Какво представлява непозволеното увреждане?
Все повече случаи възникват при деликти, при което възниква въпроса какво представлява непозволеното увреждане ?
- Деликтът (на латински: delictum „простъпка, правонарушение“) е правен институт на римското право. На български се превежда като непозволено увреждане.
- Съществува основен правен прицип, който създава задължение за всеки да не вреди другиму.
- Вредата може да се причини от деяние, което по-често е действие, но може да бъде и бездействие.
- Елементи от фактическия състав на деликта са : деяние; противоправност (на деянието); вреда ; причинно-следствена връзка ; вина.
- Отговорността в гражданското право се изразява в пораждане на задължението за отговорното лице да поправи вредите, които е причинил другиму.
В повечето случай действието на лице в ситуация на деликт е ограничена във времето, при което е логично да определим и давност за действието на деликта.
Давност при деликт и непозволено увреждане?
- Вземанията от непозволено увреждане се погасяват в петгодишен срок, който започва да тече от увреждането или от откриване на дееца, или отговарящия за вредоносното деяние.
- Изтичането на предвидения в чл. 117 от ЗЗД 5 (пет) годишен давностен срок не дерогира общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму.
- Изтичането на давността нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера на длъжника, в случай, че последният направи възражение в тази насока.
Съдебната практика възприема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на дадено действие или бездействие на делинквента.
Кой може да търси вреди при непозволено увреждане ?
Обезщетение за вреди може да се търси от всички, които са ги понесли: пострадали
В случай на смърт непълнолетните им низходящи или пълнолетни, но неработоспособни низходящи, неработоспособни възходящи, издържани от пострадалия
Нужно е да се докаже, че с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка.
За обезщетение може да претендира и взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, болни и неработоспособни братя и сестри или други близки, които също са били издържани от починалия.
За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Кога е налице непозволено увреждане (деликт) ?
Непозволено увреждане има в случаите, в които едно лице причинява вреди на друго лице или на неговото имуществото, или от една вещ настъпват вреди на едно лице, което не е неин собственик
Какви са вредите при непозволено увреждане ?
Във всички тези случаи имаме причиняване на имуществени или неимуществени вреди и когато лицето което причинява вреда и това, което е увредено, между тях не съществува договорна връзка или пък вредите настъпят без да са свързани с договор, имаме непозволено увреждане. За него е характерно това, че е причинено от лице, което не е в договорна връзка с уврежданото
Каква е разликата на непозволеното увреждане с престъплението ?
Непозволеното увреждане се различава от престъплението по това, че не е предвидено в НК не е съставомерно и няма толкова висока степен на обществена опасност, а е едно гражданско правонарушение.
Кои са елементите на непозволеното увреждане ?
Елементите на ФС са: А) непозволеното увреждане представлява някакво деяние, извършено от лице (ФЛ), с това деяние се нарушава правния ред, Б) причинява вреди на друго лице; В) самото причиняване на вреди от едното лице на другото има противоправен характер; Г) вредите са причинени от виновни действия на лицето. Следователно, за да бъде едно деяние деликт или непозволено увреждане то трябва да е причинили вреди, причиняването на вреди е противоправно (има забрана в закона), виновно и връзката между вредите и виновното противоправно деяние.
Има ли особени случаи на непозволено увреждане ?
Освен този общ състав ЗЗД урежда и специални състави на отговорност на непозволено увреждане. Такива са съставите, в които се урежда отговорността на лице, които по силата на закона са длъжни да упражняват надзор върху други лица и ако последните причинят вреди лицата, упражняващи контрол върху тях носят отговорност – родители, попечители, настойници, т.е. отговарят за чужди действия.
Какъв е размерът на отговорността при непозволеното увреждане ?
Носи се пълна имуществена отговорност. Тя е извъндоговорна гражданска отговорност, защото е нарушен общия граждански дълг да не се причиняват вреди другиму. Тя винаги се осъществява по съдебен ред – трябва да се докажат всички елементи от състава на деликта и съда да определи размера на обезщетението.