Определяне на привременни мерки

Често при раздяла на партньори или съпрузи при развод се налага  определяне на привременни мерки.

При раздяла между съпрузи или родители един от най-важните въпроси е кой ще полага ежедневните грижи за детето, къде ще живее то, как ще се осъществяват контактите с другия родител и как ще се заплаща издръжката до приключване на делото. Именно тук идва ролята на привременните мерки – бърза съдебна защита, която урежда отношенията между страните до постановяване на окончателното съдебно решение. Правната уредба се съдържа основно в чл. 323 ГПК при бракоразводен процес и в чл. 127, ал. 3 СК при спор между родители, които не живеят заедно.

Как се стига до Определяне на привременни мерки ?

Привременните мерки са временни разпореждания на съда, които действат до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Те не решават спора окончателно, а уреждат най-неотложните въпроси, така че да бъде защитен най-добрият интерес на детето и да се избегне правен и фактически вакуум в периода на висящия процес.

По силата на чл. 323, ал. 1 ГПК, при Определяне на привременни мерки, Районен съд може да определи привременни мерки относно грижата за децата, тяхната издръжка, семейното жилище, издръжката между съпрузите и ползването на имущество, когато е предявен иск за развод или унищожаване на брака.

Кога може да се поиска Определяне на привременни мерки ?

До определяне на привременни мерки най-често се стига в следните случаи:

• когато е образувано дело за развод по исков ред;

• когато е заведено дело за упражняване на родителски права;

• когато родителите не живеят заедно и не могат да се разберат относно местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката;

• когато между страните има сериозен конфликт, който застрашава спокойствието, режима и сигурността на детето;

• когато е необходимо спешно уреждане на въпроса при кой родител ще остане детето до края на съдебния спор.

Кой компетентения съд при Определяне на привременни мерки ?

Когато искането е направено във висящ бракоразводен процес, компетентен е съдът, пред който е предявен искът за развод. Когато родителите не живеят заедно и спорят извън бракоразводно дело, спорът по чл. 127 СК се разглежда от районния съд по настоящия адрес на детето, а по искане на родителя съдът може да постанови и привременни мерки в интерес на детето след становище на дирекция „Социално подпомагане“.

Какво може да уреди съдът с привременните мерки?

В практиката съдът най-често се произнася по следните въпроси:

1. При кой родител ще живее детето

Това е един от най-важните въпроси, защото именно от него зависи ежедневната грижа, стабилността на средата, училището, социалната адаптация и емоционалното спокойствие на детето.

2. Кой временно ще упражнява родителските права

Съдът може временно да предостави упражняването на родителските права на единия родител, докато трае делото.

3. Какъв ще бъде режимът на лични отношения

Определя се кога, къде и как другият родител ще вижда детето – през седмицата, през уикендите, във ваканциите, по празници, с или без преспиване.

4. Каква издръжка ще се дължи

Съдът може да определи временна издръжка на детето до приключване на спора.

5. Ползването на семейното жилище

В бракоразводни дела съдът може да уреди и въпроса кой от съпрузите временно ще ползва семейното жилище.

Как съдът преценява кога е добре определяне на привременни мерки ?

Водещ принцип е най-добрият интерес на детето.

Закрилата на детето в българското право се основава именно на този принцип, а Семейният кодекс изисква съдът да прецени всички относими обстоятелства при решаването на спора за родителски права.

Законът и практиката поставят акцент върху

• възпитателските качества на родителите,
• полаганите до момента грижи,
• отношението към детето,
• готовността за съдействие,
• социалната и битовата среда,
• възрастта на детето,
• привързаността му,
• възможността за помощ от близки, както и
• способността на всеки родител да осигури стабилна и безопасна среда.

С други думи, съдът не се ръководи само от доходите или от това кой родител твърди, че „има право“ на детето.

Решаваща е цялостната преценка кой към момента може да осигури по-добри условия за нормално физическо, емоционално, образователно и социално развитие.

Именно затова по делото се оценяват не само материалните възможности, но и личното поведение на родителите, стабилността на средата и реалната грижа, полагана до този момент.

Какви доказателства са важни по делото?

При искане за привременни мерки особено значение имат:

• свидетелски показания за това кой родител реално полага грижи за детето;

• социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“;

• документи за доходи, трудова заетост и жилищни условия;

• доказателства за посещение на детска градина, училище, лекар, извънкласни дейности;

• доказателства за насилие, конфликтно поведение, отчуждаване или възпрепятстване на контактите;

• медицински, училищни и други документи, които показват обичайната среда на детето.

Защо социалният доклад е важен?

Социалният доклад не е формалност.

АСП официално е въвела изисквания към неговата структура и съдържание именно при спорове за родителски права, нарушен режим на лични контакти, обвинения за насилие над детето и отглеждане в рискова среда.

Според официалната информация на АСП акцентът е върху оценката на потребностите на детето, оценката на родителския капацитет, подкрепящата среда и събирането на информация от всички достъпни източници.

Това означава, че добре изготвеният социален доклад често има съществено влияние върху съда при постановяване на привременните мерки.

Изслушва ли се детето?

Да, в определени случаи. По чл. 15 ЗЗДет в съдебно производство, което засяга права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 години, освен ако това би навредило на интересите му.

Ако детето е под 10 години, съдът може да го изслуша според степента на неговото развитие. Семейният кодекс също предвижда съдът да изслушва родителите и децата при условията на чл. 15 ЗЗДет и да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“.

Важно е да се подчертае, че мнение на детето не е единствен критерий, но е съществен фактор, който съдът е длъжен да отчете заедно с останалите доказателства.

В какъв срок се произнася съдът?

По чл. 323, ал. 2 ГПК съдът се произнася по молбата за привременни мерки в заседанието, в което е отправена, освен ако трябва да се събират допълнителни доказателства. В такъв случай ново заседание следва да бъде насрочено в двуседмичен срок.

Това показва, че законът третира тези мерки като спешна временна защита, а не като въпрос, който може да чака до края на делото.

Обжалва ли се Определяне на привременни мерки ?

По общото правило на чл. 323, ал. 3 ГПК определението за привременни мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд, ако настъпят нови обстоятелства или ако интересът на детето налага промяна.

Същият подход е предвиден и по чл. 127, ал. 3 СК – определението не подлежи на обжалване, но може да бъде изменено от същия съд.

Това е изключително важно, защото временният режим не е „заключен“ завинаги – ако единият родител започне да възпрепятства контактите, премести детето без основание, прояви насилие или настъпят нови съществени факти, съдът може да бъде сезиран за промяна.

До кога действат привременните мерки?

Привременните мерки действат докато делото е висящо.

С постановяване на окончателното съдебно решение те отпадат, тъй като се заместват от окончателната уредба относно родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения и издръжката.

При дела по чл. 127 СК законът изрично предвижда, че до приключване на делото привременните мерки се прилагат вместо окончателната уредба.

Промените при Определяне на привременни мерки ?

Към края на 2025 г. бяха приети изменения в Семейния кодекс, с които се даде възможност съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права след развода, когато и двамата родители са заявили такова желание и това е в най-добрия интерес на детето.

Това не отменя значението на привременните мерки, а напротив – прави още по-важно още в началото на процеса да бъде уреден работещ временен режим, особено при конфликтни отношения, спор за местоживеене и липса на съгласие по ежедневните грижи.

Какви са най-честите грешки при Определяне на привременни мерки ?

В практиката често се допускат няколко сериозни грешки:

• единият родител смята, че може самоволно да задържи детето и това автоматично ще му даде предимство;

• подценява се значението на социалния доклад;

• не се събират навреме доказателства за реално полагани грижи;

• използват се детето и контактите с него като средство за натиск върху другия родител;

• не се иска навреме изменение на вече постановените мерки при настъпила промяна;

• разчита се само на твърдения, без ясни документи, свидетели и факти.

Съдът не решава въпроса въз основа на емоции, а въз основа на доказателства и интереса на детето. Затова добрата правна подготовка още при първото искане за привременни мерки е от решаващо значение.

Защо е важно да се действа бързо?

В семейните спорове времето има реално значение.

Временният режим, макар и по своя характер да не е окончателен, често влияе силно върху последващото развитие на делото, защото показва как детето функционира в дадена среда, как родителите спазват задълженията си и какви са фактическите резултати от постановените мерки.

Ето защо при конфликт относно дете не бива да се чака с месеци без съдебна защита.

Нужно е своевременно да се подаде искане за привременни мерки, придружено с добре подбрани доказателства и ясна правна аргументация.

Адвокат при Определяне на привременни мерки

Ако сте в процес на развод или спор за родителски права, правилното и навременно искане за привременни мерки може да бъде решаващо за спокойствието на детето и за изхода на делото. В подобни случаи е необходимо да се изгради точна стратегия, да се представят правилните доказателства и да се защити интересът на детето пред съда.

При спор за родителски права, режим на лични отношения, издръжка или искане за определяне/изменение на привременни мерки, свържете с нас:

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

Какво представляват привременни мерки ?

Постановяването на привременните мерки във висящ брачен процес (чл. 323 от ГПК) и във висящи производства по спор между родители относно упражняване родителски права и за ограничаване и лишаване от родителски права е да защити детето в случаите, в които липсва уредба на местоживеене, упражняването на родителски права и личните контакти с детето.

Кога могат да бъдат постановени привременни мерки ?

Привременни мерки могат да се вземат по всяко време, докато производството по делото, в което същите могат да бъдат определени, е висящо. С приключването на делото същите отпадат, тъй като се заместват от Съдебно решение в отношенията.

За какво се постановява привременни мерки ?

Съгл. чл. 323 ГПК съдът определя привременни мерки относно издръжката между съпрузи, семейното жилище, ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата – родителски права и местоживеене по време на производството, лични контакти с другия родител и тяхната издръжка.

Кога се постановяват привременни мерки ?

Случаите в които се постановяват привременни мерки са 1. при предявен иск за развод или за унищожаване на брака 2. при спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, без да е налице иск за развод 3. В производството за ограничаване и за лишаване от родителски права.