Компенсация за съдебни разноски
В съдебните дела се стига до присъждането на разноски и възниква въпроса за компенсация за съдебни разноски.
Самият граждански процес сочи необходимост от изрично искане за съдебни разноски, което се обосновава с принципа на диспозитивното начало.
Страната, която не е предизвикала неоснователно правния спор, е претърпяла вреда, като е направила процесуални разноски по делото
С това си участие и разходи тя е намалила своето имущество.
В този случай вредата е причинена от неоснователното поведение на противната страна, поради което законът възлага на последната задължението да я поправи
Това поправяне се изразява в заплащане разноските по делото.
Конкретно са налице елементите на непозволеното увреждане. Законът разглежда въпроса за този деликт, като обхваща всичките му елементи
А/ деяние на страната, предизвикала неоснователно правния спор,
Б/ Това деяние представляв недобросъвестно упражняване на процесуалните права – противоправно;
В/вреда, изразяваща се в направените от насрещната страна процесуални разноски и
Г/причинна връзка между вредата
Д/Недобросъвестното поведение на задълженото лице
Съдът не следва да присъжда разноски, натоварвайки другата страна, които кредиторът на вземането за обезщетение за тези разноски не е поискал.
Затова съдът е длъжен да прецени този факт, тъй като искане може и да не е направено умишлено, а не поради съображения за ненатоварване на длъжника с разходи.
Кога възниква претенцията за съдебни разноски ?
В края на съдебния процес, се стига до ангажиране на отговорност за разноски. Въпреки това е налице и една пречка пред реализирането й.
Тази отговорност се реализира единствено в хода на висящ процес, като е възможно това да стане с крайния акт по същество.
Частен случай е това да стане с допълнително Съдебно определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
Тъй като разноски се присъждат за водене на съдебни производства, съдът би бил органът, който ще вземе окончателно решение по всеки правен спор
Това решение касае и въпросът за направените разноски. Затова съдът е органът, който ще възлага отговорност за разноски.
Каква е съдебната практика по въпроса ?
Съгласно мотивите на Определение № 511/19.10.2016 г. по ч.т.д. № 2006/2016 г., II ТО на ВКС не се присъждат разноски в частни производства, освен онези, които се отнасят до въпроса за прекратяване на процеса между страните.
Съдебни състави допускат присъждане на разноски в спомагателни производства, които се решават с краен акт, като се произнасят по искания за изменение на определение в частта за разноските.
По отношение на производствата за издаване на изпълнителен лист е налице и съдебно решение на ВКС
Съгласно това Съдебно решение на ВКС разноските в съдебния и изпълнителния процес и се изчисляват и събират от съдебния изпълнител.
в България действа принципът, че разноски не се присъждат извън рамките на производството, в същите са били сторени.
Разноски се присъждат с всеки акт, който слага край на производство за разрешаване на правен спор.
Тези разноски би следвало да се присъждат и с определенията, които преграждат за хода на делото. Разноски следва да се присъдият и с Определения, с които се решават въпроси по същество в други производства.