. 1 ТЗ). В този случай приобретателят е вече притежател на правото на участие в дружеството и съгласието на останалите съдружници за придобиване на това право е ненужно.

ЧЛЕНСТВЕНИ ПРАВА В ООД

Дружественият дял, обособен като едно самостоятелно имуществено право, може да се наследява без изричното  или писмено съгласие на останалите съдружници. При липса на съгласие от тяхна страна, както прехвърлянето на участие в дружеството на трети лица, така и наследяването на участие от несъдружници, е правно невъзможно.

При прехвърляне на дружествени дялове на трети лица членствените правоотношения на приобретателя не настъпват автоматично, като последица на прехвърлянето. За това е необходимо изпълнение на изкисванията по чл.122 ТЗ, чл.137,ал.1,т.2ТЗ за приемане на нов съдружник.

Вследствие на тази процедура по чл.122 ТЗ третото лице придобива правото на дружествен дял и съдружник в дружеството и ако прехвърлянето е валидно, приобретателят на дружествен дял придобивайки дял става съдружник.

Във връзка с гореизложеното, няма законово основание да се мисли, че наследниците на починалиПроизводство по несъстоятелностя съдружник, освен имуществените права на наследодателя им, наследяват и неговото право на участие в дружеството.

След като наследяването на дружествените права и участие в търговско дружество не е предвидено в дружествения договор, единствената законова последица от смъртта на съдружника е, че за наследниците му възниква правото на парично вземане, равностойно на припадащата се на починалия съдружник част от чистата стойност на имуществото на дружеството, която част се определя въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който смъртта е настъпила.

В случай, че останалите съдружници вземат решение да приемат наследниците на починалия съдружник като нови съдружници (чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ) и ако бъде изпълнена процедурата по чл. 122 ТЗ, едва тогава е възможно наследниците да придобият правото на членство, като срещу и за сметка на вземането им по чл. 125, ал. 3 ТЗ придобият – като нови съдружници – освободените от техния наследодател дружествени дялове.

За повече информация моля да се обърнете към нас на телефон + 359 2 858 10 25 или на email : info@lawyer-bulgaria.bg

/by

Призоваване в чужбина

Връчване на съдебни книжа в чужбина

Настоящият Кодекс на международното частно право (КМЧП)м заедно с приетият 2008г. нов ГПК  детайлно е описват цялата съдебна процедура по връчване на съдебни книжа на ответник в чужбина.

Кодексът указва, че призоваването и връчването на съдебни книжа и съобщения по заведени искови и заповедни производства в чужбина, се извършва чрез компетентните чуждестранни органи.

Кодекса на международното частно право посочва, че ако страната е с известен адрес в чужбина, тя се призовава на този адрес, като в призовката се указва, че тя трябва да посочи съдебен адрес в България.Застрахователно обезщетение

При неизпълнение на това задължение – да посочи съдебен адрес и в България, то следващите призовки и други книжа, предназначени за страната, се прилагат към делото и се смятат за връчени. Основно задължение на всяка страна, учавстваща в съдебен исков процес е да уведомява за тези последици при промяна на свои адрес още при първото призоваване.

Известно е, че призоваването в чужбина е много несигурно и коства много нерви и средства. Съдебната практика прилага няколко подхода, един от които е призоваването чрез българския „Държавен вестник“. Разбира се, това рядко стига до адресатите, поради което съдебните дела в голям брой от случаите се гледат в тяхно отсъствие.

Според действащия в момента Граждански процесуален кодекс, всяка страна по дело, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат. Целта на този текст е да помогне, ако тази страна няма пълномощник по делото в България.  Разбира се, ако не бъде посочен съдебен адресат на ответник или ишец, законът посочва, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Това в случая, в който е заведено дело, едната страна отиде за по дълъг срок в чужбина и не посочи съдебен адрес.

В случай, че ще завежда дело, а бъдещият ответник не е в страната, респ. неговият постоянен адрес му в чужбина е неизвестен се прилагат правилата за връчване на книжа и призовки чрез публично обявление.по смисъла на чл.47 ГПК.

При тази процедура, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието.правни услуги, правни услуги софия

Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията и призоваването чрез „Държавен вестник,  ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Законът (*КМЧП) разрешава призоваването чрез „Държавен вестник“, дори и когато страната има известен адрес в чужбина и е извършен неуспешен опит да бъде призована.

