Кога делбата е нищожна ?
Много често хората ни питат по свои казуси кога делбата е нищожна ?
Законът за наследството (ЗН) предвижда, че всеки наследник може да поиска делба по всяко време.
Дори ако има противно разпореждане на наследодателя, Законът му предоставя това право.
ЗН разпорежда и че „наследникът – земеделски стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти“.
При делбата съществуват няколко задължителни правила.
Всеки наследник може да иска своя дял в натура, ако това е възможно.
Законът за наследството (ЗН) предвижда, че всеки наследник може да поиска делба по всяко време.
Дори ако има противно разпореждане на наследодателя, Законът му предоставя това право.
При делбата съществуват няколко задължителни правила.
Именно затова всеки наследник може да иска своя дял в натура, в случай че е възможно.
Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се продават на публична търговия.
Друго важно правило е, че преди да се пристъпи към съставяне на дяловете е следното :
Всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя
Всеки наследник трябва да внесе това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду им.
Ако наследникът не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат и получават в своя дял част от наследствените имоти</p><p>Този дял следва да е равен на дължимото по стойност, а ако е възможно – и по вид.
Това е основата, върху която се разрешават наследствени случаи и взаимоотношения по правен път.
Какво гласи съдебната практика ?
Често тези делбени процедури са свързани със спорове и недоволство от страна на някой от сънаследниците.
Законодателят се е опитал да разрешава тези въпроси наведнъж, с участието на всички наследници и по възможност за всички наследствени имоти.
Затова са въведени специални правила.
Според тях, както и според трайната съдебна практика, делба би била недействителна, ако в нея не е участвал някой от сънаследниците.
В този смисъл Законът за наследството посочва, че “когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна”.
Това означава, че не може само някой от наследниците да разделят един от няколко наследствени имота.
Такава делба би била нищожна.
Ако по някакъв начин тя бъде извършена, един съд винаги ще прогласи нейната нищожност по искане на който и да е от сънаследниците, които не са участвали в нея.
При съдебната делба също е задължително да участват всички съсобственици.
В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял.
Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства.
Съдебната делба минава през две фази
Първата е по нейното допускане.
В случай , че Районният съд приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично
А/ между кои лица
Б./ за кои имоти ще се извърши,
В/ каква е частта на всеки.
Втората фаза на делбата се казва „Уравняване по сметки“
При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.
Има и някои конкретни правила.
При извършването на делба на урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, следва да се спазват задължителните изисквания за минимални размери на всеки обособен имот, съгласно Закона за устройство на територията.
При делба не се допуска и разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите – от 2 дка, и на лозята и овощните градини – от 1 дка.