Tag Archive for: Кодекс за застраховането

Покана за регресно вземане

В последните няколко години все по-често към нас се обръщат клиенти с Покана за регресно вземане.

В последните няколко години все по-често към нас се обръщат клиенти с Покана за регресно вземане.

Как застрахователят може да ви потърси платеното обезщетение

Почти всеки шофьор е бил участник в пътнотранспортно произшествие (ПТП).

Важно е да знаете, че ако вие сте виновният за инцидента, вашият застраховател може да има право на регресен иск срещу вас – тоест да изиска възстановяване на платеното на пострадалото лице обезщетение, заедно с лихвите и разноските.

Това се случва в строго определени от закона случаи и често води до значителни финансови последици за водача.

Какво представлява застраховката „Гражданска отговорност“

Застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е задължителна по закон за всяко моторно превозно средство.

Тя покрива вредите, причинени на трети лица – както имуществени, така и неимуществени, в резултат на притежаването и/или използването на автомобила.

С договора за застраховка застрахователят поема задължение да обезщети пострадалите при настъпване на застрахователно събитие, а именно – реализиране на застрахователния риск, какъвто е например настъпването на ПТП.

На практика това означава, че пострадалото лице не е длъжно да търси първоначално лично виновния водач, а може да претендира обезщетение направо от застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Именно след извършване на това плащане, при наличие на законовите предпоставки, застрахователят може да се обърне срещу виновния водач с регресна покана или с последващ регресен иск пред съд.

Какво е регресно вземанеПокана за регресно вземане

Регресното вземане представлява правото на едно лице, което е платило чуждо задължение или е понесло определена имуществена тежест, да потърси обратно платеното от лицето, което по закон следва окончателно да отговаря.

В застрахователните отношения това означава, че след като застрахователят е изплатил обезщетение на увреденото лице, той при определени предпоставки може да търси от виновния водач сумата, която е изплатил.

Следователно Покана за регресно вземане не следва автоматично и не възниква при всяко ПТП.

Необходимо е да е налице изрично предвидено в закона основание, при което общественият интерес и добросъвестността в застрахователното право налагат тежестта от платеното обезщетение да не остане окончателно за сметка на застрахователя.

В кои случаи възниква право на регрес

Правото на регрес на застрахователя и Покана за регресно вземане обикновено се свързва с особено укоримо поведение на водача или с грубо нарушение на правилата за движение и задълженията му след настъпване на ПТП.

Най-често в практиката регресно вземане се претендира при случаи като:

  • управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата норма;

  • управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози;

  • отказ да бъде извършена проверка за алкохол или наркотични вещества;

  • управление без необходимата правоспособност;

  • напускане на местопроизшествието в нарушение на закона;

  • умишлено причиняване на застрахователното събитие;

  • използване на автомобила при обстоятелства, изключващи покритието или пораждащи специално право на регрес.

Всяко едно от тези основания подлежи на пълно доказване от застрахователя.

Самото твърдение в поканата не е достатъчно.

Необходимо е да са налице документи, протоколи, експертизи, наказателни постановления, присъди, справки от органите на МВР, медицински изследвания или други допустими доказателства, които да установяват съответното основание.

Какво представлява поканата за регресно вземане

Поканата за регресно вземане е писмено уведомление от застрахователя до виновния водач, с което последният се приканва доброволно да заплати сума, която дружеството твърди, че е изплатило на увреденото лице.

Обичайно в такава покана се посочват:

  • дата и място на настъпване на ПТП;

  • участниците в инцидента;

  • номер на застрахователната полица;

  • кратко описание на твърдяното основание за регрес;

  • размер на изплатеното обезщетение;

  • претендирани лихви, разноски, ликвидационни разходи;

  • срок за доброволно плащане;

  • предупреждение за съдебно производство при неплащане.

На практика много водачи приемат, че след като са получили покана от застраховател, те задължително дължат посочената сума.

Това не винаги е така.

В немалко случаи поканите съдържат непълна фактическа обосновка, непосочено или недоказано правно основание, както и претенции за суми, които подлежат на оспорване.

Дължите ли автоматично сумата по поканата

Не. Получаването на покана за регресно вземане само по себе си не означава, че вземането е безспорно, изискуемо и доказано.

Следва да бъдат проверени няколко основни въпроса:

1. Налице ли е законово основание за регрес

Застрахователят не може произволно да търси обратно всяко изплатено обезщетение. Нужно е да е налице конкретна хипотеза, предвидена в закона.