Ако имате въпроси, моля обърнете се към нас за справка и допълнителна правна информация на тел. +359 2 858 10 25 или на Email : info@lawyer-bulgaria.bg

 

/by

Пълномощно разпореждане с имущество

Пълномощно разпореждане с имущество

Ако действително се налага прехвърляне на недвижим имот и упълномощаване, то е най-добре това да се направи чрез близък роднина или чрез познат или пробван адвокат, т.е. хора, на които имате наистина доверие.

Винаги следете къде оставяте свои лични данни като ЕГН, адрес, както и следи от вашия подпис. Важно е и до нотариалния ви акт да имат достъп изключително ограничен кръг от сигурни хора. Ограничете и тези, на които разказвате, че сте подписали предварителен договор или че се готвите да купувате и най-вече да продавате недвижим имот.

След влизане в сила на промените в някой закони, много клиенти поставят въпроса, какво следва да е необходимото за изготвянето на пълномощно за разпореждане с имущество.

Целта е да се даде ясен и точен отговор на този въпрос, касаещ изготвянето на писмено пълномощно, което би могло да се използва пред държавен орган или Нотариус за разпореждане с лично имущество на упълномощителя. В подкрепа на тази статия е и излязлото наскоро Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС.

Законът, в чл.36.2 ЗЗД посочва, че за валидно разпореждане с имущесадвокати по данъчни делатво на упълномощителя е необходимо и достатъчно да бъде съставено писмено пълномощно с нотариална заверка, в което да е изразена недвусмислено истинската воля на упълномощителя.

Тази воля трябва да е конкретна за овластяване на лице ( наречено – пълномощник, който да извършва действия и сделки на разпореждане с лично имущество от негово име пред трети лица.

За целта не е необходимо в пълномощното да са посочени детайлно всички по вид действия на разпореждане, но е добре да се посочат по-конкретни правни  сделки или дейности на разпореждане,които ще извърши пълномощника.

Изготвяне на пълномощно пред Нотариус за разпореждане с недвижимо имущество на упълномощителя 

Законът в чл. 36 ЗЗД не поставя изрично изискване да се посочат техни елементи, нито да се посочи и стойност на  определеното имущество по цена (стойност) и пр.,но поставя изискване да бъде ясно и точно формулирано действията на разпореждане на пълномощника пред трети лица.

За тази цел е нужно да бъде посочен ясно и конкретно обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в изготвеното писмено пълномощно.

Статията има за цел да даве отговори и на други два въпроса, свързани с упълномощаването:

Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, кактои какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите

Съществен момент в този случай е фактът, че писмен договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.

Същите правни последици от такъв договор, сключен без представителна власт настъпват ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от  Закона за задълженията и договорите. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Пълномощно разпореждане с имущество

Пълномощно разпореждане с имущество

ВКС приема, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите, не поражда целените с него правни последици и е недействителен.

На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

Защо да се обърнете към професионалист за изготвяне на пълномощно?

За да сте сигурни, че документът ще бъде изготвен в съответствие със законовите изисквания. Това Ви гарантира две неща:

  • Пълномощникът ще може да действа спокойно от Ваше име и действията му ще са валидни;
  • Ще сте защитени от неправомерни действия от страна на лицето, което упълномощавате.

NB! Практиката ни показва, че е много важно да подберете внимателно лицето, на което издавате пълномощно. Спрете се на проверен човек, на когото имате доверие и не му давайте повече права, отколкото са му необходими.

Ако искате да сте сигурни, че Вашето пълномощно ще бъде съобразено с всички изисквания, свържете се с нас на: + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

/by

Назначаване особен представител

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ( служебен защитник)

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от Съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК. В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно Съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, Съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, Съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения, а е отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

Действия и актове на съда при назначаване особен представител

Следващият акт на Съда е констатацията, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК. В този случай, Съдът задължително назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед зачитане правото на защита на ответника.

Следва да отбележим, на първо място, че е изцяло погрешна практиката на Съда, да назначава особен представител едва след като изтече срокът за изпълнение на процесуалното право или задължение, съдържащо се в съобщението.

Много често тези права и задължения по съобщението са свързани с процесуални преклузии, поради което ако съдът забави назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, то ще ограничи правото на защита на ответника.

Нашето становище е, че Съдът следва незабавно да предприеме действия по назначаване на особен представител на ответника, след като констатира редовност на връчването. Анализът на нормата показва, че единственото въведено от законодателя условие за назначаване на особен представител е именно констатацията, че връчването е редовно, а не констатацията, че срокът по съобщението е изтекъл.

Особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да получи назначението си незабавно след прилагане на съобщението по делото и в срока за неговото изпълнение, а не след него.

Тъй като законодателят не предвижда изрично, че срокът за изпълнение на съобщението спира да тече докато трае процедурата по назначаване на особен представител, то пред особеният представител стоят възможностите за продължаване на срока или за неговото възстановяване (ако е изтекъл междувременно), а пред съда – възможността за определяне на по-дълъг срок за изпълнение на съобщението, който да се съобрази с встъпването на особения представител. “De lege ferenda”, с оглед зачитане равенството в процеса и правото на защита, законодателят следва изрично да предвиди, че до встъпване в длъжност на особеният представител, срок по съобщението не тече.

На следващо място, не можем да се съгласим с практиката на съдилищата по чл.47,ал. 6 ГПК не се прилага за търговци и юридическите лица, поради наличието на чл. 50 ГПК. Видно е от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, че законодателят е предвидил само еднократно залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (т.е. съкратил е процедурата по връчване). Това обаче, съвсем не изключва приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като процедурата по връчване е единствено по-кратка от общата, но не следва да води до неравно третиране на правните субекти в производството, което би нарушило изискването на чл. 9 ГПК.

Както споменахме по-горе, чл. 47, ал. 6 ГПК не е част от процедурата по връчване, а е последица от редовно връчване чрез залепване и е обща разпоредба, целяща да обезпечи правото на защита на ответника.

Ето защо, считаме, че след като констатира редовност на връчването по чл. 50 ГПК, съдът следва да назначи особен представител на търговеца или юридическото лице, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил назначен и явил се по делото,като го е защитавал.

Не можем да се съгласим и с практиката на Съда, да не назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, при констатирано редовно връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК.

Вярно е, че 47, ал. 7 ГПК препраща за връчване на заповедта за изпълнение към ал. 1 до ал. 5 от същия член, но поради процесуалния характер на ал. 7, тази норма не следва да се тълкува разширително и чрез нейното приложение да се игнорира общото правило за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

Както споменахме по-горе, задължението за назначаване на особен представител стои извън процедурата по връчване (ал. 7 също използва термина “връчването”) и цели гарантиране на правото на защита на ответника (длъжника), когато има редовно връчване по чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК, респективно – при редовно връчване по чл. 47, ал. 7 ГПК.

Съдът е задължен да назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и в рамките на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК, когато връчването се извършва от Съда.

По същата логика и когато се връчва заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдебният изпълнител следва да осигури правото на защита на длъжника, като даде указания на взискателя за искане от Съда да бъде назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, след констатацията за редовно връчване по предходните алинеи.

С оглед невъзможността за продължаване срока за възражения срещу заповедта за изпълнение, по аргумент от противното на чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтеклият срок може да бъде възстановен от особеният представител, като докаже особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, включително, че неговото назначаване е било забавено от Съда.

Институтът на особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е общ за всички производства, които се ползват от връчването чрез залепване по чл. 47 ГПК, като цели да гарантира правото на защита на ответника (длъжника).

С неговото приложение биха се избегнали фиктивните производства и би се постигнато гарантиране установяването на обективната истина и законността. Според нас би се постигнало и правна сигурност, тъй като процесуалните пропуски и процедурите по отстраняване на нередовности (например нередовно връчване на заповедта за изпълнение и възможността за възражение по чл. 423 ГПК) ще се извършват своевременно от особения представител.

Във всяко положение на делото, когато се установи, че ответникът е намерен, Съдът го призовава и прекратява особеното представителство. Също така, ответникът във всяко положение на делото може да се появи и да предприеме действия по своята защита, което също води до прекратяване на особеното представителство.

Ответникът няма право на възражение за лошо водена защита от особения представител, тъй като назначаването му е правомерно (чл. 47, ал. 6 ГПК), като не се ограничава правото на защита на ответника. Обратното – ако съдът не назначи особен представител, ще е налице съществено нарушение на правото на защита на ответника, което е основание за обжалване или отмяна на крайния съдебен акт.

/by

СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

СЪВЕТИ ПРИ ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕ

През последните три години непрекъснато расте броят на желаещите да си купят жилище „на зелено” и в етап на строеж. И в двата случая клиентът купува от строителна фирма. И в двата случая има период, в който клиентът е платил определена сума за имот, който все още не е готов. Кризата от последните 10 години – 2008-2013 накара доста от клиентите да бъдат предпазливи и да проучват доколко строителната компания, от която са решили да купят имот, е финансово стабилна. Какво обаче следва да проверят  всички клиенти и купувачи на недвижими имоти в България?

Шест са основните стъпки, които всеки, решил да купи имот в строеж, трябва да направи.адвокат сделки с недвижими имоти

1. Проверете компанията в Търговския регистър. Така ще знаете имената на собствениците и ръководителите, размера на капитала, годишния финансов отчет. Има случаи, в които инвеститорът е различен от строителя. Тогава е добре да се провери и той.

2. Уверете се, че дружеството е вписано в Централния професионален регистър на строителя, воден от Камарата на строителите в България. Това гарантира, че компанията няма ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски; не е обявена в несъстоятелност и не се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация; разполага с техническо оборудване за извършване на заявените строително-монтажни работи; разполага с необходимия квалифициран персонал.

3. Проверете за каква група и категория строежи е вписан строителят. Според Закона за устройството на територията жилищните сгради с високо застрояване са от трета категория; жилищните и смесените сгради със средно застрояване са от четвърта категория, а тези с ниско застрояване и вилите са в пета категория.
4. Попитайте какви сертификати притежава дружеството. Внедрена система за управление на качеството, макар и да не е задължителна, означава, че то е положило усилия, включително финансови, да създаде ред и контрол в работата, материалите и документацията си.

5. Огледайте информационната табела на строежа, където планирате да купувате. Сверете данните с информацията, с която вие разполагате.

6. Поинтересувайте се каква е строителната история на изпълнителя. Посетете предишни негови обекти и, ако е възможно, разговаряйте със собствениците. Интернет форумите също са източник на информация, но изискват критичност.

За всеки случай се обърнете към специалист – адвокат по недвижими имоти, за да избегнете риска от усложнения при сделките с имоти и проверката на собствеността и кадастър при тези имоти. Той ще Ви укаже най-лесния и правилен начин да получите или продадете Вашият имот.

/by
Link to: Get in touch

Имате въпроси? Пишете ни на имейл!

Ще ви отговорим при първа възможност, но не по-късно от един работен ден. Международна Правна Кантора Д. Владимиров и Партньори ще ви осигури защита на вашите интереси и адекватна правна помощ.

КОНТАКТИ

Правна Кантора Д. Владимиров и Партньори | Адвокати | „Александър Жендов” 6, 1113 гр. София, България
Телефон: +359 897 90 43 91 | Факс: +359 2 858 10 25 | Email: info@lawyer-bulgaria.bg

Aдвокатската кантора представлява клиенти в цяла България, включително и в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Ябланица и други.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Информацията, съдържаща се в този уебсайт, е само за общи информационни цели. Информацията се предоставя от „Международна Правна Кантора Д. Владимиров и Партньори“ и докато ние се стремим да поддържаме актуалната и правилна информация, ние не правим никакви декларации или гаранции от какъвто и да е вид, изрични или подразбиращи се, относно пълнотата, точността, надеждността, пригодността или наличността на уебсайта или информацията, продуктите, услугите или свързаните с тях графики, съдържащи се в уебсайта за всякакви цели. Всяко доверие, което предоставяте на такава информация, следователно е на ваш собствен риск.

За Нас | Пишете ни | Адрес | Общи условия | Декларация за поверителност

© Copyright – Международна Правна Кантора Д. Владимиров и Партньори. Website development: Cherry Design

Това е уведомление, което може да се използва за съгласие с бисквитки. Кликнете върху „Научете повече“, за да го видите!

Съгласен съмНаучете повече