Семейни отношения с международен елемент

В последните няколко години все повече въпроси се поставят относно спор в семейни отношения с международен елемент.

Според чл. 79, ал. 1 КМЧП личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право.

Алинея втора постановява, че личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване

Кога местопребиваване на единият от съпрузите не е налице – от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.

Законодателството на Европейския съюз в последните години се разви с оглед нуждите от регламентация на отношенията между партньори и съпрузи

Имуществените отношения между съпрузи се уреждат съгласно алинея трета на чл. 79 КМЧП от правото, приложимо към техните лични отношения.

Член 79, ал. 4 КМЧП обаче позволява съпрузите да изберат за уреждане на имуществените си отношения приложимо право.

Когато това е допустимо от обективно приложимото право (lex causae), може да приеме формата на общо национално право

Затова и то се нарича, право по общото обичайно местопребиваване или право на най-тясната връзка.

Международният елемент при съпружеските имуществени отношения може да приеме различна форма

Най-често това е различно гражданство на съпрузите,

Друга причина е еднакво гражданство на съпрузите, но общо обичайно местопребиваване след сключването на брака в държава, различна от държавата на общата им националност

Причина може да бъде обичайно местопребиваване само на единия от съпрузите в друга държава, различна от държавата на общото им гражданство.

На 1 август 2022 г. влиза в сила преработеният Регламент (ЕС) 2019/1111. 

В своите вътрешни имуществени отношения съпрузите могат да прибягнат до свободата на договаряне, която дава възможност съпрузите да изберат диспозитивна уредба на чужда държава.

Затова бе приет нов Регламент относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси.

Този Регламент обхваща и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца.

Новите промени в Регламент 2201/2003г. отменен от Регламент 2019/1111, доведоха до увеличена отговорност в случаите на

А/домашно насилие в семейството

Б/ Регламентация на въпросите относно отвличане на деца в чужбина

В/ нови принципи при упражняване на родителска отговорност в рамките на Европейския съюз.

Характеристика на Регламент 2019/1111

Регламентът се прилага за гражданскоправни въпроси при следните въпроси, уредени в множество актове:

• правни въпроси относно допускане на развод;
• въпроси относно законна раздяла между партньори;
• обявяване на недействителност на брака;
• родителска отговорност (определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или прекратяване), по-специално:
  • упражняване на родителски права и право на лични отношения;
  • настойничество, попечителство* и подобни институции;
  • деца в институция или поверени на приемна грижа;
  • защита на деца по отношение на тяхната собственост.

Характерна особеност на Регламент 2019/1111 е, че Задълженията за издръжка са изключени от обхвата на регламента.

Към част от условията на Регламента е изискването за спазване на т.нар. Висш интерес на детето

Тази категория придоби първостепенно значение в съответствие с член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г., както се прилагат от националното право и процедури.

Регламентът допълва Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, която е насочена към взимането на решения относно връщането на детето в тяхната държава по произход.

За допълнителни въпроси, моля обърнете се към адвокат по семейни дела на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg