Мерки за домашно насилие ?

Домашното насилие е умишлено деяние, като е възможен и евентуален умисъл. В тези ситуации възникват въпросите относно предвидените в закона мерки за домашно насилие ?

Понятието „домашно насилие“ е общо, неопределено, но определяемо и се дефинира за всеки отделен случай и за всеки отделен случай правната норма е предвидила еднаква по форма, обем и сила защита на пострадалото лице.

Всеки отделен правопораждащ факт, който може да бъде квалифициран като акт на домашно насилие по чл. 2 ЗЗДН, осъществен от и спрямо лица, попадащи в субективните предели на защита на чл. 3 ЗЗДН

В този случай, независимо дали страните по правоотношението са едни и същи, представлява самостоятелно правно основание за подаване на молба по чл. 8 ЗЗДН, чиято правна квалификация винаги ще е чл. 4 ал. 1 от ЗЗДН.

В никакъв случай не може да се приеме, че споровете са идентични, тъй като именно правопораждащият факт подлежи на доказване

Задачата на всеки добър адвокат е да подложи на изследване и преценка този акт, който в отделни производства може да доведе до различен краен резултат, тъй като съдът не дължи еднакво произнасяне.

Съгласно законодателството, по-специално ЗЗДН, насилие има е всеки акт на:

физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие;
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие

В случай, че е налице извършено престъпление би възникнала наказателна отговорност за извършителя

Общото в изброените мерки е, че те не са създадени за санкциониране на извършителя, за за преустановяване или предотвратяване на домашното насилие.

Мерките са със защитен и превантивен характер.

Те са насочени към обезпечаване от страна на държавата на сигурността и спокойствието, недосегаемостта на пострадалото лице от извършителя.

Какви са мерките за защита от домашно насилие ?

Компетентен орган да наложи мярка за защита от домашното насилие е районният съд.

В случая се има в предвид Районен съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице

Повечето мерки са нужни за да бъде предотвратено или спряно домашното насилие, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Голяма част от тях са приложими директно и по своята правна същност представляват юридическа отговорност за извършителя

Част от тези мерки са детайлно изброени в закона, като това най-често са

задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Кръг на лица, срещу които се упражнява защита ?

В кръга на тези лица попадат:

съпруг или бивш съпруг;
настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; или лице с което
пострадалия се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство;
има дете; възходящ или низходящ;
се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство;
се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително.

При определянето на отговорност не се взима в предвид формата и степента на вината на извършителя.

Характеристика на домашно насилие

Домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде:

– физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето;

– сексуално насилие – изнасилване, блудство;

– психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;

– емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;

– икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му;

– опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие;

– принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия;

– принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън;

– принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора;

– някои от изброените действия, извършвани върху други хора в присъствие на дете.

Видове мерки срещу домашното насилие:

задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН се налагат за срок от три до 18 месеца. Мярката по т. 4 по-горе не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.

Съдът се произнася с решение в открито заседание.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки конкретен случай, ще бъде разгледан с оглед неговата специфика.

Какво представлява домашното насилие ?

Съгласно българското законодателство и по-специално Закона за домашно насилие, домашното насилие има е всеки акт на А/ физическо, сексуално, психическо, емоционално, икономическо насилие, както и опитът за такова насилие; Б/принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Срещу кого може да се води дело за домашно насилие ?

Действията по ЗЗДН следва да са извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В кръга на тези лица попадат: 1. съпруг или бивш съпруг; 2. настойник, попечител или приемен родител; 3. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; 4. лице с което пострадалия се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство; има дете; възходящ или низходящ 5. Лица в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство; се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително.

Кой съд е компетентен по ЗЗДН ?

Компетентен да разгледа подобни спорове е районният съд по постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице. Молбата се подава най-късно в срок до един месец от акта на домашно насилие. Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

Какво се случва при издадена Заповед за домашно насилие ?

Съдът се произнася с решение в открито заседание. При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита. А решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

Публикации