Публикации

Искове с малък материален интерес

В последните няколко години поради претенции към длъжници в чужбина, значително нарастнаха въпросите към съдебните Искове с малък материален интерес.

В съдебната практика, процедурата по предявяване на Съдебни искове с малък материален интерес се осъществява по Исков формуляр А по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 за европейска процедура за искове с малък материален интерес, съгласно Европейска процедура по Регламент 861/2007г.

В практиката „иск с малък материален интерес“ най-често се свързва с Европейската процедура за искове с малък материален интерес (European Small Claims Procedure) по Регламент (ЕО) № 861/2007, предназначена за трансгранични граждански и търговски спорове в ЕС.

Тя позволява сравнително бързо, основно писмено производство, със стандартни формуляри и улеснено изпълнение в друга държава членка.

Процедура за искове с малък материален интерес

Процедурата е опростена и ускорена писмена съдебна процедура за трансгранични граждански и търговски дела, като целта е да се намалят разходите и да се улесни изпълнението на решението в друга държава членка.

Паричният праг е до 5000 EUR, като се оценява главницата (в общия случай без лихви/разноски при преценката за прага).

Регламентът е модернизиран с Регламент (ЕС) 2015/2421 и изрично е отразено, че се прилага за искове до 5000 евро.

Внимание: все още се срещат материали, които посочват стар праг 2000 EUR – това е остаряло спрямо действащата уредба след измененията.

Кога има „трансграничен“ спор?

Процедурата е приложима, когато:

спорът е граждански/търговски, и
има трансграничен елемент (например ищецът и ответникът са в различни държави членки, или изпълнението/доставката/вредоносният резултат е в друга държава).

Процедурата не е „вътрешна“ – тя е за спорове с елемент „през граница“.

Изключения – за кои спорове НЕ се прилага?

Регламентът изключва редица категории. Сред основните изключения са :

Съдебни дела за статут/правоспособност;
семейни отношения и издръжка; наследяване;
несъстоятелност; социално осигуряване;
арбитраж; трудово право;
наем на недвижими имоти;
нарушения на личния живот и права, свързани с личността (вкл. клевета).

Процедура по Регламент 861/2007г.

Процедурата започва с Формуляр А (стандартен исков формуляр) + приложенията (доказателства).

Ключови срокове по логиката на процедурата (общо описание):

Съдът изпраща иска на ответника в 14-дневен срок от получаване на надлежно попълнения формуляр.
Ответникът разполага с 30 дни да отговори.
След отговора (или след събиране на необходимото), съдът цели да постанови решение в кратки срокове; ако е нужно, може да поиска допълнителна информация, да събира доказателства по най-опростения начин или да насрочи изслушване, включително чрез дистанционни технологии (видео/телеконференция).

Производството е основно писмено; устно изслушване не е „задължително по подразбиране“, а при необходимост.

Съдебни такси и разноски

По правило се прилагат установените в закона националните такси, събирани от съдилищата, като за България, официалната справка на Европейския портал за електронно правосъдие посочва:

Държавна такса: 4% върху цената на иска
Ако таксата не се плати при подаване, съдът дава срок за внасяне; при неизпълнение исковата молба се връща и делото се прекратява (по общите правила).

Разноските по делото по принцип се възлагат на загубилата страна, но има принцип за недопускане на ненужни/непропорционални разноски.

Компетентният съд в България

Това е практическата „болна тема“ при искове с малък материален интерес, когато специален материален закон сочи друг съд.

В българското процесуално право има специална норма за тази европейска процедура – чл. 624 ГПК, която урежда родовата подсъдност:

първа инстанция – районният съд (по постоянен адрес/седалище на ответника);
обжалване – окръжният съд;
уредени са и правила за преразглеждане/отмяна и приложимост на общите правила на ГПК, доколкото регламентът не предвижда друго.

Това означава: ако ищецът избере да върви по Регламент 861/2007, много често компетентността в България се „води“ от чл. 624 ГПК, а не от общите правила за съответния вид иск по националния ред.

Самият чл. 96 ЗАПСП действително установява родова подсъдност на споровете по ЗАПСП пред окръжните съдилища.
Но при „европейската малка процедура“ въпросът опира до конкуренция на специални правила за подсъдност и до логиката на чл. 624 ГПК като процесуална норма, „вграждаща“ Регламент 861/2007 в българския процес.

