Приложимо право по договори

Съществен въпрос по международни дела и международна компетентност е определянето на приложимо право по договори

При трансграничните случаи е много важно да бъде определено правото, приложимо към споразумението за медиация (lex contractus).  Това е така, тъй като не винаги са уредени правата и задълженията на страните в отделен Договор или закон.

Определянето на приложимото право при Договори с международен елемент се извършва въз основа на Регламента Рим I

Това е Регламент (ЕО) № 593/2008 на ЕП/Съвета – 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения.

Когато няма валиден избор на закон, направен от страните и има конфликт на закони, Римският регламент предвижда общи правила за определяне кой закон да се прилага, заедно със специфични правила, приложими за определени обстоятелства.

Съгласно чл.4 на Рим I, правило е, че се прилага следното:

„Договорът се урежда от правото на държавата, в която страната, която е длъжна да изпълни характерното изпълнение на договора, има обичайното си местопребиваване„, и където такъв закон не може да бъде определен, „от закона на държавата, с която е най-тясно свързана.

Примерно – ЗЗД допуска приложение на различно право по отношение на отделни правни разпоредби от един и същ договор с международен елемент.

При сключването на такъв договор с международен елемент, би следвало да се подходи внимателно

Всяко чуждо дружество, участник по договор с международен елемент, ще поиска да бъде посочено неговото материално право.

Нужно е да се направи внимателен анализ на характера и вида на договора, да се определи съгласно чл. 19 Регламент № 593/2008г.

Основен елемент в този случай е т.нар. характерна престация по договора

Особеност при избор приложимо право:

Следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правни разпоредби при защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България.

Ответната страна по сключеният договор следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани конкретно  с рекламата,, рекламационни срокове и гаранционните задължения, цените и етикиране на потребителски стоки и др.

– Разпоредби по отношение на сделки с недвижими имоти

– Разпоредби за стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България;

– Разпоредби от митнически закони – вноса/износа на стоки и услуги от България;

– Разпоредби, регламентирани от валутен  закон – за плащанията и финансови операции на територията на Република България;

– Разпоредби, за ценни книжа на територията на Република България;

Българското законодателство предвижда възможности за тълкуване на разпоредбите относно право за договорите.

Върху част от договора, конкретизираща доставката на съответните стоки или услуги следва да бъде приложено право на държава, за което страните доброволно са се съгласили.

В случай, че страните не са избрали приложимо право в договора с международен елемент следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 Римска конвенция

Приложимо право има Държавата с която договорът има най-тясна връзка

Изключения на приложимо право:

Практиката е наложила няколко случая, в който е налице заобикаляне на приложимото право при :

А/ откриването на производство по несъстоятелност на българския субект при договор с чуждестранно дружество.

Б/ производство пред Комисията по защита на конкуренцията

Важно е конкретно да бъде определено и записано това право.

Това би внесло яснота и би решило спорове за много сериозни суми занапред.