Споразумяване във вреда на представлявания ?

Често при сделки и предоставяне на права на едно лице се стига до споразумяване във вреда на представлявания.

Увреждане по смисъла на чл. 40 ЗЗД е налице, когато последиците на сключената сделка биха могли да навредят на представлявания.

Достатъчно е сделката да създава опасност от настъпване на вреди без да е необходимо те непременно да са настъпили.

Преценката за наличието на увреждане се извършва към момента на сключване на договора.

Основания за възникване вреда за представляван

Практиката сочи, че най-често вредата за представлявания се изразява в значителната разлика между уговорената и пазарната цена на предмета на сделката.

Споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД е налице и когато представителят и третото лице са знаели или не са могли да не знаят за увреждането на представлявания, като са действали умишлено или при груба небрежност.

Негативни последици следва да понесе не само този, който активно съдейства на злото, но и онзи, който го търпи при мълчаливо и пасивно вреда.

Умисълът, съответно грубата небрежност следва да се преценява към момента на сключване на сделката

Този умисъл следва да покрива факта, че представляваният е или ще бъде увреден без да се изискват точни и цялостни представи за характера на увреждането.

Лека небрежност на представител не е достатъчна, за да задейства нормата на чл. 40 ЗЗД.

Предложеното разширително тълкуване не лишава третите лица от закрилата, която законът тъй последователно им предоставя.

Недобросъвестността не се предполага, тъй като липсва презумпция в тази насока. Търсещият защита носи тежестта да докаже, че представителят е знаел за увреждането

Елементи на увреждането на упълномощител

Такова знание може да се доказва чрез ноторни (публично) факти, чрез установяване на средните пазарни цени за определени вещи

• Цени на недвижими имоти,
• Борсови цени на стоки и суровини,
• Търговия за вещи с цени по известни тенденции или очаквания за развитие на пазара.

Законът определя параметри на това разминаване в стойностите, за да се квалифицира то като увреждане по смисъла на чл. 40 ЗЗД, но допуска и допълнителни критерии.

Субективен елемент – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания.

Този втори елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД

„Споразумяването“ не съставлява отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор.

Това „споразумяване“ между представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ представлявания

Това е първият елемент от фактическия състав на иска по чл.40 ЗЗД.

Поради това, вторият елемент от този фактически състав е субективен

Необходимо е и двете страни да  знаят (осъзнават), че ще настъпят правни последици за представлявания.

Недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.

Субективната преценката се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключването на договора.

Във всеки случай твърдите граници не са добро нормативно разрешение, защото увреждането може да се крие не само в цената, но и в останалите клаузи на договора.