8) Грешки при иск по Регламент 861/2007г.

Подаване по грешна процедура
Преди да се избере Регламент 861/2007, трябва да е сигурно, че спорът е трансграничен, в рамките на 5000 EUR, и не попада в изключенията.
Грешна подсъдност
Особено при специални закони (авторско право, конкуренция, интелектуална собственост) – изборът на европейската процедура може да „препрати“ към чл. 624 ГПК (районен съд).
Непълни доказателства още при Формуляр А
Процедурата е бърза и писмена; слаб старт (липса на договори, фактури, кореспонденция, снимки/скрийншотове, експертни становища) често води до указания и забавяне.
Такси
В България таксата е 4% ; пропускът да се внесе/докаже плащането води до процесуални последици.

За допълнителни въпроси и нужда от съдействие се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

09.01.2026/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Събиране просрочени вземания

Съществен въпрос, с който често се обръщат за правна помощ е съдействие при събиране просрочени вземания

Когато някой ви дължи пари – независимо дали поради

А/продажба на стока,

Б/предоставена услуга,

В/ Договор за наем, заем, договор за изработка,

Г/ неоснователно платена сума,

Д/обезщетение, неустойка, лихва и др. –

…..и разбира се не ги е платил на уговорения падеж, това лице става ваш длъжник в неизпълнение на изискуемо задължение за плащане.

В този случай съществува задължение, падежът е настъпил, а длъжникът не изпълнява

Тогава вие като кредитор имате възможност да инициирате действия за събиране на вземането.

Защо е важно да действате своевременно

Имуществото на длъжника може да се измени: физически лица или фирми могат да прехвърлят имущество, което усложнява събирането.
Законът предвижда давност, след която длъжникът може да възрази, че вземането е погасено по давност.

Например при търговски вземания давностният срок е 5 години.

Колкото по-дълго се отлага, толкова по-низък е шансът да се стигне до реално изпълнение.
Извънсъдебните методи (напомняния, покани) често са по-евтини и по-бързи от съдебните.

Основни етапи при събиране на вземания

1. Проучване на имущественото състояние на длъжника

Преди вземането на правни действия е препоръчително да се направи анализ дали длъжникът има налично имущество, банкови сметки, недвижими имоти и др. Това формира стратегията за събиране.

2. Извънсъдебни действия

Изпращане на покана за доброволно изпълнение – официално писмо, което да мотивира длъжника да плати.
Водене на преговори и подписване на извънсъдебни споразумения – често по-бърз и по-евтин път.

3. Съдебно производство и обезпечителни мерки

Ако длъжникът не плати доброволно – подаване на иск, издаване на изпълнителен лист, образуване на изпълнително производство.
Приложени може да бъдат обезпечителни мерки: запор на банкови сметки, възбрана на недвижими имоти, опис и продажба на движимо имущество.

4. Принудително изпълнение

Съдебен изпълнител (частен или държавен) осъществява действия спрямо имуществото на длъжника – участие на кредитора чрез молби за опис, продажба, вземане на публична продан.

Какво трябва да знае кредиторът

Уверете се, че имате писмено доказателство за вземането: фактура, договор, протокол за извършена услуга, запис на заповед или друго. Без изпълнително основание (документ, който да дава възможност за принудително събиране) процедурата може да се затрудни.
Изберете подходящия вид съдебна процедура според стойността и характера на вземането. При малки суми може да се използва заповедно производство, при по-големи – искова.
Обърнете внимание на давностния срок: той започва да тече от деня, в който задължението е изискуемо. След изтичане на давността длъжникът може да възрази.
При избор на кантора или адвокат виждайте да се работи в рамките на закона и с внимание към етичните правила – дейността по събиране не трябва да нарушава законодателството за защита на личните данни, правата на длъжника и др.

Какви услуги предлага кантората

Ние работим с физически лица и фирми на територията на цялата страна.

