Какво е домашно насилие?
Голям брой клиенти ни задават въпроса за точната дефиниция и за това, какво е домашно насилие ?
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Какво означава това?
Това означава, че противно на масовото схващане сред обществото, домашното насилие не се състои единствено в упражняване на физическо насилие. Напротив.
Проява на домашно насилие ще бъдат обидите, униженията, силната ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти, принудата към осъществяване на сексуални действия и др.
Видове домашно насилие
Физическо насилие над жени
Физическото насилие включва агресивни действия като шамари, юмруци и ритници. Това е най-очевидната форма на насилие.
Сексуално насилие над жени
Сексуалното насилие е деликатен въпрос.Често жените се считат задължени да изпълняват „съпружеския си дълг“.
Но интимните отношения трябва да бъдат желание, а не задължение.
Ако единият партньор не е съгласен, актът се счита за сексуално насилие и може да се квалифицира като изнасилване по Наказателния кодекс.
Психическо и емоционално насилие над жени
Това е една от най-често срещаните и подценявани форми на насилие.
То включва омаловажаване на приносите, създаване на чувство за вина, контрол на онлайн кореспонденцията, заплахи за живота и здравето и преследване.
Заплахата с престъпление е наказуема по Наказателния процес.
Икономическо насилие над жени
Икономическото насилие е също често срещано, но рядко се докладва.
Най-уязвими са жените в отпуск поради бременност и майчинство или тези, които не работят по „нареждане“ на партньора си. Това може да се комбинира с принудително ограничаване на личните права.
Принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
Това включва забрани за осъществяване на трудова дейност, ограничаване на контакти с близки и приятели, или мълчаливо ограничаване на свободата чрез скандали.
Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля.
Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред.
Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.
Кой може да бъде извършител на домашно насилие?
Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие. Това са:
– Съпруг или бивш съпруг;
– Лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
– Лице, от което пострадалият има дете;
– Възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
– Низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
– Лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (до 1-ви братовчед);
– Лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
– Настойник, попечител или приемен родител;
– Възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
– Лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Кой може да търси защита срещу домашно насилие?
На първо място, това е пострадалият.
В случай на наличие на опасност за живота и здравето на последния, той може да подаде молба до органите на полицията за предприемане на незабавни мерки по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Твърде често, обаче, пострадалият или се страхува да подаде такава молба, или няма физическата възможност да го направи, поради наложени комуникационни ограничения от страна на насилника.
Законът предвижда възможност молбата за защита да се подаде и от някои категории лица, близки до пострадалия.
Това са: брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице, неговият настойник или попечител, както и директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалият е непълнолетен, поставен под запрещение или е с увреждания.
Кой е компетентният орган за предоставяне на защита?
Това е районният съд по местоживеене на пострадалия (по постоянен или настоящ адрес).
Молбата следва да се подаде в едномесечен срок от извършване на съответния акт на домашно насилие.
В случаите, когато има непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия, съдът издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от подаване на молбата.
За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg