Кога се завежда дело за пропуснати ползи?
Напоследък все по-често получаване запитване и въпроса Кога се завежда дело за пропуснати ползи?
Завеждането на граждански иск за пропуснати ползи изисква внимателна подготовка
Задължително е следване на основни стъпки, които зависят от естеството на правоотношението и правната основа за искане на обезщетение.
Пропуснатите ползи са специфичен вид вреди
Всички те трябва да бъдат доказани като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължения или непозволено увреждане.
Когато претенцията се основава на неизпълнение по смисъла на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), кредиторът може да се позове на чл. 79 ЗЗД.
Този член дава право на кредитора да иска изпълнение на задължението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
В чл. 82 ЗЗД допълнително се уточнява, че обезщетението включва претърпяната загуба и пропуснатата полза.
Условието е да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при сключване на договора.
За да бъдат признати пропуснатите ползи, те трябва да бъдат доказани с конкретни и обективни доказателства, които да покажат загубата на възможност за увеличаване на имуществото на кредитора.
Според Тълкувателно решение № 3 от 2012г. на ВКС, доказването на пропусната полза изисква установяване, че при точно изпълнение на задължението кредиторът със сигурност би получил увеличаване на имуществото си.
Това може да включва доказателства като съществуващи договори, пазарни анализи или свидетелски показания.
Ако вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 ЗЗД, лицето, което е причинило вредите, е длъжно да ги поправи.
В този случай законът е изцяло точен и категоричен :
Вината се предполага до доказване на противното
Чл. 51 ЗЗД уточнява, че обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а плащането може да бъде еднократно или периодично.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД.
Подготовката на исковата молба е ключова стъпка в процеса на завеждане на дело за пропуснати ползи.
Съдебната практика подчертава значението на конкретни доказателства при доказване на пропуснатите ползи.
В Тълкувателно решение № 3 от 2021 г. на ВКС се потвърждава необходимостта от сигурност при доказването на тези ползи, като се изисква те да бъдат доказани със сигурност, а не чрез предположения.
За допълнителна информация информация, свържете се с нас на тел. 0897 90 43 или email : office@lawyer-bulgaria.bg
Какво представляват пропуснатите ползи в контекста на граждански искове?
Пропуснатите ползи са специфичен вид вреди, които се разглеждат като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора поради неизпълнение на задължения или непозволено увреждане.
На какво правно основание може да се претендират пропуснати ползи?
Пропуснатите ползи могат да бъдат претендирани на основание чл. 79 и чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неизпълнение на задължения, или на основание чл. 45 ЗЗД при непозволено увреждане.
Как се доказват пропуснатите ползи в съдебен процес?
Пропуснатите ползи трябва да бъдат доказани с конкретни и обективни доказателства, като договори, пазарни анализи или свидетелски показания, които показват загубената възможност за увеличаване на имуществото на кредитора.
Какво включва обезщетението по чл. 82 ЗЗД?
Обезщетението по чл. 82 ЗЗД включва както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при сключване на договора.
Каква е ролята на чл. 45 ЗЗД при претенции за пропуснати ползи?
Чл. 45 ЗЗД предвижда, че лицето, причинило вреди чрез непозволено увреждане, е длъжно да ги поправи. Този член може да служи като правна основа за искане на обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от непозволено увреждане.
Какви доказателства са необходими за установяване на пропуснатите ползи?
Необходими са конкретни доказателства като съществуващи договори, пазарни анализи или свидетелски показания, които да потвърдят, че при точно изпълнение на задължението кредиторът би реализирал увеличение на имуществото си.
Каква е процедурата за завеждане на граждански иск за пропуснати ползи?
Процедурата включва подготовка на искова молба, в която се излагат правното основание, подробно описание на вредите и пропуснатите ползи, и се представят доказателства, подкрепящи твърденията. Искът трябва да съдържа и конкретно искане за обезщетение.
Как се определя размерът на обезщетението за пропуснати ползи?
Размерът на обезщетението се определя на база конкретни доказателства за загубените приходи или ползи и се изчислява според пряката и непосредствена последица от неизпълнението или увреждането.
Каква е значимостта на съдебната практика при доказване на пропуснати ползи?
Съдебната практика, включително тълкувателните решения на Върховния касационен съд, подчертава необходимостта от сигурни доказателства и изисква пропуснатите ползи да бъдат доказани със сигурност, а не чрез предположения.
Каква е разликата между пропуснати ползи и претърпени загуби?
Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличение на имуществото, което би настъпило при изпълнение на задължението, докато претърпените загуби са вече настъпили вреди, които са пряка последица от неизпълнението или увреждането.