Съгласие за пътуване в чужбина

Много са случвайте, в който единият родител отказва да даде съгласие за пътуване в чужбина.

Съдебната практика е наложила критерии, съобразно които да се разрешава на единия родител да изведе непълнолетното си дете, въпреки волята на другия.

Родителят, който се нуждае от съгласие, депозира молба пред районния съд по настоящия адрес на детето.

В нея се посочват причините, поради които се иска извеждане на детето в чужбина, времето на престой и страната, която ще бъде посетена.

Съдът следва да бъде убеден от молителя, че пътуването е в интерес на детето.

Съгласно българското законодателство непълнолетните деца пътуват извън страната, придружени от двамата си родители, а при невъзможност – само от единия, но с писмено съгласие на другия.

СЪДЕБНО ДЕЛО ЗА ЗАМЕСТВАЩО СЪГЛАСИЕ

При разтрогване на отношенията в семейството обаче въпросното съгласие често става непостижимо и се превръща в инструмент за съзнателен тормоз.

Законът изисква изрично единият родител да даде писмено съгласие в нотариална форма на другият родител.

В случай, че е налице сериозна причина Районен съд, чрез свое съдебно решение може да замести съгласието на другия родител.

Съгласно чл.127а ал.2 от СК , когато между родители е налице разногласие относно пътуване на дете в чужбина, се завежда дело за заместващо съгласие от съда.

В този случай, постановеното решение, замества волята на единия от родител, несъгласен с пътуване в чужбина.

За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина.

Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда.

Осъществяване на правото на свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България.

Съгласно чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, всички действия, които се предприемат от власти или частни институции

По отношение на децата, съдът се води от висшият интерес на детето, който е от първостепенно значение.

Пътуването на малолетни и непълнолетни лица в чужбина без родителите или настойниците си, както и само с единия от тях е обвързано с изискване да се представи на граничния пункт декларация-съгласие от липсващия родител/настойник.

Въпреки, че разпоредбата не постановява категорично задължение за представяне на такава декларация, тъй като текстът гласи, че „може да не се разреши напускане на страната” без такъв документ, на практика винаги такова съгласие се изготвя преди предприемане на пътуване.

Декларацията се изготвя в свободен текст, но в интернет пространството циркулират и много примерни образци, които могат да се използват.

Същата след изготвяне, декларацията трябва да бъде заверена нотариално.

При нотариалната заверка на нотариуса се представя акт за раждане за да се установи качеството на родител, респективно друг документ – за да се установи качеството на настойник/попечител.

Когато между родителите е налице спор или у някой от тях липсва воля за заверяване на такова съгласие, както и в случай, че съответния родител не може да бъде открит за да даде съгласие, е необходимо ситуацията да бъде разрешена от съда по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Разпоредбата предвижда образуване на съдебно дело по молба на единия родител, насрочване на съдебно заседание, прилагане на доказателства относно фактите и обстоятелствата и накрая постановяване на съдебно решение.

Съдът може да постанови предварително изпълнение на това решение – т.е. да не се чака същото да влезе в сила. Искът се разглежда от районния съд по адреса на детето.

Особеност на съгласие за пътуване в чужбина

Съгласно Тълкувателно решение на ВКС  може да бъде дадено съгласие за пътуване на детето в чужбина, но при известни ограничения

Това се отнася или за неограничен брой пътувания за определен период до конкретни държави.

Не се допуска искане да пътува дете в чужбина без съгласие до неограничен брой държави.

Това се прави с цел защита интересите на детето.

Смисълът е да бъде предпазено и не се окаже в държава, в която има война, граждански размирици или др. рискове.

По тази причина съда не би разрешил извеждането на детето в държави, с които Република България няма договори за правна помощ.

Това се отнася и за държави, които не са страна по международните конвенции касаещи трансграничните отвличанията на деца.

Решението е нотариално заверена декларация, предоставена на другия родител за пътуване на дете в чужбина.

Декларацията се заверява нотариално от единият родител, когато детето ще пътува с другия.

Декларацията може да бъде заверена и от двамата родители, ако детето ще пътува с трето лице.

Нотариално заверена декларация за съгласие се представя на граничните власти при напускане на граници и преминаване от детето.

При липса на декларация от другият родител граничните служители ще откажат преминаването на детето извън територията на страната.

Допълнителна причина би могла да бъде и трайната липса или неизвестността на единия родител другият родител да е поставен в невъзможност да изведе дете в чужбина.

В СК е предвидено възможност за единия от родителите да поиска предоставяне на заместващо съгласие на другия родител.

Заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина

• Родителите се намират в брак, но единият от тях отказва да даде съгласие за пътуване на тяхно малолетно или непълнолетно дете в чужбина;
• Родителите са разведени, но единият отказва да даде съгласие за пътуване в чужбина;
• Родителите не са встъпвали в граждански брак и единият родител отказва да даде съгласие за напускане на общо непълнолетно дете в чужбина;
• Единият от родителите е в неизвестност и е невъзможно да бъде получена писмена нотариално заверена декларация -съгласие.

За допълнителна информация обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg