Очевидната неправилност на съдебно решение

Едно съдебно решение може да бъде допуснато до обжалване при вероятна нищожност, недопустимост, както и при очевидна неправилност.

С новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (З. – ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 31.10.2017 г.) е въведено понятието „очевидна неправилност“

Това основание бе въведено наред с евентуалната нищожност или недопустимост като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване

Става дума за процедурата по обжалване на Въззивно решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК

Задължително е наличието на някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК

Затова разграничаване на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда

Тези изводи трябва да са резултат от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Доколкото определението „очевидно“ съдържа в себе си субективен елемент, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии.

Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл.

Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона

Това следва да се тълкува и когато

А/ актът е постановен в противоречие с практика на ВКС,

Б/ Актът е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВКС,

В/ Актът е в противоречие с актове на Конституционния съд

Г/ Актът е в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз

Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност

Това ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Като очевидно неправилен по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Във всички останали случаи,

1. необосноваността на въззивния акт, произтичаща
2. от неправилно възприемане на фактическата обстановка,
3. от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност

е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Въведе се касационното основание „очевидна неправилност“

Това бе отчетено като наличие на порок на обжалваното решение.

Тъй като, терминът няма легална дефиниция, до настоящия момент, в общественото пространство, се зародиха различни тълкувания на вложения смисъл.

Едва няколко месеца по-късно обаче, ВКС успя да формира и натрупа известно количество съдебни актове, в които макар и без задължителна сила, да даде насоки за това, какво съдиите от съставите му, считат за „очевидна неправилност“.

За да бъде определен един акт като „очевидно неправилен“, той трябва да съдържа явни и сериозни нарушения на правото

Става дума за нарушения, които са толкова значителни, че тяхната неправилност не може да бъде пренебрегната дори без задълбочен правен анализ.

От друга страна, съдебният акт не може да бъде определен като очевидно неправилен само поради несъгласие с правните изводи на въззивния съд или при наличие на различна правна интерпретация на приложимото право.

В тези случаи касационното обжалване трябва да се основава на правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и да е налице някой от селективните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Така, докато законодателната промяна с цел въвеждането на „очевидната неправилност“ като самостоятелно касационно основание започна да внася яснота по въпроса и да предлага обективни критерии

Това са критерии по които да се преценява дали едно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

В крайна сметка, въведеното понятие „очевидна неправилност“ започва да играе важна роля в процеса на съдебен контрол върху решенията на въззивните съдилища

Това понятие служи като инструмент за поправяне на сериозни правни грешки, които могат да повлияят на изхода на делото по неправомерен начин.

Критерий за неправилност на Съдебно решение

При тази нормативна уредба съдебен контрол е допустим само при кумулативно наличие на нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

В съдебната практика се посочва кога едно решение с неясни или противоречиви мотиви е нищожно и кога – неправилно:

От своя страна нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неяснота на волята на съда

Тази неяснота, следва да не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването или чрез поправяне на очевидната неправилност на съдебно решение

В този случай се говори за неправилност на съдебното решение.

Неяснотата в съображенията на съда е налице, което се приравнява на липса на мотиви.

Неправилност има и при противоречие в мотивите е резултат на формално невалидни изводи, които не могат да са логически следствия от ситуацията.

В В Решение № 15 по КД № 10/2018 г.  КС е прието, че „предпоставката „очевидна неправилност“ е формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване“.

Съдебната практика за неправилност на решение

Това решение, освен че оставя приложима очевидната неправилност като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационен контрол.

В този смисъл правилността на съдебното решение е въпрос по същество и като такъв, той се решава последен.

Чрез извличането му в производството се цели да бъде направена една проверка на съдебното постановление

Тази проверка изследва решението за пороци – нищожност и недопустимост.

Законодателят е приел, че очевидната неправилност е тежък порок, въведен с нормата на чл. 6 ГПК

Конкретно диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да провери процесуалните действия по движение и приключване на делото.

Неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в противоречие до степен, при която законът е приложен в обратен смисъл.

Квалифицирана форма на неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довел до постановяване на неправилен, подлежащ на обжалване съдебен акт

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е необходимо неправилността да може да бъде констатирана от съд.