2. Доказано ли е виновното поведение

Трябва да се установи по несъмнен начин, че именно водачът е извършил действието или бездействието, на което се основава претенцията.

3. Действително ли е извършено плащане

Застрахователят следва да докаже, че е изплатил обезщетението, в какъв размер и на какво основание.

4. Правилно ли е определен размерът

Нерядко се претендират и допълнителни разноски, лихви, такси и други суми, които следва да бъдат внимателно проверени.

5. Налице ли е причинна връзка

Трябва да е налице връзка между поведението на водача и причинените вреди, както и между основанието за регрес и извършеното плащане.

Защо е важно да не напускате мястото на произшествиетоПокана за регресно вземане

Една от най-честите грешки на шофьорите след катастрофа при Покана за регресно вземане е напускането на местопроизшествието преди пристигането на органите на МВР.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, при изпратена Покана за регресно вземане, ако виновният водач напусне мястото на инцидента, застрахователят, след като изплати обезщетението на пострадалия, има право да търси обратно от него платената сума.

Това право се нарича регресен иск и може да включва:

  • цялото изплатено обезщетение;

  • натрупаните законови лихви;

  • разноските по ликвидацията на щетата и съдебните процедури.

Кога възниква регресното право на застрахователя

Застрахователят може да предяви регресен иск срещу виновния водач при наличие на някое от следните основания, изрично предвидени в чл. 500, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ):

  1. Управление под въздействие на алкохол или наркотици.
    Ако концентрацията на алкохол в кръвта надвишава допустимата норма по закон, или водачът е под въздействието на наркотични/упойващи вещества, застрахователят може да търси регрес.

  2. Отказ или избягване на проверка.
    Когато водачът откаже да бъде изпробван или се отклони от проверка за алкохол, наркотици или упойващи вещества.

  3. Неотстранена повреда в МПС.
    Ако е настъпило ПТП в резултат на неизправност, за която водачът е знаел, но не е взел мерки за отстраняване.

  4. Напускане на местопроизшествието.
    Ако водачът е напуснал мястото на инцидента преди идването на органите за контрол, без основателна причина (напр. медицинска помощ).

  5. Умишлено причиняване на ПТП.
    При доказано умишлено предизвикване на произшествие, включително с цел измама или избягване от задържане.

  6. Управление без свидетелство за правоуправление (СУМПС).
    Ако водачът няма валидна правоспособност или му е отнето свидетелството, застрахователят може да иска регрес за всички изплатени суми.

Какво трябва да знаете при Покана за регресно вземане

Покана за регресно вземане

За да избегнете регресни искове и съдебни последици:

  • Не напускайте мястото на произшествието.

  • Не шофирайте след употреба на алкохол или наркотици.

  • Поддържайте автомобила в изправност.

  • Носете валидна шофьорска книжка.

Дори дребно нарушение може да доведе до анулиране на застрахователната защита и до задължение да върнете платеното обезщетение, което често възлиза на хиляди левове.

В случаите на Покана за регресно вземане Застраховката „Гражданска отговорност“ защитава и водача, и пострадалите при инцидент.

Но при определени нарушения, застрахователят има законно право на регрес.

Познаването на тези правила е задължително за всеки шофьор, за да избегне тежки финансови последици.

За въпроси, моля свържете се с нас на тел. 0897 90 43 91 или Email: office@lawyer-bulgaria.bg

Срок по претенция за регрес

В част от делата по застрахователни казуси, повечето клиенти ни питат, какъв е този срок по претенция за регрес ?

Регресният иск е правото на застрахователя да поиска обратно от виновния водач сумата, която е изплатил на пострадалото лице след пътнотранспортно произшествие (ПТП). Това право възниква само в изрично посочените в чл. 227 от Кодекса за застраховането (КЗ) случаи.

Срок за регресен иск

Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ, срокът за предявяване на регресен иск е пет години, считано от датата, на която застрахователят е извършил плащането към увреденото лице.

Погасителната давност се прилага и за суброгационните искове и за исковете на причинителя на вредата по чл. 433 КЗ.

След изтичане на петгодишния срок, застрахователят губи правото да търси изплатената сума.

Основания за предявяване на регресен иск

Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования в следните хипотези:Срок по претенция за регрес

  1. Управление след употреба на алкохол или наркотици – концентрация на алкохол над допустимата по закон или под въздействието на наркотични вещества.

  2. Липса на свидетелство за управление – когато водачът няма валидно СУМПС.

  3. Непредприемане на мерки за безопасност – когато не е спрял за отстраняване на повреда, която застрашава движението.

  4. Умишлено причиняване на щета – когато увреждането на трето лице е настъпило умишлено от застрахования.

Правна уредба и съдебна практика

Правната основа за регресен иск е уредена в:

  • чл. 227 КЗ – регламентира правото на застрахователя да търси сумата от виновния водач;

  • чл. 378, ал. 5 КЗ – определя петгодишната давност за регресни и суброгационни искове;

  • чл. 433 КЗ – урежда правата на причинителя на вредата по застраховки „Гражданска отговорност“.

Съдебната практика приема, че Срок по претенция за регрес започва да тече от датата на плащането на обезщетението от застрахователя, а не от датата на самото ПТП.

Процедура и срок по претенция за регрес

  1. Извършено плащане от застрахователя – необходимо е да има реално изплатено обезщетение.

  2. Установяване на основание по чл. 227 КЗ – доказване, че водачът е нарушил закона (алкохол, наркотици, липса на книжка и др.).

  3. Изготвяне и подаване на искова молба – пред компетентния районен съд.

  4. Възможност за начисляване на законна лихва – от момента на поканата за плащане.Срок по претенция за регрес

Пример: регресен иск при ПТП

Ако водач, управлявал без свидетелство за управление, причини ПТП и застрахователят изплати обезщетение на пострадалото лице, последният има право да предяви регресен иск срещу водача за възстановяване на изплатената сума плюс лихви.

Регресният иск е мощен инструмент за защита на интересите на застрахователя. Той осигурява баланс между изплатеното обезщетение и отговорността на виновния водач.

Спазването на петгодишния срок и познаването на основанията по Кодекса за застраховането са ключови за успешното предявяване на регресна претенция.

📞 За правна помощ и консултация:

Кантора „Д. Владимиров и Колеги“

Тел.: +359 897 90 43 91
Имейл: info@lawyer-bulgaria.bg
🌐 www.lawyer-bulgaria.bg

Отговорност на превозвача при превоз

Отговорността на превозвачите при международен превоз на стоки е регламентирана основно в ЧМР Конвенция. Тук се дава отговор на въпроса за какво отговаря превозвача.

В България въпросът е уреден в чл.71, т.3 от Закона за автомобилните превози.

Там е очертана имуществената отговорност на превозвачите, като специфичният риск, свързан с превозване на материални продукти.

Транспортният риск и това, за какво отговаря превозвачът при международния превоз на стоки, произтича най-общо казано от форсмажорни обстоятелства.

Тези обстоятелства не зависят от волята или желанието на човешкия фактор, като природни бедствия.

Често пъти в каросерията незабелязано влизат бежанци и други лица с неустановен произход.Отговорност на превозвача при превоз

Това създава изключителни проблеми на превозвачите и шофьорите на транспортните фирми.

За целта е нужно да има изрично сключена ЧМР застраховка.

Тази застраховка се сключва с условията, че се покриват и щети, настъпили вследствие на незаконно проникване на трети лица, и дава отговор на въпроса за какво отговаря превозвачът.

Превозвачът дължи изпълнение на договорената превозна услуга, както и спазване на изискванията към намиращите се под негово разпореждане стоки и товар.

Кантората работи активно с превозвачи, спедитори и застрахователи при изчисляване на отговорността, за която отговаря превозвачът.

Като адвокат по застрахователни дела, ще посоча успоредно с отговорност на превозвача при превоз по ЧМР Конвенция и прякото приложение на българския Закон за автомобилните превози.

Съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз стойността на стоката се изчислява на мястото и по време, когато е приета за превоз.

Допълнителен критерий, като стойността на стоката се определя по борсовия курс или, при липса на такъв, по текущата цена на пазара.

В повечето случаи съдебните искове за това, каква е цялата отговорност на превозвача при превоз се предявяват по КЗ и ЧМР Конвенция.

Отговорността на превозвача е на основание ЧМР Конвенция.

Обстоятелствата, които освобождават превозвача от отговорност, са в хипотезата на неизбежни събития и форсмажорни обстоятелства.

За какво отговаря предвозвача ?

  • грешки  и нареждания на другата страна,
  • недостатък на стоката,
  • неправилни указания за превоз или
  • неправилно съхранение на стоката,
  • обстоятелства които превозвачът не е могъл да избегне или последиците от тях, които не е могъл да преодолее.

