fbpx

Публикации

Защита срещу домашно насилие

Домашното насилие има легална дефиниция в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от закона. Затова повечето от тях имат нужда правна защита срещу домашно насилие.

Законът за защита срещу домашното насилие осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-4 лица, да може да се обърне към съда за защита.

Самото домашно насилие представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие.

Като домашно насилие следва да бъде обхванат и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Тези действия следва да са извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка

Към тази семейна връзка законът числи и лицата, които се намират във фактическо съпружеско съжителство.Защита срещу домашно насилие

Всички тези лицата са част от семейно – родствения кръг на пострадалото лице. 

За да изясним темата следва да отговорим на няколко конкретни въпроса за домашното насилие.

Страни в производството са молителят и лицето, за което се твърди, че е извършило домашно насилие.

Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок от 24 часа от получаването на молбата.

Какво представлява домашно насилие ?

Концепцията, че домашното насилие е деяние, което не е деликт, престъпление или административно нарушение.

Мерките, предприети срещу извършителя на домашно насилие, могат да се кумулират с наказания за престъпление, ако то е такова

Мерки за домашно насилие се кумулират и със задължение за обезщетение, ако са причинени вреди или с глоба

Възможно е деянието да съставлява единствено и само домашно насилие.

От гледна точна на морала и правото поведение, то следва да се санкционира като деяние между лица, в близки родствена или др. връзка (съпружеска).

Домашното насилие е съставомерен акт, основан на противоправност, която може да се очертае със следните характеристики : 

– Домашното насилие е физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето;

– Домашното насилие е сексуално насилие – изнасилване, блудство;

– Домашното насилие е психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;

–Домашното насилие е емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;

– Домашното насилие е икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице;

– Домашното насилие е опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие;

–Домашното насилие е принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с конкретни хора, да учи, да спортува, да посещава масови и художествени мероприятия;

–Домашното насилие е принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън;

–Домашното насилие е принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – да се облича по конкретен начин, да слуша или чете произведения, да общува с конкретни хора;

– някои от изброените действия, извършвани върху други хора в присъствие на дете.Защита срещу домашно насилие

Производството по чл. 12 ЗЗДН е спорно, провежда се открито съдебно заседание, страните представят допустими по ГПК доказателства.

Тук доказателства могат да се събират и служебно от съда, заповед за защита може да се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съдът постановява решение относно Заповедта за защита

При определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.

Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство.

Целта на производството е превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя като защитна мярка.

Актът на домашно насилие, разглеждан в производството по ЗЗДН, може да съдържа и обективните и субективните признаци на конкретен престъпен съста

Обичайно това са прояви се свързват с престъпления срещу личността. Законът в чл. 1, ал. 2 ЗЗДН предвижда възможността пострадалото лице да избере по какъв ред да защити правата си.

Сезирането на съда, административно-наказващия орган или прокуратурата за осъществяване на защита по друг, предвиден в закона ред, не препятства възможността на пострадалото лице да търси необходимата, адекватна и навременна мярка за защита по ЗЗДН.

Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. При избора на мярката, която да бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя.

За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg

 

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Как пострадалото лице може да се защити ?

В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Това става по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Кой може да потърси защита от домашно насилие?

Срещу кого може да се потърси защита от домашно насилие?

Защита от домашно насилие от съда може да се потърси само срещу: 1. Съпруг или бивш съпруг; 2. Определен кръг роднини: възходящ на пострадалия (напр. майка, баща, баба, дядо); низходящ на пострадалия (напр. дете, внук); лице, с което пострадалият се намира в родство лице, с което пострадалият се намира или е бил в родство по сватовство до трета степен включително