Независимо от това на какво основание е възникнало вземането Ви, можем да съдействаме с:

Проучване на имотното състояние на длъжника
Изготвяне и изпращане на покана за доброволно изпълнение
Водене на преговори и сключване на извънсъдебни спогодби
Налагане на предварителни обезпечителни мерки (запор, възбрана)
Образуване и водене на съдебно производство за събиране на вземания
Образуване и водене на изпълнителни дела пред ЧСИ/ДСИ

Защо да изберете нас

Подхождаме навреме: колкото по-рано започнете, толкова по-добър шанс за резултат с по-ниски разноски.
Имаме опит с различни категории вземания – договорни, неоснователно платени суми, трудови, наеми, лихви и др.
Действаме професионално и дискретно.
За контакт: 089 790 4391

Какво представлява вземането и кога длъжникът е в неизпълнение

Ако някой Ви дължи пари и не ги е платил навреме – важно е да не се колебаете.

Своевременният правен подход може да предотврати загубата на възможността да съберете вземането си и да минимизира риска от увеличаване на разноските.

Свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg

Ние ще Ви съдействаме от началото до окончателното събиране на дължимата сума.

02.11.2025/by lawyer

News, Personal, Полезни статии

Навло при извършен превоз

Много често клиенти се обръщат към нас с въпроси, свързани със събиране на неплатено навло при извършен превоз.

Възникналите казуси обикновено се отнасят до договори за превоз на товари или спедиционни договори, при които не е изплатено договореното навло.

Регулация по ЧМР Конвенцията

ЧМР Конвенцията (Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки) регулира международния автомобилен превоз на стоки между две или повече държави, като поне една от тях трябва да бъде страна по Конвенцията.

Конвенцията обхваща всички договори за превоз на стоки срещу заплащане, при които:

Мястото на приемане на стоките и крайната дестинация са в различни държави.
Поне една от тези държави е страна по ЧМР Конвенцията, независимо от националността или седалището на страните по договора.

Изисквания на ЧМР товарителница

ЧМР товарителницата е ключовият документ при международния превоз на стоки.

Тя изпълнява няколко важни функции:

Доказателство за сключването и изпълнението на договора за превоз.
Документ, който удостоверява приемането на товара от превозвача и доставката му на крайната дестинация.
Инструмент за уреждане на задължения, възникнали при извършване на превоза.

Товарителницата трябва да съдържа информация за:

Мястото на приемане и доставка на стоките.
Характеристиките и количеството на превозвания товар.
Данни за изпращача, получателя и превозвача.
Условията на превоза.

Обхват на ЧМР Конвенцията

ЧМР Конвенцията се прилага не само за сухопътни международни превози, но и за комбинирани превози

Нейното приложение се разпростига когато автомобилите се транспортират по море, железопътен транспорт или въздух, при условие че стоките остават в превозното средство по време на целия транспортен процес.

Задължения на страните

ЧМР Конвенцията урежда:

Отговорностите на превозвача за загуба, повреда или забавяне на стоките.
Задълженията на изпращача и получателя за плащане на навлото.
Редът за подаване на претенции и уреждане на спорове, включително предявяване на искове за неизпълнение на задължения.

Роля на ЧМР Конвенцията при събиране на навло

В случай на неплатено навло, превозвачът може да използва ЧМР товарителницата като доказателство за извършения превоз и основание за претенция.

ЧМР Конвенцията предвижда, че превозвачът има право да задържи товара до изплащане на дължимите суми, ако това е уговорено в договора.

ЧМР Конвенцията предоставя ясна правна рамка за уреждане на спорове, свързани с международния превоз на стоки.

Тя защитава правата както на превозвачите, така и на изпращачите и получателите, като същевременно осигурява предвидимост и прозрачност в отношенията между страните.

Договор за превоз на товари

Страни по него са превозвачът и товародателят.

Товародателят предоставя стоката, а товарополучателят извършва превоза се издава и фактура.

Най-често това задължение за извършен превоз възниква за товарополучателят.

С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място товар.

Най-често в практиката, доказателство за сключването на такъв договор е изпращането на заявка за превоз на товар от изпращача на стоката – товародателя.

Но такава заявка може да изпрати и спедитор, който професионално се занимава с намирането на товари и осъществяване на превоз на стоки.

При сключване на договор за превоз се издава товарителница за товара, заедно с фактура за навло за извършен превоз.