Непреодолими обстоятелства при транспорт

НЕПРЕОДОЛИМИ ОБСТОЯТЕЛСТВА са тези, които не могат да бъдат предвидени.

Това са нелегални емигранти, бежанци, лоши атмосферни условия, набези на крадци, автомобилна катастрофа, пътен инцидент – самозапалване и др.

Необходима е преценка на конкретните обстоятелства, за да се установи дали дадено събитие попада в категорията на непреодолими обстоятелства.

Рекламационното производство е предпоставка за обезщетение на частични липси, забава, явни или скрити недостатъци.

Подаването на рекламация следва да бъде направено в писмен вид и в съответствие със законовите изисквания. Задължително е да се приложат всички необходими документи, като товарителници, протоколи за състоянието на стоката при получаване и други релевантни доказателства.

Общата погасителна давност за исковете, свързани с превоза, е едногодишна.

В случай на измама или грешка обаче давността е тригодишна.

Давността представлява период, в който правните действия трябва да бъдат предприети, в противен случай правото за предявяване на иск изтича.

При частични липси, повреди или забава давността започва да тече от момента на доставяне на стоката.

За цялостна липса – от тридесетия ден след изтичане на уговорения срок.

Ако такъв срок не е бил уговорен, то началният момент, от който започва да тече давността, е 60 дни след като стоката е била приета за превоз.

В случай на възникване на спор, страните могат да се обърнат към компетентния съд или да използват алтернативни методи за разрешаване на спорове, като медиация или арбитраж.

За допълнителна информация можете към нас на следните телефони +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg.

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с оглед конкретиката на всеки случай.

Нашият екип от опитни юристи е на разположение да предостави необходимата правна помощ и съдействие, за да защитите Вашите права и интереси.

Какво представлява застраховка ЧМР за превозвач ?

Застраховката е предназначена за юридически лица и еднолични търговци, които притежават валиден лиценз за международен автомобилен превоз на товари. Тя поема цялата отговорност съгласно условията на ЧМР конвенцията.

Какво покрива застраховката ЧМР ?

застраховката покрива отговорността на застрахования като превозвач на стоки по шосе, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/ за цялостната или частична липса или повреда на стоката съгласно гл. IV от Конвенцията. Застрахователната защита се отнася за превоз на стоки за чужбина и само по изключение – за превози, извършвани на територията на Република България. Покритие по ЧМР полица е на база “отговорност за събитие, настъпило през срока на полицата”.

Какви рискове покрива ЧМР застраховката ?

Предмет на тази застраховка е отговорността на превозвача на товари по шосе съгласно Конвенцията CMR. Тази застраховка не се прилага при превозите, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции; превоза на тленни останки; превоза на вещи при промяна на местожителство.

Кога е началният момент на застраховката ?

От момента на товарене, до момента на разтоварване на дадена стока, превозвачът е отговорен изцяло за всяка една частична/цялостна липса или повреда. Размерът на обезщетението се изчислява съгласно стойността на стоката, при приемането й от превозвача. Освен повреда, кражба или каквато и да е друга щета, превозвачът носи отговорност и за неспазване на уговорените срокове на доставка.

Какъв е размера на отговорността на ЧМР застраховката ?

Важно е да се отбележи, че отговорността на превозвача е лимитирана до – 8,33SDR или за по-лесно, 8-9 евро на килограм. Тоест, ако стоката Ви е извън това съотношение, е добре да направите карго застраховка, защото по ЧМР конвенция исканото от Вас обезщетение ще бъде отхвърлено.

Плащане на обезщетение по ЧМР застраховка ?

В случай на кражба обезщетение може да се изплати само ако превозното средство е било на охраняем паркинг и има съставен полицейски протокол. Преди изплащане на обезщетение застрахованият следва да изиска и представи официално писмо от собственика на товара, че стоката не е била застрахована и не е получено обезщетение от другия застраховател.

Регистриране на щета ?

При щета застрахованият е длъжен в 14-дневен срок да уведоми застрахователя. При предявяване на иск за изплащане на обезщетение застрахованият следва да представи в оригинал документите, описани подробно в Общите условия. застрахователна полица; товарителница; фактура за стойността на товара; полицейски протокол или друг официален документ, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие; авариен протокол от авариен комисар за повреди, а при липси – само ако митницата не желае да установи липсите; приемно-предавателен протокол за товара; договора за превоз; митнически акт; съдебно решение; други документи, имащи връзка със застрахователното събитие.