Какво се случва, ако почине ответника ?

Често пъти по дела се случва, да се зададе въпроса Какво се случва, ако почине ответника ?

Законът предвижда, че „когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, делото продължава с участието на правоприемник“

Законът приема, че когато страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът конституира нейните правоприемниците.

Наследяването по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато починалата страна е оставила общо завещание, като страна по делото се конституира назначеният с него универсален наследник, който измества наследниците по закон.

Правна регламентация на случая с починал ответник

Когато предмет на делото е право, което е предмет на завет починалата страна се замества от заветника“

Съдебната практика приемаше, че в случай на предявен иск срещу ответник, който е починал към момента на завеждане на делото, делото бъде спряно

Законът сочи, че наследниците издирени и делото продължено срещу тях по реда на чл. 227 ГПК.

Т.е. приема се, че е налице нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена.

В някои становища когато има данни за неговите наследници или ответникът е  починал още преди завеждане на делото и бъдат издирени наследниците му, се касае за нередовна искова молба.

Какво казва законът ? 

Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо.

За да породи задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да разреши конкретния гражданскоправен спор

Правото на иск, като всяко субективно право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име се предявява искът и да бъде надлежно упражнено.

Законът следва да отговори еднозначно на въпроса Какво се случва, ако почине ответника ?

Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на определени

А/ положителни условия (процесуални предпоставки) и от

Б/ липсата на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона

Съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.

В случай на смърт на ответник, делото следва да продължи срещу тях при условията на чл. 227 ГПК.

Съдебната практика приема, че правоприемство в процеса по реда на чл. 227 ГПК настъпва само ако и двете страни са притежавали процесуална правоспособност към момента на предявяване на иска.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 58/22.04.2010 г. по гр. д. № 124/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО, се приема, че правоприемството в процеса по реда на чл. 227 ГПК, настъпва само при висящо производство,

Това се отнася за случаите, когато и двете страни са притежавали процесуална правоспособност.

В случай, че е предявен иск срещу юридическо лице, загубило своята правосубектност преди подаване на исковата молба, поради вливането му в друго юридическо лице  няма качество надлежна страна по закон.

В този случай провеждането на исковото производство при първоначална липса на правен субект е недопустимо, като е прието че при липса на възникнало процесуално правоотношение между ищеца, ответника и съда

ВКС е приел, че не се касае до нередовност или поправка на исковата молба, която може да бъде отстранена по реда на ГПК, а до липса на първоначална процесуална легитимация