При сключване на Договора за превоз и фактура за навло следва да бъдат изяснени какви задължения има превозвачът, включително:

1.Сигурност и безопасност:

Превозвачът трябва да гарантира, че товарът ще бъде превозен безопасно до крайната дестинация без увреждане или загуба.

2. Срокове на доставка:

Товарът трябва да бъде доставен в уговорените срокове. Забавянето може да доведе до санкции или отказ от плащане.

3. Отчетност и документиране:

Издаването на всички необходими документи, като ЧМР товарителница и фактури, които служат като доказателство за извършения превоз.

4. Комуникация:

Превозвачът трябва да поддържа редовна комуникация с товародателя или спедитора относно статуса на превоза и евентуални проблеми, които могат да възникнат по време на транспортирането.

5. Отговорност при щети:

Превозвачът носи отговорност за евентуални щети по товара, освен ако не докаже, че щетите са настъпили по причини, които не е могъл да предотврати.

Изпълнението на тези задължения е критично за успешното приключване на превоза и навременното събиране на навлото.

За информация за задължение за извършен превоз, обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

20.05.2024/by lawyer

Полезни статии

Законна лихва

Определяне на законна лихва

Когато длъжникът на едно парично задължение не го изпълни на падежа, за него възниква задължението да поправи възникналите вследствие на неизпълнението вреди за кредиторите му.

В тези случаи законът казва, че длъжникът дължи обезщетение за настъпилите закъснителни (мораторни) вреди.

Поради особения характер на паричното задължение и обезщетението за неизпълнението му е прието да се нарича лихва, но за да се разграничава от същинската лихва, същата се обозначава като мораторна (закъснителна) лихва. В зависимост от основанието за възникването £ тя може да бъде договорна (например по договор за кредит) или законова – чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Размерът на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

За целта Министерският съвет беше приел ПМС № 72 от 08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от 22.08.1995 г.), което в единствения си член предвиждаше, че годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент, обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в конвертируема валута

Често пъти се случва, при неизпълнение на договорно задължение по един договор да се стигне до незпълнение или „забавено изпълнение“.

В повечето търговски и граждански договор задълженията имат финансов характер, а тяхното изпълнение е свързано с изтичането на определен срок. Задълженията по сключените граждански и търговски договор са винаги финансови и за тях се уговаря възнаграждение, което възнаграждение за този договор, представлява изплащане на парична сума.

Легално определение за законна лихва

Забавата за изпълнение на това парично задължение, особено когато има и санционен характер формира и съответната законна лихва има паричен израз.

Терминът , „законна лихва за забава“ е ясно очертан с Директива 2011/7/ЕС. Понятието намира и легално определение в законодателството с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, приравнява дължимата законна лихва на обезщетение.

Важното, което е нужно да отбележим, че тази т.нар. Законна лихва, имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т.нар. деликт или основанието за лихвата е деликтно, то лихвата, имаща обезщетителен характер се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна.

Размер на законната лихва

Размерът на законната лихва се определя на база Постановление на Министерски съвет № 426 от 18 декември 2014 г. и респективно е основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10 (десет)%.

Със законна лихва се начисляват и следните държавни вземания (чл.1 ЗЛВДТДПДВ): данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета (напр. чл.113, ал.1 КСО, чл.107 ЗЗО), вноски към задължителното застраховане на имущества. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.

Погасяване на законната лихва

Съобразно чл.111, буква „в“ ЗЗД, всички дължими и изисквуеми вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Същественото в случая е, че погасителната давност НЕ се прилага служебно и повечето хора считат, че след като е изтекъл предвиденият от закона в чл. 111 ЗЗД тригодишен срок, то тази лихва „автоматично“ става недължима, което за съжаление реално НЕ е така.

За да бъде погасена по давност, задължението по тази лихва е нужно длъжникът да се е позовал на изтеклата погасителна давност и писмено да е заявил на своя кредитор, че спрямо него срокът за погасяване на това задължение по чл. 111 ЗЗД е изтекъл и същото това задължение за лихва се счита за погасено.

За повече информация, моля не се колебайте да ни потърсите и на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail info@lawyer-bulgaria.bg

21.04.2018/by lawyer