Лични отношения баба и дядо с внуче

Законът гарантира възможност на прародителите да развиват и утвърждават самостоятелно емоционална връзка с тяхното внуче, при което говорим за лични отношения баба и дядо с внуче.

В българското семейно право връзката между детето и неговите баба и дядо има самостоятелно значение.

Тя не е само продължение на отношенията между детето и родителите, а отделна семейна и емоционална връзка, която може да има съществено значение за развитието на детето.

Затова законът предвижда възможност бабата и дядото да поискат от съда определяне на режим на лични отношения с внучето, когато доброволният контакт е възпрепятстван, ограничен или неясен.

Това производство се развива по реда на чл. 128 от Семейния кодекс.

Основният критерий не е желанието на бабата и дядото, не е конфликтът между възрастните и не е личният комфорт на родителите.

Водещият критерий е един: най-добрият интерес на детето.

Право на лични отношения на баба и дядо с внуче

Съгласно чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.

Това право има и самото дете.

Това означава, че законът признава самостоятелна възможност за съдебна защита на връзката между детето и неговите прародители.

Режимът на Лични отношения баба и дядо с внуче може да включва:

• срещи в определени дни и часове;
• срещи в присъствие на родител или друго лице;
• срещи без присъствие на родител, когато това е безопасно и подходящо;
• вземане и връщане на детето от определено място;
• контакт през училищни ваканции;
• контакт по време на празници;
• телефонни разговори;
• видео разговори;
• електронна комуникация;
• постепенно разширяване на контактите при прекъсната или отслабена връзка.

Съдът не е длъжен механично да уважи поискания режим.

Той определя конкретните мерки според

1. възрастта на детето,
2. досегашната връзка с бабата и дядото,
3. семейната ситуация,
4. наличието на конфликт,
5. възможността за безопасно общуване
6. цялостния интерес на детето.

Кога баба и дядо могат да заведат дело за лични отношения?

Дело по чл. 128 СК, касателно Лични отношения баба и дядо с внуче може да бъде необходимо, когато:

• единият или двамата родители не позволяват контакт с детето;
• след развод или раздяла контактът с роднините от едната страна е прекъснат;
• след смърт на родител детето е откъснато от роднините на починалия родител;
• родителите живеят в силен конфликт и детето е лишено от контакт с част от разширеното семейство;
• детето е било отглеждано или подпомагано от баба и дядо, но впоследствие контактът е прекратен;
• родител живее или работи в чужбина и бабата и дядото са важна част от семейната среда;
• контактите се осъществяват хаотично, без предвидимост и без ясни правила;
• има нужда от съдебно определен режим, за да се избегнат бъдещи спорове.

Важно е да се подчертае, че съдът не определя режим само защото бабата и дядото желаят да виждат внучето си.

Те трябва да покажат, че контактът е полезен, стабилен, безопасен и съответства на интереса на детето.

Какво означава „най-добър интерес на детето“?

При дела за Лични отношения баба и дядо с внуче съдът винаги изхожда от най-добрия интерес на детето.

Това дело за Лични отношения баба и дядо с внуче включва комплексна преценка на:

• желанията и чувствата на детето;
• възрастта и степента на зрялост;
• физическите, психическите и емоционалните потребности;
• досегашната привързаност към бабата и дядото;
• ролята на бабата и дядото в живота на детето;
• риска от вредно влияние;
• възможността за спокойна и безопасна комуникация;
• отношението на възрастните към родителите;
• риска детето да бъде въвлечено в конфликт;
• нуждата от стабилност, предвидимост и емоционална сигурност.

Най-добрият интерес на детето не се свежда до това дали родителят одобрява контактите.

Възможно е отношенията между родителите и бабата и дядото да са лоши, но това само по себе си не означава, че детето няма интерес да общува с тях.

Същевременно, ако бабата или дядото

• настройват детето срещу родител,
• упражняват натиск,
• създават страх,
• пренасят конфликта върху детето или
• застрашават неговото психическо и емоционално развитие,

съдът може да откаже режим или да определи силно ограничени и защитени контакти.

Конфликтът между родителите и бабата и дядото не е решаващ сам по себе си

В практиката по дела за лични отношения баба и дядо с внуче, често се срещат случаи, при които родителят отказва контакт между детето и бабата и дядото поради личен конфликт, развод, спор за родителски права, напрежение след раздяла или дългогодишни семейни противоречия.

