Кой плаща Авариен комисар
Все по-често в случай на ПТП клиенти ни питат Кой плаща Авариен комисар.
Транспортът на стоки е динамична дейност, която се отличава с кратки срокове за реакция при липси, повреди и съмнения за увреждане на товара.
Именно в тези кратки срокове трябва да бъдат събрани доказателства, да бъдат направени възражения и да бъдат подготвени претенции за обезщетение.
Все по-често при настъпило ПТП, увреждане на стока по време на превоз или спор със спедитор и превозвач клиентите ни питат: кой плаща Авариен комисар?
Това е напълно логичен въпрос.
При транспорт на стоки доказателствата се губят бързо.
Повредената опаковка се изхвърля, стоката се преработва, преопакова или унищожава, а по-късно в съдебен спор започва основният проблем – липсват навременни и годни доказателства за момента, вида и причината за щетата.
Именно затова при увреден товар едно от първите практически важни действия е незабавно документиране на състоянието на пратката – чрез отбелязване в товарителницата, приемо-предавателен протокол, снимки, видео, запазване на опаковката и при необходимост – чрез оглед и доклад от авариен комисар.
Какво представлява авариен комисар
Когато се поставя въпросът Кой плаща Авариен комисар, първо трябва да се изясни каква е ролята му.
Авариен комисар е специалист, който извършва оглед на увредената стока, описва видимото ѝ състояние, отбелязва характера на повредите, вероятните причини за увреждането, обхвата на щетата и често дава становище относно:
- възможността за последващо ползване;
- сортиране на годна и негодна част;
- преопаковане;
- обезценка;
- унищожаване;
- salvage стойност на остатъците.
На практика протоколът на аварийния комисар често се превръща в един от най-важните документи при:
- рекламация до превозвача;
- претенция до застрахователя;
- спор по застраховка „Карго“;
- спор по застраховка „Отговорност на превозвача“;
- регресна претенция;
- съдебен иск за обезщетение;
- спор относно причината за щетата;
- спор относно размера на вредите.
Защо въпросът „Кой плаща Авариен комисар“ е толкова важен
При спор за увреден товар най-големият проблем почти винаги е доказването.
Не е достатъчно само да се твърди, че стоката е била повредена. Трябва да се установят конкретни обстоятелства:
- какво е било състоянието на товара при доставката;
- дали повредата е явна или скрита;
- направени ли са своевременно възражения;
- какъв е размерът на вредата;
- има ли причинна връзка между превоза и увреждането;
- не се ли касае за лоша опаковка;
- не се ли касае за вътрешен недостатък на стоката;
- не се ли касае за неправилно товарене или подреждане от изпращача или получателя.
Точно тук авариен комисар има ключова функция. Неговият оглед често е мостът между фактическата щета и правно доказуемата претенция.
Кой плаща Авариен комисар – кратък правен отговор
Най-точният отговор е следният:
Няма универсално правило, че във всички случаи окончателно плаща само получателят, само превозвачът или само спедиторът.
Обичайно разходът първоначално се прави от лицето, което има непосредствен интерес да установи щетата и да запази доказателствата – най-често получателя, собственика на товара, товародателя, застрахования или друго легитимирано лице.
След това този разход може да бъде претендиран срещу действително отговорната страна или срещу застрахователя, ако полицата и приложимият режим позволяват това.
С други думи:
- първоначално плаща този, който трябва спешно да организира огледа;
- окончателно разходът може да остане за сметка на него или да бъде прехвърлен върху виновната страна, ако това бъде доказано.
Най-често кой организира и плаща авариен комисар
В практиката най-често именно получателят или товарният интерес организира огледа и плаща авансово.
Причината е проста:
- той приема увредената стока;
- той вижда щетата при доставката;
- той носи риска доказателствата да се изгубят;
- той трябва незабавно да реагира;
- той подготвя претенцията към превозвача, спедитора или застрахователя.
При международен автомобилен превоз по CMR, ако получателят получи стоката без съвместна проверка с превозвача и без своевременни възражения, се поражда презумпция, че товарът е получен в състоянието, описано в товарителницата.
За явни липси и повреди възражението следва да бъде направено най-късно при доставката, а за скрити – в 7-дневен срок, като при забава рекламацията трябва да е писмена в 21-дневен срок.
Именно затова незабавният оглед е практически решаващ.
Трябва ли да плати получателят ?
Не. Това е една от най-честите заблуди.
Фактът, че получателят или собственикът на товара авансово е платил огледа, не означава автоматично, че той трябва окончателно да понесе този разход.
Окончателното разпределение на разхода зависи от:
- кой носи отговорността за самата щета;
- какво е уговорено в договора за превоз;
- какво е уговорено в договора за спедиция;
- има ли валидна застраховка;
- дали разходът е бил необходим;
- дали разходът е разумен по размер;
- дали е доказано, че този разход е направен именно за установяване или ограничаване на конкретната вреда.
Какво казва законът за отговорността при увреден товар
Отговорност на превозвача по CMR
CMR се прилага, когато мястото на приемане на товара и мястото на доставяне са в две различни държави, като поне една от тях е договаряща страна.
Конвенцията предвижда, че превозвачът отговаря за цялостната или частичната липса, за повредата на стоката и за забавата при доставянето между приемането и предаването на товара.
Същевременно CMR допуска и основания за освобождаване от отговорност.
Превозвачът може да се позове на вина на правоимащия, на нареждане на правоимащия, което не произтича от вина на превозвача, на собствен недостатък на стоката, както и на обстоятелства, които не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати.
Конвенцията урежда и т.нар. особени рискове, включително липса или недостатък на опаковката, манипулации по товарене/разтоварване от изпращача или получателя, както и естествени свойства на определени стоки.
Доказването на освобождаващите основания по чл. 17, § 2 е в тежест на превозвача.
Отговорност по Търговския закон
По българското право договорът за превоз на товари е уреден в Търговския закон.
Съгласно този режим превозвачът поема задължение да извърши превоза, да пази товара и да го предаде на получателя, а искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност.
Това означава, че освен бързата реакция при приемането на товара, от значение е и да не бъде пропуснат давностният срок за предявяване на иск или възражение.
Кога разходът за авариен комисар може да се търси от превозвача
1. Когато е налице доказана отговорност за щетата
Най-често разходът за авариен комисар се претендира, когато има достатъчно данни, че:
- товарът е бил приет без забележки;
- увреждането е настъпило по време на превоза;
- има своевременно възражение;
- има снимки, протокол и проследимост на щетата;
- липсват основания за освобождаване на превозвача;
- разходът за комисаря е бил необходим и разумен;
- има фактура и доказателство за плащане.
В такава хипотеза разходът може да се аргументира като необходим съпътстващ разход по установяване и доказване на вредата.
2. Когато застрахователната полица покрива този разход
При част от застраховките по транспортни рискове или по отговорност на превозвача общите условия предвиждат покритие за разходи по оглед, аварийни протоколи или ликвидация на щетата.
Тук обаче трябва ясно да се подчертае:
Не мога да потвърдя универсално правило, че всяка полица покрива разход за авариен комисар.
Това зависи изцяло от конкретната полица, общите условия, специалните клаузи и от това дали застрахователят е бил своевременно уведомен.
3. Когато разходът е бил необходим за ограничаване и доказване на вредата
При много видове товари без оглед от авариен комисар е практически невъзможно да се отдели:
- каква част е напълно негодна;
- каква част е частично увредена;
- каква част е годна за реализация след сортиране;
- каква е реалната обезценка.
Това е особено важно при:
- температурно увредени стоки;
- хранителни продукти;
- замразени товари;
- лекарства и чувствителни продукти;
- химически продукти;
- насипни товари;
- течове, разливи и счупвания;
- частични щети, при които трябва да се отдели годната от негодната част.
Кога разходът може да остане за сметка на товарния интерес
Въпросът Кой плаща Авариен комисар не може да се отдели от въпроса кой отговаря за самата щета.
Разходът може да остане за сметка на собственика на товара, изпращача или получателя, когато се установи например, че причината е:
Неподходяща или недостатъчна опаковка
CMR изрично поставя значение върху видимото състояние на стоката и опаковката при приемането ѝ, а сред особените рискове е и липсата или недостатъкът на опаковката за стоки, които поради естеството си са изложени на липса или повреда при липса на годна опаковка.
Неправилно товарене, подреждане или разтоварване
При CMR съществено значение имат и случаите, в които товаренето, подреждането или разтоварването са извършени от изпращача, получателя или лица за тяхна сметка.
Тогава спорът често се измества от въпроса за самото увреждане към въпроса кой е извършил неправилната манипулация.
Вътрешен недостатък или естествени свойства на стоката
При определени стоки увреждането може да е свързано с естествени качества – разваляне, теч, ръжда, изсъхване, вътрешна повреда или чувствителност към температура и влажност.
При превоз с хладилно оборудване CMR изисква превозвачът да докаже, че е взел всички необходими мерки относно избора, поддръжката и използването на оборудването, ако иска да се позове на тези рискове.
Нужда от помощ при транспортна щета
Ако имате спор по увредена пратка, ПТП, липса на товар, температурна щета, спор със спедитор, превозвач или застраховател, е важно веднага да се провери:
- приложим ли е Търговският закон или CMR;
- спазени ли са сроковете за възражение;
- има ли основание за ангажиране на отговорността на превозвача;
- може ли да се претендира разходът за авариен комисар;
- какви доказателства трябва да се съберат незабавно.
В случай на възникване на щета по превоз и нужда от информация, обадете се на тел. 0897 90 43 91 или пишете на office@lawyer-bulgaria.bg