Тези конфликти са релевантни, но не са автоматично основание за отказ.

Съдът следва да прецени дали конфликтът реално вреди на детето или дали може да бъде преодолян чрез внимателно определен режим.

Възможно е по делото за Лични отношения баба и дядо с внуче съдът да постанови:

• по-кратки срещи в началото;
• срещи в присъствието на родител;
• срещи в защитена среда;
• постепенно увеличаване на времето;
• забрана за обсъждане на съдебни спорове пред детето;
• конкретен ред за предаване и връщане на детето;
• режим, който не съвпада и не пречи на режима на родителя.

Основната цел е детето да не бъде превърнато в инструмент в спора между възрастните.

Самостоятелно право ли е правото на баба и дядо?

Да. Правото на лични отношения между детето и неговите баба и дядо е самостоятелно.

То не зависи изцяло от правата на родителя, по чиято линия са бабата и дядото.

Например, ако бащата има режим на лични отношения с детето, това не означава автоматично, че бабата и дядото по бащина линия нямат нужда от собствен режим.

Съдът обаче ще прецени дали детето вече общува с тях по време на режима на бащата и дали е необходимо отделно време.

Също така, ако майката упражнява родителските права, това не означава, че роднините по бащина линия следва да бъдат изолирани от живота на детето.

Съдът търси баланс между:

• правото на детето да общува с родителите си;
• правото на детето да поддържа връзка с близки роднини;
• нуждата от стабилен дневен режим;
• училищни и извънкласни ангажименти;
• възрастта и емоционалното състояние на детето;
• опасността от претоварване с твърде много режими и срещи.

Доказателства са важни по дело за лични отношения с внуче?

За успешното водене на дело по чл. 128 СК е важно да се докаже не просто родствената връзка, а реалният интерес на детето от контакт с бабата и дядото.

Полезни доказателства могат да бъдат:

• удостоверение за раждане на детето;
• доказателства за родствената връзка;
• снимки от съвместни празници, почивки и семейни събития;
• кореспонденция с родителите относно искани срещи;
• съобщения, от които се вижда отказ или възпрепятстване на контактите;
• доказателства, че бабата и дядото са полагали грижи за детето;
• свидетелски показания за близостта между детето и прародителите;
• данни за условията, при които ще се осъществяват срещите;
• медицински, психологически или социални данни, когато са относими;
• доказателства за спокойна, стабилна и безопасна семейна среда;
• доказателства за липса на поведение, което настройва детето срещу родител.

Когато връзката е била прекъсната за дълъг период, съдът може да подходи по-внимателно и да определи поетапен режим, за да не се създаде стрес за детето.

Какъв режим може да определи съдът?

Няма универсален режим.

Всеки случай се решава индивидуално.

Възможни варианти са:

1. Кратък начален режим

Например срещи веднъж или два пъти месечно за няколко часа, особено когато детето е малко или дълго време не е виждало бабата и дядото.

2. Разширен режим

Когато има силна емоционална връзка и липсва риск за детето, съдът може да определи по-дълги срещи, включително през почивни дни.

3. Режим с преспиване

Такъв режим е възможен, но зависи от възрастта на детето, досегашната връзка, условията в дома на бабата и дядото и психологическата готовност на детето.

4. Режим по време на ваканции

При по-големи деца и установена близка връзка може да се определи контакт през част от училищните ваканции.

5. Защитен режим

При напрежение, конфликт или нужда от наблюдение съдът може да определи срещи в присъствие на родител, социален работник, психолог или друго подходящо лице.

6. Неприсъствен контакт

Съдът може да предвиди телефонни разговори, видео разговори, електронни съобщения или други подходящи средства за комуникация.

Значението на чл. 59, ал. 10 и 11 СК

След измененията в Семейния кодекс чл. 128, ал. 2 СК препраща към чл. 59, ал. 10 и 11 СК.

Това е важно, защото при нужда съдът може да определи защитни мерки за осигуряване на изпълнението на режима, включително:

• личните отношения да се осъществяват в присъствие на определено лице;
• срещите да се провеждат на определено място;
• срещите да се провеждат в защитена среда;
• да се предвиди участие на психолог или социален работник;
• да се уредят разходи за пътуване на детето или придружаващо лице;
• режимът да бъде изменен при промяна на обстоятелствата;
• да се реагира при неспазване или ограничаване на определените контакти.

Тези изменения засилват практическата възможност съдът да постанови не просто формален режим, а изпълним, безопасен и съобразен с реалната семейна ситуация механизъм за контакт.

Може ли режимът на баба и дядо да замести режима на родител?

Не, режимът на лични отношения на бабата и дядото не може да измества режима на родителя и не трябва да лишава детето от време с майката или бащата.

Изключение има в хипотезата на чл. 128, ал. 3 СК, когато родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване.

Тогава този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.

И в тази хипотеза обаче съдът преценява конкретния интерес на детето и не допуска механично заместване, ако това би създало напрежение, несигурност или конфликт.

Как протича дело по чл. 128 СК?

Производството започва с молба до районния съд по настоящия адрес на детето.

В молбата следва ясно да се посочи:

• кои са молителите;
• каква е родствената връзка с детето;
• какви контакти са съществували досега;
• защо контактът е прекъснат или ограничен;
• какъв режим се иска;
• защо този режим е в интерес на детето;
• какви доказателства се представят;
• дали има други дела за родителски права, издръжка, домашно насилие или международни семейни спорове.

Съдът може да събере доказателства служебно, да изиска социален доклад, да изслуша страните, да изслуша детето при условията на закона и при нужда да назначи експертиза.

Когато детето е навършило 10 години, то по правило се изслушва, освен ако това би навредило на неговия интерес.

При по-малко дете изслушване също е възможно според степента на развитие и конкретните обстоятелства.

Какво значение има социалният доклад?

Социалният доклад е особено важен, защото дава информация за:

• семейната среда;
• отношенията между детето и страните;
• емоционалното състояние на детето;
• условията за осъществяване на контактите;
• риск от конфликт или вредно влияние;
• нагласите на родителите;
• възможността контактът да се осъществява спокойно и безопасно.

Съдът не е формално обвързан от социалния доклад, но обикновено го взема предвид при формиране на преценката за интереса на детето.

Детето има ли право да иска контакт с баба и дядо?

Да. Чл. 128 СК изрично предвижда, че това право има и детето.

Това е важно, защото режимът на лични отношения не съществува само в полза на възрастните.

Той защитава и правото на детето да поддържа стабилна връзка със своите близки, когато тази връзка е полезна за неговото развитие.

Лични отношения с баба и дядо, когато детето живее в чужбина

Когато детето има международен елемент — например живее в друга държава членка на Европейския съюз — въпросът не се решава само по българското вътрешно право.

В такива случаи трябва да се прецени международната компетентност, обичайното местопребиваване на детето и приложимите правила на правото на Европейския съюз.

Практиката на Съда на Европейския съюз приема, че понятието „право на лични отношения“ не се отнася само до родителите, а може да обхваща и правото на лични отношения между детето и неговите баба и дядо.

Затова при международни случаи е необходимо внимателно да се провери кой съд е компетентен, дали българският съд може да разгледа молбата и как ще се признае или изпълни постановеното решение в чужбина.

Кога съдът може да откаже режим?

Съдът може да откаже определяне на режим или да постанови силно ограничен режим, ако установи, че контактът не е в интерес на детето.

Такива случаи могат да бъдат налице при:

• насилие;
• психически натиск;
• настройване срещу родител;
• злоупотреба с детето в конфликта между възрастните;
• тежки зависимости;
• неподходяща семейна среда;
• риск за здравето или сигурността на детето;
• трайно отчуждение, при което внезапният контакт би бил травматичен;
• липса на реална емоционална връзка и липса на перспектива тя да бъде изградена безопасно;
• поведение на бабата и дядото, което застрашава спокойствието и развитието на детето.

Отказът не се основава на личното недоволство на родителя, а на конкретна преценка дали контактът би бил вреден или неподходящ за детето.

Въпроси при дела за лични отношения баба и дядо

1. Искане за прекалено широк режим

Съдът рядко приема режим, който натоварва детето или измества времето с родителите.

2. Превръщане на делото в спор между възрастните

Фокусът трябва да бъде върху детето, а не върху обвинения между родителите и прародителите.

3. Липса на доказателства за реална връзка

Родствената връзка сама по себе си не е достатъчна. Важно е да се докаже, че контактът е полезен за детето.

4. Негативно говорене срещу родител

Това може да бъде сериозен аргумент срещу определяне на широк режим.

5. Искане, което съвпада с режима на родител

Ако исканият режим влиза в конфликт с режима на майката или бащата, съдът може да го ограничи или измени.

6. Липса на конкретика

Молбата трябва да съдържа ясен режим: дни, часове, място на предаване, празници, ваканции, комуникация и начин на изпълнение.

Може ли режимът да бъде изменен?

Да, само ако обстоятелствата се променят, режимът може да бъде изменен.

Промяна може да се наложи при:

• промяна в местоживеенето на детето;
• започване на училище;
• влошаване или подобряване на отношенията;
• неспазване на режима;
• възникване на риск за детето;
• установяване на по-силна връзка между детето и бабата/дядото;
• необходимост от защитени контакти;
• отпадане на нуждата от присъствие на трето лице;
• промяна в здравословното състояние на участниците.

Семейните отношения са динамични, затова съдебният режим не е окончателен за всички бъдещи житейски ситуации.

Защо е важна правната помощ по дела по чл.128 СК?

Делата за лични отношения баба и дядо изглеждат емоционално разбираеми, но юридически изискват внимателна подготовка.

Необходимо е да се изгради аргументация, която показва:

• защо контактът е в интерес на детето;
• каква е реалната връзка между детето и бабата/дядото;
• какъв режим е подходящ;
• защо режимът няма да навреди на отношенията с родителите;
• как ще се избегне конфликт;
• как ще се осигури стабилност и предвидимост за детето;
• какви доказателства подкрепят искането.

Добре подготвената молба по чл. 128 СК трябва да бъде конкретна, доказателствено обоснована и фокусирана върху детето.

Правна помощ при дело за лични отношения с внуче

Ако сте баба или дядо и контактът с Вашето внуче е прекъснат, ограничен или възпрепятстван, можете да потърсите съдействие за подготовка и водене на дело по чл. 128 СК.

Нашата кантора оказва правна помощ при:

• изготвяне на молба до съда;
• събиране и структуриране на доказателства;
• защита при възражения от родител;
• дела с международен елемент;
• промяна на вече определен режим;
• изпълнение на съдебно определени лични отношения;
• случаи на родителско отчуждение и прекъсната семейна връзка.

Всяко запитване се разглежда индивидуално според конкретните факти, възрастта на детето, семейната ситуация и приложимата съдебна практика.

За допълнителна информация се обърнете към нас на телефон + 359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Какво представлява искането за лични отношения на баба и дядо ?

В делото за лични отношения на баба и дядо по чл. 128 СК става дума за интереса на детето да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност

Какво се цели с дело лични отношения на баба и дядо ?

Целта на делото по чл. 128 СК пред Районен съд е да осигури най-добрият интерес на децата, който принцип е инкорпориран в Общия коментар No 14 (2013 г.) на Конвенцията за правата на детето на ООН.

Кои са страни по делото по чл. 128 СК?

Право да искат постановяване на такъв режим са както бабата и дядото /независимо дали действат заедно или всеки за себе си/, така и самото дете чрез законните си представители. Ищци са баба или дядо или двамата заедно, а ответник са и двамата родители, което означава, че искът винаги следва да е насочен и към двамата едновременно, ако същите упражняват родителски права за детето.

Къде се разглежда дело по чл. 128 СК ?

Компетентен е Районенсъд по настоящия адрес на детето,. Когато адресът на детето не съвпада с постоянните адреси на родителите, искът се насочва към Районен съд по местоживеенето на детето.

Кое е важното в делото за лични отношения на баба и дядо ?

Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време.

Следва ли да се докаже пречене за виждане на детето по чл. 128 СК ?

Не е от основно значение и обстоятелството пречи ли някой от родителите на поддържането на редовен контакт между бабата и дядото и детето. В текста на чл. 128 от СК не се съдържа изричното изискване да се пречи на поддържането на лични отношения с детето

Каква е съдебната практика по дела за лични отношения на баба и дядо ?

Подадената молба за определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата от една страна и внука – от друга, с посочен режим не обвързва съда

В случай на конфликт с родителите на детето ?

Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо.

За какво следи съдът в делото по чл. 128 СК?

Като ищец бабата и дядото имат следва да имат поведение, което не накърнява интересите на родителите на детето. Те следва да се грижат за детето, като не застрашават развитието му. Не е в интерес на детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него,